Министърът на земеделието Пламен Абровски и депутатът Явор Гечев очертаха на 9 и 10 май преструктуриране на модела на подпомагане, два законопроекта срещу нелоялните търговски практики, промени в Закона за кооперирането и фокус към животновъдство, плодове, зеленчуци и млечни продукти. Рамката, в която поставят политиката, е продоволствената сигурност на страната.
На 8 май 2026 г. Народното събрание одобри редовния кабинет на Прогресивна България с министър-председател Румен Радев. За министър на земеделието и храните беше избран Пламен Абровски. През следващите два дни — на Фестивала на ягодата в Кричим, където министър Абровски присъства като официален гост на 9 и 10 май, и в интервю на депутата Явор Гечев пред Българското национално радио на 10 май — посоката на бъдещата аграрна политика на новото ръководство на държавата беше очертана за първи път. Явор Гечев е бивш служебен министър на земеделието и един от основните говорители на управляващото мнозинство по земеделски въпроси. Днес, 11 май, в деловодството на Народното събрание трябва да бъдат внесени и първите два законопроекта, които превеждат тези намерения в законодателство.
Двете изявления заедно очертават първите контури на политиката, която Прогресивна България възнамерява да води в рамките на четиригодишния си мандат. Те все още не са програма. Те са намерения, формулирани с конкретен избор на думи, които заслужават да бъдат изчетени точно — особено от земеделците, които ще бъдат адресати на тези политики.
Министърът: „Земеделието не е само зърно“
В Кричим министър Абровски формулира две принципни позиции, които очертават посоката, в която ще работи ведомството. Първата е за смяна на акцента: „Надявам се в следващата обща селскостопанска политика България да бъде лидер и да покаже, че земеделието не е само зърно и подпомагането не трябва да бъде само на площ“. Това е директна заявка за позицията, която страната ще заеме в преговорите за новата ОСП за периода 2028–2034 г. — с искане за по-голяма тежест на животновъдството, плодовете, зеленчуците и млечния сектор, и за разширяване на инструментите извън плащанията на площ.
Втората формулировка е за философията на политиката: „Ще се стремим да направим земеделието бизнес, защото парите трябва да бъдат средство, а не самоцел“. Тоест подпомагането не като крайна цел, а като инструмент за изграждане на сектор, който функционира на пазарни принципи. Министърът подчерта и че подкрепата за местните производители остава сред водещите приоритети — със запазване на традиционните земеделски практики и насърчаване на качественото българско производство.
Конкретиката — какви точно ще бъдат инструментите, чрез които зърнопроизводството ще получава по-малка тежест, а другите сектори — по-голяма; как ще изглежда националната позиция в преговорите по ОСП; какви ще бъдат параметрите на Стратегическия план за периода 2028–2034 г. — тепърва ще се изяснява през следващите месеци.
Продоволствената сигурност като рамка
Гечев започва изложението си не от подпомагане или субсидии, а от продоволствената сигурност. По неговите думи: „Заради продоволствената сигурност трябва да водим политика не само на субсидиране, а цялостна, която през следващите 4 години ще трябва хората да я усетят, а не просто да я видят, и най-вече фермерите“. Това е рамката, в която управляващите поставят аграрната си политика — не като отделна секторна политика, а като част от националната сигурност. Тази рамка определя и хоризонта: четиригодишен мандат, до края на който промените трябва да станат не само видими, а усетими.
В тази рамка планът на партията съдържа едновременно дългосрочни политики и краткосрочни мерки. Дългосрочните политики са в предизборната платформа. Краткосрочните мерки са в законодателните предложения, които започват да се внасят днес.
Двата законопроекта от 11 май
Първият законопроект е за промени в Закона за защита на конкуренцията. По думите на Гечев той е съществено допълване на действащото законодателство срещу нелоялните търговски практики, със заимствания от Германия и Испания. Конкретните проблеми, които адресира, са изброени : „нито са забранени обратните фактурирания, нито е изсветлен начинът на ценообразуване“. Целта е изсветляване на секторите — „с особен акцент върху храните, но не само“. Тоест приложението не е ограничено до хранителната верига.
