В Брюксел министрите на земеделието разгледаха четири взаимно свързани въпроса: плана за действие на Комисията за торовете с 400 милиона евро бърза подкрепа; политическата рамка за бъдещите търговски споразумения в сектора; искането на България и още пет държави за дерогация от правилото N+2 по ОСП; и набор от по-малки точки, които очертават мащаба на натиска върху европейското земеделие.
На 26 май 2026 г. в Брюксел се проведе заседанието на Съвета по земеделие и рибарство под кипърско председателство. Дневният ред беше доминиран от три големи теми и един блок от информационни точки. Резултатите не са законодателни решения — Съветът проведе политически дебати и приветства предложения на Комисията, които предстои да бъдат внесени през следващите седмици. Тоест събитието трябва да се чете не като край на процес, а като фиксиране на посоката, в която ЕС ще се движи в близките месеци по отношение на земеделието.
Първа тема: план за действие за торовете
Централната точка в заседанието беше планът за действие за наличността, достъпността и стратегическата автономия в производството на торове в ЕС, който Комисията публикува на 19 май и представи официално пред Съвета на 26 май. Поводът е известен: за втори път за по-малко от пет години европейските земеделски стопани се изправят пред рязко поскъпване на минералните торове. Първият беше през 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна; вторият — сега, на фона на военната ескалация в Близкия изток и блокажа на пролива Ормуз.
Числата в плана дават мащаба. Цените на торовете в ЕС през последното тримесечие на 2025 г. са били с 62 на сто над нивата от 2020 г. През април 2026 г. азотните торове в ЕС са се качили с още 40 процентни пункта над декември 2025 г., и стоят с около 70 на сто над средното за 2024 г. Природният газ — суровина и енергиен източник едновременно — формира 70 до 80 на сто от разходите за производство на азотни торове. ЕС зависи от внос за 25 до 30 на сто от потреблението на азот, около 35 до 45 на сто за калий и около 70 на сто за фосфор. От 2023 г. насам в Съюза са затворени мощности, представляващи 9 на сто от европейския капацитет за производство на амоняк.
Планът обединява три набора мерки. Първият — краткосрочен. Около 400 милиона евро целева извънредна подкрепа за европейските стопани, която ще се мобилизира през селскостопанския резерв на ЕС. Към това се добавя временна рамка за държавна помощ от 29 април 2026 г., която позволява на държавите членки да подпомагат сектори, пряко или косвено засегнати от близкоизточната криза. И тарифна мярка — предложение от февруари 2026 г. за временно спиране на митата по обща тарифа върху амоняка, карбамида и определени азотни торове от страни извън Русия и Беларус, чрез безмитни тарифни квоти; ефектът се оценява на около 60 милиона евро спестени мита.
Вторият набор — целеви законодателен пакет по сегашната ОСП. Комисията обяви, че ще го внесе на 12 юни. Пакетът предлага три неща: по-голяма гъвкавост на държавите членки при управлението на Стратегическите им планове; възможност неизползвани средства да се пренасочват към нови схеми за ликвидност; и по-широки авансови плащания към бенефициенти. Това е важна подробност, защото точно по линията на гъвкавостта и пренасочването влиза и проблемът, който България внесе като отделна точка.
Третият набор — средносрочни мерки за намаляване на зависимостта. ЕС изброява насърчаване на биобазирани и органични торове чрез рециклиране на хранителни вещества, биогаз и биометан, оползотворяване на дигестати и утайки от пречиствателни станции. Към това — преразглеждане на Регламента за торовите продукти, възможна пълна хармонизация на правилата за неорганичните торове в единния пазар, и интегриране на торовия сектор в механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) с по-нисък марж от стандартния. Срокът за преглед на стойностите по CBAM за торове е до декември 2027 г.
Реакциите на министрите бяха обединени. Кипърският председател, министърът на земеделието Мария Панайоту, формулира общата позиция: справянето с предизвикателствата от цените на торовете е от съществено значение за продоволствената сигурност, устойчивостта на земеделието и стратегическата автономия на Европа. Министрите приветстваха пакета, но настояха за незабавно активиране на мерките за подкрепа и за по-стратегически подход — тоест искането е за по-бързо изпълнение, не за допълнителен дебат по същество.
Втора тема: селскостопански въпроси, свързани с търговията
Съветът проведе обмен на мнения за търговските отношения с трети страни, включително за бъдещи търговски споразумения. Позицията на председателството подчерта значението на диверсификацията на търговските отношения, в рамките на правилата на Световната търговска организация и двустранните споразумения. Като един от най-големите износители и вносители на агрохрани в света, ЕС е увеличил излишъка си в агрохранителната търговия около четири пъти от 2002 г. насам — числото е във ведомствените материали на Съвета.
