Кампания 2026 по директните плащания поставя отново в центъра на вниманието еко схемите – онази част от подпомагането, която обвързва плащането не просто с допустима площ, а с конкретни практики за климата, околната среда, почвата, биоразнообразието и хуманното отношение към животните. На хартия това изглежда като позната рамка, но в практиката всяка от схемите носи специфични изисквания, срокове, ограничения и документи, които могат да се окажат решаващи както за допустимостта, така и за последващия контрол.
Точно затова е важно еко схемите да не се четат като обща „зелена“ политика, а като набор от много конкретни ангажименти. При някои от тях ключът е в начина на поддържане на площите. При други – в избора на култури, в сроковете за наличност на междинни или покривни култури, в забраната за определени продукти за растителна защита, в представянето на планове, дневници, фактури и други доказателства. И ако базовото правило при директните плащания е, че грешката струва пари, то при еко схемите тази зависимост е още по-пряка.
В този материал zemedeleca.bg обобщава основните изисквания по схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните в Кампания 2026, така че стопаните да имат ясен работен ориентир още преди да стигнат до детайлите в наръчника.
Еко-БРЕИ: една площ, една практика, една година
Първата голяма схема е Еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура – Еко-БРЕИ. Тя допуска включване на стопанството чрез три вида екологични практики: поддържане на екологична инфраструктура и/или непроизводствени площи, създаване на нови буферни ивици в обработваеми земи и съхранение на земеделски площи в райони с ограничения за опазване на определени природни местообитания и местообитания на видове от значение за Общността.
Още в началото има едно хоризонтално правило, което не бива да се пропуска: на една и съща площ през една календарна година може да бъде приложена само една от изброените екологични практики. Това е от онези изисквания, които изглеждат административни, но всъщност определят цялата логика на заявяването.
Какво влиза в екологичната инфраструктура
При практиката за поддържане на екологична инфраструктура и/или непроизводствени площи допустимите елементи са точно изброени. Това са живи плетове или редици от дървета, отделни дървета, дървета в група, дървесни противоерозионни пояси, синори, влажни зони, зелени зони около водни течения, тераси, ивици по краищата на гори, буферни ивици и земя, оставена под угар.
Общото правило за всички тях е, че в рамките на заявената екологична инфраструктура и/или непроизводствена площ не се извършват третирания с продукти за растителна защита. Оттук нататък започват и специфичните изисквания според вида елемент.
При живите плетове или редиците от дървета се изисква запазване на целостта на ландшафтния елемент, почистване на инвазивни видове извън периода на гнездене на птиците, почистване на сухи клони и ниски клони до 1,5 м височина, както и поддържане на граничните зони чрез косене или мулчиране поне веднъж годишно. Същевременно в заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени, а дърветата с хралупи трябва да се запазват.
Сходна е логиката и при отделните дървета и дърветата в група – почистване на сухи и ниски клони, почистване на инвазивни видове и поддържане на сервитутните ивици, но винаги извън периода на гнездене на птиците, който за Кампания 2026 е фиксиран от 1 април до 30 юли 2026 г. Именно този период се повтаря през почти цялата схема и на практика се превръща в календарна граница за голяма част от дейностите по поддръжка.
При дървесните противоерозионни пояси освен почистването на инвазивни видове, сухи храстовидни видове и ниски клони, се изисква и запазване на съществуващата дървесна растителност, с изключение на инвазивните видове. При синорите правилата отново са свързани със съхраняване целостта на елемента, почистване и поддържане на граничните зони, без използване на продукти за растителна защита.
Влажни зони, крайречни ивици и тераси – повече ограничения, отколкото изглежда
При влажните зони изискванията вече навлизат в по-чувствителна природозащитна територия. Тук се допуска поддържане на крайбрежната растителност чрез изрязване и отстраняване на нежелана растителност от инвазивни и чужди видове, поддържане на естествен тревостой при ниски води, ако такъв съществува, без дрениране на площите, както и забрана за разораване и отводняване на езерцата. Изрично е записано и да не се използват продукти за растителна защита от първа група в територии, граничещи с акваториите.
