Председателят на Сдружение «Обединени земеделски производители» — картофопроизводител от Садовик, който снабдява две детски градини — обяснява защо сегашната дискусия за справедливата цена решава чужд проблем за неговия сектор, и какво всъщност му липсва.
Венцислав Митков отглежда картофи в Садовик, община Брезник, Пернишка област. В земеделието е отдавна, в самото картофопроизводство — от 2020 г. Председател е на Управителния съвет на Сдружение «Обединени земеделски производители» (ОЗП) — национална структура, която обединява производители по места и сектори. Личното му стопанство снабдява и две детски градини. Изкупната цена за неговите картофи е 0,55 евро/кг. На пръв поглед — добра цена. Тя обаче не е тема на нашия разговор. Митков няма проблем с нея. «Моите картофи са почти биологични и качествени» — казва той. Цената отразява това.
Темата е друга. Тя е, че при цялата сегашна публична дискусия — за справедлива цена, за прекомерни надценки, за натиск върху търговските вериги — малкият производител, какъвто е Митков, чува въпрос, който не е негов. И затова дава отговор, който в шума на парламентарния дебат не се чува.
Защо рафтът не е проблемът
«Веригите не са моят проблем» — казва Митков. «Аз и без това не съм на рафта. Производител с моя обем няма как да доставя на голяма верига. Те търсят постоянство, обем, сертификати, логистика. Аз нямам сили да играя там, и нямам нужда. Атаката срещу веригите помага на тези, които вече са на рафта и спорят за условията. На мен ми отвлича вниманието от това, което реално ми пречи.»
Това, което му пречи, той изброява без реторика. Прекупвачи, които взимат картофа на ниска цена и го препродават с няколкократна разлика. Вносители, които вкарват чужда продукция и я предлагат на пазара като българска. «На цената, на която влизат чуждите картофи в България — пет, шест евроцента килограм — ние сме на ръба. И най-лошото не е цената. Най-лошото е, че този внос се продава като български картоф. Моят купувач не може да различи моя картоф от внесения, защото на сергията или на щанда пише едно и също.» Това не е въпрос на справедлива цена. Това е въпрос на произход и проследимост, и за него никой засега не предлага закон.
Същият модел, който Митков описва за картофите, се повтаря и в други сектори. При слънчогледа аржентинско семе с пестициди над европейските норми се преработва в България и излиза като олио към Египет и Индия — а едновременно цената на родното семе пада с десет процента, преди корабите изобщо да са разтоварени. При зеленчуците турските домати влизат под българско име в магазини, които публично декларират подкрепа за местния производител. Структурата е една и съща: чужда суровина под местна обвивка. Регулацията гледа към рафта; проблемът е в звеното преди рафта — в това какво влиза в страната, как се препродава, и кой е авторът на крайния продукт. Впрочем – този номер със сменения произход точно в големите вериги не работи. Те са коректни.
Това, което липсва: инфраструктура, не институция
Предложението на Венцислав Митков не е реторично, и точно затова е необичайно в сегашната дискусия. То не атакува никого; то описва липсваща инфраструктура.
«Държавата трябва да даде на производителя борси, тържища, кланици, хладилници. Публични. Достъпни. С еднакви правила за всички. И производителят сам решава дали да продава през тях или на частно. Не да го заставят да минава през никого. Това е инфраструктура, не нов посредник между него и пазара. Тържището е място, не институция, която диктува. Кланицата приема всеки, който има животно за клане, не само големия. Хладилникът пази продукция за този, който плаща наема — а не за този, който е партньор в кооператив. Борсата дава цена, която всеки вижда; не я договаря с една страна срещу друга.
Разликата е принципна, и в момента не се прави в публичното говорене. Едно е публична инфраструктура — общо съоръжение, на което всеки производител има достъп при еднакви правила, независимо от размера. Производителят с двеста килограма картофи и този с двеста тона влизат в едно и също тържище. Решават сами на кого продават и на каква цена. Друго е институция-посредник — кооператив, който договаря с веригите от името на производителя; държавен регистър, който проследява задължително всеки артикул; платформа с принудително участие. Институцията-посредник изглежда демократична, но всъщност затваря пазара още по-плътно: малкият производител влиза в нея или умира, защото няма друг изход. А посредникът пък договаря с друг посредник — веригата — и крайният пазар се сглобява от двама едри играчи, без производителя в стаята.
Това разграничение Митков го прави от позицията на човек, който е виждал и двете. «Аз не съм против кооперирането като идея» — казва той. «Срещу превръщането на кооператива в задължителна врата към пазара съм. Защото това е същата зависимост от един купувач, само сменено лицето. Веригата изнудва — но и кооперативът може да изнудва, ако е единственият път напред.» В публичното говорене последното почти не се обсъжда. Идеята за коопериране се представя като самоочевидно добра. Гласът на човека, който вижда от полето как изглежда тази идея на практика, рядко стига до парламентарната зала.
Какво прави ОЗП, без да чака закон
Едно от нещата, които отличават Сдружение «Обединени земеделски производители» от голяма част от другите браншови структури, е, че то инвестира в собствените си кадри, без да чака държавна програма. През декември 2025 г., при учредяването на ново звено «Овощарство» в Кюстендилско, Митков ангажира хабилитирани лица и професори от Аграрния университет — Пловдив за изнесено обучение по поддръжка, резитба и растителна защита на овощни градини в района. Семинарът беше финансиран изцяло от организацията. «Това е реален експертен капацитет, който помага в производството» — казва Митков. «Не е семинар-формалност, не е сертификат за стената. Хората от Кюстендилско имат конкретен проблем с измръзванията, нямат досега адекватно представителство, нямат лесен достъп до агрономическа експертиза. Семинарът отговаря на тези три неща наведнъж.
