Това е спекулация. Така трябва да започне всеки текст, който прогнозира управлението на министър в първите му седмици. Но има спекулации, които стъпват на типа на човека, на средата, от която идва, и на ограниченията, които сам си признал. Това е такава спекулация. След нея читателят може да реши дали е била основателна.
Признаваме веднага. Текстът, който следва, не може да е верен в стриктния смисъл, защото мандатът на министър Пламен Абровски е още в начарото си. Никой не знае какво ще се случи. Това, което можем, е да четем сигналите — оперативните ходове в първите две седмици, начина, по който той подреди приоритетите си на пресконференцията от 21 май, средата, от която идва, и темите, които сам избягва. От тези пет линии се очертава картина, която вероятно ще се потвърди от това, което ще се случи в следващите осемнадесет месеца. Ако не се потвърди, ще трябва да признаем, и това ще е добра новина — значи се е случило нещо нестандартно. Засега обаче няма много признаци за нестандартност.
Пристъпваме с уважение към фигурата и с професионално любопитство към типа.
Кооперативната ос
Първото, което трябва да се види ясно, е откъде идва министърът. Не от ИТН, въпреки че мина през тяхната листа в Монтана през 2021 г. Не от Прогресивна България, въпреки че Радев заяви, че е техен член. Идеологически той идва от кооперативната среда — Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ), където беше главен секретар след завръщането си от Брюксел през 2015 г., и около който се движи и Явор Гечев в неговите различни роли.
Тази принадлежност не е случайна и не е козметична. Тя се видя в самата пресконференция от 21 май. Когато министърът представи приоритетите си, той прецизира кооперациите с детайл, който никой друг приоритет не получи. Споменати бяха конкретни инструменти — освобождаване от ДДС за вътрешнокооперативни доставки, гаранционни фондове чрез Българската банка за развитие, законодателни промени за подкрепа на кооперативната форма. Никой не споменава ДДС-режим с такава точност, ако не е работил по него години наред. Това е идеологически център, доколкото при него такъв изобщо съществува. Останалите приоритети — поземлена реформа, напояване, опростяване на правилата — бяха обявени на по-високо ниво на абстракция.
От това следва първата прогноза. Ще има активни ходове за легализиране и финансово укрепване на кооперативната форма през следващите дванадесет месеца. Не като реторика. Като реална бюджетна и регулаторна инфраструктура. Това включва промени в данъчния режим, нови инструменти през ББР, евентуално отделна интервенция за кооперативи в Стратегическия план. Дали тази инфраструктура ще донесе истинско възраждане на земеделската кооперация — отделен въпрос. Българската кооперативна традиция не е силна. Постсоциалистическата ѝ репутация е тежка. Стопанствата, които сега биха се обединили в кооператив, имат много малко общи интереси извън ДДС-режима. Но институционалната подкрепа ще съществува, и тя ще облекчи конкретно тези играчи, които вече са в кооперативни структури — голяма част от тях исторически свързани с НСЗКБ и с фигури от средата на Гечев.
Поземлената реформа — която вече беше опитвана
Министърът обяви поземлената реформа като пръв приоритет. „Разпокъсаната земя трябва да спре да съществува в този вид.“ Това звучи неутрално. То не е.
Реформа в поземлените отношения в българския контекст обикновено означава едно от две неща. Или комасация — обединяване на разпокъсани парцели в големи блокове чрез доброволни или принудителни механизми. Или дългосрочни договори — улеснение на дългогодишната аренда, защита на ползвателя срещу собственика. Двете посоки имат различни печеливши страни.
Тук стои нещо, което рядко се казва открито. Опит за подобно регулиране вече беше правен. По времето на министър Десислава Танева, между 2014 и 2017 г., в министерството работи концепция за реформа на отношенията между собственици и ползватели на земеделска земя. Тя не мина — спря на ниво обществено обсъждане, заради противоположни реакции от двете страни. Земеделските асоциации искаха дългосрочни договори с принудителни механизми за задържане на собственика. Асоциациите на собствениците на земеделски земи — а такива има, и са организирани — настояваха за обратното: за свободата на собственика да премени арендатора, за прекратяване на договори при неплащане, за пазарни цени на арендата.
Има и още нещо. В българското законодателство вече съществува закон за дългосрочната аренда — режим, който позволява договори за десет, двадесет, тридесет години. Той просто не се ползва. Над 95 на сто от договорите за ползване на земеделска земя са едногодишни. Защо. Тук обикновено отговорът е „защото няма доверие“. Но доверието не виси във въздуха. То зависи от инфраструктурата, която го произвежда — а тя в България липсва на няколко конкретни места.
