Премиерът Румен Радев използва термина пред Фридрих Мерц на първото си задгранично посещение. Канцлерът не го повтори. И това не беше пропуск — то е признак, че думата, с която българското правителство работи от една седмица, не присъства в речника, по който се пише следващата Многогодишна финансова рамка. Какво това означава за реалните преговори по ОСП — и за бюджета на българското земеделие.
Той го каза два пъти. Веднъж на пресконференцията, в съседство с „кохезионна политика“ и „обща селскостопанска политика“. Втори път — в извадката от изявлението, която тръгна по българските медии вчера вечерта и тази сутрин. Терминът е нов в речника на българското правителство — две седмици от извънредните избори, десет от встъпването на Радев в длъжност. Германският канцлер Фридрих Мерц не го повтори. Не като отказ — като пропуск, който в дипломатическата практика отказ не е, но е нещо по-сериозно. Думата „продоволствен суверенитет“ просто не присъства в речника, по който се пише следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС. И това има конкретни последствия за българското земеделие през следващите шест месеца.
Първото официално задгранично посещение на новия български премиер Румен Радев — десет дни след встъпването му в длъжност — беше във Федералната канцелария в Берлин на 18 май 2026 година. Военни почести, химн, трикольор между германския и европейския флаг. След срещата „на четири очи“ — съвместна пресконференция, започнала след 19:00 часа местно време. Делегацията включваше вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев и министърът на външните работи Велислава Петрова.
На пресконференцията Радев заяви: „За България въпросът за бъдещата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз и необходимостта от постигане на устойчив баланс между политиките за сигурност, конкурентоспособност и кохезия. Споделих и нашата загриженост, че новият механизъм за планиране на многогодишната финансова рамка поставя България в ситуация да има два пъти по-голяма вноска, и то на фона на допълнителни разходи за адаптиране по въвеждане на еврото.“
Това е първото публично изявление на български премиер, в което вноската се квантифицира конкретно — двукратно увеличение — и се обвързва с разходите за еврозоната. Числото няма обявен източник. Финансовото министерство не е публикувало подобна разчетна оценка. Но посоката е реалистична: новата МФР наистина прехвърля по-голяма тежест към държавите членки, особено след излизането от еврозоната като нов статут.
Радев продължи: „Да не забравяме и кохезионната политика и селскостопанската политика. Вярвам, че ще намерим верния път с баланс.“ Стандартна реторика на нетен бенефициент — защита на стария бюджет, защита на ОСП и Кохезия.
Тогава Мерц взе думата.
Какво каза Мерц
Канцлерът използва дипломатическия речник, в който всяка дума е претеглена. Той започна с потвърждение на близостта — „икономически много тясно свързани“, 12 милиарда евро годишен стокообмен, „най-важният търговски партньор“. След това, когато стигна до МФР, формулировката беше точна и постоянна. Мерц каза четири неща, които заслужават внимателно четене.
Първо: „Нужна ни е суверенна и икономически силна Европа с реформирана многогодишна рамка.“ Ключовата дума е реформирана. Не запазена, не разширена — реформирана. Това е немската позиция за следващия бюджет. Тя е документирана от октомври 2025 година в анализите на German Economic Institute (IW Köln). Тя означава по-малко преразпределение, повече ефективност, повече насочване към приоритети.
Второ: „Правителството ми смята за ключови инвестициите в конкурентоспособност и отбрана и затова подкрепяме изрично предложената многогодишна финансова рамка.“ Това е изречение, което трябва да се прочете два пъти. Германия изрично подкрепя предложението на Комисията от 16 юли 2025 година — точно това предложение, което сваля ringfenced бюджета за ОСП от 387 милиарда евро в текущия период до 295,7 милиарда евро в следващия. Намаление от 24 на сто в номинални цени. Проф. Алан Матюс от Trinity College Dublin изчислява реалното номинално намаление на около 15 на сто — все още значително. И това е точно намалението, което Радев имплицитно дойде да оспори в Берлин.
