Сайтът foodprice.bg никога не е спирал да работи. Инфлацията спадна, когато той беше пуснат, и се върна, когато той още работеше. Същият екип, който го представи през март 2023 г., три години по-късно го пренаписва в по-голяма версия — с нови заеми, нова администрация и нови санкции. Какво всъщност получаваме.
Възстановяване на нещо, което не е затворено
На 12 май депутатът от „Прогресивна България“ Тодор Джиков обяви пред медиите, че пакетът мерки срещу спекулата, внесен ден по-рано, „възстановява регистъра за следене на цените от 2023 г.“ Според него идеята беше въведена от служебното правителство на Гълъб Донев, в което Джиков беше заместник-министър на земеделието, а след това беше премахната от кабинета на Росен Желязков. „В почти всички европейски държави са въведени системи за контрол върху цените“, заяви Джиков.
Има няколко проблема с тази версия на събитията. Те не са детайли — те са централни за разбирането на това какво всъщност се случва днес.
Първо — регистърът от 2023 г. не е премахнат. Сайтът foodprice.bg, представен на 24 март 2023 г. от служебния министър на икономиката Никола Стоянов и тогавашния служебен министър на земеделието Явор Гечев, продължава да работи и днес. На главната страница, посетена на 12 май 2026 г., стои надпис „2023 © Всички права запазени. Министерство на икономиката и индустрията“. Платформата съдържа 41 хранителни продукта, разбити по 28 области, с възможност за справка в шест времеви прозореца — от две седмици до дванадесет месеца. Единствената бележка е: „Данните са до м. ноември 2025 г.“
Тоест регистърът съществува юридически, технически и оперативно. Той просто е спрял да получава нови данни през ноември 2025 г. — два месеца преди оставката на правителството на Желязков и три месеца преди сформирането на сегашния кабинет. Между ноември 2025 г. и май 2026 г. България премина през политическа криза, оставка на премиер, служебен кабинет, нови преговори. В този период регистърът не беше затворен, нито отменен с нормативен акт. Просто никой не подаваше данни в него. Доброволно. Защото — и това е по същество — регистърът от 2023 г. почиваше на доброволно участие на търговците.
Второ — новият регистър не е същият. Той е различен по природа. Foodprice.bg беше описателен инструмент. Той публикуваше цени, които търговците с оборот над 30 милиона лева доброволно качваха. Имаше възможност за сравнение между регионите и между седем европейски държави. Имаше връзки за подаване на сигнали към КЗК, КЗП и БАБХ. Това беше реално полезен инструмент за прозрачност — не повече, не по-малко.
Регистърът, който се въвежда сега, е принципно различен. Участието е задължително. Глобите за неподаване или невярна информация стигат до 500 000 евро или 1% от годишния оборот, при повторно нарушение — 2%. Данните се обработват автоматизирано с инструменти на изкуствения интелект за откриване на „подозрителни модели и пазарни изкривявания“. При „необичайни надценки“ търговците ще бъдат принудени да дават финансова обосновка. Регистърът се свързва с други държавни системи — НАП, Агенция „Митници“, БАБХ. Това не е възстановяване на доброволен сайт за прозрачност. Това е изграждане на принудителна държавна процедура за контрол върху ценообразуването.
Трето — твърдението за „почти всички европейски държави“ не отговаря на фактите. Това, което съществува във Франция, Германия, Италия, Испания, е мониторинг на цените, не контрол. Френският Observatoire de la formation des prix et des marges, създаден през 2010 г., публикува месечен анализ на ценообразуването по хранителната верига — но само описва, не задава. Германският Marktbeobachtungsstelle към Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung има същия принцип. Италианският Mister Prezzi е длъжностно лице, което публикува наблюдения и препоръки, без правомощия за санкции. Испанският Observatorio de la Cadena Alimentaria също е наблюдателно тяло.
Тоест в Европа от петнадесет години работят инструменти за прозрачност на ценообразуването. Никой от тях не санкционира търговци за „необичайни надценки“. Никой не изисква финансови обосновки под заплаха от глоба от половин милион евро. Единственият европейски пример на принудителен ценови контрол на дребно от последните години е унгарският Árfigyelő, въведен през март 2025 г. от правителството на Виктор Орбан — таван от 10% на маржа за хиляда продукта. За резултатите от него — по-нататък.
Това разграничение — между мониторинг и принудителен контрол — Джиков смесва в една обща категория „контрол върху цените“. Това не е езикова небрежност. Това е политически инструмент за легитимация на инструмент, който в Европа няма прецедент.
