По данни на майския бюлетин страната е сред малкото в централна и източна Европа с по-добро от средното развитие на културите. В Унгария и Румъния площта на царевицата ще намалее с 20%, в Чехия и Словакия зимните култури падат с 4%
Съвместният изследователски център на Европейската комисия (JRC) публикува на 18 май четвъртия си месечен бюлетин MARS за тази година — основният европейски инструмент за наблюдение на културите чрез сателитни данни, метеорологични модели и оценки на добивите. Анализът обхваща периода от 1 април до 9 май и съчетава наземни наблюдения, дистанционно сондиране и моделни симулации, на които стъпват и прогнозите на ГД „Земеделие“ за пазарите.
Общата картина е смесена. Зимните култури в Европейския съюз продължават развитието си в основни линии добре, въпреки че сухите условия през април забавиха натрупването на биомаса в централните, източните и северните части. Студените вълни в края на април и началото на май поразиха рапицата в няколко страни — Полша, Чехия, Литва, Унгария — точно по време на цъфтеж. В югоизточна Европа и Турция студът и валежите забавиха пролетната сеитба. На този фон България е една от страните, в които прогнозите за зимните култури са преразгледани нагоре спрямо априлския бюлетин, а пролетните остават под въпрос.
Общата картина: ревизия надолу за зимните култури в ЕС
На общо ниво ЕС, JRC намалява леко прогнозите за повечето зимни култури спрямо предходния месец. Меката пшеница за 2026 г. се очаква на 6.01 т/ха — с 2% над средното за последните пет години, но с 1% под априлската прогноза. Зимният ечемик пада на 5.13 т/ха (точно колкото средното за пет години, –3% спрямо предходния месец). Рапицата е на 3.19 т/ха — на нивото на средното, –2% спрямо април. Тритикалето остава на 4.43 т/ха (–1%).
Намалението е резултат от три фактора. Първият е продължилият валежен дефицит в централна, източна и северна Европа — в редица региони количеството валежи през април е под 30 мм, тоест половината или по-малко от сезонното средно, с 5 до 15 по-малко дъждовни дни от обичайното. Вторият са студените вълни в края на април и началото на май, при които минималните температури локално паднаха до –5 °C, а на места до –10 °C, и засегнаха рапицата по време на цъфтеж и пшеницата в началото на репродуктивната фаза. Третият е забавянето на пролетната сеитба в югоизточна Европа поради студени и влажни почви.
Не всички страни обаче са в негативна територия. Прогнозите за добив на мека пшеница над средното за пет години се отчитат за Германия (+3%), Франция (+2%), Дания (+4%), Швеция (+4%), Гърция (+1%), Италия (+4%), Холандия (+8%), Румъния (+10%), Кипър (+30% за общия ечемик), Гърция (+10% за ечемика) и България (+4%). За пролетните култури при царевицата прогнозата за ЕС е 7.30 т/ха — с 3% над средното, докато при слънчогледа е 1.96 т/ха (–1%). Това отразява факта, че сеитбата на пролетните култури в основните производители (Франция, Италия, Испания) върви добре, докато проблемите се концентрират в югоизточна Европа.
Регионът: разнопосочни сигнали в централна и източна Европа
Картината в нашия регион е смесена и носи няколко важни новини.
Унгария и Румъния — намаление на площта на царевицата с 20%. Това е една от най-силните цифри в бюлетина. JRC се позовава на унгарски и румънски източници, които отчитат, че засетите площи с царевица през 2026 г. ще бъдат с една пета по-малко от обичайното. Причините са комбинирани: студените и влажни условия в края на март и началото на април забавиха сеитбата, а късните слани в Унгария (с местни температури до –7 °C около 10 април и в началото на май) поразиха младите посеви. В румънска агенция, цитирана от JRC, се очаква площта с царевица да достигне най-ниското си ниво за последните над десет години. Унгария и Румъния са основни конкуренти на България в производството на царевица за Черноморския регион — намалението на тяхното производство ще се отрази в регионалния пазарен баланс.
Чехия, Австрия и Словакия — сериозен воден дефицит. През анализирания период валежите в Чехия и Австрия са били около една четвърт от дългосрочната средна, а в Словакия — под 4 мм. Почвената влага е спаднала до много ниски нива, особено в източна Австрия, южна Чехия и източна Словакия. JRC отбелязва, че пролетната сеитба е приключила бързо и в добри полеви условия, но липсата на влага удря по поникването. Прогнозите за пшеница са свалени до около 4% под средното за пет години в Чехия и Словакия, докато Австрия остава близо до средното. Зимните култури още не са в критична опасност, но наливането на зърното към края на май изисква валежи. Прогнозите за пролетните култури засега следват историческия тренд.
