Не е истина, че субсидиите в България са най-ниски в ЕС. Истината е по-сложна.

Базовото плащане ОПДУ — 102 евро на хектар — наистина е сред най-ниските в Съюза, и това е числото, което се цитира в браншовия дебат. Но то е само първият от четири пласта на директните плащания. Когато се добавят преразпределителното, еко-схемите и обвързаното подпомагане, картината се променя радикално: производителят на пипер в първите 30 хектара получава над 1 250 евро/ха, на оранжерийни зеленчуци — над 8 300 евро/ха. Това е структура, която прави едни сектори най-добре защитените в ЕС, а други — оставени на голото базово плащане. Кои са те, защо е така, и какво следва от това за дебата за ОСП 2028–2034.

Тази есен ще се водят преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС и за архитектурата на Общата селскостопанска политика 2028–2034. В тях българската позиция е в дефанзивно положение — от една страна, защото новата рамка предлага номинално намаление на ringfenced бюджета за директни плащания от 387 на 295,7 милиарда евро; от друга, защото вътре в страната съществува широко разпространено убеждение, че „субсидиите в България са най-ниски в Европа“, и че следователно България трябва да се бори за повече от същото. Това убеждение е частично вярно. И това е по-обезпокоително, отколкото ако беше изцяло вярно — защото скрива нещо много по-важно за структурата на системата.

Този текст подрежда числата.

Какво всъщност получава българският земеделец

Директните плащания в новата ОСП 2023–2027 имат четири задължителни компонента — Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ, или BISS), Допълнително преразпределително подпомагане (CRISS), Еко-схеми, и Допълнително подпомагане за млади фермери (CIS-YF) — плюс Обвързано подпомагане (CIS) на конкретни сектори, ограничено от регламента до 13 на сто от националния пакет, плюс още 2 на сто за протеинови култури — общо до 15 на сто. Към всичко това се добавя и Стълб II — Развитие на селските райони — който стопаните често забравят, но който също е плащане по площ или животно.

Българската схема ОПДУ за Кампания 2024 беше с окончателна ставка 199,30 лева на хектар, или 101,90 евро на хектар. Това е числото, което се цитира в публичния разговор. То е плоско, едно и също за цялата територия — пшеница в Добруджа, ливада в Родопите, или плодова градина в Силистра получават еднаква базова сума.

Преразпределителното подпомагане (CRISS) се добавя за първите 30 хектара на всяко стопанство — за да компенсира малките и средните. За Кампания 2024 ставката беше 231,82 лв./ха, или 118,53 евро/ха. Стопанство от 30 хектара или по-малко получава тази добавка за цялата си площ; стопанство от 600 хектара я получава само за първите 30. Над 600 хектара — не я получава изобщо. Това е инструмент, който в българския план е настроен изрично към малките стопанства.

Еко-схемите са задължителни по 25 на сто от националния пакет за директни плащания — около 1 020 млн. евро за периода 2023–2027, или около 203 млн. евро годишно. Стопаните, които изпълняват тях, получават допълнителна плоска ставка — варира според схемата, но обикновено между 50 и 150 евро/ха.

И тук започва частта, която българският публичен разговор рядко обяснява — обвързаното подпомагане. То е плащане, обвързано с конкретно производство (плодове, зеленчуци, мляко, овце), а не с площ. EU регламентът позволява до 13 на сто плюс 2 на сто за протеинови култури — общо 15 на сто от националния пакет за директни плащания. България използва тази възможност на максимума ѝ. И прави нещо специфично: концентрира я в няколко сектора.

Кампания 2024 ставки за обвързано подпомагане за първите 30 хектара (с допустима намалена ставка за над 30 ха):

Сега може да се направи сметката. Производител на пипер с 30 хектара получава: 102 евро/ха (ОПДУ) + 119 евро/ха (CRISS) + около 100 евро/ха (еко-схема, ако е записан) + 1 158 евро/ха (обвързано). Общо: около 1 479 евро/ха. Производител на оранжерийни зеленчуци — над 8 500 евро/ха. Зърнопроизводител на пшеница (когато няма обвързано за зърнените) — около 320 евро/ха общо. Разликата между двамата е пет до двадесет и шест пъти. Това не е „субсидия в България“. Това е разпределение на субсидия, в което някои сектори имат един от най-високите нива на подпомагане в Европейския съюз, а други остават на голото базово плащане.

