Премиер, който е и най-големият получател на земеделски субсидии. Земеделски министри, които подават оставки. Депутати, на които се иска имунитетът. Това не са български заглавия — те са от Прага, Атина и Рим. Картината на злоупотребите със земеделски пари е европейска, не национална. Но реакцията към тях не е навсякъде еднаква, и тъкмо там е разликата, която си струва да се разбере.
Тази седмица Европейската комисия замрази част от земеделските средства за Чехия, докато се изяснят бизнес интересите на министър-председателя. Случаят не е нов, но е показателен. Андрей Бабиш, премиер на Чехия от декември 2025 г., е основател и краен собственик на Agrofert — един от най-големите производители на агрохимия и фуражи в Европа, и същевременно един от най-големите получатели на европейски земеделски субсидии в страната. През 2017 г. Бабиш прехвърли холдинга в тръстови фондове, за да избегне конфликт на интереси. Одити на Комисията установиха, че прехвърлянето не премахва конфликта — той остава бенефициент. Установената сума неправомерно платени субсидии беше 208 млн. евро. През февруари 2026 г., вече като премиер, Бабиш прехвърли акциите в нов тръст и обяви, че въпросът е решен. Брюксел не прие това. Сега средствата са замразени отново.
Това е положение, което в България звучи познато до болка: човек във властта, който едновременно определя как се раздават субсидиите и сам е сред тези, които ги получават. Само че този човек не е български чиновник. Той е чешки премиер. И случаят му не е изключение — той е една точка от карта, която покрива почти целия Съюз.
Гърция: най-тежкият случай
Най-мащабната засега схема е гръцката. В центъра ѝ е OPEKEPE — агенцията, която разпределя над 2 млрд. евро годишно европейски земеделски помощи. През юни 2025 г. Европейската комисия наложи на Гърция финансова корекция от 392 млн. евро заради системно лошо управление на субсидиите в периода 2016–2023 г. Механизмът на измамата е учебникарски и заслужава да се опише, защото е същият, който се среща навсякъде: хора декларират собственост или аренда на пасища, които всъщност са публична земя; декларират хиляди животни, които не съществуват; а агенцията плаща, без проверки на място.
Политическите последици бяха тежки. Европейската прокуратура (EPPO) поведе разследване, при което през април 2026 г. поиска от гръцкия парламент сваляне на имунитета на единайсет действащи и петима бивши депутати. Информация беше предадена и за бивш министър и заместник-министър на земеделието. Министри подадоха оставки. Самата агенция OPEKEPE се закрива, а функциите ѝ преминават към данъчната администрация. Тоест в Гърция злоупотребата не остана на ниво «некадърен фермер» — тя стигна до парламента и кабинета.
Не два случая, а модел
Ако Чехия и Гърция бяха единствените, можеше да се говори за крайности. Но списъкът на Европейската прокуратура показва система, не изключения.
В Италия през 2025 г. имаше поне два големи случая. Във Венето беше замразено имущество за 17,2 млн. евро по разследване срещу 48 фермери, заподозрени в организирана схема за над 20 млн. евро субсидии. Методът: едно дружество беше разпределено между дванайсет фиктивни компании в пет области, за да се заобиколи таванът от 500 000 евро на бенефициент. В района на Неапол друго разследване обхвана 67 души и 27 фирми за 12,5 млн. евро — фалшива «организация на производители». В Словакия EPPO повдигна обвинение срещу фермер, декларирал над 100 хектара без договори за наем. В Хърватия беше задържана група от 21 души, включително настоящ и бивш чиновник, по разследване за измами с европейски земеделски фондове. Подобни производства има в Словения, Полша, Литва.
Картината е недвусмислена: навсякъде, където текат големи потоци европейски земеделски пари, се появяват и схеми за източването им. Това не е особеност на една нация. То е структурна характеристика на самия начин, по който се раздават субсидиите.
Защо се случва навсякъде
Причината не е в характера на хората, а в устройството на системата. Земеделските субсидии се раздават по проверими на хартия критерии — обработвана площ, брой животни, статус на земеделец, изпълнение на проект. Кандидатът декларира; агенцията плаща. Проблемът е, че проверката на това дали декларираното отговаря на действителното — дали пасището наистина се обработва, дали животните наистина съществуват, дали къщата за гости наистина приема гости — е скъпа, бавна и често не се прави. Така между декларацията и реалността остава пролука, а пролуката е стимул.
Интересното е, че всяко ново правило, въведено за да затвори една пролука, обикновено отваря следваща. Таванът от 500 000 евро на бенефициент роди италианската схема с дванайсет фиктивни компании — без тавана нямаше да има нужда от тях. Забраната за паша от трети лица роди фиктивните договори за земя и животни. Изискването за «активен фермер» роди декларациите, които му придават вид. С други думи, регулацията и заобикалянето ѝ се развиват заедно, като надпревара, в която правилото върви с едно темпо назад. Това не значи, че правилата са безполезни — значи, че сами по себе си не са достатъчни. Който залага само на нова забрана, ще получи само нова форма на същата измама.