Полша — сланите по време на цъфтеж на рапицата. Сухите условия през по-голямата част от Полша продължиха да изчерпват почвената влага, особено на изток (Мазовецко, Любелско). Сланите от 27 до 30 април съвпаднаха с цъфтежа на рапицата и началото на репродуктивните фази на зимните култури — според JRC това вероятно е причинило аборт на цветя и намаляване на потенциалния добив. Сателитните данни показват биомаса под средната в няколко региона (Ополско, Великополско). Прогнозите за зимните култури са преразгледани надолу: пшеницата на ±0 спрямо средното за пет години (–5% спрямо 2025), зимният ечемик ±0 (–4%), рапицата –9% спрямо средното (–7% спрямо 2025).
Хърватия и Словения — най-сухият период за рекорда. Анализираният период е бил най-сухият в записите за източна Словения и регионите Северна и Панонска Хърватия. Постоянният дефицит на валежи значително изчерпа почвените резерви, поливането в полетата вече е започнало където е възможно. Сеитбата на пролетните култури е близо до завършване, но сухите почви пречат на еднородното поникване. Прогнозите за зимната пшеница в Хърватия са свалени под средното за пет години.
Украйна — смесена картина. Дефицитът на валежи в марта продължи и в апреля в западните и северните региони. Зимните култури навлизат в цъфтежа в неблагоприятно сухи условия в по-голямата част от западна Украйна, което поражда опасения за формирането на зърно. На юг и изток обаче почвената влага е по-благоприятна. Сеитбата на пролетните култури е близо до приключване, с местни забавяния на запад. JRC ще публикува отделен бюлетин за Украйна през юни.
България: добра перспектива за зимните, изпитание за пролетните
За България бюлетинът дава една от най-благоприятните оценки в нашия регион — но с ясни уговорки за пролетните култури.
Зимните култури — с биомаса над средната. Фенологичното развитие на зимните култури е умерено със закъснение в северна България, където студените условия преобладаваха през анализирания период, но напреднало на юг. Съдържанието на почвена влага е близо до или над средното, осигурявайки благоприятно водоснабдяване. Площта на листа и натрупването на биомаса в момента надхвърлят средното според моделните симулации на JRC. Сателитните данни показват биомаса над средната, особено в северна България. Прогнозите за умерени температури и продължаващи валежи през ранната фаза на наливането на зърното подкрепят положителните очаквания за добива.
Конкретните числа за добив. За мека пшеница: 5.86 т/ха, или +4% над средното за последните пет години (5.63 т/ха) и +2% спрямо 2025 г. (5.77 т/ха). За общата пшеница (мека и твърда): 5.83 т/ха, +4% над средното, +1% спрямо 2025. За общия ечемик: 5.69 т/ха, или +7% над средното (5.30 т/ха) и +5% спрямо 2025. За рапицата: 2.79 т/ха, +6% над средното (2.64 т/ха), но –8% спрямо 2025 (3.03 т/ха) — рекордната година. Сравнено с април, рапицата е преразгледана нагоре с 4%, докато пшеницата и ечемикът са свалени с 1%.
Пролетните култури — закъснение и студ. Сеитбата на пролетните култури е започнала късно поради влажни и студени почви. Прогресът се ускори през втората половина на април, но е още зад графика. Почвената влага е била достатъчна за покълнването, но студът около края на април забави ранното вегетативно развитие. Топлите температури в май обаче подкрепиха поникването и ранния растеж. Прогнозите за пролетните култури в България остават близо до историческия тренд: царевица 4.12 т/ха (–4% спрямо средното за пет години, но +69% спрямо изключително слабата 2025 г. при 2.44 т/ха); слънчоглед 1.83 т/ха (–9% спрямо средното, +10% спрямо 2025); соя 2.79 т/ха (+3%). JRC очаква площта на слънчогледа в България и Румъния да нарасне за сметка на царевицата заради по-добрата му толерантност към засушаване.
Какво трябва да се следи. JRC посочва, че при ечемика и пшеницата фенологичното развитие в северна България изостава от обичайното заради хладния април, докато в юга е напред. Това разделяне на сезона между север и юг е важно — северът ще навлезе в наливането на зърното с известно закъснение, което в комбинация с прогнозираните умерени температури и валежи в следващите две седмици би трябвало да поддържа добивите. Прогнозата на ECMWF за периода 14–23 май предвижда по-хладни условия от обичайното за части от югоизточна Европа, с валежи от 30 до 90 мм и до шест дъждовни дни в Балканите. Местно се очакват и обилни валежи (над 90 мм).
