Българската агрохранителна камара (БАхК) постави пред Министерството на земеделието и храните пакет от спешни и стратегически мерки за стабилизиране на сектора по време на среща с министъра Иван Христанов и заместник-министър Ивана Мурджева. Разговорът се проведе на 13 март в сградата на Министерството и бе част от консултациите с браншовите организации в навечерието на новата стопанска кампания.
Поканата за срещата е била отправена и към Българската аграрна камара (БАК) и Българския фермерски съюз (БФС), като в дискусията участие са взели представители на БАхК и БФС.
В рамките на разговора браншът е представил подробен пакет от предложения, които обхващат както непосредствени оперативни проблеми, така и по-дългосрочни секторни политики, свързани с функционирането на системата за подпомагане, напоителната инфраструктура и пазарната среда.
Риск от забавяне на кампания 2026
Сред основните теми е била подготовката на кампания 2026. От Камарата настояват необходимите наредби да бъдат приети в кратки срокове, а информационните системи на ДФ „Земеделие“ да бъдат технически обезпечени така, че стартът на кампанията да не бъде отложен след 20 март.
В същото време браншът обръща внимание и на необходимостта от спешно сформиране на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“. Според представителите на сектора без това решение не могат да бъдат приети указанията за редица държавни помощи, включително схемите за хуманно отношение към животните в секторите „свине“ и „птици“, както и компенсациите при неблагоприятни климатични събития.
На срещата е поставен и въпросът за прилагането на принципа „едно стопанство – една проверка“, който би могъл да намали административната тежест върху фермерите. От Камарата предлагат България още тази година да се възползва от възможността, предвидена в рамките на Омнибус пакета по ОСП 2023–2027.
Прекъснатата работа на екарисажите
Един от най-острите проблеми, поставени по време на срещата, е прекъснатата работа на системата за обезвреждане на животински отпадъци.
Според представителите на бранша липсата на функционираща система за събиране и обезвреждане на трупове на умрели животни създава сериозен риск за биосигурността и ветеринарно-санитарната безопасност. Подобна ситуация може да доведе до екологични проблеми и създава предпоставки за разпространение на заразни заболявания по животните.
От Камарата настояват Министерството на земеделието и БАБХ да предприемат незабавни действия за възстановяване на нормалното функциониране на системата.
Напояване и инвестиционни процедури
Сред представените предложения са и мерки за облекчаване на процедурите за напояване. От Камарата предлагат съвместна дискусия между Министерството на земеделието, МОСВ, басейновите дирекции и браншовите организации за промени в Закона за водите, които да улеснят разрешителния режим за използване на водни ресурси за напояване.
Поставен е и въпросът за ускоряване на процедурите по екологичното законодателство за инвестиционните проекти по ОСП. Според бранша забавянията при процедурите по ЗООС, Закона за биологичното разнообразие и Закона за водите често блокират реализацията на инвестиции в земеделието.
Подготовка на напоителния сезон и борбата с градушките
В рамките на срещата е предложено да бъде организирана и дискусия между МЗХ, „Напоителни системи“ ЕАД и браншовите организации за готовността на системата за предстоящия поливен сезон и напредъка по проектите за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура.
Камарата предлага подобен формат и за развитието на системата за борба с градушките, включително разширяването на защитаваните площи и осигуряването на устойчиво финансиране на системата.
Контрол върху вноса и европейски политики
Сред обсъжданите теми е и засилването на контрола върху вноса на хранителни продукти и суровини от трети страни. От Камарата предлагат по-тясна координация между МЗХ, БАБХ и митническите органи за гарантиране на съответствието на внасяните продукти с европейските стандарти за безопасност и качество.
Браншовата организация поставя и въпроса за необходимостта от европейска подкрепа за сектора в условията на растящи производствени разходи. Предлага се иницииране на дискусия на ниво Съвет на ЕС по земеделие за използване на кризисния резерв на Общата селскостопанска политика или други инструменти за компенсиране на фермерите.
Подготовка за ОСП след 2027 г.
Като стратегически въпрос е поставена и подготовката на националната позиция за Общата селскостопанска политика след 2027 г.
От Камарата предлагат организиране на работен процес между Министерството на земеделието, ДФ „Земеделие“, научната общност и браншовите организации, така че позицията на България да бъде изработена с активно участие на заинтересованите страни.
Акценти от представените предложения:
Кампания 2026: своевременно приемане на необходимите наредби и обезпечаване на информационните системи на ДФ „Земеделие“, така че стартът на кампанията да не бъде забавен след 20 март.
Дерогации за основни вредители в земеделието: предприемане на действия от страна на МЗХ и БАБХ за финализиране на стартиралия през миналото лято процес (вкл. проучване) по осигуряване на дерогации за контрол на ключови вредители като хоботник, телен червей и черна златка.