Гечев подчерта, че намерението не е да се ограничава свободата на търговците да продават продукцията си, а да се направи ценообразуването прозрачно: „Ние не забраняваме кой как да продава собствената си продукция, но искаме това да бъде прозрачно и съответно институциите да могат да работят. И някой, ако в крайна сметка нарушава закона неправомерно, да бъде санкциониран, а не просто анализирана тази тематика“. Според него Комисията за защита на конкуренцията вече е направила два анализа за храните, но няма достатъчно инструменти, за да премине от анализ към действие.
Тук депутатът въвежда и разграничение, което заслужава внимание: „В демократичния ред, в който живеем, има институции и те не са само Народно събрание или изпълнителната власт, има и регулатори, на които ще им дадем достатъчно инструментариум, но после пред обществото, заедно с изпълнителната власт, те ще трябва да свършат собствената си работа“. Това е изявление за разделение на отговорността — Народното събрание дава инструменти, регулаторите ги прилагат, изпълнителната власт ги подпомага.
Вторият законопроект е за промени в Закона за защита на потребителите. Конкретното намерение, което Гечев посочи, е част от мерките, въведени временно със Закона за въвеждане на еврото, да бъдат прехвърлени в постоянен закон. Тоест ценовите механизми, въведени за периода на въвеждане на новата валута, да станат постоянна част от потребителското право.
„Виртуалните животни“ и моделът на подпомагане
Втората линия в изявленията на Гечев е тази за модела на подпомагане. Според него настоящата система съдържа елементи, които ще трябва да отпаднат: „Виртуални животни, виртуални подпомагания, необвързани с продукция просто заради самото субсидиране — това всичко ще трябва да изчезне“. Изявлението назовава механизми, които съществуват в българската аграрна реалност от години — практики, при които субсидии се получават за животни или дейности, чието реално наличие или изпълнение е спорно.
Контекстът, в който се поставя това намерение, е намаляването на европейския бюджет за земеделие. По думите на Гечев: „вече е ясно — просто не сме го разбрали, че европейските плащания, бюджетите по отношение на земеделието ще намалеят, в българския вариант — може би с 25% и нагоре“. От това следва изводът: „не оптимизираме ли системата, не махнем ли всичко, което е паразит върху реалните земеделски производители, съответно ще имаме много сериозни проблеми“. Тоест преразпределението в полза на „реалните земеделски производители“ се поставя като условие — не за повече справедливост, а за оцеляване на сектора при свит бюджет.
Гечев формулира и принципно изявление за философията на подпомагането: то трябва да бъде „солидарна преди всичко“ — „не само на мащабите“. Това е заявка за политика, която няма да фаворизира големите стопанства, а ще разпределя ресурс според структурната роля на различните производители в сектора.
Поземлена политика, кооперативи, малки стопанства
Третата линия е поземлената политика — област, в която според Гечев предстои дългосрочна работа. „Поземлената политика не е бърза политика, тук се иска устойчиви форми, които ние не сме ги почвали, а отсреща имаме конкуренцията на един 200–300-годишен пазар, съграден с кооперирани, с пазарна подкрепа на държавата на друг принцип“, заяви той. Тоест референтната рамка, спрямо която българското земеделие се мери, са западноевропейските пазари, изграждани в продължение на векове на кооперативен принцип и с дългогодишна държавна подкрепа.
Конкретното намерение е малките фермери да станат по-устойчиви и по-пазарно ориентирани — включително чрез поземлена политика, при която държавата подпомага не просто със субсидии, а с инструменти, които правят стопанствата структурно по-стабилни. „Трябва малките да ги направим по-устойчиви, малко по-големи, включително чрез поземлена политика… държавата да ги подпомага, а не просто субсидии“.
