Какво се случва с политическото поведение на сектор, който е останал без хора, които да го разбират
Тази седмица в Кнежа отвори врати Център за високи постижения в професионалното образование, в който ученици от петнайсет до осемнайсет години работят с реална земеделска техника, инфрачервени анализатори на зърно, умна оранжерия и метеостанция. На подобна стъпка са и центровете в Генерал Тошево, Павликени, Попово и Сандански. Това е истинско движение в добра посока, и заслужава да се признае открито. Същевременно то задава по-неудобен въпрос: какво се случва с политическото поведение на сектор, в който дори най-добрите училища не могат да компенсират три десетилетия загуба на човешки капитал на всички нива — от полето до науката.
Положителната точка
Откриването на Центъра в Професионалната гимназия по земеделие „Стефан Цанов“ в Кнежа е реално постижение. В учебното хале има нов трактор McCormick, сеялка Monosem, торачка Sulky. До тях — кабинети по диагностика и ремонт, симулационна зала, лаборатория по агроекология с почвоанализатор, който измерва азот, фосфор и калий и автоматично изчислява точна препоръка за торене за десетки култури. Има инфрачервен анализатор, който за десет секунди определя протеин, масленост и нишесте в зърното. Има умна оранжерия с прецизно капково напояване, метеостанция, микроскопия за разпознаване на болести и вредители.
Зад техниката стои екип от учители и директор, който е свършил работата. Финансирането е по процедура BG-RRP-1.014 от Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук програмата срещна училище, което знае какво иска от нея, и резултатът се вижда.
Малкият парадокс на броя
Кнежа е сред 28 професионални гимназии в страната, получили статут на Център за високи постижения по същата процедура. Числото 28 покрива всички професионални области — строителство, морски науки, ядрена енергетика, дървообработване, информационни технологии, ветеринарна медицина, селско стопанство. По една гимназия на област. В земеделието са пет: „Стефан Цанов“ в Кнежа, „Тодор Рачински“ в Генерал Тошево, „Цанко Церковски“ в Павликени, „Никола Пушкаров“ в Попово, „Климент Тимирязев“ в Сандански. Към тях се добавя ветеринарната „Проф. Димитър Димов“ в Ловеч. Шест центъра в цялата страна.
За мащаба — една австрийска федерална провинция, Долна Австрия, поддържа седемнадесет специализирани земеделски училища на три нива. В една провинция, сравнима с няколко наши области, са повече, отколкото в цяла България. Програмата ни работи, и в Кнежа точно сега показва какво е възможно. Но действа точково, не системно. Останалите професионални гимназии в земеделието — десетки — продължават с поддържащ бюджет, остаряло оборудване и слаба връзка с реалния сектор.
В Кнежа стоят две нива на капитал
Има нещо, което съобщението за Центъра не споменава, а което е видимо за всеки, който познава града. В Кнежа стои и Институтът по царевицата към Селскостопанската академия. Той е създаден със заповед на Министерството на земеделието през 1924 година като Опитно поле към Практическото земеделско училище — тоест двете институции имат обща корен преди сто и две години. От 1962 г. Институтът работи по всички проблеми на царевицата в страната. В неговата история са признати общо 96 хибрида царевица, от които 23 в действащата Национална сортова листа на България, заедно с 29 линии и 4 специални хибрида. Поддържа работна колекция от 2 246 образци растителен генофонд — наши и чужди самоопрашени линии, сортове и популации. Колективът е около 99 души. Институтът има докторска програма, акредитация по ISO 9001:2015, участва в „Еразъм+“ и през 2026 г. взе награди на АГРА.
Това не е разпаднала се институция. Това е скромно работещ научен център — селекция, която продължава да произвежда хибриди с имена като Кнежа 435, 461, 560, 561, 649, 652, плюс пуклива и захарна царевица. В сравнение с какво е било и какво е необходимо — слабо. В сравнение с разпада на много други институти на Селскостопанската академия — оцеляло. Кнежа от тази седмица така показва двете нива на земеделския капитал в едно физическо място: училище, което се обновява, и институт, който се държи. Долното ниво вече има нова техника. Горното ниво — селекционната школа — пази какво е останало с по-малко хора, отколкото е имало преди двадесет години.
Гласът на сектора
Зърнопроизводителка от Добруджа с дългогодишен опит формулира кадровия проблем по начин, който рядко се чува публично. В коментар под предишен анализ на zemedeleca.bg тя описа хората, които днес стопанисват българската земя, така: „самоуки, мераклии, трошачи на техника и стари уморени кадри“. Три различни диагнози в едно изреждане. „Самоук“ е неутрално. „Мераклия“ — не. Мераклията се хвърля от страст, не от подготовка; желанието замества знанието. „Трошач на техника“ е осезаемо — не „неефективно използване на капитал“, а трошене, чупене. Стопанството има скъпа машина и я разваля, защото не я разбира. „Стари уморени кадри“ — възрастта и умората са свързани не случайно. Старите вече не са ресурс, защото системата ги е изтощила. Те нямат сили да предадат каквото знаят.