Първо. Дългосрочен договор за земя в страна, в която гражданско дело за владение или плащане на аренда върви средно три до пет години в съдилищата, не е дългосрочен договор. Той е обещание на хартия, което не може да бъде защитено в реалното време на стопанския живот. Когато собственикът прецени, че арендаторът не плаща, той трябва да изчака няколко стопански години, преди съдът да реши. Когато арендаторът прецени, че собственикът неправомерно прекратява договора, той има същия проблем. И двете страни знаят това. Затова и двете предпочитат едногодишния хоризонт — той прави неизпълнимостта на правораздавателната система по-малко болезнена. Закон, който уж дава дългосрочна сигурност, без съдебна система, която да я налага в работещ срок, не променя поведение. Това е първото структурно ограничение, което министърът няма как да реши, защото то стои извън неговата компетентност — в съдебната власт.
Второ. Земеделската земя в България е във фаза на постепенно затваряне на клуб. Това не е метафора. Това е икономически процес. През последните петнадесет години между шестстотин и хиляда оперативни структури в зърнопроизводството концентрираха обработването на между 70 и 80 на сто от площите. Останалите дребни и средни ползватели или преминаха в клиентска позиция към тях (фуражна зависимост, аренда от едрите, договори за услуги), или напуснаха сектора. Когато се навлезе в нов цикъл на ОСП с дългосрочни договори, защитени от закон, реалният ефект е да се замрази сегашната структура на ползване за следващите десет до тридесет години. Нови играчи няма да могат да влязат, защото земята вече е разпределена между съществуващите. Възможните входни точки — наследяване, покупка от пенсиониращо се поколение, малки парцели в периферията на блокове — се блокират чрез дългосрочни договори, които правят земята недостъпна за нови оператори.
Тоест поземлена реформа в посока дългосрочна аренда, наложена сега, ще институционализира затворен пазар. Не „повече сигурност за инвестицията“ — а консервация на сегашната структура за десетилетие напред, в страна, която вече има най-висока концентрация на земеделска земя в Европейския съюз след Чехия и Словакия. Това е важно, защото структурата, която ще се замрази, не е случайна. Тя е резултат от двадесет години постепенно концентриране, в което капиталът от ОСП-плащанията се капитализира в арендните цени и в способността за изкупуване на земя. Замразяването на тази структура чрез поземлен закон е неявно решение — то не се обявява, не се обсъжда, не се гласува. Просто се случва, ако никой не го предотврати.
Втората прогноза, която правим. Поземленият законопроект, ако и когато бъде внесен, ще се сблъска с двете групи — едрите ползватели и организираните собственици — и ще се разводни до версия, която не променя нищо съществено в краткосрочен план, но институционализира затворения клуб в дългосрочен. Възможно е да приеме формата на регистър на договорите, малки облекчения по комасацията, и обещания за следваща стъпка. Реалната структурна реформа — която изисква преразглеждане на принципа „плащане за обработващия, не за собственика“ — няма да се случи. Защото тя променя самата основа на разпределението на ОСП-плащанията в България. И защото изисква работа в съдебната власт, която министърът на земеделието няма как да започне.
Браншовите организации — повече от две враждуващи
Третата тема, по която министърът се обяви — Законът за браншовите организации — заслужава отделно отношение, защото съществува рядко обсъждана техническа сложност в нея.
В публичния разговор обикновено се споменават две конкурентни браншови организации в земеделието, които всеки в сектора познава. Те имат различни позиции, различни лидери, различна история, и една към друга стоят като открити конкуренти за представителност на един и същ сектор. Това обаче не описва пълната сложност.
Българската аграрна сцена е много по-фрагментирана, отколкото говоренето в столицата подсказва. В животновъдството съществуват поне три значими асоциации в говедовъдството, още толкова в овцевъдството. В овощарството производството е разделено между Камарата по плодове и зеленчуци, създадена не съвсем спонтанно, но почти организирано преди 2-3 години по време на служебно правителство, регионални браншови съюзи, и асоциации по конкретни култури. В зеленчукопроизводството — същата картина. Към тях се добавят множество изкуствено създадени асоциации — структури с по няколко десетки членове, регистрирани специфично, за да представляват определен играч в публичния разговор или да получат място в консултативни съвети.
Тук стои реалното оперативно затруднение. Закон за браншовите организации с критерии за представителност автоматично ще класифицира тези структури. Една от тях ще получи статут на „представителна“, останалите ще загубят достъп до експертни групи и преговорни маси. Кои ще победят, кои ще паднат — ще зависи от това кой пише устава, кой формулира критериите, кой ги прилага. Това е процес, който създава врагове бързо. И малките асоциации, които сега имат символично място в публичното пространство, ще се борят за оцеляването си. Министърът поема война, която няма експлицитен фронт, но която ще го измори системно.
