Производството и вносът на неразрешени продукти за растителна защита са престъпление от 2021 г. Самата употреба не е. Защо точно сега се обсъжда тази дупка
На 30 април 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните разкри тонове забранени препарати за растителна защита в складове край Свищов. Това е една от най-големите операции от години и тя върна на дневен ред въпрос, който в българското земеделие тлее от десетилетие — защо нелегалните пестициди продължават да текат към полето, въпреки че производството им и вносът им вече са престъпления, и какво още трябва да бъде направено, за да се прекъсне веригата.
Отговорът изисква първо да се изясни какво точно е криминализирано в момента, какво не е, и защо тази разлика има значение.
Какво е престъпление от 2021 г.
През декември 2020 г. правителството на Бойко Борисов внесе в Народното събрание проект за изменение на Наказателния кодекс, чрез който производството, разпространението и нелегалният внос на продукти за растителна защита бяха признати за престъпления. Проектът беше предложен от Министерството на правосъдието по инициатива на тогавашния министър на земеделието Десислава Танева. Мотивите се позоваваха на зачестилите случаи на нелегален внос и разпространение на неразрешени и фалшиви продукти, съдържащи активни вещества, забранени за употреба в Европейския съюз.
Текстовете бяха приети в началото на 2021 г. и към днешна дата действат в две посоки. Първата — чл. 350а, ал. 2 от НК криминализира пренасянето на продукти за растителна защита през границата на страната в нарушение на установения ред, когато случаят не представлява маловажен. Наказанието е лишаване от свобода до четири години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. Втората — чл. 360а, ал. 1 от НК предвижда до три години затвор за всеки, който в нарушение на закона произвежда и продава продукти за растителна защита.
Тоест към днешна дата са престъпление три неща: контрабандният внос на ПРЗ, производството на ПРЗ извън разрешения режим, и продажбата на нелегални ПРЗ. Извън границите на наказателното право остава една ключова брънка от веригата — самата употреба.
Какво не е криминализирано — и защо това е дупка
Земеделски производител, който е купил неразрешен препарат и го пръска на собственото си поле, не извършва престъпление по действащия Наказателен кодекс. Носи административна отговорност съгласно Закона за защита на растенията — глоби, отнемане на сертификати, ограничения по схемите на директните плащания. Но тези санкции, колкото и сериозни да изглеждат на хартия, рядко стигат до реалния потребител. Те предполагат, че контролният орган установява нарушението, доказва го, и налага санкцията — три стъпки, всяка от които изисква достъп до информация, която често липсва.
Логиката на действащата уредба е следната — нелегалният препарат се появява чрез граничен контрабанден канал или нерегламентирано производство, преминава през търговец, и стига до фермера. Криминализирането на първите два звена би трябвало да прекъсне веригата, преди тя да достигне полето. На теория това звучи добре. На практика веригата не се прекъсва. Препаратите продължават да текат — през маршрутите към Одрин, през пристанищни пратки, през лични багажи, през неформални търговски канали. Когато ги хванат, ги хващат на граничните пунктове, в складове на търговци, рядко в стопанства.
Това става ясно от собствените данни на БАБХ. Любина Донкова, изпълняващ длъжността изпълнителен директор на агенцията, посочва, че „по-голямата част — 90 процента, се хващат на граничните пунктове. Останалите — във вътрешността на страната, много по-трудно се намират.“ Тоест системата за контрол е почти изцяло насочена към входа, не към употребата. Когато нелегалният препарат веднъж е минал границата и е стигнал до фермера, той на практика изчезва от полезрението на държавата.
Това поставя един прагматичен въпрос. Ако вносът и производството са престъпления, а употребата не е, фермерът, който купува, носи минимален риск. Той не нарушава наказателния закон. В най-лошия случай ще понесе административна санкция, но само ако бъде хванат на полето с непознат препарат — нещо, което се случва изключително рядко. Това поддържа търсенето. А търсенето поддържа предлагането.
Защо темата се отваря отново сега
Възобновеният дебат има три причини, всяка от които заслужава внимание поотделно.
Първата е институционална. От 1 януари 2026 г. влезе в сила чл. 11, ал. 9 от Наредба № 12 за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита. Той създава уеб базирана платформа, администрирана и поддържана от БАБХ, която проследява движението на ПРЗ и торове до краен потребител. Това е техническа промяна, която променя политическия баланс. Преди тази платформа аргументът срещу криминализирането на употребата беше прагматичен — как ще се докаже коя торба тор и кой бидон препарат е купил конкретно даден фермер, ако движенията не се проследяват системно. Сега, когато проследяването е законово задължено и технически възможно, този аргумент става по-слаб. Доказателствената тежест на криминално дело за употреба на нелегален препарат вече има на какво да стъпи.
Втората причина е оперативна. Свищовската операция от 30 април 2026 г. — едно от най-големите задържания на забранени препарати в български складове през последните години — дава политически повод за нова дискусия. Подобни операции работят в две посоки. От една страна, доказват ефективността на действащата уредба за вноса и разпространението — препаратите бяха хванати, преди да стигнат до полето. От друга страна, повдигат въпроса колко още такива пратки минават през контрола и стигат до фермери, без да бъдат хванати. И двете тълкувания се ползват от съответните страни в дебата.
Третата причина е лобистка. Браншовите асоциации в производството и търговията на разрешени препарати — АРИБ и подобни — настояват от години за криминализиране на употребата. Тяхната логика е икономическа. Нелегалните препарати са по-евтини, защото не плащат регистрационни такси, не носят разходи за оценка на риска, не са обвързани с гаранции. Те представляват пряк ценови конкурент на легалния пазар. За търговците на разрешени продукти всеки литър нелегален препарат, употребен от български фермер, е загубен пазар. Криминализирането на употребата би прехвърлило голяма част от риска върху купувача и би свило търсенето.
