На 19 май Европейската комисия публикува План за действие срещу скока в цените на торовете. На същия ден стотици фермери протестираха в Страсбург. Eurostat обяви, че торовете в ЕС са поскъпнали с 8 на сто за четвъртото тримесечие на 2025-а. Световната банка прогнозира за 2026 индекс +31 на сто, а уреята +60. България е единствената голяма държава в ЕС, в която цените за Q4 2025 спадат с 6,1 на сто. Това не е добра новина — а забавяне на удара, не отсъствието му.
От седмици в европейския аграрен сектор се развива една и съща история, разказвана от четири различни институции. На 28 април Световната банка обяви, че индексът на цените на торовете ще нарасне с над 31 на сто през 2026 година, а цената на уреята — с близо 60. На 19 май Eurostat публикува данните за четвъртото тримесечие на 2025-а: средната цена на торовете и подобрителите на почвата в ЕС е поскъпнала с 8 на сто на годишна база. На същия ден Европейската комисия представи План за действие за торовете. И на същия ден стотици фермери протестираха в Страсбург, организирани от Copa-Cogeca и френските FNSEA/JA. Четири институции, една реалност. И в нея — едно българско изключение, което заслужава внимание.
Какво се случи в Ормузкия проток
Близкият изток произвежда около 20 до 30 на сто от световния амоняк и урея. През Ормузкия проток минават около 16 милиона тона годишно морски транспорт на торове — близо една трета от световната морска търговия в категорията. Затварянето на протока в резултат на войната между Израел и Иран през март 2026 година предизвика верижна реакция, която глобалните цени все още не са изиграли докрай.
Иран спря производството на амоняк. Катар спря урея, амоняк и сяра след повреди в ключови съоръжения. Индия намали добивите си заради ограничени доставки на втечнен природен газ. Цената на гранулираната урея скочи до 725,6 долара/тон в март (плюс 53,7 на сто на месечна база) и над 850 долара/тон в април (плюс 80 на сто спрямо февруари) — най-високото ниво от април 2022 година. Световната банка предупреждава: ако сегашните условия се задържат до третото тримесечие на 2026, средната годишна цена на уреята може да надхвърли средната от 2022 година (700 долара/тон) — второто най-високо реално ниво след петролния шок от 1974.
Природният газ е 80 до 90 на сто от себестойността при производството на амоняк — основна суровина за уреята. Eнергийните цени на свой ред скочиха с 24 на сто през първото тримесечие на 2026, по данни на Световната банка. Това е верига от шокове, която ще се движи нагоре по производствените разходи в следващите дванадесет до осемнадесет месеца, независимо от това какво се случи в самия Близък изток. Дори бързо споразумение и възстановяване на трафика през Ормуз няма да отмени фактически вече платените цени и фактически вече намалените запаси за пролетното торене на 2026.
Европейската картина
Eurostat измерва индекса на цените на средствата за производство в селското стопанство, в това число торовете и подобрителите на почвата. Данните за четвъртото тримесечие на 2025 година, публикувани на 19 май, показват:
| Държава (Q4 2025 спрямо Q4 2024) | Промяна на цените на торовете |
| Средно за ЕС | +8,0% |
| Румъния | +16,8% |
| Ирландия | +15,3% |
| Нидерландия | +12,1% |
| Литва, Хърватия | -0,2% |
| България | -6,1% |
Тенденцията е ясна: 24 от 27 държави-членки регистрират покачване, само три — спад. И трите изключения си имат специфика, но българското е най-силно изразено — с минус 6,1 на сто, докато съседните държави са в плюс между 8 и 17 на сто. Това не е статистически шум. Това изисква обяснение.
Защо България е изключение — и защо това не е добра новина
Българското изключение има три обясними причини, и нито една от тях не е „по-добра аграрна политика“.
Първа причина — времеви лаг. Данните на Eurostat са за четвъртото тримесечие на 2025-а. Закриването на Ормузкия проток се случи в март на 2026-а. Тоест периодът, в който България отбелязва спад от 6,1 на сто, е преди шока. През Q4 2025 цените отбелязваха умерено покачване в повечето държави — отражение на постепенното затягане на пазарите още преди военната ескалация. България в това тримесечие беше във фаза на коригиране надолу от пика от 2022-2023, който все още преобладаваше в България през 2024-а. Тоест числото минус 6,1 на сто отразява нормализация от база, която беше по-висока, а не имунитет към новия шок.
