Дебатът за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г. влезе в решаваща фаза след серия от ключови срещи в Европейския парламент. По покана на евродепутатите Вероника Вреционова, Норберт Линс и Бари Коуен, водещи експерти и политици обсъдиха радикалните предложения на Европейската комисия за преструктуриране на земеделските субсидии. Основният фокус падна върху доклада на проф. Алън Матюс (Тринити Колидж, Дъблин) и Становище 05/2026 на Европейската сметна палата (ЕСП), представено от Илиана Иванова.
Централната тема на преговорите е въвеждането на новата система DABIS (Degressive Area-Based Income Support) и превръщането на таваните на плащанията в задължителен инструмент за всички държави членки.
Технически параметри на реформата: Какво се променя?
Според експертните анализи, новата рамка предвижда пълна подмяна на досегашната архитектура на плащанията:
- Въвеждане на DABIS: Тази нова интервенция за подкрепа на доходите ще обедини сегашните основни плащания (BISS), преразпределителната подкрепа (CRISS) и допълнителните плащания за млади фермери (CIS-YF). Тя ще бъде 100% финансирана от бюджета на ЕС.
- Премахване на правата за плащане (Entitlements): В общоевропейски план системата на историческите права се прекратява. Въпреки че за България (която ползва Схема за единно плащане на площ – СЕПП) това не е пряка промяна, за ЕС като цяло това означава пълно преминаване към площно ориентиран модел.
- Задължителна дегресивност и тавани: Това е най-спорната точка. Комисията предлага премахване на доброволния характер на таваните. Всяка държава ще бъде длъжна да прилага следната прогресивна скала на намаления:
- До 20 000 евро: Без намаление.
- 20 000 – 50 000 евро: 25% намаление за горната сума.
- 50 000 – 75 000 евро: 50% намаление за горната сума.
- Над 75 000 евро: 75% намаление за горната сума.
- Твърд таван (Capping): Максимум 100 000 евро на стопанство.
Прагове на засягане: Изчисления на Сметната палата
Европейската сметна палата подчертава, че реалният ефект върху фермерите ще зависи от средната ставка на декар, която всяка държава определи (в диапазона 130–240 евро/ха):
| Средно плащане на хектар | Начало на рязането (над 20 000 €) | Достигане на тавана (100 000 €) |
| 130 евро/ха | Над 1540 дка (154 ха) | Над 16 150 дка (1615 ха) |
| 240 евро/ха | Над 830 дка (83 ха) | Над 8750 дка (875 ха) |
Извод: Стопанствата тип „зърнопроизводители“ с площи над 8-9 хиляди декара ще бъдат най-силно засегнати от новата рестриктивна политика.
Критични бележки на ЕСП и проф. Алън Матюс
- Риск от заобикаляне: Проф. Матюс предупреждава, че задължителните тавани могат да доведат до изкуствено раздробяване на стопанствата.
- Липса на анализ: Сметната палата отбелязва, че ЕК не е предоставила детайлно изследване как тези промени ще се отразят на различните селскостопански модели.
- Сложност на управлението: Новата структура премества земеделието в общия NRP фонд (Национален и регионален партньорски фонд), което рискува да „размие“ идентичността на ОСП и да забави административните процедури.
- Пенсионери: Предвижда се до 2032 г. фермерите, които получават национална пенсия за стаж и възраст, да бъдат изключени от подпомагане по DABIS.
Какво трябва да знаят българските фермери?
- Нова „социална“ логика на субсидиите: Европа ясно завива към подкрепа на малките и средните семейни стопанства. Ако обработвате до 800–1000 дка, за вас новините са по-скоро добри – няма да усетите рязане на субсидията, а плащането за малки земеделски стопани ще стане задължително с бюджет до 3000 евро/година.
- Удар по големите структури: За големите арендатори (над 10–15 хиляди декара) субсидията по DABIS ще бъде силно ограничена. Те ще трябва да търсят компенсация чрез агроекологични мерки или инвестиционни програми, където тавани няма, но изискванията са много по-високи.
- Стартов пакет за младите: Въвежда се задължителна стратегия за приемственост между поколенията. Вместо просто „добавка“, младите фермери ще получават цялостен „стартов пакет“ (Starter Pack), който може да включва по-високи нива на подпомагане и приоритетен достъп до инвестиции.
