Ако сте свикнали да виждате министър Иван Христанов в социалните мрежи като енергичен реформатор, който „разбива схеми“ и бори „мафии“ с решителен поглед, то последната му среща с преработвателите на маслодайни култури предлага коренно различен жанр. Там, далеч от обективите на пиар екипите, „лъвът“ от видеоклиповете плавно се трансформира в смирен медиатор, чиято основна задача не е да управлява сектор, а да „внася спокойствие“.
В зала „Колегиум“, изправен пред реалния икономически разрив между производители и преработватели, Христанов избра тактиката на психоанализата. Вместо да предложи конкретни механизми за справяне със задълбочаващият се разрив между производители и преработватели и решение за корабите с аржентински слънчоглед, които показват анализи с отклонения от пестицидните норми, министърът диагностицира фермерите. Според него в сектора витае „първичен и неосъзнат страх“. Когато икономическите проблеми (като липсата на ликвидност и пазарната несигурност) се превърнат в „клинично състояние“, администрацията получава идеалното оправдание да не прави нищо друго, освен да „наблюдава процеса“.
„Медиаторът“ Христанов: Когато министърът стане рефер без свирка
Най-интересният момент в новата стратегия на МЗХ е доброволното абдикиране от ролята на политически лидер. Христанов обяви, че министерството е готово да влезе в ролята на „медиатор и арбитър“. В нормалния свят министърът на земеделието е този, който чертае стратегии и налага регулации, за да балансира интересите на производители и преработватели. В света на Христанов обаче, той е просто човекът, който държи микрофона, докато двете страни се карат.
Този „дипломатичен финес“ всъщност прикрива признанието за пълно безсилие. Министърът чистосърдечно призна, че ситуацията в Украйна, турските мита и Общата селскостопанска политика (ОСП) са фактори, които държавата „не може да промени директно“. Което повдига логичния въпрос: ако министърът не може да влияе на ОСП, на вносните режими и на пазарните стимули, каква точно е неговата функция? Оказва се – да бъде арбитър в мач, чийто правила не познава и чийто резултат не го вълнува, стига участниците да са „спокойни“.
Слънчогледовата аритметика на „тихата“ администрация
Докато Христанов се упражнява в медиация, фактите остават неумолими. България произвежда 1,5 млн. тона слънчоглед, от които за вътрешния пазар остават едва 250 хил. тона. Останалото заминава за Турция, а нашите заводи стоят празни или чакат евтина суровина от Украйна. Преработвателите се борят с конкуренцията на безмитното олио, а министерството обещава… да подготви процедури за „увереност в качеството“.
Това е класически административен йезуитизъм. Вместо да защити интереса на българското производство чрез реални преговори в Брюксел или защитни механизми на границата, Христанов обещава, че европейските пазари ще са „уверени“. Това звучи чудесно за пресинформиране, но по никакъв начин не решава проблема с празната каса на фермера или празната инсталация на рафинерията.
От видеото към реалността: Еволюцията на една „мишчица“
Трансформацията на Иван Христанов от „екшън герой“ в социалните мрежи до „медиатор-психолог“ на живо е симптом за по-голям проблем. Когато си на власт, „пъненето“ пред камера е лесно, но управлението на конфликт на интереси изисква характер и решения, които често правят една от двете страни недоволна. Христанов очевидно няма желание да пречи на никого и най-вече – няма желание да носи отговорност.
Затова, следващият път, когато видите поредното видео на министъра, в което той обещава „нов ред“, си спомнете за неговата роля на „медиатор“. Защото в реалния живот, когато интересите се сблъскат, реформаторът се прибира, а на сцената остава само един чиновник, който се надява „първичният страх“ на фермерите да изветрее по-бързо от ароматизаторите в залата за срещи.