При зелените зони около водни течения се изисква косене поне веднъж годишно на сервитутните ивици, отстраняване на сухи дървета, храсти и инвазивни видове извън периода на гнездене на птиците, както и забрана за третиране с продукти за растителна защита. В допълнение не се допуска изсичане на крайречни пояси от дървесна растителност от местообитания 91Е0, 91F0 и 92А0, когато те имат укрепващи и противоерозионни функции.
При терасите се изисква запазване на целостта на ландшафтния елемент, почистване на инвазивни видове, както и поддържане на граничните зони чрез косене поне веднъж годишно. И тук има забрана за използване на продукти за растителна защита.
Особено важно уточнение, което се повтаря при почти всички елементи, е че при премахване на храстова растителност не трябва да се използват шредери, мулчери и друга техника, която води до пълното раздробяване на храстовата растителност. Това не е периферна подробност, а условие, което може да бъде проверявано и при контрол на място.
Ивици по краищата на гори, буферни ивици и угари
При ивиците по краищата на гори се изисква косене поне веднъж годишно, извън периода на гнездене на птиците, както и извън периода с риск от горски пожари. И тук не се допуска третиране с продукти за растителна защита, а в заявените площи не може да се унищожават храсти и дървета в екотона гора – открито местообитание.
При буферните ивици основното изискване е поддържане на естествен тревостой, ако такъв съществува, без почвени обработки, както и без нарочни третирания с продукти за растителна защита. Поддръжката се извършва чрез косене най-малко веднъж годишно, отново извън периода на гнездене на птиците.
При земята, оставена под угар, правилото е различно. За подпомагане се приемат обработваеми земи, върху които е извършена поне една почвена обработка – изораване, дисковане, листеруване, култивиране, ивични обработки или мулчиране с остатъци от предходната култура – и върху които не се произвежда земеделска продукция в периода от 1 януари до 15 юли на годината на кандидатстване. Тази практика обаче е ограничена до максимум 7% от обработваемите земи в стопанството.
Коефициентите, с които площта се „преизчислява“
Една от най-лесно пропусканите части в Еко-БРЕИ са коефициентите за преобразуване и тегловните коефициенти. Именно те превръщат линейните или точкови елементи в допустима площ за подпомагане.
При живи плетове или редици от дървета, синори, зелени зони около водни течения, тераси, ивици по краищата на гори и буферни ивици коефициентът за преобразуване е 6, а тегловният коефициент – 1,5. При отделните дървета коефициентът за преобразуване е 20, а тегловният коефициент – 1,5. При дърветата в група, дървесните противоерозионни пояси, влажните зони и земята под угар се прилагат съответните квадратни метри и тегловни коефициенти, посочени в наръчника. На практика това означава, че стопаните трябва да внимават не само какъв елемент заявяват, но и по какъв начин той се преобразува в площ за подпомагане.
Екологичната инфраструктура може да бъде разположена върху обработваеми земи, трайни насаждения или постоянно затревени площи, а плащането по схемата е диференцирано според приложимостта и типа земеползване – за обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи.
Нови буферни ивици: не всяка ивица е „нова“
Втората практика по Еко-БРЕИ е създаването на нови буферни ивици в обработваеми земи. Тук условието е тези буферни ивици да не са били заявени за подпомагане като буферни ивици през предходната година.
Ивиците трябва да са с минимална ширина 1 метър и максимална ширина 20 метра. За изчисляване на допустимата площ се използват тегловен коефициент 1,5 и коефициент на преобразуване 6. Покритието им може да бъде с естествена растителност, угар или цъфтящи растения, но не се допуска използване на инвазивни видове.