Това е дебатът, в чийто контекст се вписва и сделката със САЩ от 27 май — гласуването на посланиците на 27-те за регламентите от Търнбери, които предстои да минат през пленарна зала в средата на юни. На същия Съвет, с други думи, министрите формулираха общата си рамка за всички търговски въпроси, които вече текат паралелно: сделката със САЩ, изпълнението на споразумението с Меркосур от 1 май, преговорите с Австралия, действащите тарифни квоти с Украйна. „Диверсификация на търговските отношения“ е дипломатическа формула, която означава едновременно две неща — отваряне към нови партньори и предпазливост в това отваряне. Конкретиката ще се види в защитните клаузи, които вече присъстват в самите регламенти.
Трета тема: българската точка по N+2 и какво стои зад нея
България внесе на Съвета информационна точка с искане за дерогация от правилото N+2 по Стратегическия план за земеделието и развитието на селските райони за периода 2023–2027 г. Искането е подкрепено от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия — тоест по същество от държавите от Централна и Източна Европа, които са в сходна позиция на бенефициенти с административни затруднения при усвояване.
Същината на правилото е техническа, но последиците са финансови. Правилото N+2 означава, че средствата, поети като ангажимент в дадена година N, трябва да бъдат разплатени до края на година N+2 — иначе се отнемат автоматично от бюджета на държавата членка. По предходната програма за развитие на селските райони 2014–2022 г. правилото беше N+3, тоест с една година повече. По кохезионните фондове за периода 2021–2027 г. правилото остава N+3 (с изключение на 2027). Само Стратегическите планове по ОСП 2023–2027 минаха на N+2. Това е по-стегнат режим, който при шок (война, рязко поскъпване на горивата и торовете, фалити на бенефициенти, прекъсване на доставките) увеличава риска от автоматично отписване на средства.
Българската аргументация в документа е следната. Войната в Близкия изток вече предизвиква конкретни ефекти в сектора — рязко поскъпване на горивата, прекъсване на доставки на торове и препарати за растителна защита, увеличение на производствените разходи, отлагане на инвестиции от страна на стопаните. Браншовите организации сигнализират за нова вълна фалити. При такава среда бенефициентите няма да успеят да изпълнят поетите ангажименти в рамките на договорените срокове, което автоматично ще доведе до намаление на разплатените суми и отписване в следващата календарна година.
Конкретното искане е за пълна дерогация от член 34, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2021/2116 — само за календарната 2026 г. (бюджетна 2024 г.) — за всички държави членки. Дерогацията не би засегнала затварянето на Стратегическите планове сама по себе си, а би осигурила допълнително време за бенефициентите да наваксат закъсненията. Тя би запазила в бюджета средства, които иначе биха били отписани.
За България залогът е документиран. По старата ПРСР 2014–2020 г. над 800 проекта на стойност над 143 милиона евро останаха нереализирани, а през декември 2025 г. бяха безвъзвратно изгубени 218,8 милиона евро от същата програма. По новия Стратегически план рискът се повтаря в по-остра форма заради по-краткия срок за усвояване. Поставена като AOB точка, искането не предизвиква незабавно решение — то е сигнал за политическо внимание, който Комисията ще трябва да отчете при подготовката на пакета от 12 юни. Доколко пакетът ще включи именно дерогация от N+2 или ще предложи друга форма на гъвкавост, ще се разбере тогава.
Четвърта тема: другите точки от дневния ред
Освен трите големи теми, Съветът разгледа и поредица от информационни точки, които заедно очертават мащаба на натиска върху европейското земеделие.
Среща на директорите по ОСП в Кипър, 28–30 април. Председателството представи резултатите от срещата в Пафос, на която представители на всички държави членки и Комисията обсъждаха изпълнението на действащите Стратегически планове и рамката за ОСП след 2027 г. Три тематични работилници — по управление и изпълнение на бъдещите Национални и регионални партньорски планове, по финансирането на земеделието през 30-те години (роля на финансовите инструменти, гаранции, рисков капитал) и по преходните мерки към устойчиво и устойчиво земеделие. Заключенията не са обвързващи, но дават представа за посоката, в която Комисията изгражда следващия програмен период.
Безпрецедентна суша в Словакия. Словашката делегация информира Съвета за положението в земеделието след екстремна суша. Точката е информационна; конкретни мерки на ниво ЕС не са разгледани.
Натиск върху земеделието на ЕС — ЕС трябва да действа. Обща точка, внесена от държава или група държави в Съвета, за общия натиск върху сектора. Подобни точки обикновено служат за позициониране преди по-големи дебати — в случая преди преговорите за многогодишната финансова рамка и ОСП 2028–2034 г.
Класификация на соята по методологията ILUC. Технически въпрос, свързан с класификацията на културите по риск от непряко изменение на земеползването — релевантен за биогоривата и за вноса на соя от Меркосур.