Къде стои България
Българският пример е добре известен — «къщите за гости». По Програмата за развитие на селските райони бяха раздадени над 200 млн. лева за обекти, които трябваше да обслужват селския туризъм. Разследване на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) сред 377 такива къщи установи високо ниво на нередности в почти всички проекти — обектите не се ползват по предназначение, няма реализирани нощувки, няма създадени работни места. България трябва да възстанови около 30 млн. евро. Държавен фонд «Земеделие» преразгледа проектите и определи, че бенефициентите по 253 от тях трябва да върнат над 46 млн. лева. Емблематичният случай — частна резиденция, построена с близо 391 хил. лева европейска помощ под предлог за семеен хотел.
Дотук картината е същата като навсякъде: схема, разкритие, искане парите да се върнат. Разликата обаче е в това, което следва. И тя е поучителна, ако се гледа трезво, без възмущение.
В Гърция EPPO поиска имунитета на единайсет депутати и стигна до министри. В Италия бяха арестувани десетки и замразени милиони. В Чехия бяха замразени парите на самия премиер. В България административната част проработи — ОЛАФ установи нередностите, поиска средствата обратно, фондът преразгледа проектите. Но наказателната част остана бавна: прокуратурата разследва около двайсетина от над седемстотин проверявани къщи, а по емблематичния случай съдът се произнесе с оправдателна присъда, която прокуратурата протестира години наред. Голяма част от случаите се разминаха и заради едно техническо обстоятелство — Европейската прокуратура поема разследвания само за периода след 2017 г., а повечето къщи бяха разплатени преди това.
Тоест разликата между България и Гърция не е в наличието на злоупотреба — тя е в това кой орган се намесва и докъде стига. В Гърция и Италия се намеси европейският наказателен прокурор, който има мандат да стигне до депутати и министри отвъд националната политическа защита. В България се намеси основно административният контрол, който връща пари, но не праща никого да отговаря. А националното наказателно преследване, което би трябвало да поеме тази част, се движи бавно и често завършва без присъда.
Какво всъщност мени нещата
Общественото говорене у нас обикновено свежда тези случаи до искане за възмездие — виновните да паднат, глави да се търкалят, някой да влезе в затвора. Това е разбираемо, но не е особено полезно. Държавите, които се справят по-добре, не се справят, защото обществото им линчува по-яростно — гневът към корупцията е голям навсякъде, включително в Гърция и Италия. Те се справят по-добре, защото имат институция, която работи методично — без емоция, без показност, отвъд политическия имунитет. Гръцките министри не паднаха, защото някой ги заклейми по-силно. Те паднаха, защото европейски прокурор поиска имунитета им.
Оттук следват три неща, които си струва да се отделят от шума. Първо — злоупотребата със земеделски субсидии е структурен, общоевропейски проблем, а не български национален дефект. Българският фермер, който носи усещането, че живее в особено корумпирана страна сред подреден европейски двор, носи отчасти мит. Дворът не е подреден; той е същият. Второ — материалните правила (тавани, дефиниции, регистри) гонят измамата със закъснение и сами по себе си не я спират. Трето, и най-важно — това, което реално мени сметката на злоупотребяващия, не е поредната забрана, а преследването и прозрачността: независим наказателен орган, който стига до политически защитените, и публичен регистър на крайните получатели на парите. И двете са общоевропейски инструменти, които се изграждат бавно, и които, за добро или лошо, идват предимно отвън.
Затова и честният извод за България не е, че краде повече от другите. Той е, че връща парите, но наказва по-бавно — административният контрол работи, наказателният изостава. И това вече не е въпрос на национален характер, нито на това колко силно ще се възмутим. То е въпрос на институции, които или работят методично, или не. Корупция ще има навсякъде, където има голям поток пари — това е неизбежно. Неизбежно не е обаче колко ще струва тя на този, който я върши. Точно там, в цената, а не в гнева и показността, се решава докъде стига злоупотребата.
Ася Василева
Източници:
Европейска прокуратура (EPPO) — официални съобщения за разследвания в Гърция (OPEKEPE; искане за сваляне на имунитет на 11 действащи и 5 бивши депутати, 1 април 2026 г.), Италия (Венето, 7 октомври 2025 г.; Неапол/Салерно, 7 май 2025 г.), Словакия (29 април 2025 г.), Хърватия и др., 2025–2026 г. Европейска комисия — финансова корекция за Гърция, 392 млн. евро (юни 2025 г.); замразяване на средства за Чехия (май 2026 г.). Европейски парламент — резолюции по конфликта на интереси на чешкия премиер (2018, 2019, 2021 г.); одити на DG REGIO и DG EMPL по случая Agrofert. Европейска служба за борба с измамите (ОЛАФ) — годишен доклад за нередности в България, вкл. разследване на 377 къщи за гости по ПРСР и препоръка за възстановяване на около 30 млн. евро. Данни за националното разследване и съдебните производства по случая «къщи за гости» — публични источници, 2019–2025 г. Politico Europe, Brussels Playbook, 28 май 2026 г.