- Битката за „доброволността“: В момента в Съвета на ЕС тече тежка битка – държави като България, Германия и Чехия настояват таваните да останат по избор (както е сега), докато Комисията и Сметната палата настояват те да са задължителни за целия ЕС, за да се гарантира „европейска добавена стойност“.
Кога? Новите правила ще влязат в сила от 1 януари 2028 г., но подготовката на националните планове започва още през следващата година.
Новата структура на управление и бюджетната автономност на ОСП
Въпреки интеграцията на ОСП в по-широкия Национален и регионален партньорски фонд (NRPF), политиката запазва своята ясна идентичност и бюджетни гаранции. Предложението на Комисията предвижда заделянето на целеви бюджет (ring-fencing) в размер на 293.7 милиарда евро за подкрепа на доходите на земеделските производители. Този ресурс е защитен от пренасочване към други сектори, което гарантира финансовата стабилност на сектора в рамките на Многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 година. Документите подчертават, че въпреки общото планиране чрез националните планове за партньорство, условията за прилагане на ОСП се уреждат от специфичен секторен регламент, който съхранява „общия“ характер на политиката.
Становището на Европейската сметна палата обръща внимание на значението на междуинституционалното споразумение от ноември 2025 г., което цели да премести ключови разпоредби от общия регламент на фонда обратно в специфичния регламент за ОСП. Тази стъпка се разглежда като важен инструмент за укрепване на правната яснота и гарантиране, че земеделските министри ще запазят водещата си роля при вземането на решения. Макар че се премахва традиционната структура на „двата стълба“, интервенциите за доходите остават под 100-процентово европейско финансиране, което запазва централната роля на Брюксел в координирането на подпомагането.
Механиката на DABIS и целевото разпределение на доходите
В основата на реформата стои въвеждането на схемата DABIS, която заменя досегашните основни и преразпределителни плащания. Новата система е проектирана да бъде по-гъвкава и по-точно насочена към нуждите на стопаните. Държавите членки ще имат задължението да диференцират плащанията на базата на обективни критерии като доходите от земеделска дейност или специфични географски ограничения. Проф. Алън Матюс пояснява, че DABIS позволява по-ефективно насочване на ресурсите към млади фермери, нови участници в сектора и стопанства в необлагодетелствани райони, без да се налага национално съфинансиране за тези плащания.
Прилагането на задължителна дегресивност и тавани е ключов елемент от стремежа към по-справедливо разпределение. Предложените прагове започват с намаление от 25 процента за сумите над 20 000 евро и прогресивно достигат до 75 процента за сумите над 75 000 евро, като крайната сума за едно стопанство не може да надвишава 100 000 евро. Сметната палата изчислява, че при средна ставка от 130 евро на хектар, дегресивността ще засяга стопанства над 1540 декара. Ако обаче държавата членка избере по-висока средна ставка от 240 евро на хектар, прагът на намаление ще започва още при 830 декара обработваема площ.
Филтри за активни фермери и преходът при пенсионна възраст
Реформата въвежда по-строги изисквания за това кой може да бъде бенефициент на подпомагане. Концепцията за „активен фермер“ се заменя с изискването земеделието да бъде основна дейност на кандидата, като държавите членки ще трябва да определят ясни критерии за това. Значима промяна е предвиденото постепенно извеждане от системата на DABIS на стопани, които са достигнали пенсионна възраст и получават национална пенсия. Този процес трябва да бъде завършен най-късно до 2032 г., като целта е ресурсът да се насочи към активното поколение и да се стимулира обновяването на сектора.
Европейската сметна палата отбелязва, че тези мерки целят да направят земеделието по-атрактивно за младите хора, като се създава специален „Стартов пакет“ за тях. Този пакет ще интегрира различни форми на подкрепа, включително помощ за установяване и приоритетен достъп до инвестиции. Одиторите обаче предупреждават, че успехът на тези стратегии ще зависи от ефективното управление на данните и способността на държавите да предотвратят изкуственото разделяне на стопанствата с цел избягване на таваните.
Зелената архитектура и новата концепция за защитни практики
Екологичният стълб на ОСП преминава от система на стриктни правила към модел, базиран на „фермерско стопанисване“. Сегашните стандарти за добро земеделско и екологично състояние ще бъдат заменени от национално определени „защитни практики“, които фермерите трябва да спазват, за да постигнат конкретни цели в области като здравето на почвите, биоразнообразието и опазването на водите. Новият подход дава на държавите членки по-голяма свобода да адаптират тези практики към специфичните климатични и географски условия на своите региони.