Наръчникът изрично изброява растения, които не трябва да се използват, включително жлезиста слабонога, гигантски и персийски хераклеум, асклепиас, айлант, синя акация (аморфа), блатен троскот, пелинолистна амброзия, японски хмел и фонтан. Тук грешката може да не дойде от липсата на ивица, а от неподходящ избор на растителност.
Съхранение на площи в защитени зони: най-рестриктивната практика
Третата практика по Еко-БРЕИ е съхранение на земеделски площи в райони с ограничения за опазване на определени типове природни местообитания и местообитания на видове от значение за Общността. Тук правилото е крайно ясно – в границите на защитените зони, заявени за подпомагане, не се допускат никакви дейности, включително земеделски.
Тези площи са определени съгласно цифрови географски данни за разпространението, предоставени от Министерството на околната среда и водите във връзка със Становище по екологична оценка № 5-4/2023 г., с което е съгласуван Стратегическият план. Плащането по тази практика не е диференцирано според типа земеползване и е еднакво за всички типове земеползване.
Еко-ЗВПП: зелено торене, покривни култури и органично наторяване
Следващата голяма схема е Еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване, или Еко-ЗВПП. Тя включва две основни практики: отглеждане на непроизводствени междинни или покривни култури с последващо зелено торене и използване на органични торове и подобрители на почвата съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном.
При междинните и покривните култури първото условие е смеската да бъде от житни и нежитни култури. Сред допустимите житни култури са ръж, тритикале, ечемик, пшеница, овес, лимец, просо и сорго, а при нежитните – грах, фий, звездан, еспарзета, леща, фасул, нахут, бакла, лупина, бурчак, соя, синап, репко, фуражна ряпа и рапица.
Покривните култури трябва да бъдат налични на полето поне в периода от 15 октомври 2026 г. до 15 февруари 2027 г. Междинните култури трябва да са налични поне в периода от 1 октомври до 1 декември 2026 г. Изрично е записано, че площи, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша, не се считат за площи с междинни или покривни култури по схемата.
Тези култури трябва да бъдат използвани за последващо зелено торене – чрез заораване, валиране, естествено измръзване или друг метод на механично терминиране по избор на стопанина. Терминирането не може да се извършва с хербицид. В периода на отглеждането не трябва да се прилагат изкуствени торове и продукти за растителна защита.
Органични подобрители на почвата: без план няма схема
Втората практика по Еко-ЗВПП е използването на външни органични подобрители на почвата. Допустимо е внасяне на органично вещество чрез подобрители, получени чрез аеробно третиране на отпадъчна биомаса, анаеробно третиране, биологично третиране с червеи, термално третиране, както и чрез нискоемисионни техники при течен оборски тор – впръскване или включване в рамките на 4 часа.
За целите на еко схемата „органични торове и подобрители на почвата“ включват органични подобрители, органични торове, микробиални торове, органо-минерални торове, обработен оборски тор и растителни биостимуланти. Забранено е използването на подобрители на почвата, получени след химическо третиране.
Тук има едно ключово условие, без което схемата на практика отпада – земеделският стопанин трябва да има и да спазва План за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном. Планът и копие от дипломата на агронома трябва да бъдат представени чрез Системата за електронни услуги в периода от 1 юли до 31 юли 2026 г.
При самото внасяне на подобрител количеството осигурен общ азот не трябва да бъде по-малко от 10% от потребностите на конкретната култура и не трябва да надвишава 150 кг общ N на хектар. Това вече е техническо изискване, което не може да бъде изпълнено „по спомен“, а трябва да бъде обвързано с реалния план и с конкретната култура.
Доказването на вложените обеми подобрител по съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Ако стопанинът сам е произвел органичните подобрители, вместо фактури и касови бележки той трябва да представи едно от предвидените доказателства – становище от ОДБХ за завършен процес по третиране на оборски тор, доказателства за лицензирана площадка за третиране на отпадъци, доказателства за наличие на растителни остатъци след термична обработка или регистрация по съответните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Документите за органични торове и подобрители трябва да бъдат издадени в периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2026 г., а представянето им в СЕУ е в периода от 1 до 31 декември 2026 г.
