Днешната среща в Министерството на икономиката между представители на големите земеделски асоциации, министър Ирина Щонова и служебния министър на земеделието Иван Христанов завърши с обявяването на пакет от антикризисни мерки. Разговорът бе провокиран от натрупаното напрежение в сектора и обявената по-рано готовност за протести на 20 април. Основният фокус на държавните предложения е насочен към осигуряване на оперативна ликвидност за стопанствата в началото на пролетната кампания чрез комбинация от енергийни компенсации, кредитни линии и ускорени плащания.
Енергийни прагове и компенсации за горива
Едно от централните предложения на Министерството на икономиката засяга разходите за електроенергия. Въвежда се механизъм за 50% компенсация за земеделските производители, който обаче се задейства само ако цената на тока на свободния пазар премине границата от 122 евро за мегаватчас. За предприятията, произвеждащи торове, този праг е поставен значително по-ниско – на 63 евро. Целта на тези различни прагове е да се ограничи инфлационният натиск при основните производствени ресурси.
При горивата помощта се изразява в увеличаване на възстановимия акциз. Държавата предлага той да нарасне от 21 на 31 цента за литър газьол. Това е опит да се компенсира поскъпването на транспорта и логистиката, породени от напрежението в Близкия изток, въпреки че браншът настояваше за по-сериозни облекчения в тази посока.
Графикът за субсидиите и финансовото кредитиране
Министерството на земеделието обяви ускоряване на графика за изплащане на директните плащания. Общо 303 милиона евро ще бъдат насочени към сектора до края на юни. Тези средства са част от редовния бюджет за годината, но тяхното предсрочно изплащане се предлага като решение за липсата на средства в брой, необходими за закупуване на семена и торове за сеитбата.
В допълнение, държавата предлага и облекчения при лизингите на техника. Планът е до края на 2026 г. фермерите да покриват само между 5% и 10% от дължимите вноски, като остатъкът се разсрочва. Пускат се и нови линии за оборотни кредити с намалено на 50% самоучастие, предназначени за експортно ориентираните стопанства.
Разминаването с „гръцкия модел“
Въпросът дали тези мерки ще спрат планираните протести остава открит, тъй като те се разминават със специфичните искания за директна подкрепа на себестойността. Земеделските асоциации дадоха за пример мерките в Гърция, където правителството предостави извънреден бюджет от 300 милиона евро за директно покриване на 15% от разходите за торове и незабавна отстъпка за гориво от 0,20 евро на литър на бензиностанцията.
Докато гръцкият модел залага на преки плащания за ресурси и обвързана подкрепа от 115 евро на хектар за пшеница, българското предложение се фокусира върху управлението на съществуващия дълг и по-ранно усвояване на стандартните субсидии. Предстои браншовите организации да анализират предложените параметри и да обявят дали предоставената ликвидност е достатъчна, за да се откажат от излизането на пътя на 20 април.
