За три години България обяви осем държавни сайта, регистъра и приложения, които да следят цените на храните. Най-новите две са от тази седмица. Всички правят едно и също — показват колко струва храната. Нито един не я прави по-евтина, защото проблемът никога не е бил, че не знаем цената.
Днес земеделският министър Пламен Абровски обяви инициативата «Кошница с грижа» и нова платформа на сайта на министерството, която да свързва малките магазини с местни производители. Почти едновременно новото Министерство на иновациите и дигиталната трансформация съобщи, че до дни пуска мобилно приложение за цените на храните — правиш си кошница, а то ти показва в кой магазин наоколо излиза най-евтино. Две нови дигитални решения за една седмица, за един и същи проблем.
Звучи познато, защото е. Ако се проследи какво е обявявала държавата по темата за цените на храните от 2023 г. насам, се получава забележителен списък. Не на мерки — на платформи. Сайтове, регистри, приложения, всеки представен като нова стъпка, повечето дублиращи предходния. Ето ги, подред.
Списъкът
- foodprice.bg — март 2023 г. Представен от министрите на земеделието и икономиката като сайт, който показва цените «от суровина до щанд», по области, със сравнение със седем европейски държави. Обхваща около 30 продукта, само от едри търговци с оборот над 30 млн. лв. Статус днес: сайтът съществува, но данните в него са до ноември 2025 г. — тоест на практика спрян да се обновява точно когато започна говоренето за нови платформи.
- Централен регистър за проследимост на храните — наредба от 2023 г. Замислен да регистрира всяка стъпка в търговията на едро: качество, документи, цена. Статус: остана на ниво наредба.
- Закон за надценките на хранителните стоки — 2023 г. Предвиждаше таван на надценката от 10% за 17 основни храни при търговци с оборот над 30 млн. лв. Статус: не беше приет.
- Регистър за цените — май 2025 г. Представен публично като «възстановяване» на регистъра от 2023 г. Само че foodprice.bg тогава не беше спирал — работеше. Тоест «възстановяваше» се нещо, което не беше спряло. Дублира номер 1.
- colkostruva.bg / «Колко струва» — съществуващ държавен сайт, на който всекидневно се публикуват цените на веригите. Работи паралелно с foodprice.bg, за същите храни, за същата цел.
- Мобилно приложение «Колко струва» — май 2026 г., Министерство на иновациите и дигиталната трансформация. Прави се кошница, приложението показва в кой близък магазин е най-евтино. Ползва данните от съществуващия сайт colkostruva.bg — тоест същата база, в нова обвивка. Дублира номер 5, само че като приложение.
- Платформа на МЗХ за малки магазини и производители — май 2026 г., министър Абровски. Цели да свърже малките търговски обекти с местни производители, за да се скъси веригата. «Създадох работна група, която скоро ще може да ми каже да променим сайта на ведомството», обясни министърът.
- Нов електронен централен регистър за проследимост — май 2026 г., министър Абровски. Да проследява веригата на доставки и да «намали административната тежест». Дублира номер 2 от 2023 г.
Осем. За едно и също нещо — да се види колко струва храната и да се скъси пътят от полето до магазина. Към тях скоро ще се добави и девета, този път не държавна, а браншова: Сдружението «Обединени земеделски производители» подготвя собствена платформа, която да свърже производители, търговци и транспортни фирми. Разликата при нея е, че е доброволна и отдолу нагоре — за нея ще стане дума по-късно, защото е от друг вид.
Кой ще ги попълва
Зад всеки от тези сайтове стои невидим човек, за когото не се говори на пресконференциите — търговецът, който трябва да въведе данните. Един магазин предлага хиляди артикули. Голяма верига — десетки хиляди. Цените се менят всекидневно. Ако данните трябва да постъпват в няколко паралелни системи — един регистър за проследимост, един сайт за цени, едно приложение, една платформа за връзка с производители — някой трябва да ги въвежда, поддържа и сверява всеки ден, във всяка от тях. Това е административна тежест, която по дефиниция оскъпява стоката, защото някой плаща този труд. Парадоксът е директен: системи, обявени да свалят цените, добавят разход към всяка стока, за да съществуват.
И тук е по-тихото противоречие. Едно от новите приложения обещава дори да изпраща на малките търговци данни кои са най-търсените стоки, за да знаят какво да зареждат. Тоест държавата ще казва на квартален магазин какво да поръчва. Това не е информация за пазара — това е планиране на асортимента отгоре. В пазарна икономика търговецът сам знае какво се търси, защото го продава всеки ден. Когато държавата поема да му го каже, тя не премахва спекула — тя замества пазарния сигнал с административен.