Във второто си изречение фермерката стига до нещо още по-точно: „Образованият ще прозре ситуацията, необразованият ще избива комплекси.“ Това е казано с три думи, до което Алфред Адлер стига през век социологическа теория за чувството за малоценност и защитните механизми. Образованието не е просто знание. Липсата му не е просто незнание. Тя е причина за определен тип поведение. Необразованият не само не разбира какво се случва — той реагира на собственото си неразбиране през защитен механизъм, който обвинява, търси врагове, хваща се за лесни обяснения.
Трите нива на липсата
Кадровата криза в земеделието не е едно нещо. Тя е три различни кризи, всяка със своя история и свой механизъм на загуба, плюс една четвърта липса, която рядко се назовава отделно.
Горното ниво — наука, селекция, инженерство. Тук стоят селекционерите, агрономите-изследователи, машинните инженери за земеделска техника. Тук се правят сортовете, хибридите, машините, агрономиите, които стоят в основата на цялото производство. Селскостопанската академия — централната институция за това ниво — е свила броя на изследователите си от 786 души през 2003 г. на 479 през 2021 г. Годишният ѝ бюджет за 2026 г. е около 45,3 милиона евро. Нидерландският еквивалент — Wageningen University & Research, по класации първият или вторият аграрен университет в света — разполага с бюджет от около един милиард евро годишно. Числовата разлика е порядък, натрупана за две десетилетия.
Средното ниво — агрономи, технолози, оператори, ветеринари. Тук стоят хората, които вършат ежедневната работа на стопанството и на индустрията около него. Общата заетост в селското, горското и рибното стопанство в България е около 137 900 души към първото тримесечие на 2025 г., при близо 47 300 предприятия в сектора. За тази заетост държавата подготвя кадри в два основни университета — Аграрния в Пловдив и Тракийския в Стара Загора. През ноември 2025 г. и двата обявиха допълнителен прием за учебната 2025/2026 г. в основните аграрни специалности — агрономство, зооинженерство, рибовъдство, екология. Допълнителен прием значи едно: основният прием през лятото не запълни държавната поръчка. По анализ на Института за пазарна икономика, едва 3,7 на сто от завършилите аграрните гимназии започват работа в селското и горско стопанство по статистическата дефиниция; друга част отива в дилъри, дистрибутори и преработка, но и този поток е малък.
Долното ниво — квалифицирана работна ръка в самото поле. Тук стоят берачите, оранжеристите, фермерите. Овощари и зеленчукопроизводители се наддават за сезонни работници, надниците минаха 40 евро на ден, а местни не се намират. Розопроизводители в Казанлъшко вече трета година си водят берачи от Непал. Това не е въпрос на образование — то е въпрос на брой хора. Образованието не помага: не може да обучиш човек, който не съществува.
Четвъртата липса — икономика и администрация на земеделско стопанство. Това рядко се назовава отделно, защото попада между нивата. Висше обучение по аграрна икономика в страната има — в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в Свищов (от 2022 г. в съвместна програма с УНСС), в Аграрния университет в Пловдив, във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив. Това са специалности, които съществуват на хартия и произвеждат малък брой завършили. В средното професионално образование обаче специалност „Икономист“ за земеделието има практически само в ПГ по земеделие в Търговище, при това във вечерна форма. В Центъра в Кнежа фокусът е „Механизация и цифровизация в аграрния сектор“ и „Фермерство“ — техническите страни на работата. Икономиката и администрацията — управление на стопанство, планиране на разходи и приходи, договорна работа, документация по ОСП, кандидатстване по проекти — се преподават рядко и без приоритет. Цената е документирана: от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. над 218,8 милиона евро не са били усвоени, защото над 800 проекта не са били реализирани от собствените им бенефициенти в крайните срокове. Това са пари, които държавата е поверила на хора, чиято управленска подготовка не е била проверена.
И една реалност, която никое училище не решава
През 1989 година България има 9 009 018 души. В края на 2025 година — 6 423 207 души. Спад от около 2,6 милиона за тридесет и шест години — близо тридесет на сто от тогавашното население. През 2025 г. за първи път от десетилетия миграционният поток на излизащите рязко спадна — само 4 532 души емигрираха, осем пъти по-малко от пика през 2019 г. Това не е добра новина: причината е, че няма повече кой да напусне в количества, които да поддържат стария поток. Селските райони у нас са сред най-бързо обезлюдяващите се в Европейския съюз. По прогноза на Евростат страната ни ще загуби още около 1,8 милиона души до края на века.