Втора причина — вътрешно производство. България има два големи действащи завода за азотни торове — Неохим в Димитровград и Агрополихим в Девня. Двата произвеждат амониев нитрат, фосфатни торове и комплексни NPK формули. Това дава на българския пазар известна буферна защита от шокове в международните цени на уреята — защото българското земеделие е силно нитратно, не „уреево“. Българският фермер предпочита амониев нитрат пред урея и това е историческа специфика, която сега работи в негова полза. Но само частично. Защото амонякът — основният компонент и в амониевия нитрат — се произвежда от природен газ, чиято цена скочи с 24 на сто. И защото фосфатните и калиевите торове идват от внос.
Трета причина — наследен запас. Кампания 2025 (пролетното торене на 2025-а) се провежда при цени, които до края на годината вече намаляват. Стопани, които купуваха за есенната сеитба на 2025-а, заварваха пазар, който все още не беше засегнат от иранската криза. Запаси, които те задържаха за пролетното торене на 2026-а, са купени на цени отпреди шока. Тоест ефектът от Ормузкия проток ще се прояви в българския пазар не сега, а през следващата покупателна кампания — есента на 2026-а за пролетното торене на 2027-а.
С други думи — българското изключение от Q4 2025 е въпрос на счетоводен момент, не на структурна устойчивост. Когато Eurostat публикува данните за второто тримесечие на 2026, картината ще е различна. Дотогава вече ще се видят и официалните данни на Неохим и Агрополихим, които към 28 април 2026 продават амониев нитрат на 495–600 евро/тон. Това са нива с около 50 на сто над миналогодишните — отражение на 24-процентовото поскъпване на природния газ, който е 80–90 на сто от себестойността на амоняка, основна суровина за амониевия нитрат. Двата завода са в същата позиция като своите купувачи — приемници на шока, не негов източник.
Какво предлага Европейската комисия
Планът за действие за торовете, представен от ЕК на 19 май 2026, съдържа смесица от краткосрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните се изчерпват с четири основни инструмента, всичките вписани в съществуващите механизми на ОСП:
Първо, „целенасочена изключителна подкрепа“ чрез кризисните инструменти на ОСП — Комисията предлага да се използва бюджетът на ЕС за увеличаване на селскостопанския резерв и за бърза помощ за фермерите. Второ, по-гъвкави авансови плащания към фермерите по ОСП — за да могат да изпълнят финансовите си задължения. Трето, увеличено финансиране в рамките на съществуващите ОСП рамки за инвестиционни мерки, които подкрепят по-ефективното и устойчиво използване на торове, включително нови или адаптирани агроекологични мерки за рециклирани хранителни вещества. Четвърто, партньорства между производители на торове и фермери за гарантиране на наличие и достъпност.
Дългосрочните мерки включват диверсификация на доставките на амоняк и урея, инвестиции в „партньорски страни“ за производство на амоняк и био-органични торове, преглед на възможностите за стратегически складове и подкрепа за приемане на органични алтернативи на конвенционалните продукти.
Това, което планът не съдържа, е тълкувано от Copa-Cogeca като най-сериозния му пропуск. Комисията не предлага спиране на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM) за торовете. CBAM е в сила от 1 януари 2026 година и налага задължение върху вносителите на торове да заплащат за сертификати за внос на въглеродно интензивни продукти. Идеята му е да изравни условията на конкуренцията между европейски производители (които плащат за въглеродните си емисии в рамките на ETS) и вносителите от трети страни (които досега не плащаха). Резултатът обаче в момент на шок е, че цените на вносните торове се качват по две причини едновременно — заради геополитическата криза и заради новата регулаторна тежест. Двойно ударение върху един и същ разход в един и същ момент.
