„Меркосур не ни плаши. Нас ни плаши фактът, че 80% от говеждото в България вече е внос, а ние изнасяме живи телета, за да ядем замразени контейнери от другия край на света.“ С този откровен разбор Валери Богдановски от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ) предизвика сериозна дискусия по време на 12-тата Национална среща на АЗПБ в Казанлък.
Богдановски бе част от стратегическия панел „Българското бъдеще в световното земеделие“, модериран от Живко Живков. В своето изказване той очерта парадокса на българското животновъдство и предложи радикално решение за зърнопроизводителите, изправени пред ниските борсови цени.
Секторът, който изпревари фотоволтаиците
Въпреки общественото схващане за застой в животновъдството, Богдановски изнесе изненадващи данни: „Месодайното говедовъдство в момента е най-бързо развиващият се бранш в селското стопанство в България. Ако трябва да го сравняваме с други сфери на икономиката, то се развива по-бързо дори от фотоволтаиците.“
Експертът подчерта, че този растеж не е случаен, а е плод на огромния потенциал на българската природа, който доскоро бе подценяван. „Преди 6-8 години се смяташе, че такъв бранш в България няма. Днес ситуацията е съвсем друга“, допълни той.
Къде се развива месодайното говедовъдство?
Богдановски обърна внимание на уникалното географско и екологично предимство на сектора. „Говедата при нас в по-голямата си част са разположени върху най-бедните почви, които за нищо друго не стават — те не могат да се орат, не могат да се ползват за зърнопроизводство“, обясни той. Това превръща бранша в естествен „оживител“ на полупланинските и планинските райони.
Още по-впечатляващ е екологичният профил на българското месо: „Почти 95% от стадата в България се намират в най-чистите райони на страната. Ние предлагаме продукт, който е не просто качествен по стандарт, но е произведен в уникална, чиста среда.“
Митът за Mercosur срещу замразената реалност
Докато в Европа тече масов дебат срещу търговското споразумение с южноамериканските държави, Богдановски охлади страстите с доза пазарен реализъм. „Ние нямаме страхове от Меркосур. В момента почти 80% от говеждото, което се консумира в България, е внос. То идва от фризери в Германия или от контейнери с неясен произход“, посочи той. Според него пазарът вече е „превзет“ не от новите договори, а от липсата на организирана родна продукция в търговските вериги.
Парадоксът на износа: „Ядем замразен вол отпреди 20 години“
Богдановски подчерта абсурда на настоящата логистика в сектора. „Българските телета отиват в Албания, Косово и Турция. На тяхно място пристига замразено месо с контейнери отнякъде си. Най-лошото е, че на пазара все по-често се появяват опаковки с надпис ‘българско производство’, без това да има нищо общо с реалността — нито по вкус, нито по качество“, заяви той.
Зърното като гориво за месото: Спасение за зърнопроизводителите
Най-важният акцент в изказването му бе насочен директно към зърнопроизводителите, които в момента страдат от ниската себестойност на своята продукция. Богдановски предложи модела на интеграция като икономическо застраховане.
„Ако интегрираме нашето животновъдство с нашето зърнопроизводство, ние всъщност вкарваме зърното през говедата в една много по-добра добавена стойност. Пшеницата, която не можем да изнесем изгодно заради пазарни пречки, може да се превърне в качествен фураж за животни с висока генетика“, обясни Богдановски. Той подчерта, че секторът залага на високопродуктивна генетика, която изисква по-малко фураж за по-качествен продукт.
Бариерите: Защо ни няма в големите вериги?
На въпроса защо родното месо липсва по рафтовете, Богдановски посочи липсата на инфраструктура и обеми. „Веригите искат три неща: гарантирано ниска цена, огромни обеми и регулярност. Ние в момента нямаме инфраструктура в България, която да отговори на тези мащаби по отношение на качеството на месото.“
Изводът: Коопериране или износ на суровини
Валери Богдановски завърши с призив за обща отговорност по веригата: „Кръгът не се затваря лесно в България, но ние трябва да се кооперираме. Всички по веригата трябва да носим отговорност за крайния продукт. Само така клиентът ще знае: ‘Това е мястото, знам коя е кравата, знам кое е пасището и откъде идва месото’.“