Трето: „Силни аграрна и кохезионна политики, като същевременно се развиват нови приоритети — конкурентоспособност и отбрана. Ограничаването на бюрокрацията и отварянето на пазарите са основен път към по-ефективно използване на публичните ресурси.“ Това е каноничната формулировка на Комисията, повторена с допълнението „отваряне на пазарите“. Това допълнение е немско. То не е в речника на „хранителния суверенитет“. То е тъкмо неговата противоположност — Германия е едър индустриален износител на храни, заинтересована от свободна търговия, не от защитни регулации.
Четвърто: „Намираме се под времеви натиск. Това ще са много тежки, много продължителни преговори, които може да се проточат до края на годината.“ Тоест до края на 2026. Това е критично — стандартният преговорен график за МФР традиционно отива до първите месеци на следващия период (2027). Мерц казва: ще го затворим до декември 2026. Защо? Защото Германия иска бюджетът да започне работа от януари 2028 без преходен период. Това е немски икономически интерес — предсказуемост, ефективност, недопускане на 2027 година на „временно продължаване“, както се случи с предишната МФР.
В нито една от четирите формулировки не присъства терминът „продоволствен суверенитет“. Мерц го прескача. Това не е случайно — той е термин, в който Германия не вижда полза. Във френския и испанския аграрен дебат той има конкретно значение: защита на националното производство от свободна търговия. В българския контекст той е изпразнен от смисъл, защото България не може да защити нищо чрез протекционизъм — тя не е свръхпроизводител в основните категории, тя е чист вносител. Когато българският премиер говори за „продоволствен суверенитет“, той използва френска риторика без български субстрат.
Двата паралелни разговора
За да се види ясно какво се случи в Берлин, трябва да го поставим до това, което се случи в София два дни по-рано.
На 18 май вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев изнесе пред медиите състоянието на държавния бюджет към края на април. Дефицит от 1,75 милиарда евро (1,4 на сто от БВП). Към него — 2,554 милиарда евро неразплатени разходи. Авансово прибран корпоративен данък от банките за 363 милиона евро от 2025 година. Авансов междинен дивидент от държавните дружества за 556,7 милиона евро. Финансовият министър ги описа като „финансова акробатика, чрез която е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес прави задачата по-сложна“. Ако всички 2,554 милиарда висящи разходи бъдат разплатени през текущата година, дефицитът ще скочи към 4,3 милиарда евро — над 3 на сто от БВП. Първата година на България в еврозоната ще приключи с формално нарушение на маастрихтските правила.
Мерките, обявени в София, целят да го избегнат. Десет на сто намаление на разходите за персонал. Премахване на автоматизмите за индексиране на заплатите в публичния сектор. И една особено важна точка: капиталовите инвестиции ще бъдат приоритизирани, неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени. Без обявен списък.
В български политически контекст „неприоритетни проекти“ обикновено означава онова, за което няма политическо лоби. Аграрната инфраструктура попада точно там. Без партиен защитник в правителството. Без браншово лоби с парламентарна тежест. Напоителни обекти, малки общински проекти, инвестиции в БАБХ и ИАГ — това са първите кандидати за „временно замразяване“. Десетпроцентното намаление на разходите за персонал ще удари и МЗХ и подведомствените структури — точно когато се изискват преговори за ОСП 2028–2034 и моделиране на национален стратегически план.
Между двата разговора стои разрив. В Берлин премиерът защитава ОСП от позицията на нетен бенефициент. В София финансовият министър реже точно администрацията, която трябва да преговаря за тази ОСП. Радев в Берлин произвежда реторика. Донев в София произвежда числа. Двете заедно дават структурата на цялото българско управление на този момент: голяма реторика, малки числа.
Това не е лошо за конкретно правителство. То е структурна позиция, в която всяко правителство в България през следващите осем години ще се намира — освен ако не намери начин драматично да увеличи приходната част на бюджета или да привлече значителни външни ресурси. Новото правителство не показва нито едното. Напротив — изключи увеличаването на данъци и обяви замразяване на капиталови инвестиции.