Какво показва собствената инфлационна история
Foodprice.bg беше пуснат на 24 март 2023 г. Тогава годишната инфлация в България беше 14,4%. Към декември 2023 г. — девет месеца по-късно — тя беше 4,7%. Към юни 2024 г. — петнадесет месеца след пускането — беше 2,5%. Това е спад с близо дванадесет процентни пункта в рамките на година и половина.
Изглежда като успех. Този спад е и точно това, което сега се продава като аргумент: „имахме регистър, инфлацията падна, премахнаха го, инфлацията се върна“. Но тази причинна верига не издържа на елементарна проверка.
Първо — инфлацията в България спадна по същия начин, по който спадна в почти всички европейски държави, независимо дали имаха регистър или не. Средната годишна инфлация в еврозоната падна от 8,4% през октомври 2022 г. до 2,4% през януари 2024 г. — без специализирани сайтове за цените на сиренето. Спадът се дължеше на стабилизиране на енергийните пазари след първоначалния шок от войната в Украйна, на охлаждащ ефект от агресивно вдигане на лихвите от Европейската централна банка, и на базови ефекти — сравнението с високите цени от 2022 г. правеше 2023 г. да изглежда по-добра.
Второ — и това е по-неудобно за тезата на Джиков — инфлацията се върна нагоре, докато регистърът още работеше. Foodprice.bg продължи да публикува данни през цялата 2024 г., през цялата 2025 г., до ноември 2025 г. През този период годишната инфлация преминава през следната траектория: декември 2024 г. — 2,1%; ноември 2025 г. — 4,4%; април 2026 г. — 6,2%, най-високата в еврозоната. Тоест докато регистърът работеше и публикуваше всеки месец цени на 41 продукта в 28 области, инфлацията спадна, после се покачи, после се удвои.
Това не може да бъде едновременно вярно: че регистърът сваля инфлацията, и че инфлацията се връща, докато регистърът работи. Едното от двете трябва да бъде неточно. По-вероятно е и двете — регистърът няма каузална връзка с инфлационната динамика, нито в посока надолу, нито в посока нагоре. Инфлацията се формира на по-високо ниво — от енергийни цени, от парична политика на ЕЦБ, от глобални вериги на доставки, от обменни курсове, от базови ефекти. Описателен сайт за цените на брашното в Шумен не променя тези параметри.
И още нещо. Самият министър Никола Стоянов на пресконференцията през март 2023 г. формулира причинната връзка точно обратно на това, което Джиков твърди днес: „Ако успеем да свалим цените на храните, ще падне и инфлацията.“ Тоест цените на храните трябваше да бъдат свалени през регистъра, и това да предизвика спад на инфлацията. Реалното случило се беше обратното — общата инфлация спадна първа, заради външни фактори, а цените на храните последваха. Регистърът не свали инфлацията. Инфлацията спадна, и регистърът беше представен като причина post hoc.
Това е важно, защото същата логическа подмяна се прави и сега. Регистърът се внася в момент на връщаща се инфлация. Ако в следващите дванадесет месеца инфлацията спадне — заради преминаване на ефектите от Близкоизточната криза, стабилизация на енергията, преминаване на еднократните ефекти от въвеждането на еврото — заслугата ще бъде приписана на регистъра. Ако не спадне — ще се каже, че регистърът не е получил достатъчно правомощия, и ще се поиска разширяване. Това е политическа машина без отрицателен изход. Не защото е злонамерена, а защото е така структурирана.
Колко струва и кой плаща
Сега за по-конкретното. Регистърът, описан в законопроекта, не работи сам. Той изисква администрация. Тази администрация изисква финансиране. Финансирането идва от данъци или от дълг. Тази проста верига е по-важна от целия дебат за „справедливата цена“, защото тя определя реалните последици от закона за всеки данъкоплатец, включително за всеки фермер.
Сегашната Комисия за защита на конкуренцията има около 100 служители — щат, който в момента не успява да приключва дори текущите случаи по нелоялни търговски практики в разумен срок. До края на 2025 г. КЗК имаше под десет приключени производства по Глава VII „б“ на Закона за защита на конкуренцията, въпреки множество публични оплаквания на бранша. Комисията за защита на потребителите има около 150 души. БАБХ — около 1800, но разпределени между много функции.
Регистърът, описан в новия закон, изисква непрекъснат поток от данни от хиляди търговци, преработватели, доставчици — задължителен, с глоби при неподаване. Изисква капацитет за алгоритмичен анализ. Изисква специалисти, които да оценяват „необичайните надценки“ и да приемат финансовите обосновки. Изисква историчен анализ за сравнение с цени отпреди година. Изисква връзки с други държавни системи. Изисква бъдеща QR-код инфраструктура за всеки продукт, която Джиков сам признава, че е „оптимистична за следваща година“. Той използва точно тази дума.
