На 12 март Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) се събира в Старосел за едно от най-ключовите си Общи събрания през последните години. Макар официалният дневен ред от 14 точки да изглежда процедурен, под повърхността се крие далеч по-значим дебат: как най-влиятелната браншова организация в земеделието ще навигира в новата икономическа реалност, където светът вече произвежда повече, отколкото консумира, а българското зърнопроизводство губи статута си на „незаменимо“.
Лидерство в условия на информационна мъгла
Предстоящият избор на нов председател и управителен съвет не е просто въпрос на имена, а на управленски капацитет. Новото ръководство на асоциацията ще трябва да поеме организацията в момент на сериозна репутационна и икономическа криза и обществено недоверие. Предизвикателството пред бъдещото ръководство ще бъде да балансира между вътрешния натиск за бързи компенсаторни мерки и необходимостта от дългосрочно стратегическо позициониране. Нещо, което и досега изисква от организацията сложно навигиране между защитата на ежедневните интереси на фермерите и граденето на трайна секторна политика.
През последната година секторът усети остро как липсата на „репутационен щит“ развързва ръцете на политиците за административен натиск през такси и регулации. В този смисъл изборът в залата на комплекс „Старосел“ ще покаже дали НАЗ ще успее да наложи експертното говорене като основен инструмент, който да върне легитимността на сектора пред институциите и банковата система.
Стратегия 2026–2035: План за оцеляване или списък с желания?
Един от най-важните моменти в дневния ред е гласуването на Националната стратегия за устойчиво развитие на зърнопроизводството за следващото десетилетие. Този документ трябва да даде отговор на фундаменталния въпрос: как се постига ниска себестойност в условия на скъпа енергия и волатилни пазари.
За първи път делегатите ще трябва да одобрят и конкретни мерки за смекчаване на кризата в сектора. Тук обаче се крие и най-големият риск – дали тези мерки ще бъдат фокусирани върху технологична модернизация и дерискиране на банковите портфейли, или ще се търсят единствено фискални облекчения. В залата трябва да прозвучи ясно: спестените 3-4 лева от данък върху декар днес могат да се окажат „най-скъпите пари“ за сектора, ако цената им е обществена изолация, която позволява на администрацията да продължава рекета си необезпокоявано. В очите на обществото подобни искания често изглеждат като отказ от фискална солидарност, което е критично в моменти на икономическо напрежение.
Административната гилотина и реалната икономика
Очаква се дискусиите да засегнат и темата за административната тежест, която в момента действа като негласен данък върху бизнеса. Казуси като фитосанитарните такси на БАБХ, които в България са в пъти по-високи от тези в конкурентните пазари като Румъния, са лакмус за способността на НАЗ да води професионален диалог с държавата. Премахването на подобни паразитни разходи е по-силен инструмент от всяка директна помощ, защото осигурява ликвидност веднага и директно в стопанствата.
Вместо традиционния модел на противопоставяне, асоциацията е изправена пред нуждата от „финансово инженерство“ – как да убеди държавата да влезе в ролята на гарант пред търговските банки. Целта на един държавен гарант не е да осигурява социални помощи, а да дерискира портфейлите на банките. Това е единственият устойчив начин финансовите институции да спрат да изискват невъзможни обезпечения в условия на криза и да осигурят необходимия ликвиден мост за кампанията.
Изборът: Глас на оцелелите или ехо на популизма?
Общото събрание на 12 март ще бъде тест за това дали НАЗ може да извърши своята голяма трансформация – от организация, фокусирана върху защитни и компенсаторни механизми, към стратегически субект, който управлява икономическо и политическо влияние. Лидерът в тази ситуация трябва да наложи професионален авторитет над популистките идеи, доказвайки с факти защо краткосрочните искания понякога са контрапродуктивни в дългосрочен план.
Икономическият процес неизбежно ще пресее пазара, но от решенията в зала „Орфей“ зависи какъв ще бъде гласът на тези, които ще останат. Дали те ще бъдат просто финансово осигурени субекти без влияние в държавата си, или ще бъдат стратегически партньор, с когото всяко правителство е длъжно да се съобразява – това е реалният залог в Старосел.
Защото влиянието в браншовизма се измерва не с пазарен дял, а с правото на вето, а НАЗ остава реална браншова структура с преговорна сила в българското земеделие и трябва да запази позицията, която е извоювала през годините въпреки трудностите.
