На 14 май в Министерския съвет, на широка среща с браншови организации, синдикати, работодатели и регулатори, премиерът Румен Радев направи нещо, което заслужава внимание — не толкова заради политическата корекция между „контрол“ и „свобода на пазара“, колкото заради концептуалното изместване на разговора към производството. „Стабилността на цените на храните зависи от това дали ще имаме силно българско производство“, заяви премиерът. Това е смяна на рамката, в която правителството до момента беше поставило ценовия въпрос. И ако тя бъде преведена в политика, ще има по-голямо значение за земеделието от пакета законопроекти от 11 май.
Срещата в Министерския съвет на 14 май беше обявена като консултация за следващите стъпки и решения, с които да се повлияе върху цените. Това е първата формална консултация около пакета законопроекти, които парламентарната група на „Прогресивна България“ внесе на 11 май. На същия ден, сутринта, в Министерството на земеделието и храните министър Пламен Абровски проведе извънредно заседание на Националния съвет по храните със същите участници от страна на бранша.
Двете срещи, последвани една от друга в рамките на по-малко от шест часа, са знак за интензивност, която обикновено не съпровожда консултативния процес в българското управление. Те са знак и за нещо друго — реториката на правителството около пакета от 11 май видимо се измества за времето между внасянето на законопроектите и тяхното обсъждане на първо четене в Народното събрание.
Какво каза премиерът днес за земеделието
Първото изречение задава рамката: „Стабилността на цените на храните зависи от това дали ще имаме силно българско производство.“ Това е твърдение, което поставя производството, а не търговията, в центъра на ценовия въпрос.
Малко по-нататък премиерът разшири: „Цените на хранителните стоки зависят от редица национални фактори — възможностите за увеличаване на родното производство, структурата на веригите за доставки и взаимоотношенията между производители, търговци и потребители.“ Тук се появяват трима участници — производители, търговци и потребители — във веригата, в която преди три дни се говореше предимно за двама (търговци и потребители, с производителите като жертва на нелоялни търговски практики).
И финалното твърдение: „Ключът към по-стабилни цени и достъпни храни е развитието на силно българско производство — както по отношение на количеството, така и на качеството и разнообразието на продуктите.“ Тук вече се появяват три отделни измерения на производството — количество, качество, разнообразие. Това не е общата формулировка „повече производство“, която е обичайна за такива изявления. Това е по-точна категоризация, която предполага три различни политики.
Защо това е смяна на рамката
Партийната риторика около пакета от 11 май, в изказванията на Явор Гечев и Константин Проданов в парламента, поставяше ценовия въпрос върху търговската страна. Спекула. Нелоялни търговски практики. Пирове по време на чума. Контрол на крайните цени. Регистър за проследимост на дребната търговия. Глоби за веригите. Това е политика, която гледа към края на веригата за доставки — мястото, където храната среща потребителя.
Изявлението на премиера днес гледа към началото на същата верига — мястото, където храната се произвежда. И това е концептуално различен подход, който води до различни политики.
Ако ценовият въпрос е въпрос на търговска спекула, решението е контрол върху търговията. Ако ценовият въпрос е въпрос на недостатъчно местно производство, решението е подпомагане на производството — инвестиции, технологии, подкрепа на производителите. Това са две напълно различни политики, които може да съществуват едновременно, но имат различни приоритети, различни инструменти и различни бенефициенти.
Един от знаковите редове в изявлението на премиера беше: „Без регулации и контролни механизми пазарът лесно може да се превърне в джунгла.“ Това е реторика на регулатор. Но непосредствено след това: „По никакъв начин държавата няма да се меси в пазара. Ние сме в условията на свободна пазарна икономика.“ Това е реторика на пазарник. Двете формулировки, в едно и също изявление, означават, че управлението се е поставило в позиция, в която може да защитава различни мерки според конкретната ситуация. Това е политическа гъвкавост, не противоречие — но за земеделеца, който чете това изявление, по-важни са думите за производството, защото те засягат пряко него.
