Любомир Ноков, съдружник в „Био България“ (марката „Хармоника“), излезе с мнение, в което предлага алтернатива на пакета от 11 май. Без морални етикети — десет конкретни мерки, които според него могат да свалят цените на храните
Откакто пакетът на „Прогресивна България“ срещу хранителната инфлация се обсъжда в парламента, реториката около него стои твърдо в моралното поле. „Спекула“, „пир по време на чума“, „несправедливост“. На фона на тази реторика Любомир Ноков, съдружник и управител на „Био България“ — компанията зад марката „Хармоника“ — сподели мнение, което започва точно с разграничаване от това говорене.
Всички искаме справедливост и достъпни цени на храните. В момента усещането за липса на справедливост в обществото е фокусирало недоволството ни върху хранителната инфлация и това вече не е икономическа тема, а морална (често се случва в историята). Новото правителство усеща духа на времето и избягва икономически аргументи, като използва моралните — с надеждата да се предпази от това недоволство.
От тази изходна точка Ноков прави преход, който в момента липсва в българския дебат — от моралното поле към икономическото:
Истинските причини за поскъпването са сложна комбинация от евтини пари, пандемия, войни, енергия, климат, демография, геополитика, недалновидни политики и недоверие в институциите. Те за съжаление не са в обхвата на новите закони, няма и как да са.
И предлага десет неща, които според него работят. Гласът му е специфичен — Ноков е преработвател, тоест купува суровина от земеделците и продава готов продукт на същите вериги, които пакетът от 11 май таргетира. Вижда едновременно цената на входа и цената на изхода, разбира откъде идва маржът и къде се губи. И е сред първите засегнати от новия закон.
Десетте точки
Едно — ДДС от 5% върху основните храни. Ноков напомня едно сравнение, което рядко присъства в дебата: в България харчим средно 29% от разходите си за храна, двойно повече от германците. В същото време ДДС-то върху храната у нас е 20%, а в Германия — 7%. Полша и Хърватия в кризисни моменти го сваляха на 0% и 5%.
Две — енергийна независимост за производителите. Държавата дори няма нужда да финансира — достатъчно е, според Ноков, да облекчи режима за изграждане на фотоволтаици за собствени нужди върху мандри и други предприятия. И да адресира дългосрочните ангажименти по газовата инфраструктура, които оскъпяват енергията.
Три — да се оправи „зърненият феодализъм“. Този термин е негов, не наш — и е по-силен, отколкото е обичайно за публичния тон на бранша. Ноков го обяснява така:
Няколко милиарда евро в директни плащания за площ създадоха огромни стопанства, които работят за износ на суровини, а храната тук се внася. Много европейски държави използват тавани, преразпределителни плащания и по-силна обвързана подкрепа за по-трудоемки производства, към плодове, зеленчуци и мляко. Не е нормално да изнасяме жито за милиарди, а да внасяме повечето плодове и повечето зеленчуци.
Това е същата картина, която Кристоф Хансен, еврокомисарят по земеделие, описва на европейско ниво — около 300 000 истински производители на храна срещу 8,5 милиона стопанства в „дълга опашка“. Само че Ноков я свежда до конкретни цифри за България: изнасяме жито, внасяме плодове и зеленчуци.
Четири — възстановяване на напояването. „Без поливане българският домат винаги ще е по-скъп“, пише той. Парите ги има в Плана за възстановяване и устойчивост. Изпълнението обаче по подмярка 4.3 на ПРСР засега е скромно — от 24 обекта на „Напоителни системи“ ЕАД са завършени едва 11. Линията, която zemedeleca.bg следи от години.
Пет — френският модел за прозрачност на цените. Обсерватория на цените, която публикува на всеки три месеца какъв дял от цената отива за фермера, какъв за преработвателя и какъв в търговията. Ноков го формулира кратко:
Когато всичко е на светло, всеки знае как да планира и дали има шанс да се справи.
Това е инструмент, който замества репресията с информация. Различен подход от „справедливата цена“ в пакета от 11 май, който се опитва централно да определи каква трябва да е тя.
Шест — антитръстови проверки в преработката, не в дребното. Тук Ноков прави най-острия си технически коментар:
КЗК трябва да следи не само веригите, където след 10 години проверки не откри спекулата, а да започне с концентрацията в преработката. Има сектори, в които 2-3 фирми държат пазара на изкупуване, фермерите са притиснати, а ние плащаме скъпо за тази игра.
Това е същият извод, до който стига и анализът на маржа в българската верига — натискът върху фермера идва не от търговската верига, а от концентрираните преработватели, които са монопсонист на изкупуване.
Седем — дигитално „едно гише“ за сезонни работници. Полският пример: визи, които се издават за дни. „Полша се превръща пред очите ни в хранителна суперсила и една от политиките ѝ е да привлича достатъчно сезонни работници в земеделието“. В България — административен ад, който тежи в крайната цена.
Осем — стратегически хранителен резерв по швейцарски модел. Държавен резерв от базови суровини за 12–14 месеца. Застраховка при международни кризи.
Девет — по-малко административен тормоз върху малките производители. Малка мандра попълва почти същата документация като огромен завод. Ноков предлага облекчени режими за директни продажби и за малки количества, както в Италия и Франция.
Десет — доверие и предвидимост. Това звучи най-абстрактно, но Ноков го защитава с конкретен ефект:
Непредвидимостта автоматично вдига цената на риска. Инфлацията много често е цената на страха. Държави с по-високо доверие в институциите почти винаги имат по-ниска хранителна инфлация в дългосрочен план.
Финалът на текста му е лаконичен:
Цените не се успокояват с морални речи и лов на алчни спекуланти. Успокояват се с повече производство, повече доверие, по-малко риск и по-нормална държава. Всичко друго историята вече го е пробвала.
Десетте точки могат да бъдат оспорвани в детайли. Някои изискват дълги обяснения — например защо френската обсерватория на цените работи там, а тук би била по-сложна за пренасяне. Други са почти консенсусни — никой не спори, че напояването е критично, или че сезонният труд тежи в крайната цена.
Но прочитът, върху който той стъпва — че цените не са морален въпрос, а икономически — е този, който в момента липсва в публичния дебат за пакета от 11 май. Дали този глас ще бъде чут от вносителите на закона, или ще остане поредният глас на бизнеса, който се пренебрегва, ще се види.
Снимка: Forbes