Защо все платформи, а не пазари
Същинският въпрос не е защо платформите са много, а защо са точно платформи. Отговорът е в това какво струва да се направи едно и какво — друго. Да се построи сайт е евтино, бързо и видимо. Обявяваш го на пресконференция, показваш екран, гражданинът вижда, че «държавата действа». Резултатът е незабавен — не за цените, а за впечатлението.
Да се построи реален пазар е обратното — скъпо, бавно и невидимо. Тържище, на което дребният производител да продава на много купувачи наведнъж. Кланица, която приема всекиго. Хладилник, който пази продукция от една реколта до следващата. Достъп на малкия стопанин до пазара, без да минава през прекупвач. Това е инфраструктура, която отнема години, не носи лента за прерязване и не дава бърз ефект пред камера. Затова се строят сайтове, а не складове. Осем регистъра за цени и нула нови тържища.
А цените междувременно показват къде е истинският проблем — и той не е в липсата на информация. По данни на САПИ, между април 2023 и април 2026 г. прясното мляко и картофите са на практика без промяна или леко надолу. Същевременно оранжерийните домати са поскъпнали със 78%, краставиците с 44%, ябълките с 51%, свинският врат със 17%. Закономерността е ясна: където има местно производство и конкуренция — мляко, картофи — цената се държи. Където зависим от внос и нямаме достатъчно собствено предлагане — домати, плодове — цената лети нагоре. Нито един сайт не отглежда домат. Приложението може да ти покаже, че оранжерийният домат е поскъпнал със 78%; не може да направи нито един по-евтин.
Огледалото отвън
Струва си да се погледне и опитът на страната, от която често се заимстват тези идеи. Гърция има платформа за цени на храните от години — e-katanalotis, на която потребителите сравняват цени между веригите. Тази седмица стана ясно, че гръцкото Министерство на развитието я заменя с нова, базирана на изкуствен интелект, под името «Колко струва» (Poso Kosta), защото старата вече се счита за «остаряла и недостатъчно ефективна». С други думи — държавата, чийто модел копираме, вече е на втора итерация на същата идея, защото първата не свали цените. Ние сме на осмата.
Това е поучителното. Платформата за цени не е българско хрумване и не е непременно лоша идея сама по себе си — информацията за потребителя има стойност. Проблемът е, че тя се представя като мярка срещу скъпите храни, каквато не е и не може да бъде. Тя е огледало, в което пазарът се вижда по-добре. Огледалото не променя това, което отразява. Ако в магазина няма евтин домат, най-доброто приложение на света ще ти покаже къде няма евтин домат.
Дейност, представена като резултат
Когато се подредят едно до друго, осемте платформи разказват нещо за начина, по който се прави политика. Всяка от тях поражда дейност — работни групи, наредби, разработка, назначения, усвоени средства, пресконференции. Дейността е реална и видима. Резултатът — по-евтина храна — не идва, защото нито една от платформите не докосва причината за цената. Така се произвежда движение, което изглежда като решение: институции работят, сайтове се пускат, министри обявяват. Това е разходна логика, представена като пазарна — мери се вложеното усилие, не постигнатият резултат.
Истинският въпрос, който нито една платформа не задава, е простият: ако за три години и осем системи цената на доматите се е вдигнала със 78%, проблемът в информацията ли беше? Българинът отдавна знае, че храната е скъпа — не му трябва девети сайт, за да го научи. Трябва му домат, отгледан тук, на цена, която може да плати. А домат не се ражда от регистър. Той се ражда от оранжерия, която някой е построил, защото си е струвало — и точно това «струвало си е» е, което осемте платформи заобикалят, защото да го осигуриш е несравнимо по-трудно от това да пуснеш сайт.
Ася Василева
Източници:
Официални съобщения и пресконференции на Министерството на земеделието и храните и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, март 2023 – май 2026 г. foodprice.bg — публичен статус на данните (до ноември 2025 г.). Система за агропазарна информация (САПИ) — сравнителни цени на основни хранителни продукти, 19.04.2023 и 15.04.2026 г. Изявления на министъра на земеделието Пламен Абровски и министъра на иновациите Иван Василев, май 2026 г. Гръцко Министерство на развитието — преход от платформата e-katanalotis към новата система «Колко струва» (Poso Kosta), май 2026 г. Изчисления и съпоставки на zemedeleca.bg.