Еко-НИП: по-малко пестициди, но повече документи
Еко схемата за намаляване използването на пестициди – Еко-НИП – дава две възможни практики. При първата, при отглеждане на културите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително съдържащи глифозат, и не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба. При втората практика не се прилагат продукти от първа професионална категория, а вместо това се използват феромонови уловки, разрешени биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми – бактерии и/или гъби.
На пръв поглед схемата изглежда ясна, но доказването й е изцяло документално. Всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през 2026 г. трябва да се отразяват своевременно и коректно в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Професионалната категория на употреба на продуктите се проверява към последния ден на периода за подаване на заявленията.
Доказването става чрез проверка на дневниците и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита, феромонови уловки, биологични агенти или продукти на основата на микроорганизми за заявените площи. И тук документите трябва да бъдат издадени в периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2026 г., а представянето им чрез СЕУ е в периода от 1 до 31 декември 2026 г.
Списъкът на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на България, е утвърден със съвместни заповеди на министъра на земеделието и министъра на околната среда и водите и е публикуван на сайта на БАБХ.
Еко-ТН: трайните насаждения влизат в схема чрез междуредията
Еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждения – Еко-ТН – е фокусирана върху междуредията и площите от вътрешната страна на границата на парцела. Стопанинът може да поддържа междуредията по три начина: чрез една или смес от изрично посочени култури, чрез мулчиране или чрез естествена растителност, върху която не се използват продукти за растителна защита и изкуствени торове и която се коси извън периода на гнездене на птиците, а при необходимост се извършва и мулчиране.
Списъкът на допустимите култури е дълъг и включва бяла, пурпурна, хибридна и червена детелина, обикновен и теснолистен звездан, еспарзета, пясъчен и панонски фий, фуражен грах, лупина, секирче, египетска детелина, фуражна ряпа, елда, бял синап и фацелия, които могат да се отглеждат самостоятелно или в смес с английски и италиански райграс, безосилеста овсига, ежова главица, ливадна и червена власатка, ливадна метлица и тимотейка.
Тук решаващият въпрос не е само какво се сее, а как се поддържа площта и дали върху нея се спазва забраната за използване на продукти за растителна защита и изкуствени торове, когато се заявява естествена растителност.
Еко-ПЗП: паша по план, не по усет
Еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи – Еко-ПЗП – е една от схемите, при които документът е също толкова важен, колкото и самата дейност. Земеделският стопанин трябва да има, да представи и да спазва план за паша. Планът се изготвя от ветеринарен лекар, зооинженер или агроном и се представя в периода от 1 юли до 31 юли 2026 г., придружен с копие от дипломата на специалиста, който го е изготвил.
В плана трябва да са включени видовете паша и периодът на пашата, съобразени със спецификата на конкретната площ. На самите постоянно затревени площи трябва да се извършва екстензивна паша на пасищни животни, като площите се поддържат чрез пашуване от 0,3 до 1 животинска единица на хектар. Пашуването трябва да се извършва минимум 60 дни през 2026 г.
Наред с това има забрана за разораване на заявените по схемата постоянно затревени площи и те не могат да бъдат разоравани или преобразувани в друг тип земеползване през цялата календарна година.
От 2025 г. към постоянно затревените площи могат да се добавят и обработваеми земи, заети с фуражни или фуражни протеинови култури, но само ако стопанинът вече е заявил и има допустими постоянно затревени площи и прилага практиката за екстензивна паша. При това трябва да се запази съотношението на животинските единици към цялата площ в рамките на 0,3 до 1 ЖЕ/ха.