Прогнози за добив 2026 — сравнителен поглед
Следната таблица обобщава прогнозите на JRC за основните култури в нашия регион и в ЕС като цяло, заедно с промените спрямо средното за последните пет години, спрямо 2025 г. и спрямо предходния месечен бюлетин:
| Култура / страна | Средно 5 г. | 2025 | 2026 | спрямо 5 г. | спрямо 2025 | спрямо м-1 |
| Мека пшеница | ||||||
| ЕС (общо) | 5.87 | 6.33 | 6.01 | +2% | –5% | –1% |
| България | 5.63 | 5.77 | 5.86 | +4% | +2% | –1% |
| Румъния | 4.52 | 5.51 | 4.99 | +10% | –10% | –1% |
| Унгария | 5.46 | 5.53 | 5.47 | ±0 | –1% | –1% |
| Чехия | 6.29 | 6.67 | 6.04 | –4% | –9% | –4% |
| Словакия | 5.61 | 5.96 | 5.49 | –2% | –8% | –6% |
| Полша | 5.32 | 5.59 | 5.30 | ±0 | –5% | –2% |
| Германия | 7.48 | 7.85 | 7.71 | +3% | –2% | +1% |
| Франция | 7.05 | 7.42 | 7.20 | +2% | –3% | ±0 |
| Ечемик (общо) | ||||||
| ЕС (общо) | 5.00 | 5.61 | 5.06 | +1% | –10% | –2% |
| България | 5.30 | 5.44 | 5.69 | +7% | +5% | –1% |
| Румъния | 4.46 | 5.41 | 4.75 | +7% | –12% | ±0 |
| Рапица | ||||||
| ЕС (общо) | 3.20 | 3.34 | 3.19 | ±0 | –5% | –2% |
| България | 2.64 | 3.03 | 2.79 | +6% | –8% | +4% |
| Полша | 3.31 | 3.31 | 3.01 | –9% | –9% | –7% |
| Унгария | 2.83 | 2.90 | 2.79 | –1% | –4% | –4% |
| Царевица (зърно) | ||||||
| ЕС (общо) | 7.09 | 7.18 | 7.30 | +3% | +2% | ±0 |
| България | 4.29 | 2.44 | 4.12 | –4% | +69% | ±0 |
| Румъния | 4.02 | 3.94 | 3.96 | –1% | +1% | ±0 |
| Унгария | 5.80 | 5.25 | 6.24 | +8% | +19% | –3% |
| Слънчоглед | ||||||
| ЕС (общо) | 1.99 | 1.87 | 1.96 | –1% | +5% | +1% |
| България | 2.01 | 1.66 | 1.83 | –9% | +10% | +4% |
| Румъния | 1.83 | 1.71 | 1.75 | –5% | +2% | ±0 |
| Унгария | 2.52 | 2.43 | 2.54 | +1% | +5% | ±0 |
Стойностите са в тонове на хектар (т/ха). Колоната „спрямо м-1“ показва промяната спрямо прогнозата от предходния месечен бюлетин (27 април). Източник: JRC MARS Bulletin Vol. 34 No 4, 18 май 2026.
Прогноза за времето: лятото 2026 г. в дългосрочен план
Дългосрочната прогноза на JRC за периода юни–август указва умерена вероятност за по-топли от обичайното условия в по-голямата част от Европа, особено в централна и части от западна Европа, където 24-годишният климатологичен медиан може да бъде надхвърлен с до 2 °C. С по-висока несигурност, прогнозата предвижда валежи под средното за централна и западна Европа, а валежи над средното — за Средиземноморския басейн, със засилване на условията към лятото.
Това е сценарий, който се отразява различно върху отделните части на ЕС. За средиземноморските държави повече валежи биха помогнали на лятните култури и пасищата. За централна Европа — Германия, Чехия, Полша, Унгария — съчетанието на по-високи температури и по-малко валежи означава засилен воден стрес точно в моментите, когато пшеницата влиза в наливането на зърното, а царевицата в опрашване. За българския Дунавски регион и Добруджа сезонът ще зависи от това дали умерените валежи от май ще се запазят през юни и юли, или прогнозата за по-сух централноевропейски сценарий ще се разпростре и на юг.
Какво подсказват цифрите
Бюлетинът на JRC от 18 май поставя България в относително благоприятна позиция в общата европейска картина — но позицията не идва от особени национални качества, а от това, че рисковите фактори, които действат в централна Европа (сухи почви), в Полша и Балтика (студени слани), и в Хърватия и Словения (рекорден сух период) са по-меко изразени у нас. Северна България работи със закъснение, но със запасена влага. Югът е напред в развитието и подкрепен от валежите в края на април.
Регионалната картина показва три важни сюжета за следване. Първият е намалението на площите с царевица в Унгария и Румъния с 20% — нашите преки конкуренти в Черноморския регион ще предложат по-малко количество на пазара. Вторият е водният дефицит в Чехия и Словакия, който вероятно ще се отрази в по-ниско предлагане на пшеница от Централна Европа, ако май и юни не донесат валежите, които моделът очаква. Третият е състоянието на украинската реколта, която остава смесена и ще се прецизира в специалния бюлетин през юни.
Прогнозата за добивите остава прогноза. Анализираният период приключва на 9 май — повече от месец преди жътвата на ечемика и около два месеца преди тази на пшеницата. През този интервал ще се случат най-чувствителните фази на репродукция и наливането на зърното, при които всяка седмица суша или горещ въздух може да измести цифрите в едната или другата посока. JRC изрично посочва, че прогнозите ще бъдат преразгледани в следващия бюлетин през юни, който ще включи и допълнителен анализ за ориза.