Българската ОПДУ в европейския контекст

Защо тогава битува убеждението, че субсидиите тук са „най-ниски“? Защото базовата ставка действително е под EU средното. Според проекция на проф. Алан Матюс от Trinity College Dublin, базирана на финансовите анекси към регулациите за ОСП 2023–2027, средното директно плащане на хектар в ЕС за 2027 година ще бъде 264 евро/ха преди преразпределение между стълбове. Това е общата сума на ОПДУ плюс еко-схеми плюс CRISS плюс обвързано, разделена на цялата допустима площ.

В тази класация Гърция е на върха с 501 евро/ха, Малта е аномалия на 563 евро/ха заради 8 000 хектара. Балтийските държави са на дъното с 202–204 евро/ха. България попада в групата с Полша, Словакия, Румъния и Португалия — между 220 и 245 евро/ха очаквано за 2027 година, тоест под EU средното, но не най-долу. Конвергенцията — механизмът, който приближава по-ниските държави до 90 на сто от EU средното — почти приключи. Тя няма да донесе повече.

Тук вече излиза първата тиха неудобна истина. Българският зърнопроизводител, който получава ОПДУ + CRISS + еко-схема и не отглежда нищо от секторите с обвързано, реално получава около 220–240 евро/ха общо плащания. Това действително е под EU средното от 264 евро/ха — но не катастрофално. Разликата с Гърция (501 евро/ха), Германия и Нидерландия (около 280–300 евро/ха) и Италия (около 350 евро/ха) идва не толкова от размера на пакета, колкото от структурата му. Италия например насочва над 50 на сто от националния пакет за директни плащания в еко-схеми с високи плоски ставки. Гърция я доплаща щедро в обвързано за тютюн, маслини и памук, плюс висока базова ставка заради историческите права. България — обратно — насочва около 16 на сто от пакета за директни плащания в обвързано, концентрирано в седем-осем сектора плодове, зеленчуци и животновъдство. Това е точно на максимума, който регламентът разрешава (15% плюс 2% за протеинови = 17%).

С други думи — българското обвързано подпомагане е сред най-високите в Европейския съюз като дял от националния пакет. По научна класификация на Testa, Coletta, Annunziata и Severini (Università della Tuscia, публикуван през 2025 в Journal of Central European Agriculture), България попада в третата група държави заедно с Хърватия, Литва, Чехия, Унгария и белгийска Валония. Тази група се характеризира с „ниско използване на BISS, високо използване на CRISS и обвързано подпомагане“. Тоест: ниско базово плащане, силно преразпределение към малки стопанства, силно обвързано към определени сектори.

Парадоксът: най-високо обвързано, най-силна загуба на сектори

И тук идва вторият неприятен факт. Секторите, които получават най-високо обвързано подпомагане в Европейския съюз — плодове, зеленчуци, лук и чесън, оранжерийно производство — са същите сектори, в които България губи позиция най-бързо. Самозадоволяването на страната с плодове и зеленчуци е под 30 на сто за повечето позиции в зимни месеци. Внасяме лук от Турция, чесън от Китай, домати от Гърция, пипер от Северна Македония — въпреки че собственото ни производство получава 657, 1 019 и 1 158 евро на хектар плюс ОПДУ плюс CRISS.

Това е парадокс, който поставя сериозен въпрос за начина, по който работи българското обвързано подпомагане. Регламентът изисква секторите, които го получават, да отчитат реализирана продукция — и в България това е спазено за плодовете и зеленчуците, със заложени в Наредба №3 от март 2023 минимални добиви: пипер — 13 400 кг/ха, домати — 19 000 кг/ха, краставици — 20 750 кг/ха, моркови — 12 430 кг/ха, дини — 24 870 кг/ха, оранжерийни домати — 72 000 кг/ха. За биологичното производство минималните прагове са 50 на сто от тези стойности. Изключение прави интервенцията за планински райони, при която реализация не се изисква. Тоест на хартия системата е обвързана с реален резултат — не само със засяване.