По консервативна оценка, за първоначалния етап на такава система ще трябват поне 200-300 нови служители — между КЗК, КЗП и Министерство на икономиката. За сравнение, унгарският Árfigyelő, който е по-тесен по обхват от българския проект, наложи разширение на щата на регулатора с 350 души за първата година. Това са постоянни бюджетни линии, които не изчезват, когато инфлацията спадне. Бюрократични структури не се закриват — те се пренастройват.
Към това се прибавя цената на инфраструктурата. Системи за обмен на данни в реално време, инструменти за алгоритмичен анализ, интерфейси с НАП, Агенция „Митници“, БАБХ, ДКСБТ, САПИ. „Информационно обслужване“, което разработи foodprice.bg през 2023 г., вероятно ще разработи и новата система. Цената на първоначалното изграждане за подобни мащабни държавни системи в България обикновено варира между 5 и 15 милиона евро, без последващото поддържане.
И всичко това в момент, в който правителството на 11 май, в същия ден, в който беше внесен пакетът срещу спекулата, увеличава държавния дълг с нов външен заем. Тоест едно правителство, което декларира борба с инфлацията, в първия си ден почти прави две неща, които работят в обратна посока. Първо — увеличава държавния дълг, което натиска лихвите нагоре, което увеличава цената на капитала за бизнеса, което се прехвърля в потребителските цени. Второ — създава нови постоянни бюджетни линии за администрация, която ще трябва да се финансира с данъци или с допълнителен дълг. И двете са инфлационни ходове.
Това не е парадокс. Това е вътрешна последователност, ако се чете правилно. Регистърът не е икономически инструмент. Той е политически инструмент. Икономическите му ефекти са странични — част инфлационни (заемът, администрацията), част неутрални (самият описателен компонент), част потенциално вредни (натискът към производителите при неудачно проектирана методология). Политическият му ефект е централният — той ангажира медии, създава впечатление за действие, насочва общественото внимание към „виновник“, отлага въпроса за реалните причини на инфлацията.
Същият екип, същата идея, друга мащабна обстановка
Има и една по-незабележима, но симптоматична подробност в това развитие. Регистърът от 2023 г. беше представен от Никола Стоянов (икономика) и Явор Гечев (земеделие). Регистърът от 2026 г. се внася при участие на Явор Гечев — този път вече депутат, не министър. Между двете събития Гечев премина през няколко позиции, върна се в политиката с „Прогресивна България“, и сега се връща със същата идея, която преди три години сам представи в по-меката ѝ версия. Идеята, която не успя да свали инфлацията тогава, се внася сега за втори път, в по-агресивна форма.
Това е симптоматично за нещо по-широко в българската политическа култура. Идеите за административно ценообразуване в хранителния сектор не зависят от партията, не зависят от мандата, не зависят от резултатите. Те се връщат при всяко покачване на инфлацията, в нов опаковъчен материал, с нова реторика, и се представят като ново решение. Между март 2023 г. и май 2026 г. през Министерство на земеделието преминаха пет различни ръководства. Всяко от тях имаше регистъра пред очите си. Никой не го разшири, не го трансформира, не отчете резултатите му, не публикува анализ. Той просто стоеше там, обновяваше се ежемесечно, и не правеше нищо.
Това е дълбокият въпрос, който никой не задава. Ако регистърът от 2023 г. наистина имаше ефект, защо никой от петте министри между Гечев-2023 и Гечев-2026 не го разшири? А ако нямаше ефект, защо го връщаме сега в десет пъти по-голяма версия? Отговорът на двата въпроса е един и същ — регистърът никога не е бил истинско икономическо решение. Той е бил политически инструмент, който се пуска при покачваща се инфлация и се пренебрегва, когато тя спада. Сегашната му версия е същият инструмент, увеличен по обем и въоръжен с принудителни правомощия.
Какво ще усети фермерът
И тук стигаме до най-важното — какво от всичко това стига до полето и до стопанството.
Фермерът не вижда регистъра. Той не подава цени в него — той получава цени. Цената, която получава за пшеницата си, се формира на международните борси и от изкупвача, не от Министерство на икономиката. Цената, която получава за млякото си, се формира от преработвателя, който след това отива при веригата. Регистърът се намесва в звеното между преработвателя и крайния купувач — и натиска маржа в това звено. Натиснатият марж се прехвърля надолу, към изкупната цена на първичното производство. Това е аритметика, не идеология.