Заедно с това Гечев обяви и намерение за промяна в Закона за кооперирането, като се заимстват „едни от най-добрите примери в Европа“, но без буквално преписване — а с адаптация към българската действителност. Аргументът защо това е необходимо депутатът даде с конкретен пример от собствения си регион: „По моя край, пловдивския, се гледат домати. Доматите на кол не са като пшеницата, не се жънат с комбайн. Това е семеен бизнес, в който цялото семейство максимум с още двама-трима човека гледат 5–6 декара. Това значи всекидневен труд, поливки, колтучене, беритба. И това е всеки ден“. Точно тук според него стои проблемът с пазарната сила: „Плюс това ние нямаме организации на пазара, които да са кооперативни, които лесно да достигат по този начин. Тоест малките са изолирани от големия пазар“.
Количество, устойчивост и цена
Гечев въвежда и работна рамка за това какво прави един фермер пазарно силен. Според него това са три неща — количество, устойчивост и цена. По думите му цената е следствие: „Цената идва с повече технологии, повече ум, повече… агрономство, не просто производство“. Технологии и агрономска компетентност — а не просто увеличаване на производството — определят конкурентната позиция.
Депутатът обаче направи и важно разграничение: тази рамка не работи еднакво за всички сектори. „Има и сектори, на които не им влияе толкова това“, каза той — давайки за пример именно доматите на кол, при които ръчният труд остава решаващ, и при които предимството идва не от технологии, а от организация на пазара. За тези сектори решението минава през кооперирани, не през модернизация.
Зърно, плодове, зеленчуци, мляко, месо
Идеята, че фокусът трябва да се измести от зърнопроизводството към плодове, зеленчуци, мляко и месо, присъства и в двете изявления — на министъра и на депутата. Гечев формулира това като четиригодишен хоризонт. Към края на мандата на правителството в България да има по-голям дял на местно произведени плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти на българските пазари. „Делът им в момента е изключително малък“, призна той. „Надявам се към последната година да поглеждаме и към по-сериозен износ дори, но това са тежки процеси“.
Едновременно с това депутатът обърна внимание и на положението в зърнопроизводството. По неговите думи и този сектор е рисков през 2026 г.: „войната в Украйна, черноморският басейн е много тежко засегнат по отношение на износа на зърно, прекомерни са и количествата, които в момента имаме в държавата… имаме затруднен износ, имаме големи количества преходен остатък“. Според него европейските пазари са били заети от Украйна като по-конкурентна страна — твърдение, което той свърза с „липсата на екологични примерно зависимости“ за украинското производство. Останалите световни пазари по неговите думи са доминирани от Русия в този край на света.
Гечев заяви, че не цели да оправдава зърнопроизводителите, но констатира: „и този сектор вече е рисков тази година, такава е обстановката за съжаление“. Заключението му е, че преструктурирането на българското земеделие трябва да става „умно, на базата на добавена стойност и на базата на по-малка зависимост“.
Цените на храните и контекстът на Радев
Темата за цените на храните беше поставена както от премиера Радев в часовете преди гласуването на кабинета, така и от Абровски в Кричим. Радев предупреди, че „ако продължаваме с тези темпове, след 5 години няма да има български храни“. Овладяването на цените на стоките от първа необходимост е обявено като приоритет, подкрепен и от вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев.
Законопроектите от 11 май са инструментът, с който управляващите възнамеряват да адресират темата. По думите на Гечев самата КЗК ще получи инструментариум, който ще ѝ позволи да премине от анализи към работа. Срокът, в който това ще даде видими резултати, не беше посочен.
Това са декларациите на новото управление в първите два дни. До какви конкретни мерки ще се сведат — какви ще бъдат точните параметри на промените в Закона за защита на конкуренцията, как ще изглежда механизмът за изчистване на „виртуалните подпомагания“, какви критерии ще определят кои стопанства попадат в категорията на „реалните земеделски производители“, как ще се структурира националната позиция за следващата ОСП, какво ще бъде заимствано от европейските примери в Закона за кооперирането — предстои да бъде видяно през следващите месеци.
Самият Гечев определи момента така: „Ясно сме заявили нашите политики в предизборната платформа. Сега идва обаче по-трудното — да ги изпълняваме. Лесното мина“.