Комисията не предлага спирането му по две причини, които рядко се назовават едновременно. Първата е реторична — спирането би било първото отстъпление от Зелената сделка. Втората е фискална — в предложението на Комисията от юли 2025 за следващата Многогодишна финансова рамка 2028–2034, приходите от CBAM са изрично записани като нов „собствен ресурс“ на ЕС бюджета, с прогноза до 1,2 милиарда евро годишно. Това са пари, които Комисията не може да си позволи да изпусне сега, когато преговорите за същия този бюджет се закриват до края на 2026 година. CBAM е едновременно климатичен инструмент и фискален инструмент. Точно това второ измерение, което Комисията не подчертава публично, прави спирането му политически по-скъпо, отколкото изглежда.
Какво искат фермерите
В Страсбург, на същия ден, на който Комисията публикува плана си, Copa-Cogeca и френските аграрни синдикати FNSEA/JA и FDSEA/JA Bas-Rhin изведоха стотици фермери пред Европейския парламент. Лозунгът на акцията — „Днешната криза с торовете за фермерите е утрешна криза с храните за потребителите“ — концентрира тезата в едно изречение.
Исканията са четири, и всяко от тях е директна реакция на пропуск в плана на ЕК. Първо — временно спиране на CBAM за торовете. Второ — нулеви мита върху вноса на торове от трети страни. Трето — временно облекчаване на изискванията по Нитратната директива (която ограничава количеството азот, което може да се прилага на единица площ — в условията на скъпи торове, разрешаване на по-висока концентрация би позволила по-ефективно усвояване). Четвърто — възможност всяка държава членка да подкрепи свои фермери чрез национален бюджет, без това да се третира като забранена държавна помощ.
Числото, което Copa-Cogeca извежда, за да измери тежестта на проблема: торовете формират 28,5 на сто от междинното потребление на специализираните растениевъдни стопанства в ЕС, по данни на FADN за 2023 година. Това е перо, което при поскъпване от 31 на сто (прогнозата на Световната банка) добавя пряко 8,5 процентни пункта към общата им разходна структура. За зърнопроизводителите, които и без това оперират при тесни маржове, това е разликата между печалба и загуба.
Какво ще се случи реално
Тук вече започва анализът, който нито планът на Комисията, нито протестът на Copa-Cogeca правят. Защото и двамата играчи имат интерес да представят ситуацията като нещо, което може да се реши с правилни мерки. Истината е по-сложна.
Първо — нито една от краткосрочните мерки на Комисията не отговаря на размера на проблема. Селскостопанският резерв на ЕС за 2026 година е около 450 милиона евро. Глобалното поскъпване на торовете с 31 на сто означава за европейските фермери допълнителни разходи в размер на над 8 милиарда евро за една година (изчислено върху общия европейски пазар на торове от около 27 милиарда евро годишно). Селскостопанският резерв покрива по-малко от 6 на сто от шока. По-гъвкавите аванси са въпрос на ликвидност, не на размер. Това са инструменти, които поддържат фермера докато преодолее тримесечие, не такива, които покриват разходи за цяла година.
Второ — дългосрочните мерки на Комисията са в правилната посока, но имат хоризонт от 5 до 10 години. Диверсификация на доставките на амоняк, инвестиции в производство в „партньорски страни“, приемане на органични алтернативи — всичко това изисква време, което фермерите от Кампания 2026 не разполагат. Това не е критика — това е описание. Структурните мерки и оперативната подкрепа са две различни неща, и в момента Комисията предлага само второто, при това в недостатъчен размер.
Трето — CBAM е по-сериозен проблем, отколкото изглежда. Той влезе в сила на 1 януари 2026 година — два месеца преди да започне иранската криза. Тогава представляваше политически приемлив инструмент за изравняване на условията на конкуренция. Сега, в условия на свити доставки и скочили цени, той се превръща в двойно облагане на същия продукт. Комисията не предлага спирането му, защото това би било първото отстъпление от Зелената сделка. Но запазването му в сегашната форма реално означава, че европейският фермер плаща за шока в Ормузкия проток два пъти — веднъж в по-високата вносна цена и втори път в CBAM сертификата.
Това е дилема, в която Комисията няма лесно решение. Спирането на CBAM нарушава фундамент на собствената ѝ климатична политика, както и намалява приходите на ЕС. Запазването му в сегашна форма влошава положението на фермерите. Решението вероятно ще бъде някакво временно отлагане или прагово освобождаване, представено като „гъвкавост“, но политически — отстъпление.
