На срещата при премиера Радев вицепремиерът Александър Пулев възложи на Българската банка за развитие и на Българската агенция за експортно застраховане да разработят инструменти за субсидирани кредити и застрахователни продукти за земеделието. На същата маса трима браншови представители подкрепиха пакета законопроекти от 11 май. Извън залата представители на овощарството и зеленчукопроизводството научиха от медиите, че среща е имало. Между обещанието и реалния достъп до инструмент има няколко стъпки, които заслужават да бъдат назовани отсега — защото от тях зависи кой ще се възползва.
Какво всъщност беше обявено
На 14 май в Министерския съвет се проведе среща при премиера Румен Радев, на която бяха разисквани мерки за овладяване на ръста на цените на храните. След срещата пред медиите застанаха министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, и трима представители на бранша — Димитър Зоров от млечния сектор, Цветан Цеков от Националната браншова камара плодове и зеленчуци, и Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Централното обявление дойде от вицепремиера Пулев. Правителството е възложило на Българската банка за развитие (ББР) и на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) да разработят „инструменти за субсидирани кредити и застрахователни продукти“ за земеделските производители. Обявлението беше направено в контекста на дискусията за пакета законопроекти, внесени от парламентарната група на „Прогресивна България“ на 11 май — за изменение на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Министър Абровски отбеляза, че ще бъде предоставена още една седмица за обсъждане на законопроектите, преди разглеждането им на второ четене.
Тримата представители на бранша подкрепиха пакета публично. Зоров заяви, че е „изключително удовлетворен от срещата“. Цеков говори за „ново начало, което може да възроди българското земеделие“. Караколев формулира тезата за пазарния дефект, който трябва да бъде коригиран. Това е стандартна структура на следобедна пресконференция на правителство в първите дни на управление — обявление за подкрепа на сектора, изявления от представители на сектора, които потвърждават политическата посока.
Какво е субсидиран кредит — техническото съдържание
Преди да се прецени политическото значение на обявлението, си струва да се разбере какво всъщност представлява „субсидиран кредит“ като инструмент, защото в публичното говорене изразът често се използва, сякаш означава нещо близко до безвъзмездна подкрепа. Не означава.
Субсидиран кредит е заем, при който държавата покрива част от лихвата, дължима на банката от заемоискателя. Ако пазарната лихва за земеделски кредит в момента е, да речем, около 8 на сто, а субсидираната лихва е 4 на сто, разликата от 4 процентни пункта годишно се покрива от публичен ресурс — пряко от държавния бюджет, или чрез гаранционен механизъм, който покрива бъдещи разходи. Заемоискателят получава по-евтин кредит, но самият кредит трябва да бъде върнат. Това не е грант. Не е компенсация. Не е субсидия в обикновения смисъл, който фермерите познават от плащанията по линия на ОСП.
Това разграничение има практическо значение. Грант помага на този, който няма пари. Субсидиран кредит помага на този, който и без друго ще тегли кредит. Тоест този, който отговаря на стандартните банкови изисквания за кредитоспособност — обороти, обезпечение, отчетност, история на плащанията, регистриран в Търговския регистър бизнес-субект с достатъчна мащаб. Малкото стопанство — петдекаровата овощна градина, тридесетгодишният семеен лозов масив, овцевъдната ферма с три десетки животни — обикновено не отговаря на тези изисквания. Не защото банките са лоши, а защото такива стопанства не могат да предоставят обезпечение, което да покрие отпускания заем при риск на сектор с висока природна и пазарна волатилност.
Това е първото структурно ограничение. Субсидираният кредит, дори обявен за „целеви за земеделието“, достига до средните и едрите стопанства. По данни на самата ББР, средният размер на кредитите, които институцията отпуска по своите програми, се измерва в стотици хиляди и милиони лева, а сегашната ѝ клиентска база в селскостопанския сектор е силно концентрирана в най-горната част на разпределението — около 20 на сто от стопанствата получават над 80 на сто от плащанията по ОСП в България, и логиката на банковия достъп следва същата крива. Не защото някой го е решил така, а защото банковата кредитоспособност и мащабът на стопанството са корелирани.
Откъде идва парата за субсидията
Това е въпросът, който в прессъобщенията от 14 май липсва, и липсата му не е случайна. „Субсидиран кредит“ обявен от вицепремиер означава, че някой плаща разликата между пазарната и субсидираната лихва. Този някой досега не е назован. Има няколко възможности, всяка от тях с различна политическа и фискална тежест.