Това лобиране е изрично документирано. Любина Донкова потвърждава, че „асоциациите за растителна защита поискаха да подкрепим криминализирането на вноса и употребата на такива препарати“. Тоест искането е публично и от години.
Аргументите против — и защо те имат основание
Един народен представител , формулира контрааргумента така — „не съм съгласен да се криминализира употребата, защото ще хванат един човек, който просто си е купил препарат от някой търговец“. Това е важен аргумент, който заслужава да се чете внимателно.
Българското земеделие е силно фрагментирано. До земеделския стопанин в българско село информацията не достига еднакво с тази до зърнопроизводителя в Добруджа. Сертифицирането по чл. 83 от Закона за защита на растенията — задължителното удостоверяване, че фермерът е преминал обучение за работа с ПРЗ от професионална категория — реално покрива по-голямата част от професионалните производители, но не всички. Малките стопани, които купуват препарат от съседен търговец без да четат етикета, без да гледат активното вещество, без да знаят дали продуктът е разрешен в България — те са най-уязвимите към неволно престъпление, ако употребата бъде криминализирана.
Това повдига и въпроса за умисъла. Наказателното право обикновено изисква престъплението да е извършено умишлено или поне с допускане на резултата. Ако фермер купи препарат от регистриран търговец, в магазин, с фактура, и се окаже, че този препарат е нелегално преопакован, употребата му не е умишлено престъпление. Ще се справи ли българската съдебна система с такова разграничение, или ще преследва технически престъпно деяние независимо от намерението? Опитът от други области — данъчни престъпления, екологични нарушения — не дава много основания за оптимизъм.
Към това се добавя и проблемът с цената. Същият цитиран народен представител посочва основната причина за нелегалния пазар — цената. „Реално регистрациите са по-скъпи тук, защото сме в ЕС, но в Румъния също е по-евтино от при нас.“ Българският фермер плаща по-висока цена за регистрираните препарати не защото ЕС е скъп сам по себе си, а защото българският пазар е малък, регистрационните такси се разпределят върху по-малък обем, и логистичните разходи на дистрибуторите са по-високи. Това е структурен проблем, който криминализирането на употребата няма да реши. Тоест дори ако наказателната заплаха работи перфектно и всеки българин се откаже от нелегалните препарати, ценовата причина за тяхното търсене ще остане.
Какво ни казва съседството
Опитът на съседните държави е важен. В Румъния и в Гърция криминализирането на употребата на нелегални препарати също се обсъжда, но никоя от двете страни не е стигнала до пълно криминализиране. Маршрутите за нелегални препарати — от Турция към България, от Сърбия към България и Румъния, от Македония към Гърция — са регионални, не национални. Едностранното затягане в България без съответни мерки от съседите ще пренасочи част от потоците, не ще ги спре. И то ще го направи по предсказуем начин — българските фермери, които сега купуват от търговци в страната, ще започнат да пътуват сами до Одрин, Скопие или Букурещ. Което, в крайна сметка, ги превръща във вносители — престъпление, което вече е криминализирано.
Това не означава, че криминализирането на употребата е безсмислено. Но означава, че то трябва да бъде обмислено в по-широк регионален контекст, а не като самостоятелна българска мярка.
Какво следва
Към момента не е публикуван конкретен законопроект, който да криминализира употребата на нелегални препарати. Има индикации, че темата се обсъжда между Министерството на земеделието, БАБХ и браншовите асоциации. В Държавен вестник, брой 32 от 1 април 2026 г., беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс по различен повод, което показва, че Кодексът се отваря за изменения и през 2026 г. Дали в следваща редакция ще влязат и текстове за употребата на ПРЗ, ще зависи от политическата воля на новия редовен министър от Прогресивна България, чието назначаване се очаква на 8 май, и от темпото, с което браншовите асоциации ще успеят да формулират конкретни предложения.
Има няколко неща, които евентуалното криминализиране трябва да предвижда, за да не се превърне в нова институционална тежест без реален ефект. Първото — диференциране на отговорността спрямо умисъла. Земеделски стопанин, който купува от регистриран търговец и не може разумно да знае, че препаратът е нелегален, не следва да носи наказателна отговорност. Второто — задължителна обвързаност с уеб платформата на БАБХ, така че всяка покупка на ПРЗ да оставя следа, която да защитава добросъвестния купувач. Третото — по-сериозна санкция за търговци, които са довели препарата до фермера, отколкото за самия фермер. И четвъртото — координация с регионалните партньори за съвместен контрол на пограничните маршрути, защото без него вътрешното затягане работи частично.
Без тези предохранителни мерки, криминализирането на употребата ще се превърне в инструмент, който прехвърля цялата отговорност за един структурен проблем — ценовата разлика между легалния и нелегалния пазар, недостатъчния граничен контрол, регионалните маршрути на контрабанда — върху най-слабото звено, фермера. Това е политическа решение, което изглежда работещо в първия си момент, и често се проваля в дългосрочна перспектива.
В тази дискусия българското земеделие няма централизиран глас. Едрите производители имат свои съображения, малките имат други, търговците имат трети, потребителите имат четвърти. Това е една от темите, в които новият редовен министър ще трябва да формулира позиция, която не просто следва индустриалното лобиране, а отчита реалното състояние на сектора. Ако позицията се сведе до „да криминализираме всичко“, ефектът ще бъде една нова норма, която ще се прилага рядко, ще бъде заобикаляна често, и ще остави основния структурен проблем без отговор. Ако позицията е по-внимателна — с разграничения, с обвързани мерки, с регионален подход — има шанс да реши нещо реално. Ще се види.