Едновременно с това фермерът ще усети заема. Не пряко, не утре. Постепенно — през по-високи лихви по кредитите за оборотен капитал, през по-висока цена на новата техника, през по-високи цени на ремонтите и на инвестициите. Държавният дълг на България сега е сравнително нисък — около 25% от БВП — и това е една от малкото фискални предимства, които страната има в Европа. Всяко увеличение на дълга, особено в момент на висока инфлация, отнема от това предимство. Преходът към еврото от 1 януари 2026 г. направи българския бюджет още по-чувствителен към лихвени движения на европейско ниво.
Накрая фермерът ще усети и чиновниците. Не като плащане на заплатите им — това минава през бюджета и е разпределено. А като нов административен товар. Регистърът изисква данни от всеки участник във веригата, включително от първите изкупвачи. Това означава задължение за подаване, формуляри, проверки, обяснения. За малкото и средно стопанство, което вече се справя с десетки регистри (ДФЗ, БАБХ, НСИ, регистър на земеделските стопани, на пчелините, на ветеринарните дейности и още), един нов задължителен регистър не е малка тежест. Той изисква време, документация, понякога нает счетоводител, понякога нови софтуерни решения. Това е скрит данък върху самата производствена дейност.
Така фермерът, който в политическата реторика се представя като защитен субект на пакета, всъщност плаща три пъти. Веднъж — с натиск надолу по веригата към изкупната му цена. Втори път — с инфлационния ефект от заема и администрацията, който се връща през по-високи цени на горивата, торовете, енергията. Трети път — с административната тежест на самия регистър. И четвърти път — с пропуснатите ползи от това, че реалните инструменти за подкрепа на земеделието (METSAF, компенсации за акцизи, плащания по пострадали култури) не са активирани със същата енергия, защото политическият капитал е изразходван за този законодателен пакет.
В заключение
Историята на регистъра за цените е симптоматична за нещо по-голямо от регистъра. Тя показва как в българската политическа култура едни и същи идеи се преоткриват на всеки няколко години, без да се анализира какво се е случило при предишните им внедрявания. Идеи се изпробват, не дават резултат, забравят се, после се връщат при следващото покачване на инфлацията, под ново име, с нов екип, който често е същият стар екип.
Това не е аргумент срещу прозрачността. Самият foodprice.bg, в неговата първоначална, доброволна, описателна форма, беше полезен инструмент. Той правеше видими разлики между цени, между региони, между държави. Тази видимост е добра — тя дава на потребителя информация, дава на журналиста основа за анализ, дава на регулатора инструмент за наблюдение. Ако новият закон беше разширение на foodprice.bg със същия описателен подход — повече продукти, по-добра функционалност, връзка с европейските еквивалентни наблюдателни тела — той би заслужил подкрепа.
Това, което се внася, не е това. Това е принудителна процедура с глоби до половин милион евро, с алгоритмичен анализ за „подозрителни модели“, с принудени финансови обосновки, с междуведомствен обмен на чувствителна търговска информация, с нов щат от стотици чиновници, финансирани от нов държавен дълг. Това е друга институция — не прозрачност, а контрол. Не наблюдение, а намеса. Не описание на пазара, а опит за неговото управление.
И всичко това в страна, която вече е изпробвала по-меката версия на този инструмент в продължение на тридесет и два месеца, без той да предотврати настоящата инфлационна вълна. Това е по-силният аргумент срещу пакета — не теоретичен, а емпиричен. Не „това няма да работи, защото пазарната икономика“, а „това вече беше пробвано и не сработи“. Регистърът, който Джиков обещава да възстанови, никога не е спирал. Просто никой не е искал да гледа какво показа той — защото това, което показа, не отговаря на текущата политическа нужда.
Сега, при инфлация от 6,2%, новият регистър се продава като решение. След дванадесет месеца, ако инфлацията спадне — заради преминаване на еднократните ефекти от еврото, стабилизация на енергията, базови ефекти — той ще бъде обявен за успешен. Ако не спадне — ще се поиска по-голяма версия, по-високи глоби, по-широки правомощия. Това е поведенческият модел на политическата система, не на конкретно правителство. Той ще се повтори и при следващото правителство, и при по-следващото, докато не се промени самата култура на политическата отчетност — култура, в която е по-удобно да се внесе закон, отколкото да се признае, че инфлацията се формира на места, които националното законодателство не достига.
До тогава фермерът ще плаща сметката. С натиснат марж, с по-скъп кредит, с по-висока административна тежест, и с непресъхващото обещание, че следващият закон ще го защити.
Ася Василева