Следващата стъпка, която ОЗП подготвя, е дигитална платформа, която скоро ще бъде пусната. Различна по природа от това, което се обсъжда в политическата дискусия. «Нашата платформа събира на едно място производители, търговци и транспортни фирми» — обяснява Митков. «Всеки вижда какви количества се предлагат, на какви цени, кой какво търси, какъв транспорт е наличен. Това е информационна инфраструктура, не контролна. Никой не е длъжен да участва. Никой не санкционира никого. Просто всички виждат пазара по-добре, и решават по-добре. Производителят знае на каква цена се търгува сходна продукция в друга област. Търговецът знае къде има налична стока. Транспортната фирма знае къде се товари и къде се разтоварва.» Това е логика, която работи отдолу нагоре. Тя не изисква закон, не изисква наредба, не изисква нови чиновници. Изисква само воля да я направиш — и достатъчно доверие между участниците, че всеки ще има полза от прозрачността.
Двете неща — семинарите и платформата — говорят за това какъв тип браншова работа е възможна без държавна намеса. Не като замяна на държавата, а като инфраструктура, която тя не прави. Когато се прави добре, тя създава реална стойност за производителя. Когато се прави като алиби — за публично присъствие, за връзка с министерството, за достъп до субсидии — тя не променя нищо.
Какво остава встрани от публичната дискусия
В сегашния парламентарен дебат за пакета мерки срещу спекулата водещите тези са две. Първата — че големите търговски вериги държат прекомерни надценки и натискът върху тях ще свали цените за потребителя. Втората — че производителят трябва да се кооперира, за да може да договаря по-добре с тези вериги. И двете тези приемат за даденост, че рафтът е центърът на проблема. Че битката за цената се води между веригата и доставчика, който вече е там.
Позицията на Митков се разминава с тази рамка по същество, не само реторично. Той не оспорва, че има концентрация в дребното, не отрича проблема с надценките там, където наистина съществуват. Той просто разглежда сектора отдолу — от стопанството, не от рафта. И за неговия размер и пазар рафтът не е място. Той снабдява детски градини, малки магазини, директни купувачи. И в това пространство — което е реалното пространство на хиляди дребни и средни стопанства в страната — проблемите са други. Прекупвачът, който взема на ниска цена. Вносителят, който се представя за български. Липсата на тържище в района, където може да продаваш на пет различни купувача наведнъж, а не да зависиш от един. Липсата на кланица, която приема всеки. Липсата на хладилник, който пази продукция от една реколта до следващата.
Нито един от тези въпроси не е в сегашния законопроект. Не защото е забравен, а защото отговаря на друг политически интерес. Натискът върху рафта помага на големите доставчици, които вече са там — и които публично говорят от името на «малките». Кооперативът, който договаря с веригите, помага на тези, които вече имат обем — и които публично говорят от името на тези, които нямат. Това не означава, че законопроектът няма легитимни цели; означава, че неговите ефекти ще паднат върху едни играчи, а ползите ще отидат при други. Малкият производител от Брезнишко няма да види нито едно, нито друго.
Какво всъщност се мери
Гласът на Митков е важен в сегашната дискусия по още една причина. ОЗП е структура с национален обхват, която работи на места — Брезник, Кюстендил, други региони — където големите браншови организации почти не достигат. Тя обединява производители, които често попадат под фокуса на политиките, но рядко са в стаята, в която политиките се пишат. Когато председателят на такава структура — който сам е производител, не професионален лобист — говори за това какво липсва на пазара, гласът му носи конкретиката на хиляди подобни стопанства в страната.
И ако сегашната политика за хранителните цени трябва да се мери с нещо, най-добрата мярка е именно тази — какво променя за такива стопанства. Митков ще продължи да продава картофи на 0,55 евро/кг на две детски градини, със закон или без закон. Прекупвачите ще продължат да изкупуват евтино и да препродават скъпо, със закон или без закон. Вносителите ще продължат да предлагат чужда продукция под българско име, със закон или без закон — защото законът, който се обсъжда, не атакува тази практика. Тържище в района на Брезник няма да се появи от наредба на Министерския съвет срещу „спекулата“. Кланицата няма да бъде построена с автоматизиран анализ на «подозрителни модели». Хладилникът не идва от регистър.
Сегашната политика отговаря на въпрос, който значителна част от производителите в страната не задават. На техния въпрос — къде е инфраструктурата, която прави пазара им възможен — отговор още няма.
Ася Василева
Източници:
Разговор на Венцислав Митков, председател на УС на Сдружение «Обединени земеделски производители», за zemedeleca.bg, 27 май 2026 г. Публични изказвания и интервюта на Митков от периода 2020–2026 г. Информация за дейността на ОЗП — учредяване на специализирано звено «Овощарство» в Кюстендилско (декември 2025 г.), работна среща МЗХ–МОСВ за уточняване на обхвата на ДЗЕС 2 в слоя «влажни зони» (февруари 2025 г.). Аграрен доклад на МЗХ за 2024 г. (декември 2025 г.) — данни за производството на картофи, зеленчуци и сектори с висока зависимост от внос. Стенограми от обсъждания на ЗИД на ЗЗК и ЗИД на ЗЗП в Народното събрание, май 2026 г.
