Министърът на земеделието Пламен Абровски представи екипа и приоритетите си. От публично казаното се вижда какво приема да направи, какво отлага и какво — поне към днес — няма как да направи. Между четирите приоритета и реалния бюджет стои разлика, която ще определя следващите осемнадесет месеца на министерството.
На 21 май 2026 г. в зала „Голям колегиум“ в сградата на Министерството на земеделието и храните министърът Пламен Абровски представи екипа си и очерта актуалното състояние на сектора. Времетраене на брифинга — около 90 минути. Журналистите получиха покана един ден предварително; пресконференцията започна точно в 9:30 ч.
Това е първото структурирано публично говорене на новия министър, след като той пое поста от служебния министър Иван Христанов в началото на май. Между двете събития има няколко по-кратки изявления и срещи с бранша — с растениевъди, с овощари и градинари, с животновъди — в които Абровски постепенно очертава линията си. Днешният брифинг беше първият опит да се обедини тази линия в публичен документ.
Това, което се чу, и това, което се пропусна, заслужават еднакво внимание.
Четирите приоритета
Министърът подреди приоритетите в следната последователност. Първо — поземлената реформа. „Разпокъсаната земя трябва да спре да съществува в този вид. Тя трябва да бъде урегулирана и вкарана в ясни граници“, каза Абровски. Второ — напояването. „Без напояване няма земеделие.“ Трето — опростяването на правилата. „Администрацията трябва да се грижи за земеделския производител, а не производителят да обслужва администрацията.“ Като конкретен пример министърът посочи ежегодната пререгистрация на земеделските производители — според него излишно движение, при положение че информацията за площите, животните и състоянието на стопанствата е налична в системата. Четвърто — създаването на икономически стимули и условия за коопериране, включително чрез законодателни промени и евентуално освобождаване от ДДС за доставките в рамките на кооперативите.
Към тези четири беше прибавен и пети елемент — контролът по веригата. Министърът подчерта, че в разговорите му със земеделските асоциации „все по-малко се говори за субсидии и все повече за контрол“, и обеща контролът да бъде засилен, но не избирателен — „ще се проверява цялата верига, от производителя до търговеца“.
Това е добре подреден списък, който всеки заместник-министър на земеделието от 2007 г. насам би могъл да каже почти със същите думи. Поземлената реформа стои в дневен ред от поне петнадесет години. Напояването — двадесет. Опростяването на правилата — десет. Кооперирането — петнадесет. Контролът по веригата — пет. Всеки от тези приоритети има предходна история, която в публичния разговор рядко се извежда.
Какво се чу за бюджета
Тук започват по-неуютните пасажи на брифинга. Министърът не направи общо изложение за финансовото състояние на министерството, но през конкретните теми се просветваше системно ограничение.
Първо — язовирите. МЗХ управлява общо 19 язовира. „За повечето са необходими значителни инвестиции за ремонт и осигуряване на безопасност, без към момента да има ясна финансова оценка за мащаба на нужните средства“, каза министърът. През 2026 г. към ведомството са прехвърлени още четири язовира, които „не са били поддържани от 2018 г.“ Тоест МЗХ влиза в поливен сезон, в който трябва да поддържа изправни 19 язовира за напояване, без да знае колко струва дори оценката на нужните ремонти. Това не е оперативна подробност — това е положение, в което вторият обявен приоритет на министерството („без напояване няма земеделие“) няма насрещен финансов ресурс.
Второ — държавните горски предприятия. Министърът съобщи, че от близо половин милиард лева печалба през 2023 г., секторът е на път да отчете около 22 милиона лева загуба през 2025 г. Той определи това като резултат от натрупани проблеми и липса на ефективно управление на ресурса. Това е обрат от над 500 милиона лева на година, за който към момента няма публично представена програма за оздравяване.
Трето — директните плащания. Министърът обяви, че кампанията се удължава до 19 юни, заради „липса на навременно нормативно обезпечаване“ на текущата кампания. Цитат: „В момента заварваме липса на навременно нормативно обезпечаване на кампанията.“ Бюджетът за кампания 2026 г. е 834 147 452 евро. Това е бюджет, който идва от европейския фонд за гарантиране на земеделието, не от националния бюджет — но самата невъзможност да се обезпечи нормативно навреме показва състоянието на оперативната администрация.
Четвърто, и публично най-видимо — субсидиите за животновъдството ще намаляват. Това министърът каза изрично пред бранша на 18 май и го повтори днес. „Държавните субсидии в сектора ще намаляват, а фокусът трябва да се измести към пазарната реализация.“ Логиката на това твърдение е защитима в академичен план. Но тя влиза в директно противоречие с очакванията на животновъдите, които в момента са в най-тежко финансово състояние от десетилетие — изкупни цени под себестойност при суровото мляко, концентрирано закриване на ферми, спад от около 36 на сто в регистрираните животни, които МЗХ сам нарича „фантоми“.
