Управителният съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) преизбра днес Илия Проданов за председател на организацията за нов тригодишен мандат. Вотът на доверие, даден по време на Общото събрание в комплекс „Старосел“ на 12 март 2026 г., идва в момент на безпрецедентна икономическа волатилност и критичен недостиг на ликвидност в сектора. Решението бележи етап на пълна консолидация в бранша, който стои пред лицето на административната несигурност в Министерството на земеделието и храните и необходимостта от реализация на радикално нови стратегически документи.
Мандатът 2026–2029: Изпълнение на „Стратегия 2036“
Новият мандат на Илия Проданов е натоварен с изпълнението на „Стратегия за развитие 2026–2036 г.“ — амбициозен документ, който проектира превръщането на НАЗ в професионален лобистки център от европейски тип. Десетгодишният план залага на пълна институционализация на сектора, като целта е до края на периода асоциацията да представлява над 80% от производителите и над 90% от обработваемата земя в страната. Предвижда се изграждането на централизирана администрация в София с пет профилирани отдела — юридически, комуникационен, проектен, за регионални структури и за координация на комитетите.
Ключов стратегически залог е установяването на постоянно представителство в Брюксел със собствен офис и щатен експерт, който да осигури ранно влияние върху европейското законодателство. Революционен момент в стратегията е и въведеният механизъм за политическа неутралност: всеки член на НАЗ, който заеме изборна или политическа длъжност, автоматично прекратява членството си, запазвайки ролята си само на асоцииран експерт без право на глас. Това решение цели да защити организацията от превръщането ѝ в политически трамплин и да гарантира нейния надпартиен експертен авторитет.
Пакет „Оцеляване“: Искане за фискален и регулаторен имунитет
Паралелно с дългосрочното планиране, Проданов и новият УС поемат ангажимента за прокарването на пакет от 17 кризисни мерки, формулирани по време на заседанието в Старосел. Тези искания са директна офанзива срещу текущия модел на облагане и административен натиск. Основният фискален сблъсък се очертава около настояването за освобождаване на субсидиите и държавните помощи от корпоративен данък, както и спешното издаване на официално тълкувание от НАП относно дължимостта на данък върху дохода от рента. Секторът изисква незабавно преустановяване на проверките спрямо физически лица до окончателно изясняване на законодателната практика, която в момента се възприема като репресивна.
Финансовата стабилизация на стопанствата е обвързана и с настояването за възстановяване от страна на държавата на лихвите по земеделските кредити към търговските банки и предоставяне на безлихвени заеми от ДФЗ за закупуване на семена и торове. В енергиен аспект, НАЗ изисква 100% възстановяване на стойността на акциза върху газьола, позовавайки се на възможностите в Директива 2003/96/ЕО, което би осигурило жизненоважна ликвидност за предстоящата сеитба.
Регулаторна промяна и пазарна защита
На регулаторно ниво, новото ръководство ще се бори за приемане на нов подход за определяне на средното рентно плащане, тъй като в момента то надвишава реалните пазарни нива в много землища. Изисква се и десетгодишен стратегически ангажимент за развитие на хидромелиорациите и опростяване на режимите за водоползване. По отношение на международната конкуренция, Проданов ще защитава национална позиция за отпадане на механизма CBAM (въглеродните квоти) при торовете и премахване на митата за тях, за да се намали себестойността на продукцията.
Защитата на българския пазар става приоритет номер едно чрез искане за засилен граничен контрол от БАБХ и Агенция „Митници“. Целта е блокиране на вноса на ГМО продукти и суровини от трети страни (Украйна и Меркосур), които не отговарят на европейските стандарти за качество и проследимост. Преизбирането на Илия Проданов е сигнал към държавата, че НАЗ заявява ролята си на стратегически субект, който разполага с данни, икономическа лобистка машина и ясен план за защита на производствения суверенитет на България. Пътят през следващите три години ще бъде тест за това дали професионализацията на интереса може да победи административната инертност и пазарната депресия.
