Вино пред лозя: Как се пренареждат милионите в лозаро-винарския сектор

Нова заповед на служебния земеделски министър Иван Христанов от 14 април променя радикално разпределението на средствата по интервенцията за инвестиции в лозаро-винарския сектор за следващите две години. Документът отменя предходно решение на предходното ръководство на МЗХ от декември миналата година и разкрива сериозно пренасочване на капитал от лозарските стопанства към предприятията за производство на вино. Този ход идва в момент, в който секторът е изправен пред структурни проблеми, свързани със застаряващи насаждения и намаляващ интерес към отглеждането на винено грозде.

Повече средства за изби и по-малко за лозари

Фактите в новата заповед показват значително увеличение на бюджета за инвестиции в предприятия. За 2026 г. средствата за модернизация на избите нарастват от 2,3 милиона евро на 3,8 милиона евро – ръст от над 1,5 милиона евро само за една година. Тази тенденция се запазва и за 2027 г., където бюджетът за преработвателни предприятия се увеличава с почти 1,6 милиона евро, достигайки 6,5 милиона евро.

Паралелно с този ръст, държавата орязва средствата, предназначени за самото отглеждане на лозята и закупуването на специализирана техника като гроздокомбайни. Бюджетът за инвестиции в лозя с винено грозде за 2026 г. е намален почти наполовина – от 773 хиляди евро на 422 хиляди евро. За 2027 г. съкращението също е значително, като сумата пада от 1,6 милиона евро на малко над 1 милион евро.

Икономическият парадокс на суровината

Разминаването в подкрепата за производството и преработката създава икономически парадокс. Докато секторът сигнализира за масово изкореняване на лозя поради липса на пазари и висока себестойност на гроздето, държавната политика стимулира изграждането и модернизацията на производствени мощности. Този модел поставя под въпрос откъде ще идва суровината за новите инвестиции в изби, ако подкрепата за лозарските стопанства продължава да намалява.

Намаляването на бюджета за гроздокомбайни е особено критично в условията на хроничен недостиг на работна ръка в селското стопанство. Орязването на точно този ресурс ограничава възможностите на стопаните да оптимизират разходите си за прибиране на реколтата, което е ключов фактор за оцеляването на средните и големите лозарски масиви в страната.

Конфликт на интереси и въпроси към управлението

Промяната в бюджетните приоритети се случва на фона на засилени дискусии за конфликт на интереси в настоящото ръководство на министерството. Публичните данни сочат, че настоящият заместник-министър има дългогодишни и преки интереси в лозаро-винарския сектор, включително участие в браншови организации и неправителствени структури в същата сфера.

Фактът, че административното решение за пренасочване на милиони към преработвателните предприятия се взема по време на служебно управление и при наличие на подобни връзки, повдига въпроси за обективността на аграрната политика. В ситуация, в която избите получават рекордно финансиране за сметка на реалното земеделско производство, секторът очаква ясно обяснение какви са икономическите мотиви зад това преразпределение и дали то не обслужва тесен кръг от инвестиционни интереси за сметка на общата устойчивост на лозарството в България.