Числото, което Радев не каза
Радев цитира удвоената вноска. Той не цитира друго число, което собственото му правителство имплицитно подкрепя — числото за хранителния суверенитет.
Реалното възстановяване на българското производство в посока самозадоволяване изисква системни инвестиции в шест направления едновременно: напояване (между 500 милиона и 1,2 милиарда евро), преработваща индустрия (2 до 3 милиарда евро), животновъдство (1 до 1,5 милиарда евро), наука и образование (60 милиона евро годишно над сегашните), труд (50 милиона еднократно), стратегически резерв (300–500 милиона еднократно). Общо инвестиции: между 4 и 6,5 милиарда евро за 8–10 години. Постоянни операционни разходи: между 180 и 240 милиона евро годишно. Това е реалистичното число, изчислено по сравними европейски модели и по данни на ОИСР за подобни преходи в Източна Европа.
Свободният бюджетен ресурс на България за нови аграрни мерки — до обявленията от 15 май — беше 50 до 80 милиона евро годишно при добра воля. След мерките за фискална стабилизация — той е вероятно нулев или отрицателен. Разликата между нужното и наличното е порядък от 30 до 50 пъти за инвестициите. За операционните разходи разликата е безкрайна, защото знаменателят клони към нула.
Това е числената истина зад политическата реторика. Тя е публично документируема. Всеки фискален аналитик в България и Брюксел може да я направи сам. Само че никой няма политически интерес да я каже на глас — затова и Радев в Берлин говори за „удвоената вноска“ (което резонира със солидарността на нетен вносител като Германия), но не и за „4 до 6,5 милиарда евро инвестиционен дефицит за хранителен суверенитет“ (което би показало структурната невъзможност да се изпълни обещаното).
Има една стратегическа възможност, която сегашната конфигурация не разпознава публично. Тя може да бъде активирана в рамките на текущата фискална ситуация — без нов държавен дълг и без повишаване на данъци. Това е flexibility amount в ОСП 2028–2034 — конкретен механизъм в реформата, която Брюксел подготвя. След писмото на Урсула фон дер Лайен до кипърското председателство от 6 януари 2026 година Европейската комисия предложи две трети от замразения гъвкавостен резерв да могат да се програмират от началото на периода, при условие че се използват за ОСП или за мерки за селските райони. По изчисленията на проф. Алан Матюс — най-внимателно следящ текущите преговори — България попада в групата държави, които потенциално получават до 40 на сто увеличение над минималния гарантиран бюджет. В абсолютни числа това е около 350 милиона евро допълнително годишно. Реален ресурс, не теоретичен. И той би се движил по линията на ОСП — без да отягощава националния бюджет.
За да се случи това, България трябва да направи три неща едновременно. Първо — да преговаря активно в Брюксел през 2026 година за конкретни условия. Второ — да изгради аналитичен капацитет, който да моделира различни сценарии преди да се пишат националните планове. Трето — да преразпредели вътрешно ресурсите от зърнопроизводители (които сега са основните бенефициенти на „плащането на хектар“) към преработвателите, животновъдите, трудоемките сектори.
И трите неща са политически скъпи. Първото изисква преговорна работа, която българската администрация рядко прави добре, и която сега се удря допълнително от обявените съкращения. Второто — изграждане на нещо, което в момента не съществува: институционализиран канал между академията и министерството. Третото — конфронтация с най-силното лобито в сектора, което сега се ползва от плащанията на площ. Затова и не се правят. Затова реториката остава „суверенитет“ — която не изисква нито едно от трите.
Защо Германия не каза „да“
Има още един пласт, който трябва да го назовем по име. Срещата в Берлин беше първа среща между нов български премиер и опитен германски канцлер, в която двамата казаха различни неща. Радев търсеше солидарност с аграрна реторика. Мерц учтиво я изслуша и повтори това, което винаги се казва в такива случаи — „интензивни преговори“ + 12 милиарда евро стокообмен. Това е дипломатически отказ, не съгласие. И то се чете лесно, ако се прочете цялото изявление, а не само избраните цитати, които българската преса извежда.