Продължаваща трудна ситуация в литовския млечен сектор. Този ред има пряка връзка с предишния анализ за сделката със САЩ. Литовският млечен сектор е под натиск от падащи изкупни цени и от затварянето на китайския пазар след наложените от Пекин антисубсидийни мита от 13 февруари 2026 г. (от 7,4 до 11,7 на сто) върху европейско сирене и висомаслено мляко и сметана. Същата динамика, която засяга и българския млечен сектор — европейският пазар е под двоен натиск (свръхпредлагане и затворен експорт), и сега се добавя и преференциалният достъп за американски млечни продукти.
Отклонение от правилото N+2. Българската точка, разгледана по-горе.
Какво от това стига до българския стопанин
Заседанието на 26 май няма да доведе до незабавни промени на полето. Това, което ще се случи в близките седмици, е концентрирано в две дати. На 12 юни Комисията внася целевия ОСП пакет — който ще покаже дали и в каква форма ще се включи дерогация от N+2 или друга форма на гъвкавост за неусвоените средства. В средата на юни Европейският парламент гласува пленарно регламентите от сделката с САЩ. Тези две решения, заедно, определят какво ще се случва с европейския аграрен бюджет и с европейския аграрен пазар през следващите месеци.
За България става дума за две различни сметки, които вървят паралелно. Първата — какво ще се запази от средствата по сегашната ОСП, които иначе ще се отпишат. Втората — каква ще е цената на едро на свинското и млечното на европейския пазар, от който страната купува дефицита си, след като сделката със САЩ влезе в сила и при положение, че китайските мита продължават да притискат европейските експортьори. Двете сметки не се срещат в една статия и в едно решение, но се срещат в стопанството на всеки производител, който едновременно ползва европейска подкрепа и продава на цена, формирана извън страната.
Използвани източници
— Съвет на ЕС (Consilium), „Main results of the Agriculture and Fisheries Council, 26 May 2026“ — официално прес-съобщение за резултатите от заседанието.
— Council of the EU, document 9437/26 (20 май 2026) — Communication COM(2026) 310 final: „Fertiliser Action Plan: Partnership for ensuring the availability, affordability and strategic autonomy in home-grown EU fertilisers“. Подробни данни за цените на торовете, зависимостта от внос, краткосрочни и средносрочни мерки.
— Council of the EU, document 9236/26 (21 май 2026) — AOB точка от България, подкрепена от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия: „Request for the introduction of a derogation from the N+2 rule under the CAP Strategic Plan for the period 2023–2027“.
— Council of the EU, document 9310/26 (20 май 2026) — „Meeting of Common Agricultural Policy Directors, Cyprus, 28–30 April 2026“. Заключения от трите тематични работилници за изпълнение на ОСП, финансиране на земеделието и преход към устойчиво земеделие.
— Cyprus Mail, „EU focuses on agricultural resilience and food security“ (26 май 2026) — изявления на министър Мария Панайоту след заседанието.
— INSIGHT EU MONITORING, „Main results of the EU Agriculture and Fisheries Council on 26 May 2026“ — обобщение на дневния ред и реакциите на министрите.
— Предходен анализ на zemedeleca.bg: „Сделката ЕС–САЩ: преференциален достъп за американско свинско, мляко и преработени храни“ (28 май 2026) — за връзката между гласуването на сделката от Турнбери и натиска върху европейския млечен пазар, включително китайските антисубсидийни мита от 13 февруари 2026 г.
— Архив на zemedeleca.bg: данни за загубените средства по ПРСР 2014–2020 (218,8 млн. евро отписани, декември 2025; над 800 проекта на стойност над 143 млн. евро нереализирани).
Понятия
Правило N+2 / N+3 — механизъм за автоматично отписване на средства от европейския бюджет. Поетите като ангажимент в година N средства трябва да бъдат разплатени до края на N+2 (или N+3) — иначе се отнемат от бюджета на държавата членка. Колкото по-малко години има за освояване, толкова по-висок е рискът при административни или пазарни шокове.
AOB точка — от английското „any other business“ — точка „други въпроси“ в дневния ред на Съвета. Има информационен характер; не води до законодателно решение, а сигнализира политическо внимание към темата.
Селскостопански резерв на ЕС — финансов инструмент в рамките на ОСП, който се мобилизира при пазарни шокове и кризи. От него ще се отпуснат 400 милиона евро за плана за торовете.
CBAM — Carbon Border Adjustment Mechanism — механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата. Налага мита върху въглеродно интензивни вносни продукти, за да се изравнят условията с европейските производители, които плащат за емисиите си. За торовете влиза в сила с по-нисък марж от стандартния.
RENURE — REcovered Nitrogen from manURE — рециклиран азот от оборски тор. Позволява на стопаните в нитратно уязвими зони да заменят минерални торове с продукти от рециклиран животински тор.