Допустимите фуражни култури по схемата включват царевица за силаж, фуражно цвекло, едногодишни зърнено-житни, едногодишни зърнено-бобови, репко, синап, смесени едногодишни, едногодишни фуражни зеленчуци, други фуражни зеленчуци и други фуражни култури, както и многогодишни култури като изкуствени ливади – житни, смесени насаждения, люцерна, детелина, звездан, еспарзета, лупина и изкуствени ливади – бобови. Плащането по схемата е на хектар, но само когато е установена допустима за подпомагане постоянно затревена площ, на която е приложена практиката за екстензивна паша и е спазено съотношението животински единици към всички установени по схемата площи.
Еко-ГТ: земеделски площи за дивеч, но без добив
Еко схемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми – Еко-ГТ – се прилага върху земеделски земи, които са обградени от горски територии, попадат в територии на ловни стопанства или граничат с такива територии. Практиката е насочена към подобряване на биоразнообразието и изхранване на дивите животни по природосъобразен начин.
Тук условието е културите да се засеят и отгледат, но от тях да не се добива продукция – те се оставят за изхранване на дивите животни и птици. Допустимите култури са овес, ечемик, просо, пшеница, ръж, слънчоглед и царевица. Минималните сеитбени норми също са изрично определени: за пшеница – 100 кг/ха, за ръж – 120 кг/ха, за ечемик – 100 кг/ха, за овес – 70 кг/ха, за просо – 15 кг/ха, за царевица – 10 кг/ха и за слънчоглед – 2 кг/ха.
На тези площи не се извършват третирания с продукти за растителна защита и не се правят обработки на почвената повърхност в периода на гнездене на птиците – от 1 април до 30 юли 2026 г. Изрично е посочено и че не се финансира създаването на такива култури в пасища, ливади, мери, голини, поляни и дивечови ливади. В защитените зони от Натура 2000 не се допуска унищожаване на храсти и дървета в екотона гора – открито местообитание до 100 метра от границата на гората.
Еко-РОК: разнообразяване на културите според размера на стопанството
Последната схема в този пакет е Еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури – Еко-РОК. Тя е структурирана според размера на стопанството.
При стопанства с обработваема земя и/или площи с медицински и ароматни култури и/или трайни насаждения до 10 ха се изискват най-малко две различни култури, като основната култура не може да надвишава 95% от тези площи.
При стопанства между 10 и 30 ха се изискват поне три различни култури, като основната култура не може да надвишава 75%, а двете основни култури заедно не могат да обхващат повече от 95% от площите.
При стопанства над 30 ха изискването е за най-малко четири различни култури, като основната култура отново не може да надвишава 75%, а трите основни култури заедно не могат да обхващат повече от 95% от площите.
За целите на еко схемата под „култура“ се разбира култура от различен ботанически род, култура от различен вид при Brassicaceae, Solanaceae и Cucurbitaceae, земя под угар, треви или други тревни фуражи, както и трайни насаждения, които за целите на схемата се приемат за една култура. Това означава, че при планирането на сеитбооборота стопаните трябва да внимават не само какво засяват, но и как то се отчита по правилата на схемата.
Какво всъщност показва Кампания 2026
Ако всички тези схеми се прочетат една след друга, се вижда ясно, че Кампания 2026 не предлага една обща „зелена“ рамка, а множество отделни режими с различна логика. При едни решаващо е какво не трябва да се прави – например липса на третирания с продукти за растителна защита или забрана за дейности в защитени зони. При други определящо е какво трябва да се поддържа, кога да се коси, какъв план да се изготви, какви срокове да се спазят и какви документи да се качат в СЕУ.
Общото между тях е друго: при еко схемите доброто намерение не е достатъчно. Нужни са точен избор на практика, прецизно спазване на сроковете, правилно документиране и много внимателно съобразяване с ограниченията по конкретната площ.
Подробностите, пълните условия, образците, сроковете и техническите уточнения земеделските стопани могат да прочетат в Наръчника за директни плащания за Кампания 2026.