На практика обаче се случват две неща, които я отслабват. Първото — минималните добиви са поставени значително под средните стойности при нормална агротехника. Стандартните средни добиви, които МЗХ ползва за калкулация, са в пъти по-високи: за оранжерийни домати — около 170 000 кг/ха при минимум 72 000 кг/ха, за оранжерийни краставици — 250 000 кг/ха при минимум 81 000 кг/ха, за пипер в оранжерии — 85 000 кг/ха при минимум 45 000 кг/ха. За полските култури минималните прагове също са значително под потенциала на добре управлявано стопанство. Минимумът е заложен така, че да го прескочи дори формално поддържано стопанство. Той гарантира, че субсидията не отива при някой, който нищо не е произвел, но не гарантира, че тя отива при пазарно конкурентен производител.

Второто, и по-сериозното, се случва в животновъдството. С обнародваната в Държавен вестник, брой 28 от март 2026 година, Наредба №3 за директните плащания за Кампания 2026, изискванията за реализация при обвързаното подпомагане за животни се облекчават изцяло. Отпада изискването за реализация на мляко при овцете и козите. Отпада и модулираната ставка — досега малките ферми (до 150 крави, до 300 овце) получаваха ставка 25 на сто по-висока от големите; от 2026 ставката става еднаква. Двете промени имат различен произход. Премахването на изискването за реализация на мляко е поискано от широки браншови групировки, представляващи голяма численост дребни стопани. Премахването на модулираната ставка — от по-малкото на брой, но икономически по-тежки организации, представляващи реално работещи стопанства. Промените са вписани в четвъртото изменение на Стратегическия план, одобрено от Европейската комисия на 27 февруари 2026.

Резултатът е, че за животновъдството българското обвързано подпомагане се връща към модел „плащане на животно без доказване на резултат“ — модел, който в плодовете и зеленчуците работи отдавна с все по-разхлабени контролни прагове. Нидерландският пример показва обратната логика — нула обвързано подпомагане, силна градинарска индустрия с пазарни вериги, които сами поддържат добивите. Гръцкият пример показва, че самата щедрост на обвързаното не гарантира резултат — Гърция е сред държавите с най-високо обвързано в ЕС, и същевременно сред тези, които губят дял в защитени сектори. България е по-близо до гръцкия модел, и с Наредба №3 от март 2026 година се приближава още повече към него.

Това не означава, че обвързаното подпомагане е грешно. Означава, че в българския му дизайн контролните прагове са настроени така, че да не натискат сектора към пазарна конкурентност. Когато минималният добив е под средния от три-пет пъти, и когато при животновъдството той изобщо се премахва, инструментът поддържа сектор формално жив, но не създава пазарна верига. Това е разговорът „субсидия срещу пазар“, и в България той е решен в полза на първото.

Концентрация: 6 процента от стопаните държат две трети от земята

Третото нещо, което числата казват, е за разпределението на плащанията вътре в България. По данни на Европейската комисия за финансова година 2023:

Шест процента от бенефициентите държат повече от две трети от обработваемата земя и получават близо 60 на сто от плащанията. Малките — над една трета от всички бенефициенти — обработват едва 1,2 на сто от земята и получават 3,3 на сто от плащанията. В средата стои семейната търговска ферма от 5 до 250 хектара — половината стопани, една трета от земята, две пети от парите.

Тук обаче има изненада, която българският разговор за земеделието не разкрива. По официалния отчет на DG AGRI за финансовата 2023 г., „директните плащания са по-силно концентрирани от земята особено в Малта, Финландия и Словения. Обратното е вярно по-специално за Португалия и България.“ Тоест в България плащанията са по-малко концентрирани от земята — резултат от тавана от 100 000 евро на стопанство и преразпределителното плащане за първите 30 хектара. Това не е малък резултат. То означава, че за разлика от Словакия (където 20 на сто от най-големите бенефициенти получават 91 на сто от плащанията) или Чехия (88 на сто), в България същите 20 на сто получават 80 на сто — близо до EU средното.

