Въпросът за размера на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период 2028–2034 г. се превърна в една от най-спорните теми в Брюксел още с публикуването на предложението на Европейската комисия. Сред заинтересованите страни в земеделието, Комисията по земеделие в Парламента и Съвета на министрите, сравнението между настоящите нива на подпомагане и предложените минимални прагове за доходи предизвика сериозни опасения. От своя страна Комисията настоява, че съществува потенциал за по-голям бюджет за ОСП, който зависи единствено от политическия избор на всяка държава членка. В последните си документи Брюксел дори твърди, че подкрепата за фермерите и селските райони може да остане на същите нива или дори да бъде по-висока от сегашната алокация за 2021–2027 г.
Новата формула и пренареждането на националните пакети
В основата на тази оптимистична прогноза стои създаването на новия Фонд за национално и регионално партньорство (NRPF), който обединява шест досегашни фонда под споделено управление. Тази консолидация включва и двата стълба на ОСП, като въвежда изцяло нова формула за разпределение на средствата. Проф. Алън Матюс обръща внимание, че макар общият размер на този фонд да е калибриран така, че да запази текущите цени на европейско ниво, вътрешното разпределение между държавите се променя драстично. Анализът на Матюс разкрива ясна картина на печеливши и губещи от новата формула. Държави като Чехия, Словения и Португалия се очертават като преки губещи, докато страни от Централна и Източна Европа, заедно с Нидерландия, Белгия и Люксембург, получават по-високи национални алокации спрямо досегашната структура на фондовете.
Концесията „Меркосур“ и мобилизирането на скрития резерв
Ключов фактор, който променя икономическата прогноза за сектора, е обявената от председателя на Комисията „концесия Меркосур“. В контекста на преговорите за търговското споразумение с Южна Америка, Брюксел предложи механизъм, който позволява на държавите членки да размразят част от т.нар. „сума за гъвкавост“, която обикновено остава недостъпна до междинния преглед на програмите. Държавите вече ще могат да използват до две трети от този резерв още в началото на периода, при условие че средствата се насочат към интервенции в ОСП или мерки за селските райони. По изчисления на Матюс този ход може да увеличи минималната алокация за земеделие с около 15%, което съответства на допълнителни 45 милиарда евро за целия Съюз. Това променя коренно изходната позиция за много страни, които се опитват да защитят нивата на своите директни плащания.
Победители и губещи: България в първия ешелон
Възможността за поддържане на бюджета за ОСП зависи от това колко „свободни“ средства остават в националните пакети след покриване на минималните законови изисквания. Проф. Матюс класифицира държавите в няколко групи според техния структурен капацитет да доплащат над минималните прагове. България попада в най-стабилната група, включваща седем държави членки. Благодарение на новата формула за разпределение и ранната мобилизация на средствата по линия на „Меркосур“, бюджетът за ОСП у нас структурно вече е по-голям от настоящите приходи по двата стълба. За българските производители това означава, че съществува реален финансов ресурс за поддържане или дори увеличаване на подпомагането, без да се налага тежък политически пазарлък за сметка на други сектори.
Вторият ешелон включва страни като Франция, Люксембург и Финландия, за които задачата ще бъде по-трудна. Те ще трябва да пренасочат повече от 50% от своите непрограмирани ресурси към земеделието, за да запазят статуквото. В най-неблагоприятна позиция се очертават Дания, Австрия и Ирландия, за които според Матюс ще бъде практически невъзможно да защитят досегашните нива на приходи за фермерите си. Особено критично е положението на Хърватия и Унгария, където общата национална алокация по новия фонд NRPF е толкова ограничена, че държавите може да се окажат неспособни да изпълнят дори законовите минимални прагове за земеделие и регионално развитие, което ще изисква спешна административна намеса от страна на Брюксел.
Геополитическият риск пред бюджетната рамка
Финалният прочит на проф. Матюс обаче съдържа сериозно предупреждение. Целият икономически оптимизъм за стабилен бюджет на ОСП почива на предложението на Комисията за общ размер на финансовата рамка от близо 2 трилиона евро. Реалността на новите приоритети в отбраната, енергийната сигурност и подкрепата за Украйна обаче може да принуди Съвета и Парламента да съкратят общия таван на разходите. Ако това се случи, бюджетът за земеделие неизбежно ще бъде орязан. Проф. Матюс подчертава, че докато ОСП вече не е защитена зона, нейното бъдеще ще зависи не толкова от аграрната логика, колкото от способността на националните правителства да приоритизират хранителната сигурност пред военната мобилност и технологичния преход в условията на силно ограничена фискална гъвкавост.
