Брюксел готви дигитален план за водата. Какво съдържа за земеделието

 На 27 май Европейската комисия отвори обществена консултация — призив за събиране на доказателства — в подкрепа на изготвянето на план за действие за дигитализация на водния сектор в целия Съюз, включително инициатива за интелигентно измерване. Призивът е отворен до 24 юни 2026 г. и кани земеделски организации, водни оператори, технологични компании и отделни производители да представят данни и добри практики. Това е първата конкретна стъпка по линия на дигитализацията от приетата година по-рано Стратегия за водна устойчивост (4 юни 2025 г.) — рамков документ с над 30 действия, който определя политиката на ЕС по водата за следващите години.За българския земеделец документът има значение по една ясна причина: през рамката, която се изгражда сега, ще минават изискванията, насоките и част от финансирането за напояване през следващия програмен период. Затова си струва да се знае какво съдържа, преди да е приет в окончателен вид.

Трите цели на стратегията

Стратегията формулира три направления. Първото е възстановяване и опазване на водния цикъл — от извора до морето — чрез прилагане на вече съществуващото законодателство (Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията) и чрез по-добро задържане на водата в почвата. Второто е изграждане на „водно-интелигентна икономика“ — повишаване на ефективността при ползване на водата. Третото е осигуряване на чиста и достъпна вода за всички.

В рамките на второто направление Комисията публикува и Препоръка за водна ефективност с цел подобрение от поне 10% до 2030 г., като всяка държава членка определя собствена национална цел. Един от основните проблеми, който документът адресира, са загубите по мрежите: течовете варират между 8% и 57% в различните държави. По разчетите в призива за доказателства интелигентното измерване може да свали потреблението с до 25%, дигиталните системи — с още 5–8%, а откриването на течове — с още 7–14%.

Какво предвижда за земеделието

Земеделието е разгледано отделно, защото е най-големият потребител на вода в ЕС. Тук числата изискват уточнение: според анализ на Института за европейска екологична политика (IEEP) по стратегията секторът отговаря за около 59% от консумираната вода в Съюза; по-консервативни оценки на ЕС поставят дела на около 24% от общото водочерпене. Разликата идва от метода — енергетиката черпи големи количества за охлаждане, но ги връща в системата, докато водата в земеделието до голяма степен се консумира. В Южна Европа делът на земеделието във водочерпенето достига 60% и повече.

Мерките, които стратегията предлага за сектора, са насочени основно към технологична ефективност — капково и прецизно напояване, интелигентно управление на водата, устойчиви на засушаване сортове. По данни на Европейската агенция за околна среда потенциалът за спестяване при напояваното земеделие достига до 20% от водочерпенето. Подкрепата ще се канализира през следващата Обща селскостопанска политика — преходни пакети, целеви зони за намеса, отделна работна група по водна устойчивост в мрежата на ОСП, както и плащания и инвестиционни мерки за по-ефективни напоителни инсталации през националните стратегически планове.

Стратегията съдържа и една препоръка, която заслужава внимание: държавите членки да преразгледат субсидиите, които водят до неефективно използване на водата, и да пренасочат тези средства към целеви мерки за ефективност. Формулировката е необвързваща — препоръка, не задължение — но задава посоката на мисленето в Брюксел за следващия период.

Българската рамка

За да се разчете какво значи това у нас, са нужни няколко числа за състоянието на напояването. България разполага с над 5,4 млн декара годни за поливане площи. Реално напояваните са малка част от тях — по агростатистиката за 2023 г. около 758 200 декара, тоест близо 6%; други оценки дават дори 1–2%. Точното число е трудно за установяване, защото последното пълно преброяване на поливните площи е отпреди повече от две десетилетия, а МЗХ обяви намерение за ново.

Хидромелиоративната инфраструктура е изградена в по-голямата си част в периода 1950–1980 г. „Напоителни системи“ ЕАД управлява мрежа, проектирана някога да обслужва над 740 000 хектара, при значителни загуби на вода по каналите и амортизирани съоръжения. Поливният сезон 2026 започна при 43% запълнени язовири. През 2024 г. дружеството разработи първия електронен Регистър на поливните площи — дигитализирана база за размера на площите и водоизточниците. Тоест измерването, за което говори европейският документ, на местно ниво вече прохожда.

Какво следва

Консултацията по дигиталния план е отворена до 24 юни 2026 г. След нея Комисията ще изготви плана за действие и ще продължи прилагането на стратегията; първият Форум за водна устойчивост е предвиден на всеки две години, а средносрочен преглед на стратегията — през 2027 г. За земеделието реалните параметри — кои мерки, с какъв ресурс, при какви условия — ще се определят в преговорите по ОСП за периода 2028–2034 г., които влизат в горещата си фаза през втората половина на 2026 г.

Дотогава документът остава рамка и посока, не приложен инструмент. Но е рамката, в която ще се вписват националните решения за напояване — и затова е по-добре да се познава отрано, отколкото да се чете в готов вид.

Източници:

Европейска комисия — съобщение за стартиране на призив за събиране на доказателства за дигитализация на водния сектор, 27 май 2026 г. (отворен до 24 юни 2026 г.); прессъобщение за приемане на Европейската стратегия за водна устойчивост и Препоръка за водна ефективност, 4 юни 2025 г. Институт за европейска екологична политика (IEEP) — анализ на Стратегията за водна устойчивост, август 2025 г.: дял на земеделието във водопотреблението, препоръка за преразглеждане на субсидиите. Европейска агенция за околна среда (EEA) — доклад за потенциала за спестяване на вода, юни 2025 г.: дял на Южна Европа, потенциал в напояваното земеделие. Европейска комисия, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ — мерки за устойчиво управление на водата през стратегическите планове по ОСП. Агростатистика на МЗХ за 2023 г. — напоявани площи по райони. „Напоителни системи“ ЕАД — данни за годни за поливане площи и за електронния Регистър на поливните площи, 2024 г. Данни за поливен сезон 2026 г. — запълване на язовирите към април 2026 г.