И това е третата неудобна истина. Българската ОСП е едновременно по-концентрирана от европейската средна по структура на земята (заради историческото наследство на ТКЗС, връщането на земята след 1991 и фрагментирания пазар на аренда) и по-разпределена от европейската средна по структура на плащанията (заради таваните и преразпределителното). Двете неща съществуват едновременно. Тяхното едновременно съществуване означава едно — корекциите в ОСП не са достатъчни, за да преобърнат структурната концентрация на земята. Те я ограничават. Не я решават.

Пълната картина: българския пакет 2023–2027

Това е 8,08 милиарда евро за пет години — около 1,62 милиарда евро годишно. За страна със земеделска площ 4,56 милиона хектара, това прави средно подпомагане от около 354 евро на хектар годишно по всички плащания (Стълб I плюс Стълб II, без националното съфинансиране). Сравнено с 264 евро/ха EU средно само по Стълб I, България е над EU средното за общата картина на двата стълба заедно. Не „под Европа“. Над средното за общата картина. Това е числената истина, която нито браншовият разговор, нито политическият дебат внимателно разкриват.

Какво следва от това за дебата за ОСП 2028–2034

Това не е статия, която казва, че българските земеделци получават „достатъчно“. Не получават достатъчно за това, което им се иска да направят. Българската земеделска икономика се сблъсква с по-високи разходи (заради по-малък мащаб, по-фрагментирана земя, по-висока цена на труда спрямо производителността), по-скъпа инфраструктура (заради разпадналите се напоителни системи), по-малък капитал (заради задлъжнялостта), и по-слаба наука (заради недофинансирания Селскостопански академичен комплекс). Те получават субсидии, които са близо до EU средното — но в среда, в която тези субсидии не дават съревновавателно предимство.

Това обаче е статия, която казва, че разговорът „субсидиите ни са най-ниски, дайте повече“ е грешният разговор. Той е грешен по три причини, които си струва да се назоват.

Първо. Базовото плащане ОПДУ от 102 евро/ха не е „субсидията“. То е една от четирите части на директните плащания, и в средата на размера на цялото плащане на хектар България попада в средата на EU класацията — не най-долу. Когато се добави Стълб II — над EU средното. Когато се добави обвързаното — за някои сектори България е сред най-високо подпомаганите в Съюза. Цитирането на ОПДУ-ставката като еквивалент на „субсидията“ е техническа грешка, която затваря целия по-широк разговор.

Второ. Българското обвързано подпомагане е сред най-високите в ЕС по дял от пакета (около 16,4 на сто от пакета за директни плащания, на максимума на регламента) и по абсолютна ставка на хектар за конкретни сектори. Това е сериозен ресурс. Той не задържа секторите, за които е предназначен. Това не е финансов проблем. Това е дизайнов проблем. Минималните прагове за добив са поставени значително под средните стойности, а от Кампания 2026 изискването за реализация на продукция при животновъдството отпада изцяло. Така инструментът поддържа формално производство, но не натиска сектора към пазарна конкурентност. Нидерландският пример показва обратната логика — нула обвързано подпомагане, силна градинарска индустрия. Гръцкият пример показва, че самата щедрост на обвързаното не гарантира резултат. България е по-близо до гръцкия модел.

Трето. Конвергенцията на ЕС — механизмът, който приближи по-ниските държави до 90 на сто от EU средното — практически приключи в периода 2014–2027. По проекциите на Матюс за 2027, България ще остане под EU средното с 220–245 евро/ха ОПДУ + еко + CRISS, но не катастрофално под него. И още нещо важно — дори при пълна конвергенция (която няма да се случи в следващия период), българският зърнопроизводител не би станал конкурентен на руския. Защото руското предимство не идва от субсидия на хектар, а от три структурни фактора, които ОСП не може да компенсира: мащаб (руските агрохолдинги работят с 150 000 до над 1 000 000 хектара срещу средно 200–600 ха в българско зърнопроизводствено стопанство — разлика от два-три порядъка в единичните разходи); административни ограничения на вътрешните цени (Русия задържа вътрешните цени по-ниски чрез експортни квоти и плаващо мито, което прави горивата, фуражите и земята структурно по-евтини); и геоикономическо позициониране (пряк достъп до Черно море и Каспия, до пазари в Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия). Битката за „повече субсидии“ е битка, която дори при пълна победа не променя структурната икономика на сектора.