Тоест в първите си публични изяви министърът обявява, че парите няма да стигнат, и че за някои сектори те ще намалеят. Това не е критика — това е реалност, на която той има право да отговори по различни начини. Въпросът е дали реалното разпределение, което ще последва, ще съответства на декларираните приоритети. До момента всеки нов министър от петнадесет години обявяваше „напояване — стратегически приоритет“ и след това не разпределяше средства за поддръжка на язовирната инфраструктура. Този ход може да се повтори.
Поземлената реформа
Първият приоритет в обявения списък заслужава отделно внимание, защото има по-дълга история, отколкото изглежда от формулировката.
Разпокъсаната собственост на земеделската земя в България е резултат от два процеса. Първият — реституцията след 1991 г., която върна земята в исторически граници на наследниците от прединдустриалното село, без съответен механизъм за обединяване или комасация. Вторият — двадесет години постепенна арендна концентрация, в която едри стопанства аккумулираха обработваема площ от хиляди дребни наследници, които живеят в градовете и не обработват сами.
В тази структура стоят две групи интереси, които не съвпадат. От една страна — дребните собственици, които получават арендни плащания и държат собствеността. От друга страна — едрите ползватели, които плащат аренда и носят пълния производствен риск, без да притежават актива, върху който инвестират в торова съответствие, мелиорация, машини. Между двете групи има постоянно напрежение — едрите искат сигурност на ползването в дългосрочен план, дребните искат свобода да продават или да премения арендатора.
„Поземлена реформа“ в българския контекст обикновено означава една от две посоки. Първата — улеснение на комасацията, чрез доброволни или принудителни механизми за обединяване на парцели. Втората — улеснение на дългосрочната аренда или продажбата, чрез регистър, прозрачни процедури, опростени договори. Двете посоки имат различни печеливши страни. Първата помага и на дребни, и на едри, при правилно регулиране. Втората помага основно на едрите, защото им осигурява стабилност на ползването в дългосрочен план, при което собственикът губи свободата да премени арендатора.
Министърът днес не уточни в коя от двете посоки върви неговата реформа. Това ще се види в законопроекта, който още не е публикуван. Но в архива на бранша има няколко публични искания от последните години — едрите зърнопроизводители и големите кооперации настояват за дългосрочни договори за наем с принудителни механизми за задържане на собственика при изтичане на договора. Това искане се появява в позиции на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в публични изказвания на големи играчи, в кулоарни разговори. То не е тайно. То просто се представя винаги като „защита на инвестицията“.
Реалният тест на министърската поземлена реформа ще бъде в това дали тя ще постави баланс между двете групи интереси, или ще наклони везните към една от тях. До законопроекта може само да се отбележи, че формулировката „разпокъсаната земя трябва да спре да съществува в този вид“ звучи неутрално — но историята на подобни обявления подсказва, че под нея често стоят конкретни лобистки искания.
Задължителното членство
Другата тема, която мина през брифинга и предишните срещи на министъра с бранша, е Законът за браншовите организации. На срещата с растениевъдите от 18 май беше поставена темата за „необходимостта от създаване на Закон за браншовите организации“. Министърът днес не разви темата подробно, но я подреди в контекста на „коопериране и създаване на икономически стимули“.
Тук стои по-сериозен въпрос, отколкото изглежда от формулировката. Законопроект за браншовите организации съществува в чернова от поне десет години. Той не излезе от статута си на проект, защото в самата идея стои централно напрежение, което не е техническо. Браншова организация по такъв закон е сдружение от лица, извършващи дейности по една или няколко позиции на Националната класификация на икономическите дейности. Когато една браншова организация бъде призната за представителна, тя получава задължително място в съвети, експертни работни групи и консултативни звена, и право да обжалва подзаконови актове в полза на бранша.
Това е институционализация на лобирането. То не е лошо само по себе си — европейският модел работи именно така. Французите имат FNSEA. Германците — DBV. Холандците — LTO Nederland. В Дания, Австрия, Италия съществуват подобни структури с десетилетна история и реален преговорен капацитет. Но успехът на тези модели стои върху три условия. Първо — членството трябва да е доброволно, не задължително. Второ — критериите за представителност трябва да са прозрачни и проверими, не оставени на министерска преценка. Трето — самата организация трябва да поддържа вътрешна демокрация, отчетност пред членовете, прозрачност на финансите.
Когато едно от трите условия липсва, „браншовата организация“ престава да представлява бранша и започва да представлява няколко големи играча в него. Тогава законът, който уж институционализира интересите на сектора, всъщност институционализира интересите на конкретно лоби. Малките и средните производители остават формално членове, без реално влияние върху позицията. Властта вижда удобен събеседник — една организация, една позиция, едно име на масата. Удобството за властта става неудобство за самия бранш.