Третата прогноза. Закон за браншовите организации ще се обявява, ще се обсъжда, ще не се внасе в окончателен вид през 2026 г. Той ще се отложи за втората половина на 2027 г., или ще се внесе разводнен — без задължителна представителност, без принудителни механизми. Защото алтернативата е политически разход, който министърът не може да си позволи в първата си година.
Стратегическият план — спасението, което вероятно няма да дойде
На самата пресконференция Абровски обяви общи загуби от близо 310 милиона евро по селските програми — 193,5 милиона евро по приключената Програма за развитие на селските райони 2014-2022 и още около 117 милиона евро (с национално съфинансиране) по текущия Стратегически план. И направи прогноза за още 200 милиона евро допълнителна загуба през 2026 г., ако нищо не се промени.
Тук заслужава да се отбележи един нюанс, който говори в полза на типа на министъра. Първоначалното признание от страна на министерството през пролетта на 2026 г. — публикувано първо от Mediapool — посочваше 218,8 милиона евро неразплатени по ПРСР 2014-2022. На днешната пресконференция Абровски обяви по-ниска сума — 193,5 милиона евро — и обясни, че разликата идва от „допълнителни преговори“ с Брюксел, в които част от средствата са били защитени. Това е оперативна победа — около 25 милиона евро спасени през преговорна работа. Тя не оправдава общата картина, но показва нещо важно: министърът има преговорна способност на ниво конкретни процедури с Брюксел. Това е компетентност, която ще използва и в следващите осемнадесет месеца. Дали ще я ползва за нещо по-голямо от спасяване на остатъци — е друг въпрос.
Предложените мерки за спасение на текущите 200 милиона евро — дерогация от правилото N+2 и извънредна кризисна нотификация — имат общата характеристика, че зависят от Брюксел, не от България. Дерогацията изисква единодушно решение на Съвета на земеделските министри. Министърът сам го каза вчера — „ще се изискват прекалено много действия от страна на европейските институции“. Това е дипломатично формулиран отказ от собствените си очаквания. Извънредната кризисна мярка изисква нотификация от ЕК, която отнема месеци, и при това с несигурен изход.
Четвъртата прогноза. Над половината от прогнозираните 200 милиона евро допълнителна загуба ще се реализират. Реалните спасени пари ще са в диапазона 50-80 милиона евро в най-добрия сценарий, нула в най-лошия. Тоест България ще завърши 2026 г. с около 400 милиона евро общи загуби по селските програми, считано от 2014 г. насам. Това число ще остане в архивите като структурен резултат на администрацията, не като оперативна грешка.
Пропуснатата тема
Тук стигаме до най-важното, което пресконференцията не каза.
В рамките на бюджетните преговори за многогодишната финансова рамка 2028-2034 г. се обсъжда механизъм, който позволява на по-късно присъединилите се държави членки да получат значително увеличение на бюджета си за ОСП — потенциално над средното за ЕС. Това не е скрита информация. zemedeleca.bg писа за този механизъм още в анализите си за реформата на ОСП от пролетта на 2026. Възможността е реална, но е условна — изисква активна национална позиция, аналитичен капацитет, и програмиране в националния стратегически план. Тоест изисква работа, която българското министерство хронично не показва.
На пресконференцията от 21 май министърът не спомена тази възможност. Не я обяви като приоритет. Не я постави в дневен ред. Това може да се обясни по два начина. Първи — той знае за нея, но не я обявява, защото изисква работа, която още не е готов да започне. Втори — тя не е в полето на оперативните му приоритети в момента. И двете обяснения дават едно и също следствие: ако България не подаде ясна позиция към есента на 2026 г., прозорецът ще се затвори. Стара рутина — обвиняваме Брюксел за това, което сами сме пропуснали.
Петата прогноза, и една от най-важните. Министърът няма да отвори този прозорец активно. Не защото е недобронамерен. Защото изисква стратегическо мислене за сектора, което не е негов мускул. Той е оператор. Операторите работят с това, което им се дава, а не с това, което трябва да поискат. През октомври или ноември 2026 ще се появят анализи, които показват, че България е пропуснала тази възможност. Тогава ще има реакция, но ще е твърде късно за пълно изваждане на ресурса.
Кои фермери ще са доволни, кои не
Тук правим основната прогноза за отношението на бранша към министъра.