Първата — държавният бюджет. Това е най-прозрачният вариант, и точно затова — политически най-неудобният. В момент, в който България е в първите си месеци в еврозоната, фискалната дисциплина се следи по нови правила, а Министерството на финансите вече има натиск да обяснява всеки нов разход. Нов бюджетен ред за субсидирани лихви по земеделски кредити, дори в мащаб от десетки милиони евро на година, би изисквал постановление, обяснение, защита пред парламента. До 14 май такова няма.
Втората — собствен ресурс на ББР, при което банката поглъща разходите от собствения си капитал и от приходи от другите си линии на бизнес. Това намалява натиска върху бюджета, но прехвърля разхода върху рентабилността на банка с държавно участие, а оттам — в крайна сметка — отново върху държавата като собственик. Това е същият разход, просто в по-непрозрачна форма.
Третата — европейско съфинансиране. Има инструменти на Европейския инвестиционен фонд и на InvestEU, които могат да гарантират или съфинансират подобни схеми. Те идват със собствени правила за допустимост, мониторинг, отчетност, които често забавят имплементацията с месеци. Те и стесняват кръга на допустимите бенефициенти — изключват свързани лица, изискват прозрачност в собствеността, изискват демонстрация на пазарен дефицит. Това би било най-добрият вариант от гледна точка на качеството на инструмента, но не най-бързият.
Четвъртата — нов външен заем на държавата. На 11 май, в същия ден, в който беше внесен пакетът срещу спекулата, правителството увеличи държавния дълг с нов външен заем. Свързване между тези два хода не е обявено, но не е и изключено. Източникът на пари за субсидиите може да дойде от тук — и ако дойде оттук, цената на инструмента ще се види в обслужването на дълга през следващите години.
Кой от тези четири източника ще бъде, ще се види в следващите седмици — когато се появи постановление на МС, изменение в Закона за държавния бюджет, или съобщение на ББР. До тогава обявлението от 14 май е политически жест без сметка.
Кой беше на масата и кой не беше
На пресконференцията пред медиите застанаха трима представители на бранша. Димитър Зоров, собственик на компания с присъствие в млечната преработка. Цеков от Националната браншова камара плодове и зеленчуци, организация с по-кратка институционална история от другите асоциации в сектора. Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тримата представят три различни подотрасъла на земеделието и три различни браншови организации, но имат едно общо нещо — те са на масата.
Извън залата останаха други браншови организации, които не са получили покана за срещата. Асоциацията на овощарите в България, председател Живка Гроздева. Националният съюз на градинарите. Добруджанският овощарски съюз. Тези организации представляват други части от секторите на овощарството и зеленчукопроизводството — част от които не съвпадат с тези, които представлява Камарата на Цеков. Според Гроздева, тяхното настояване ще бъде депозирано в министерствата на земеделието и на икономиката за самостоятелни срещи.
Тук заслужава да се направи едно разграничение, което в българското публично пространство рядко се прави, защото изисква познаване на конкретната история на бранша. Различните браншови организации в българското земеделие не са просто различни обединения на едни и същи производители. Те представляват *различни* политически и исторически линии, които често имат различни виждания за политиката, различни канали за достъп до управлението, различни лица в публичното говорене. Когато се сменя правителство, обикновено се сменят и организациите, които получават достъп до масите. Това не е специфика на сегашното управление — това е структурна характеристика на българската аграрна политика.
Реално работещият малък производител — петдекаровият овощар, овцевъдът с 30 кози, зеленчукопроизводителят с парникче — обикновено не е представляван от никоя от тези организации в пълноценен смисъл. Не защото някой го изключва, а защото логиката на представителството по природа разпределя гласа към по-едрите си членове. Те имат време, ресурс, политически контакт, медийна подготовка. Малкият производител има работа на полето. Това е едно от структурните неравенства в системата на консултациите, което не зависи от това кой е премиерът.
Гроздева обаче посочи нещо, което заслужава да се запази — суровините за производство в овощарството са се покачили с 30-40 на сто, при някои продукти увеличението е почти двойно. Берачите на череши искат дневна надница между 50 и 80 евро. Това са разходи, които влизат пряко в производствената себестойност, и които не зависят от ценообразуването на търговеца. „Справедлива цена“ в магазина не премахва 80-те евро надница на берача. Тя само променя кой ще плати разликата — потребителят, търговецът, преработвателят или фермерът.