Българската аграрна сцена има няколко конкуриращи се организации в едни и същи сектори. Зърнопроизводителите — Националната асоциация на зърнопроизводителите и Асоциацията на земеделските производители в България са две различни структури с различни позиции. В животновъдството — поне три значими асоциации в говедовъдството, още толкова в овцевъдството. В овощарството, в зеленчукопроизводството — същата картина. Това плурализъм е резултат на исторически разделения, на лични конфликти, на различни географски ядра. Сегашна формулировка на „задължително членство“ в една призната организация на сектор автоматично ще измести едни в полза на други. Кои — зависи от това кой пише устава.
Това е техническа тема, която ще се развива тихо в идните месеци. Тя заслужава внимание, защото една приета формулировка ще определи структурата на лобирането в българското земеделие за десетилетие напред.
Двете кадрови решения
В рамките на същия брифинг министърът обяви и две кадрови решения. Първото — нов изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните. Д-р Ангел Мавровски, назначен на поста на 23 февруари 2026 г. от служебния министър Иван Христанов, е освободен със заповед на премиера Радев от 21 май. Назначен е проф. Светла Янчева, досегашен главен секретар по институционално сътрудничество и комуникации на Аграрния университет в Пловдив, бивш заместник-министър на земеделието при служебния кабинет на Огнян Герджиков през 2017 г.
Министърът обясни решението така: „Напълно нормално е един нов екип да се формира от нови хора. Д-р Мавровски свърши много добра работа. Той показа, че тази агенция може да работи и да комуникира ясно с обществото това, което прави. Смятам обаче, че тази работа може да бъде надградена. Това е естествен процес при формирането на нов управленски екип. Не бива да се тълкува като отрицание на свършеното до момента. Няма конфликт, няма противопоставяне — просто ново ръководство изгражда своя екип.“ Това е дипломатична формулировка, която описва политическа смяна. Мавровски е работил под предишен министър и под предишно правителство; новият министър иска свой човек. Това е стандартна практика, която тук се изпълнява по стандартен начин.
По-важно за самата БАБХ е профилът на новия директор. Проф. Янчева е специалист по растителни биотехнологии и генетична селекция, с дълга академична кариера в АУ Пловдив. Тя няма публично документиран оперативен опит в контролна агенция. БАБХ обаче не е научен институт — тя е оперативен инспекторат с теренна работа, кризисно реагиране при огнища на болести, граничен контрол, проби, изтегляне на стоки. Това са функции, които изискват административно умение, не научно. Дали Янчева ще съумее да изгради около себе си екип с такива компетенции — ще се види. Поне един аргумент в нейна полза е, че тя има опит като заместник-министър по време на първото служебно правителство на Радев през 2017 г., тоест познава политическата среда, в която ще оперира.
Второто кадрово решение е по-малко обявено публично, но важно. Министърът представи екипа от заместник-министри и съветници — повечето от тях с предходен опит в министерството, разпределителните агенции, или в науката. Това е екип, който подсказва линия на оперативна стабилизация, не структурна реформа. Хора, които знаят как работи системата, и които ще възстановят функционирането ѝ след кризата от март–април 2026. Дали тази стабилизация ще се превърне в реформа — е въпрос за следващата година, не за тази.
Какво се чу. Какво остана.
Пресконференцията очерта линия, която може да се обобщи в едно изречение. Министерството ще се занимава с това, за което има пари и експертен капацитет, и ще декларира приоритети там, където няма. Това е честна позиция — но е и предсказуема позиция. Поземлената реформа ще се движи, защото лобисткият натиск за нея е силен и не изисква бюджетен ресурс. Опростяването на правилата ще се движи, защото не струва пари. Кооперирането ще се обявява, защото е безплатно за обявяване. Контролът ще се засилва селективно. Напояването ще остане „стратегически приоритет“ — формулировка, която в българския аграрен речник от петнадесет години значи „няма пари“.
Министърът има юридическа компетентност, която вече показа на конкретни оперативни ходове — намерените процедурни решения за плащанията към инсенераторите, за удължаването на кампанията за директни плащания, за помощта по Иран. Това са защитими ходове, които ще го направят полезен министър в краткосрочен план. Сегашната пресконференция показа също, че за по-голямата структурна работа той ще се сблъсква с ограничения, които стоят отвъд неговите умения — и отвъд неговото правителство.
Архивът на zemedeleca.bg помни много подобни първи изяви на министри през последните петнадесет години. Списъкът на обявените приоритети се повтаря. Реалните постижения се различават не по съдържанието на списъка, а по това дали зад него стои бюджет, експертен капацитет и политически живот, по-дълъг от една година. Това е въпросът, който днешният брифинг остави отворен. Отговорът ще го дава всеки месец на тази година, чрез конкретни решения за конкретни суми.