Екосхемите и агроекологичните мерки ще бъдат консолидирани в нов инструмент за агроекологични и климатични действия (AECAs). Важен детайл в предложението е възможността държавите да компенсират фермерите за разходите по прилагането на задължителните защитни практики чрез този нов инструмент. Сметната палата подчертава, че мониторингът върху тези мерки ще се осъществява все по-активно чрез спътниковите данни от системата Sentinel, което трябва да гарантира прозрачност и да намали административната тежест за стопаните.
Позицията на Илиана Иванова и Сметната палата: Рискове и предупреждения
Илиана Иванова подчертава, че „добавената стойност на ЕС от разходите за ОСП зависи от това те да се използват за финансиране на интервенции, насочени към предизвикателствата в целия ЕС, които не биха могли да бъдат решени толкова ефективно само чрез национално финансиране“. ЕСП предупреждава за няколко критични точки:
- Липса на предвидимост: „Сложните договорености за планиране, съчетани с по-сложна правна архитектура на ОСП, рискуват да създадат несигурност за държавите членки и да намалят предвидимостта за бенефициентите.“
- Размиване на стандартите: Одиторите изразяват опасения, че новите „защитни практики“ са по-слаби норми от досегашните GAEC стандарти. Например, общото „опазване на водните течения“ е по-слабо от конкретното изискване за „поддържане на 3-метрова ивица без пестициди и торове“.
- Проблеми с отчетността: Съществува неяснота кои плащания ще се базират на реални резултати (output) и кои на постигнати етапи (milestones), което може да доведе до административен хаос и трудности при одита.
Анализът на проф. Алън Матюс: Бюджетът и „игралното поле“
Професор Алън Матюс предлага по-прагматичен поглед върху реформата. Неговата оценка е, че „като цяло бюджетът на ОСП за ЕС вероятно ще бъде подобен на този за 2021-2027 г. в текущи цени, но с различно разпределение между държавите членки“. Той обаче идентифицира сериозна опасност в новата гъвкавост:
- Конкуренция за ресурси: Матюс отбелязва, че прехвърлянето на ОСП в общия фонд NRPF ще създаде „конкуренция за ресурси между министерствата на национално ниво“, което може да отслаби позициите на земеделието спрямо кохезионната политика.
- Равнопоставеност (Level Playing Field): Професорът смята, че опасенията за подкопаване на равнопоставеността са „преувеличени“, тъй като ОСП никога не е била напълно унифицирана. Въпреки това той предупреждава, че най-силно изкривяващи пазара остават обвързаните с производството плащания (coupled payments), към които се наблюдава засилен интерес.
- Целево подпомагане: Според него DABIS е единствената реално защитена интервенция, но тя трябва да бъде „диференцирана по групи фермери или географски райони въз основа на доходите от земеделска дейност“, за да се гарантира, че парите отиват при най-нуждаещите се.
Механиката на DABIS и дегресивността
В основата на реформата стои въвеждането на схемата DABIS, която заменя досегашните основни и преразпределителни плащания. Прилагането на задължителна дегресивност и тавани е ключов елемент от стремежа към по-справедливо разпределение. Предложените прагове започват с намаление от 25 процента за сумите над 20 000 евро и прогресивно достигат до 75 процента за сумите над 75 000 евро, като крайната сума за едно стопанство не може да надвишава 100 000 евро.
Сметната палата изчислява, че при средна ставка от 130 евро на хектар, дегресивността ще засяга стопанства над 1540 декара. Ако обаче държавата членка избере по-висока средна ставка от 240 евро на хектар, прагът на намаление ще започва още при 830 декара обработваема площ. Матюс допълва, че „премахването на правата за плащане (entitlements) ще улесни този процес, но държавите трябва да внимават за адаптивните реакции на фермерите, като например изкуствено разделяне на стопанствата“.
Филтри за активни фермери и преходът при пенсионна възраст
Реформата въвежда по-строги изисквания за това кой може да бъде бенефициент на подпомагане. Концепцията за „активен фермер“ се заменя с изискването земеделието да бъде основна дейност на кандидата. Значима промяна е предвиденото постепенно извеждане от системата на DABIS на стопани, които са достигнали пенсионна възраст и получават национална пенсия. Този процес трябва да бъде завършен най-късно до 2032 г.
За младите фермери ЕСП препоръчва държавите да отделят поне 6% от своите земеделски бюджети за новия „Стартов пакет“, което би означавало значително увеличение спрямо сегашните нива.6
