Световната реколта за 2026/27 е с 24,7 млн. тона по-малка от миналогодишната, а цената на MATIF слезе от триседмичен връх до около 207,50 евро за тон за десет дни. Тази година цената идва от разходите за производство и от Ормузкия проток, не от количеството зърно.
Тези дни всеки производител чете едно и също: реколтата по света е по-слаба, в САЩ суша, очакват се по-малко засети площи с пшеница, добивите под въпрос. Заключението идва само — по-малко зърно, по-висока цена, значи си струва да се изчака. После поглежда борсата и вижда обратното. На 21 май пшеницата на парижката борса MATIF е на триседмичен връх; на 29 май вече е около 207,50 евро за тон, а пазарът върви надолу. По-малко зърно, а цената слиза. Това разминаване не е грешка на пазара — то е най-важното за разбиране тази година.
Причината е, че цената на пшеницата в момента не зависи от количеството зърно, а от това колко струва да се произведе.
По-малко зърно не значи недостиг
Реколтата наистина е по-малка. По прогнозата на USDA от 12 май световното производство на пшеница за сезон 2026/27 е 819,1 милиона тона — с 24,7 милиона по-малко от рекордните 843,8 милиона година по-рано, спад от около 3 на сто. Причините са конкретни: суша в американските Грейт Плейнс с близо една трета пропаднали площи в Тексас и Оклахома, спад около 25 на сто в Аржентина, около 19 на сто в Австралия. У нас и в част от ЕС производители и анализатори очакват по-малко засети площи с пшеница, защото ниските цени през миналия сезон изтласкаха част от тях към други култури като рапицата.
Но по-малко зърно и недостиг не са едно и също. Преходните запаси остават около 275 милиона тона — близо 124 дни световно потребление; буфер, който се свива, но е далеч от изчерпан. Украйна очаква да върне износа си нагоре с около 60 на сто през 2026/27 и да стигне четиригодишен връх на запасите. Аржентина свали експортното мито върху пшеницата до 5,5 на сто и добавя предлагане. Има по-малко зърно от миналата година, но има достатъчно — и когато има достатъчно, купувачът не се страхува, че ще остане без, и затова не гони цената нагоре.
Точно тук е капризът на годината. Думата „недостиг“ звучи най-убедително тъкмо сега, когато реколтата видимо отслабва — лошата реколта сякаш я потвърждава. Само че цената не я потвърждава. Ако зад нея стоеше истински недостиг, тя нямаше да пада, докато добивите се влошават.
Откъде идва цената, щом не идва от зърното
Цената идва от разходите за производство, а те — от петрола и от един проток на другия край на света. На 26 май рапицата в Париж загуби 11 евро за тон, след като петролът WTI падна с близо 7 на сто на сигнали за затопляне на отношенията между САЩ и Иран. Пшеницата я последва. Връзката минава през Ормузкия проток.
През Ормуз минават около 25 на сто от световната морска търговия с петрол и около 20 на сто от втечнения газ. Откакто протокът е практически затворен заради войната между Иран от една страна и САЩ и Израел от друга, горивото и азотните торове поскъпнаха. Пшеницата е сред културите с най-голяма нужда от азот и затова усеща тези разходи пряко. Връзката е измерима: през април, когато протокът се отвори за кратко, торът карбамид в Ню Орлеан поевтиня с около 18 на сто за седмица — от 780 на 640 долара за тон.
Затова когато на 29 май пазарът тръгна надолу — и в Париж, и в Чикаго, където пшеницата е около 610 цента за бушел, тоест приблизително 195 евро за тон, в четвърта поредна сесия на спад — причината не беше повече зърно отнякъде. Беше надеждата, че протокът ще се отвори, че горивото и торовете ще поевтинеят, а с тях и себестойността на новата реколта. Цената на пшеницата следва цената на това, с което се произвежда, не глада за самата нея. Ако зад нея стоеше истински недостиг, цената нямаше да пада, докато добивите се влошават.
Висока цена, която не е сила
Затова тазгодишната висока цена е различна от тази през 2022. Тогава цената беше висока заради реален страх от недостиг след началото на войната в Украйна — купувачите изпреварваха един друг, плащаха премия, гонеха количества. Който задържеше зърно, печелеше, защото отсреща имаше нужда.