Какво всъщност е истинският разговор

Истинският разговор за ОСП 2028–2034 от българска гледна точка не е „повече от същото“. Той е разговор за структурата на пакета. Три конкретни въпроса си струва да се поставят преди преговорите да се закрият до края на 2026 година, както обяви германският канцлер Фридрих Мерц в Берлин миналата седмица.

Първият е дали минималните прагове за реализиран добив в обвързаното подпомагане трябва да се повишат. Текущите нива — 13 400 кг/ха пипер, 19 000 кг/ха домати, 12 430 кг/ха моркови — са в пъти под средните стойности на добре управлявано стопанство. Италия и Франция в подобни схеми обвързват плащането с по-високи прагове, които натискат сектора към пазарна производителност. България може да направи същото без европейска реформа — това е въпрос на национално ниво на дизайна на Стратегическия план. Обратният ход — премахването на изискването за реализация при животновъдството в Кампания 2026 — отива в точно противоположната посока.

Вторият е дали еко-схемите трябва да се използват по-агресивно. България в момента изпълнява минималното задължение — 25 на сто от пакета в еко-схеми. Италия използва над 50 на сто. Това е политически избор — еко-схемите изискват от стопаните допълнителни задължения, които не всички искат да поемат. Но те носят и допълнителна ставка на хектар, която не идва от прехвърляне от ОПДУ — а от това, че националният пакет в новата ОСП е настроен така, че да възнаграждава точно това.

Третият — и това е разговорът, който в България почти не се води — е дали българският пакет за следващия период трябва да продължи да е структуриран както сегашният, или да се преструктурира в полза на конкретни приоритети. Хранителен суверенитет, ако се говори сериозно за него, означава пакет, който насочва най-голямата си тежест към преработката — а не към производството на суровина. Стълб II — Развитие на селските райони — има инструменти за това. Обвързаното подпомагане — няма. Българското правителство, което декларира хранителен суверенитет, в момента влага основната си тежест в инструменти, които не го произвеждат. Това е същият разрив между реторика и числа, който вече беше тема на анализа в zemedeleca.bg от 18 май 2026 година.

И последното. Когато браншовите организации искат „повече субсидии“, без да уточняват какво точно — общо ОПДУ, разширено обвързано, увеличени еко-схеми, повече по Стълб II — те реално искат продължение на текущата структура. Тази структура, числата го показват ясно, не задържа секторите, които тя най-щедро финансира. Тя поддържа формално живи производства, които пазарът не задържа. Тя концентрира земя, която преразпределителното плащане не успява да върне към малките. Тя дава на оранжерийния производител 8 184 евро/ха и едновременно с това позволява внос на турски домати на половин цена. Това не е „ниска субсидия“. Това е структура, която не работи.

Преговорите за ОСП 2028–2034 трябва да започнат от това признание. Не от това, че субсидиите ни са най-ниски — те не са. А от това, че субсидиите, които имаме, са структурирани по начин, който не произвежда резултата, който се иска. Тогава разговорът ще е друг. И може би полезен.

Източници на числата в тази статия: Стратегически план на България за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 (одобрен от ЕК с Решение C(2026) 1272 от 27.02.2026); официални документи на МЗХ и ДФ „Земеделие“ за ставките по интервенциите за Кампания 2024; Наръчник Директни плащания Кампания 2025 и 2026 на МЗХ (бюджети по интервенции); Отчет на DG AGRI на Европейската комисия „Direct payments to agricultural producers — graphs and figures, financial year 2023″ (октомври 2024); анализ на проф. Алан Матюс „External convergence debate continues to simmer“ (CAP Reform) и последващи; Testa S., Coletta A., Annunziata S., Severini S., „Member States’ choices in CAP direct payments 2023–2027″ (Journal of Central European Agriculture, том 26, бр. 3, 2025); фактологичен лист „BULGARIA’S CAP STRATEGIC PLAN — Updated version February 2026″ на DG AGRI; OECD „Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2025″; World Bank „Russian Federation Agricultural Sector Subsidies and Resilience“ (2021); Cambridge University „Agricultural Policies and Technical Efficiency of Wheat Production in Kazakhstan and Russia“ (2022); BOFIT „Russia’s 2024 grain harvest falls below expectations“ (2025).7