Съветът на Европейския съюз прие дългоочаквания регламент относно новите геномни техники (НГТ), с което поставя началото на мащабна трансформация в европейския хранително-вкусов сектор. Решението има за цел да повиши конкурентоспособността на фермерите в блока и да намали зависимостта от външни пазари, като същевременно гарантира продоволствената сигурност в условията на климатична несигурност. Според официалното съобщение на Европейския съвет, новата рамка ще позволи на пазарните оператори в Европа да работят при равни условия с глобалните си конкуренти.
Достъп до иновации за адаптация към климата
Основният двигател на новия регламент е нуждата от инструменти, с които земеделието да отговори на екстремните метеорологични явления. Министърът на земеделието на Кипър, Мария Панайоту, подчерта, че новите правила ще ускорят внедряването на устойчиви сортове, способни да издържат на продължителни суши или внезапни наводнения. За разлика от класическата селекция, която изисква десетилетия, новите геномни техники позволяват прецизни промени в ДНК на растенията, което съкращава времето за разработване на култури с по-добри характеристики и по-висока устойчивост.
Двата режима на контрол: НГТ-1 и НГТ-2
Регламентът въвежда ясно разграничение между две категории растения в зависимост от сложността на генетичните промени. Първата категория, класифицирана като НГТ-1, обхваща растения, които се считат за еквивалентни на традиционно селектираните сортове. За тях се предвижда облекчен режим, при който националните органи ще извършват проверка за съответствие, но няма да се налагат допълнителни изисквания за проследяване на потомството. Важно уточнение е, че крайните продукти от НГТ-1 няма да се етикетират като специални, с изключение на семената, за да се защити изборът на земеделците, които желаят да поддържат вериги без геномни промени.
Втората категория, НГТ-2, включва растения с по-сложни и мащабни генетични модификации. Те ще останат под строгия контрол на действащото законодателство за ГМО. Това означава задължителни процедури за получаване на разрешителни, пълна проследимост по веригата и етикетиране на продуктите за крайния потребител. Държавите членки запазват правото си да ограничават или напълно да забраняват отглеждането на сортове от категория НГТ-2 на своя територия, запазвайки суверенитета си върху националното земеделие.
Потенциални рискове и опасения за сектора
Въпреки очакваните ползи, регламентът поражда и сериозни опасения сред част от фермерските организации и екологичните групи. Основният риск е свързан с нарастващата зависимост на земеделците от патентите на големите агрохимически корпорации, което може да доведе до монополизиране на пазара на семена и повишаване на производствените разходи. Съществуват и притеснения относно възможното „замърсяване“ на органичните посеви, което би застрашило сертификацията на биопроизводителите. Освен това критиците подчертават, че липсата на задължително етикетиране за продуктите от категория НГТ-1 може да намали прозрачността по веригата и да ограничи правото на потребителите на информиран избор.
Прозрачност при патентите и бъдещо прилагане
Един от най-чувствителните въпроси в регламента е свързан с интелектуалната собственост и опасността от силна зависимост на фермерите от патенти. В отговор на тези притеснения ЕС въвежда нови изисквания за прозрачност. Разработчиците ще бъдат задължени да декларират всички свързани патенти в публична база данни, като се предвижда Европейската комисия да извършва редовен анализ на ефекта върху конкуренцията и достъпа до семена. Целта е да се балансира между защитата на иновациите и предотвратяването на монопол в сектора.
Очаква се регламентът да получи окончателно одобрение от Европейския парламент, след което ще последва преходен период от 24 месеца. Реалното прилагане на новите правила се планира за средата на 2028 г. С тази промяна ЕС актуализира законодателството си, което не е променяно от 2001 г., опитвайки се да настигне технологичния напредък на последното десетилетие и да гарантира, че новите сортове ще бъдат толкова надеждни, колкото и традиционните.