Едрите зърнопроизводители ще наблюдават спокойно. Поземлената реформа, ако се развие в посока дългосрочна аренда, работи за тях. Кооперативната подкрепа ще достига до едрите кооперации. Контролът върху веригата ще има селективна полза. Те няма да го хвалят гръмко, но няма и да го атакуват.
Едрите млечни и месни производители ще са в публично разочарование. Намалените субсидии, обявени публично от самия министър, удрят директно. Те ще го критикуват тихо в браншовите канали, но няма да рискуват открита конфронтация, защото зависят от ДФЗ и БАБХ за всеки ден.
Дребните и средните стопанства ще останат при стара криза. Кооперативната риторика звучи добре, но реалното кооперативно обединение изисква капитал, доверие и опит, които те нямат. Дребните ще продължат да напускат сектора със същия темп, с какъвто го напускаха при предходните министри.
Овощарите, зеленчукопроизводителите, биологичните производители ще останат в системна изолация. Те не са в централните приоритети на нито един от обявените четирима. Това не е промяна, това е продължение.
Розопроизводителите, лозарите, тютюнопроизводителите ще се борят за защита на специфичните си режими. Тяхното отношение към министъра ще се определи от това дали ще ги защити в Брюксел при преговорите за ОСП 2028-2034. Това все още не е тествано.
Младите фермери и нови входящи ще продължат да напускат сектора. Нищо в обявените приоритети не променя финансовата им несигурност. Това няма да е новина — това е тенденция от петнадесет години.
Обобщение. През пролетта на 2027 г. между 20 и 30 на сто от земеделците ще оценяват министъра положително. Между 30 и 40 на сто — отрицателно. Останалите ще са или безразлични, или в режим на индивидуално оцеляване, без особено внимание към фигурата на министъра. Това не е катастрофа за български министър. Това е стандартна оценка за оператор, който е управлявал криза без структурна промяна.
Дължината на мандата
Има още един въпрос, който си струва да назовем. Колко дълго ще управлява министърът. Тук правим следната прогноза.
Абровски е оператор, не идеологически министър. Това го прави по-лесен за смяна при политически нужди. Идеологическите министри имат собствено публично лице и партийна защита. Операторите имат професионална компетентност, която може бързо да се компрометира с публичен скандал — и в архива му има няколко чувствителни точки (позицията му по Капитан Андреево, кратковременното му обявление от Тахов за съветник, което само той коментира публично, връзките с Гечев). Всяка от тези точки може да бъде извадена в подходящ момент.
Вероятност да довърши мандата до изборите за нов парламент — около 60 на сто. Вероятност да е още министър в края на пълен четиригодишен мандат — около 40 на сто. Ако се появи кадрови натиск от собственото му политическо обкръжение той може да бъде сменен по-рано, без скандал, тихо.
И едно последно нещо
В края на първите осемнадесет месеца, ако всичко върви по типа, който описваме, в българското земеделие ще се случи следното. Парите ще тръгнат. Кампанията за директни плащания ще се завърши. Помощите за конкретни сектори ще се изплатят. Кризата от април-май 2026 ще се стабилизира. Това е работа от висок клас, и тя няма да е малко.
Същевременно структурната криза ще се възпроизведе. Загубите по селските програми ще достигнат критични числа. ОСП 2028-2034 ще се приеме без активна българска позиция. Поземлената реформа ще се разводни. Браншовият закон ще се отложи. Кооперативната подкрепа ще се институционализира за тесен кръг, който вече я ползва.
Министърът ще остави след себе си смесено наследство. Като оператор — над средното за български министър. Като реформатор — никакво наследство. Това не е недостиг. Това е типът. Той е приет от различни лагери именно защото не реформира. Това, за което е дошъл, не е реформа.
Това, което не казахме в тази прогноза, и което се чете между редовете — е, че реалните възможности за българското земеделие в момента изискват тип министър, какъвто не е Абровски. Изискват преговорна сила, аналитичен капацитет, политическа воля да се сблъскат интересите на едрите ползватели. Никое от трите не е в неговия профил. Това не е укор. Това е описание на ограничението.
Възможно е да грешим. Възможно е първите осемнадесет месеца да донесат изненада — структурна реформа, активна позиция в Брюксел, отворен прозорец на гъвкавост. Възможно е министърът да направи нещо, което неговият тип обикновено не прави. В такъв случай ще се радваме да признаем грешката. Засега не виждаме сигнал за такава изненада. Виждаме оператор, който работи качествено в рамките, в които е свикнал да работи. Той ще управлява българското земеделие в следващите осемнадесет месеца стабилно, и то ще остане в същото структурно положение, в което е сега. Това е реалното, което вероятно ще се случи. Но то и няма кой знае какво друго да се случи.
Ася Василева