Връзката с пакета от 11 май
Сега, след като се видя какво е и какво не е субсидираният кредит, и кой беше и кой не беше на масата, може да се види цялостната конфигурация на 14 май в нейната политическа логика.
Пакетът от 11 май срещна съпротива. От бранша, от опозицията, от части на самото управление. През 96 часа реториката на правителството се измести от „контрол на крайните цени“ до „държавата няма да се меси в пазара“. Премиерът смекчи позицията си. Министърът на земеделието обяви „пазарни мерки“ и призна, че настоящият модел на подкрепа на сектора не работи. Това отвори въпрос — как тогава правителството ще запази публичната подкрепа за пакета, ако реториката му се промива.
Отговорът дойде на 14 май. Покана към няколко представители на бранша, които пред пресата дават политическо одобрение на пакета. Обявление за субсидирани кредити, които ще облекчат сектор, който в момента критикува правителството. Това е стандартна политическа размяна — една страна дава подкрепа, другата дава финансови инструменти. Не е скандално само по себе си. Това се прави в много правителства, в много държави. Особеното е друго.
Особеното е, че субсидираните кредити, по природата си, ще достигнат до по-едрите играчи в сектора — до точно тези, които изпратиха представителите си на пресконференцията. Малкият овощар, чиято себестойност се вдига с 30-40 на сто, няма да получи субсидиран кредит, защото няма банкова кредитоспособност за такъв. Той ще получи нищо. Зоров, Цеков, Караколев представляват сектори, в които има концентрация в производството и преработката, и компании или групи, които имат достатъчно мащаб за такива кредити. Това е политика, която работи за горната половина на сектора, и не достига до долната.
Това не е аргумент срещу самия инструмент. Субсидирани кредити могат да бъдат полезни — за модернизация, за инвестиции в технологии, за оборотни средства. Те имат място в инструментариума на държавната подкрепа за земеделието. Аргументът е друг — те не са отговор на тази инфлация, на това поскъпване на суровините, на тази асиметрия в сектора. Те са политически удобни (видим жест), относително евтини (само лихвата се субсидира) и насочени към политически вярната част от бранша (тази, която може да ги ползва). Това е добра политика за управлението. Но не е същата политика като защита на „реалния сектор“, от чието име се говори.
Какво остава за следене
Между обявлението на 14 май и реалния инструмент има няколко стъпки, които заслужават проследяване в следващите седмици.
Първо — конкретният кредитен продукт. Кога ще се обяви, какъв е минималният размер на стопанството, какви са допустимите бенефициенти, какво е изключването за свързани лица, какъв е таванът на отделния кредит. Тези детайли ще покажат за кого реално е инструментът.
Второ — бюджетната сметка. Постановление на МС, ред в бюджета, съобщение от ББР за финансовия източник. Без тази информация обявлението остава политически жест.
Трето — дали овощарските и зеленчукопроизводителните организации, които не получиха покана за 14 май, получават обявените от тях срещи с министерствата. Това ще покаже дали „приемствеността“ и „диалогът“, за които правителството декларира, се прилагат и към организациите извън пресконференцията.
Четвърто — дали обявените мерки ще се обвържат с реалните неотложни проблеми на сектора, които Гроздева назова — поскъпналите суровини, липсата на работна ръка, високите надници в активния сезон. Тези проблеми не се решават с кредит, дори субсидиран. Те се решават с други инструменти — компенсация за разходи, активиране на METSAF за горивата и торовете, дългосрочна програма за привличане на работна ръка. Дали такива инструменти ще се появят, или субсидираният кредит ще бъде представен като достатъчен отговор, е въпрос, който ще се види.
И петото — дали в самия пакет от 11 май, между първо и второ четене, ще се появят промени, които ще доближат концептуалната рамка до тази, която браншът — и поканеният, и непоканеният — реално иска. Това е тестът дали „диалогът“ е действителен или ритуален.
Засега имаме обявление без сметка, среща без част от сектора, и кредит без правила. Това не е окончателен баланс — но е състоянието на 14 май вечерта. Какво ще се случи нататък, си струва да се проследи внимателно. Защото в такива моменти управленията се обещават за повече, отколкото после правят, а сметката, която не е назована днес, се появява в следващите бюджети.
Ася Василева