Германия не каза „да“ по три причини. Първата — Германия има друг интерес. Тя е чист нетен вносител в бюджета на ЕС и носи най-голяма тежест в новите приоритети — конкурентоспособност, отбрана, обслужване на дълга на Next Generation EU. От немска гледна точка преструктурирането на бюджета от 1,14 на сто на 1,26 на сто от БНД, с прехвърляне на тежест към новите приоритети, е икономически разумен ход. Втората — Германия чете българския бюджет. Когато германските институции виждат, че България едновременно говори за продоволствен суверенитет и реже МЗХ с десет на сто, те правят свои изводи за преговорната сериозност на тази позиция. Третата — Германия има свое мнение за това какво е „реформирана МФР“. То е същото като предложението на Комисията.
В по-широкия европейски ландшафт българската позиция остава без естествени съюзници. Чехия е сред първите държави, които публично заявиха, че ще настояват за традиционен подход. Полша, Унгария, Румъния, Гърция и балтийските страни се очаква да защитават подобни позиции. Тоест „групата на нетните бенефициенти“ съществува и тя ще се бори. Но тя няма Германия. И това променя всичко в реалната преговорка, която ще се развие през следващите шест месеца — защото Мерц обяви, че иска бюджетът да се закрие до края на 2026 година. Това е ускорен график. И той ще удари точно онези държави, които нямат подготвени национални позиции.
Какво ще се случи реално
При несъвпадение от един порядък между обещанието и възможността, политическата практика е известна. Реторическата позиция се запазва. Реалните мерки се правят там, където са безплатни.
Безплатните мерки са регулаторни. Закони за надценки. Контрол на цените. Морални етикети — „спекула“, „несправедливост“. Задължителни членства в браншови организации. Декларации за „справедлива цена“. Обсерватории на цените. Всичко това е безплатно за бюджета. Затова го виждаме в пакета от 11 май. При невъзможност да се направят реалните инвестиции, се прави регулация. Тя не произвежда хранителен суверенитет. Тя произвежда повече регулация.
Има и втори ефект. Когато България декларира хранителен суверенитет, а същевременно регулира цени, ограничава вериги, въвежда задължителни членства в браншови организации — това нарушава основни принципи на общия европейски пазар. Европейската комисия започва процедури за нарушение. Това създава нов натиск, който утежнява и без това разтегнатата фискална ситуация. Самозалъгването с „суверенитет“ вътре в общ европейски пазар струва пари — не само в имидж, а в реални парични санкции и забавени плащания на европейски средства. Тоест мярката, която уж защитава суверенитета, реално може да отслаби способността на България да привлече европейските ресурси, които биха го изградили.
Срещата в Берлин беше първа среща. Преговорите ще се развиват през следващите шест до осем месеца. Българската позиция в тях зависи от три неща, които към 19 май 2026 година все още не са направени: квантифицирана разчетна оценка за реалното увеличение на вноската (числото „2 пъти“ остава без публикуван източник); работна група в Министерството на финансите и в Постоянното представителство в Брюксел за моделиране на сценарии; конкретен опит за съюзи с Чехия, Полша и държавите от балканската група, които споделят позицията на нетен бенефициент.
Първото е техническо. Второто — институционално. Третото — дипломатическо. Нито едно от трите не изисква бюджет. И нито едно от трите към момента на това писане не е стартирало публично. Това е истинският тест, не пресконференцията във Федералната канцелария.
В рамките на Германия Мерц обяви „много тежки, много продължителни преговори, които може да се проточат до края на годината“. В рамките на София финансовият министър обяви замразяване на неприоритетните инвестиции. Между тези две изречения, изречени почти едновременно, се намира мястото, в което българското земеделие ще трябва да живее през следващите осем години. То ще живее с по-малък европейски ресурс, по-малка национална подкрепа, повече регулация, и по-висока вноска в общия бюджет. Това е структурна позиция, не политическо решение. И тя няма да се промени до края на 2026 година — освен ако някой не започне да брои числата на глас.