Количество, качество, разнообразие — три различни задачи
Премиерът назова количеството, качеството и разнообразието като три измерения на „силното българско производство“. Това на пръв поглед изглежда като реторическо изброяване. Но при по-внимателно четене, всяко от тях задава различен набор от политически задачи.
Количеството е въпрос на площи, инвестиции, производителност на труда, използване на технологии. За зърнопроизводството в България — където работят добре — количеството по основните култури е сравнително стабилно. За животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството — където работят по-малко добре — количеството е намаляло осезаемо в последните две десетилетия. Политика за количество означава различни инструменти за различните сектори.
Качеството е въпрос на сортова селекция, технологии, стандарти, контрол. България има традиции в селекцията, но Селскостопанската академия днес работи с по-малко от половината ресурс, който е имала преди две десетилетия. Качеството е въпрос, който не се решава с директни плащания — той се решава с инвестиции в наука, инфраструктура, контрол. Това е политика с дълъг хоризонт.
Разнообразието е въпрос на диверсификация. Българското земеделие в последните десетилетия се специализира в по-малко на брой култури, които са по-лесни за механизация и носят повече субсидия на декар. Това е резултат от структурата на стимулите, не от случайно решение на стопаните. Политика за разнообразие означава промяна в самата структура на стимулите — нещо, което е технически сложно и политически непопулярно сред едрите бенефициенти на сегашната система.
Тези три задачи — количество, качество, разнообразие — изискват различни политики, различни ресурси, различни хоризонти. Премиерът ги назова заедно, но не каза с какви инструменти ще се прави всяка. Това си струва да се проследи.
Кое е ново и кое е продължение
Реторика за „силно българско производство“, „по-къси вериги на доставки“, „качество и произход на храните“ не е нова в българското публично говорене. Министрите на земеделието от 2007 година насам в една или друга форма го повтарят. Това е реторическа рамка, която звучи добре във всяко изказване и не задължава към конкретно действие.
Това, което е ново в днешното изявление, е, че го казва премиерът, не министърът. И го казва в контекста на пакет, който в реторическата си рамка беше изграден около търговската страна на ценовия въпрос. Това означава едно от две неща. Или премиерът подсказва, че паралелно с търговския пакет ще има и производствен пакет — конкретни мерки за подкрепа на производството, които ще се обявят отделно. Или премиерът използва земеделската рамка като легитимиращ фон за търговския пакет, без намерение тя да се преведе в самостоятелна политика. Кое от двете е вярно, ще се види в следващите седмици — по конкретни мерки, бюджети, инструменти.
Същата сутрин министърът на земеделието Пламен Абровски направи изявление в същата рамка — „парите са средство, а не самоцел“, „пазарни мерки за повишаване и подпомагане на сектора“, признание, че въпреки значителния публичен ресурс България продължава да внася суровини и храни. Двете изявления, на министъра и на премиера, могат да се прочетат като координирано подреждане на нова реторична линия. Дали тази линия ще се преведе в политика, отново зависи от това какво ще се случи по-нататък — не от това какво е казано днес.
Какво остава за следене
Пакетът законопроекти от 11 май ще премине второ четене в следващите седмици. До тогава, ако реториката на премиера и министъра има оперативно покритие, трябва да се появят и конкретни инструменти за подкрепа на производството. Може да бъдат национални схеми за подпомагане. Може да бъдат промени в Стратегическия план за ОСП 2023–2027. Може да бъдат бюджетни решения. Може да бъдат и нови законопроекти.
Засега имаме реторическа рамка, която заслужава да се запази — защото в нея е заложено признанието, че настоящият модел на подкрепа не дава резултат, и че решението минава през производството, а не само през контрола на търговията. Това е по-широка диагноза, отколкото обикновено се прави от поста на премиер. Какво ще се направи с нея, ще се види.
Ася Василева