Спешно решаване на проблема с прекъснатата работа на екарисажите и системата за обезвреждане на животински отпадъци: предприемане на незабавни действия от страна на МЗХ и БАБХ за възстановяване на нормалното функциониране на системата за събиране и обезвреждане на трупове на умрели животни. Липсата на работеща система за обезвреждане създава сериозен риск за биосигурността, ветеринарно-санитарната безопасност, общественото здраве и околната среда, както и предпоставки за разпространение на заразни заболявания по животните и екологични проблеми.
Управление на държавните помощи: спешно сформиране на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ с цел приемане на указания за различните приеми по държавни помощи, включително за хуманно отношение към животните в секторите „свине“ и „птици“, както и за компенсации при неблагоприятни метеорологични събития или природни бедствия.
Прилагане на принципа „едно стопанство – една проверка“: провеждане на спешна среща между МЗХ, ДФЗ и браншовите организации за обсъждане на възможността България да прилага още от тази година новата възможност в рамките на Омнибус пакета по ОСП 2023–2027 и до края на март да заяви официална позиция пред ЕК за неговото прилагане.
Сред спешните за разрешаване проблеми са посочени и ограниченията за пашуване на селскостопански животни в националните паркове. От Камарата настояват за спешен диалог между институциите и бранша за намиране на балансирано решение преди началото на сезона на паша.
Секторни политики и административни процедури
- Облекчаване на процедурите за напояване: иницииране на съвместна работна дискусия между МОСВ, МЗХ, Басейновите дирекции и браншовите организации за дефиниране на конкретни законодателни предложения в Закона за водите, насочени към облекчаване на разрешителния режим за използване на води за напояване.
- Ускоряване на процедурите по екологичното законодателство отнсно инвестиционните прокети по ОСП: организиране на специална дискусия между МОСВ, МЗХ, ДФЗ и браншовите организации относно приоритетното разглеждане и своевременно произнасяне по инвестиционни проекти, подлежащи на процедури по ЗООС, ЗБР и Закона за водите.
- Подготовка за реализация на мащабна инвестиционна програма и прозрачност на напоителния сезон: провеждане на среща между МЗХ, „Напоителни системи“ ЕАД и бранша за представяне на:
- готовността за предстоящия поливен сезон;
- информация за реализираните по ПРСР и планираните по Стратегическия план проекти за възстановяване на хордомелиоративната инфраструктура;
- напредъка по проектите, финансирани по Стратегическия план и очакван етап на приключван на всеки конкретен проект;
- техническата готовност и финансова възможност за планиране на нови инвестиции, извън Стратегическия план, подготовка на финансова обосновка за следващия редовен Държавен бюджет.
- Разширяване и устойчиво финансиране на системата за борба с градушките: среща между МЗХ, Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ и бранша за представяне на развитието на системата, разширяването на защитаваните площи и подготовка на финансова обосновка за следващия Държавен бюджет.
- Фискални мерки и контрол на стоки с висок фискален риск: обсъждане между МЗХ, Министерството на финансите и браншовите организации ефекта от разширяването на списъка със стоки с висок фискален риск и необходимостта от неговото оптимизиране по отношение на стоките от агрохранителния сектор.
- Засилен контрол върху вноса на хранителни продукти и суровини от трети страни: съвместни действия между БАБХ, МЗХ и митническите органи за осигуряване на стриктен контрол върху качеството и съответствието с европейските стандарти на внасяните хранителни продукти и суровини, с цел предотвратяване на нелоялна конкуренция от нискокачествени продукти или такива с отклонения от изискванията за безопасност и качество в ЕС.
- Координация между изпълнителната и законодателната власт във връзка с Проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението: осигуряване на активно институционално взаимодействие между Министерството на земеделието и храните, Министерство на правосъдието, Министерския съвет и Народното събрание с цел отчитане на спецификите на агрохранителния сектор при изработването на окончателния текст на закона. Ето защо БАхК считат за необходимо позицията на бранша да бъде ясно представена и защитена в рамките на законодателния процес.
Европейски политики и международен контекст
Търсене на европейска подкрепа за справяне с кризисната ситуация в земеделието: иницииране на дискусия на ниво Съвет на ЕС по земеделие за използване на кризисния резерв на ОСП или друг подходящ инструмент за компенсиране на фермерите в условията на растящи разходи за горива, електроенергия и торове, както и в контекста на засилващата се либерализация на търговията с трети страни.
Подготовка за Общата селскостопанска политика след 2027 г. – организиране на среща между МЗХ, ДФ „Земеделие“, научната общност и браншовите организации за структуриране на работния процес по подготовката на националната позиция за ОСП след 2027 г. В тази връзка следва да бъде осигурено активно включване на заинтересованите страни в процеса на изработване на позициите на страната, особено предвид вече проведените технически срещи между експерти на Европейската комисия и Министерството на земеделието и храните.
