Животновъдният сектор предупреждава за нарастваща оперативна криза, свързана с обезвреждането на мъртви животни в страната. След спирането на работата на инсенераторите редица стопанства срещат сериозни затруднения при предаването на странични животински продукти, което създава риск за биосигурността и нормалното функциониране на птицевъдството и свиневъдството.
За проблема алармират Съюзът на птицевъдите в България, Асоциацията на свиневъдите в България и Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България. Според тях в редица случаи събирането, транспортирането и обезвреждането на мъртви животни вече е практически невъзможно, въпреки че подобни продукти ежедневно се генерират в стопанствата и люпилните.
Законът остава в сила, но системата не работи
Ситуацията поставя сектора в своеобразен правен парадокс. Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и европейския Регламент (ЕО) №1069/2009 операторите на животновъдни обекти са длъжни да предават страничните животински продукти в лицензирани инсталации за обезвреждане.
Когато обаче такива инсталации не функционират или отказват приемането на продукцията, стопанствата се оказват в ситуация, при която законовите задължения остават в сила, но реалната възможност за тяхното изпълнение липсва.
Представителите на бранша предупреждават, че това създава риск животновъдите да бъдат санкционирани за обстоятелства, които са извън техния контрол.
В индустриалното животновъдство подобна ситуация не е абстрактен административен казус, а ежедневен оперативен проблем. В големите птицевъдни и свиневъдни комплекси ежедневно се генерират странични животински продукти – включително мъртви животни – които трябва да бъдат своевременно извозвани и обезвреждани. Дори при нормална производствена смъртност това означава десетки трупове и тонове биологични отпадъци ежедневно в един комплекс, които не могат да бъдат съхранявани продължително. Капацитетът на хладилните и временните съоръжения за съхранение е ограничен, а всяко забавяне на извозването увеличава санитарния риск и поставя под натиск системите за биосигурност в стопанствата.
Птицевъдният и свиневъдният сектор формират основната част от индустриалното производство на месо в България, което означава, че подобни оперативни затруднения имат потенциал да се отразят не само върху отделни стопанства, но и върху стабилността на цялата хранителна верига.
БАБХ: стопаните трябва да уведомяват ветеринарния лекар и властите
В отговор на ситуацията Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) публикува указания към животновъдните обекти.
Според тях при смърт на животно стопанинът трябва незабавно да уведоми обслужващия ветеринарен лекар, кмета и най-близкия регистриран обект за унищожаване, както и съответната областна дирекция по безопасност на храните при необходимост. До получаване на указания трупът трябва да се съхранява отделно, без да се унищожават ушните марки, паспортите и другите идентификационни данни.
Агенцията напомня, че загробването и изгарянето на животни е забранено, освен при изрична заповед на директора на съответната областна дирекция.
Непредаването на умряло животно за обезвреждане подлежи на санкции. За физически лица глобите варират от 511 до 1534 евро, а за юридически лица – от 1534 до 2556 евро.
Проблемът е, че БАБХ смята, че става дума за еднократно умрели единични животни и не разбира спецификата на индустриалното производство на месо, където такива биологични отпадъци се натрупват с тонове ежедневно.
Секторът: липсва реална инфраструктура
Според браншовите организации указанията не решават основния проблем – липсата на работеща система за обезвреждане.
Те посочват, че дори когато операторите са готови сами да поемат разходите по транспортирането и унищожаването на отпадъците, лицензираните инсталации в страната отказват приемането на страничните животински продукти.
При подобни условия времето се превръща в критичен фактор. Капацитетът на съоръженията за временно съхранение в стопанствата е ограничен, а натрупването на биологичен материал увеличава риска за здравето на животните, околната среда и общественото здраве.
Политически реакции
Ситуацията вече предизвиква и политически реакции. Според адвокат Пламен Абровски, който коментира темата в социалните мрежи, фактът, че трите най-големи браншови организации в сектор „месо“ алармират за проблема, показва сериозността на ситуацията.
По думите му предприятията, членуващи в тези организации, осигуряват по-голямата част от българското свинско и птиче месо на пазара, което означава, че евентуално блокиране на сектора би имало отражение върху цялата хранителна верига.
Той поставя и въпроса дали държавните институции са готови да реагират достатъчно бързо, за да предотвратят задълбочаването на кризата.
Въпросът пред институциите
В момента ключовият въпрос пред сектора е дали ще бъде намерен работещ механизъм, който да осигури непрекъснато събиране, транспортиране и обезвреждане на страничните животински продукти.
Според бранша проблемът не е в законодателството, а в липсата на функционираща система, която да позволи на стопанствата да изпълняват своите законови задължения.
В този контекст въпросът пред институциите вече не е само технически или административен. Секторът очаква бързо решение, което да осигури непрекъснато функциониране на системата за събиране и обезвреждане на странични животински продукти. Докато подобен механизъм не бъде възстановен, животновъдните стопанства ще продължат да работят в ситуация, при която законовите задължения остават в сила, но практическите инструменти за тяхното изпълнение са ограничени – риск, който в крайна сметка засяга не само отделните ферми, но и цялата система за биосигурност и производство на месо в страната.