Българската цена в по-широкия дебат
За България — която внася около 70 на сто от консумираните в страната торове, въпреки наличието на двата завода — ситуацията се прехвърля в няколко конкретни въпроса. Първият е оперативен: при колко по-високи цени ще се проведе есенната покупателна кампания за пролетното торене на 2027-а? Прогнозата е поне 20 на сто над сегашните български нива, които и без това вече ще започнат да отразяват глобалния шок до края на 2026 година. Това е разход, който при сегашната структура на доходите в българското зърнопроизводство ще притисне маржовете към нулата, особено при ниска или средна реколта.
Вторият е стратегически. Кризата с торовете е поредната демонстрация защо „продоволствен суверенитет“ — терминът, който премиерът Радев използваше пред германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 18 май — е по-сложен, отколкото изглежда. Българското зърнопроизводство може да е автономно по отношение на семената и труда, но е напълно зависимо по отношение на енергията, торовете, препаратите и финансирането. Когато един внесен продукт (азот, синтезиран от природен газ) формира между четвърт и една трета от разходите на производството, говоренето за суверенитет в крайния продукт (зърното, фуража, хляба) е реторично разтоварване на тежест от структурната зависимост на сектора.
Третият въпрос е политически. България е една от страните в ЕС, които биха имали интерес да подкрепят искането на Copa-Cogeca за временно спиране на CBAM за торовете. Едновременно с това — като страна, която произвежда амониев нитрат за вътрешен пазар и за износ — има и интерес от запазването на CBAM, защото той защитава собствените ѝ производители (Неохим, Агрополихим. Тук обаче Агрополихим последователно защитава аргументирано тезата, че CBAM трябва да отпадне и има своите основания) от внос на евтини, нерегулирани продукти от Русия, Беларус, Северна Африка. Тази позиционна двусмисленост ще трябва да бъде разрешена скоро. Тя няма формална публична артикулация от страна на новото българско правителство, което се очаква да формира своята позиция по плана за торовете в следващите седмици.
И последното — преговорите за ОСП 2028–2034, които германският канцлер обяви, че ще се закрият до края на 2026 година. Кризата с торовете променя политическия пейзаж на тези преговори по два начина. От една страна, тя засилва позицията на държавите-членки, които искат по-силна аграрна политика — защото шокът показва, че пазарната логика без буферни механизми поставя производството на храни в опасна зависимост. От друга страна, тя натиска бюджета на ЕС в посока спешни мерки, които черпят от същия общ котел, от който трябва да се финансира и следващата ОСП. С други думи — тази година Комисията ще трябва да реши откъде да намери пари за извънредна подкрепа за торовете, и всяко евро, изваден за това, е евро, който няма да влезе в дискусията за бюджета 2028–2034.
19 май 2026 беше ден, в който три институции — Eurostat, Европейската комисия, Copa-Cogeca — съобщиха различни неща за един и същ проблем. Числата на Eurostat говореха за миналото (Q4 2025). Планът на Комисията говореше за инструменти, които покриват по-малко от 10 на сто от очаквания удар. Протестът на фермерите говореше за неща, които Комисията не предлага. И трите неща бяха верни. Но никое не отговаряше на основния въпрос — кой ще плати тези над 8 милиарда евро допълнителни разходи. Това е въпросът, който европейският аграрен сектор ще трябва да си зададе през следващите месеци. И за който в момента няма институционален отговор.
Източници: Eurostat — индекс на цените на средствата за производство в селското стопанство, Q4 2025 (публикуван 19 май 2026); World Bank — Commodity Markets Outlook, април 2026; World Bank Blogs — „Fertilizer prices surge as Strait of Hormuz disruptions tighten supplies“ (май 2026); Европейска комисия — План за действие за торовете (представен 19 май 2026), цитиран по Agriland; Copa-Cogeca — публични позиции и съобщения от 19 май 2026; FADN, годишен отчет 2023 — структура на междинното потребление в специализирани растениевъдни стопанства; данни за цените на едро от Неохим АД, Агрополихим АД и Top Agro (актуални към 28 април 2026).