Сега цената е висока, защото производството е скъпо, не защото някой се бори за зърното. За производителя това е неудобна разлика. Той плаща високите разходи на годината — торове и гориво, поскъпнали с порядъка на 30 до 40 на сто след ескалацията в Близкия изток — но насреща няма купувач, който да се конкурира за реколтата му. Носи тежестта на скъпото производство без силата, която в друга година би дошла от търсенето. Цифрата на борсата изглежда като добра новина, а всъщност не казва нищо, докато не се сложи срещу това колко е струвало да се стигне до нея.
Кой може да чака и кой не
Това поставя въпроса кой може да си позволи да изчака по-добра цена и кой не. И тук позициите са неравни. Големите международни търговци могат да чакат, защото не зависят от една реколта и един произход. Когато българското зърно не им допада по цена, на същата маса лежат руско, украинско, аржентинско. Украйна тъкмо се готви да върне износа си нагоре с около 60 на сто; Аржентина свали митото до 5,5 на сто и тласка още количества към пазара. Купувачът, който има избор между пет произхода, няма причина да се надпреварва за който и да е от тях — изчаква и взема най-изгодния. Разполага и със складове, и с капитал да задържи, докато цената му хареса.
Единичният производител няма този лукс. Реколтата му е една, прибрана е в тесен прозорец, а кредитът, рентата и разходите за следващата година искат да се обърне в пари по график, не когато пазарът благоволи. Той не може да чака пет месеца за по-добра котировка — лихвата и задълженията текат. Затова в година без надпревара за зърното силната страна на масата е тази, която може да отложи сделката, а слабата — тази, която трябва да продаде в срок. Прибавя се и че изкупвачите стават все по-малко и по-големи с продължаващата консолидация в зърнената търговия, което свива още алтернативите на дребния продавач и възможността му да изчака свой момент.
Какво е сигурно и какво не
Сигурно е едно: тази година сигналът, на който производителят обикновено разчита, сочи другаде. Обичайно по-слабата реколта е знак да се изчака за по-висока цена. Но тази година цената не зависи главно от реколтата — зависи от това какво ще стане с протока, с петрола, с торовете. Старият сигнал е изместен от друг.
Какво следва оттук не е сигурно и не бива да се представя като сигурно. Възможно е цената да се задържи или да поеме нагоре, ако протокът остане затворен и вложенията поскъпнат отново. Възможно е да слезе, ако напрежението спадне и Ормуз се отвори — точно това залага пазарът в края на май. Двата изхода са отворени и зависят от хода на войната, не от добива. Затова решението да се продаде или да се изчака тази година е залог върху геополитиката, не върху реколтата, и всеки производител го прави със собствената си сметка за това колко време може да чака.
Едно обаче си струва да се запомни преди всяка такава сметка. Цената от 207 евро не е цена, която светът плаща, защото му трябва зърното. Тя отразява колко скъпо е станало да се произведе. И това е разликата, която мени всичко: висока цена от недостиг възнаграждава онзи, който може да изчака. Висока цена от скъпо производство просто прехвърля тежестта на разходите върху онзи, който не може.
Източници:
- Euronext/MATIF и CBOT котировки към 29 май 2026 (Barchart, със закъснение): пшеница MATIF 207,50 €/т; пшеница CBOT 610,50 ц/бушел.
- Борсови котировки и пазарни обзори към 29 май 2026: триседмичен връх на MATIF (21 май); спад на рапицата с 11 €/т, свързан с понижението на петрола (26 май); понижена оценка на USDA за зимната пшеница в САЩ при продаващ пазар (28 май); сигнали за деескалация в Близкия изток и мечи тон (29 май).
- Bloomberg, пазарни репортажи за пшеницата и торовете, април–май 2026: спад на карбамида с около 18% при кратко отваряне на Ормуз; чувствителност на пшеницата към доставките на тор през протока.
- Камара на общините на Обединеното кралство, брифинги за конфликта Иран–САЩ и Ормузкия проток, май 2026: протокът фактически затворен въпреки условното примирие; около 25% от морския петрол и около 20% от втечнения газ преминават през него.
- USDA WASDE-671, май 2026: световно производство на пшеница 2026/27 — 819,1 млн. т (спад с 24,7 млн. спрямо 843,8 млн. за 2025/26); преходни запаси около 275 млн. т. SovEcon за украинския износ 2026/27.