Тази реалност стои над всяко образователно решение. Дори да обучим всеки годен младеж в Кнежа, Сандански и Павликени, числото на годните е малко спрямо нуждата на цялата икономика. И вътре в това число действат няколко селекции, които отнемат поток още преди да стигне до фермата: емиграцията към Германия и Нидерландия, където същият този младеж бере череши за дванадесет до петнадесет евро на час; вътрешната миграция към София и големите градове; конкуренцията от информационните технологии, куриерството, складовата работа в чужбина; и социалната дистанция към самото земеделие, която прави фермата „последен избор“ за всеки, който има друг. Кнежа е силна, но е остров в обезлюдяващ се терен. Без този факт всяко обещание за решение е невярно.
Какво се случва с политиката на сектор без знание
Тук пристига централната неудобна точка, която фермерката от Добруджа е назовала. Когато един сектор бъде оставен системно без знание тридесет години — без работещо горно ниво на наука, без надеждно средно ниво на агрономи, технолози и инспектори, без долно ниво на квалифицирана работна ръка, без обучение по икономика на стопанството — агрегатното му политическо поведение придобива определени черти. Сектор без инструменти за анализ на собственото си положение става по-реактивен, защото без знание реакцията предхожда разбирането. Става по-обвинителен, защото без рамка за разпознаване на структурните си причини насочва натиска към видими лица. Става по-склонен към лесни обяснения — веригите, Брюксел, спекулантите — защото лесните обяснения изискват по-малко работа от структурните. И става по-податлив на популизъм, защото без собствен инструментариум за проверка приема първото, което му звучи познато.
Това не е нова или само българска констатация. По работата на Роджър Иатуел и Матю Гудуин върху подкрепата за реактивни политически движения в Европа от последното десетилетие, тя системно идва от общности с по-нисък образователен капитал — и това важи за фермери, за работници, за пенсионери, за всяка група, в която светът се сменя по-бързо, отколкото знанието успява да го настигне. Не става дума за индивидуалната оценка на тези хора. Става дума за структурна динамика на агрегата: система, която тридесет години не произвежда образовани кадри, накрая произвежда определен тип политика. Тя не я заслужава като присъда — тя я произвежда като следствие.
Конкретиката за нашия сектор е видима, и тя не е специфична за една партия или едно правителство. Кризата в земеделието — поскъпване на торове и гориво, цикъл на ниски изкупни цени за основни сектори, концентрация на земя в малко стопанства, изчезване на животновъдството — произвежда натиск, който търси посока. Този натиск се излива върху търговските вериги, при положение че маржовете им са 2 до 3 на сто и реалната концентрация е на много други места във веригата на стойността. Лозунгите за „Брюксел ни ограбва“ намират аудитория в момент, в който страната получава около 2,5 евро за всяко 1 евро вноска в общия европейски бюджет. Подкрепата за регулаторни пакети, които обещават да накажат „спекулата“, расте сред стопанства, чиито собствени интереси те не защитават. Това се случва при всяка крайна позиция от ляво и от дясно. Образованите фермери също могат да правят грешни политически избори; връзката не е автоматична за индивидите. Но агрегатът на сектора се движи в посока, която неговата собствена образователна структура произвежда — независимо коя партия е на власт.
Въпросът, който трябва да се пренареди
Обичайният въпрос на разговора за кадрите е „как да обучим повече фермери“. По него вече се работи — има програма, има шест центъра за високи постижения в земеделието, има допълнителни приеми. Резултатите се виждат и в Кнежа, и в Генерал Тошево. Но те няма да решат структурната сметка, защото мащабът им е малък спрямо нуждата, а главното им ограничение не е образователно, а демографско.
По-точният въпрос е друг. Имаме ли изобщо хората, които да обучим? И ако нямаме — какво се случва политически през двадесетте години, в които ще се изграждат нови, докато сегашният сектор продължава да гласува, протестира и подкрепя политики на основата на сегашната си образователна структура?
Защото докато се чака новото поколение — а то ще се изгражда петнадесет до двадесет години в най-добрия сценарий, ако изобщо има от кого — настоящото поведение на сектора е политически реален фактор. То решава кой ще управлява министерството на земеделието, кой ще преговаря в Брюксел за ОСП 2028–2034, кой ще приема пакети като този от 11 май. И това решение се взема от хора, чиято система не им е дала инструмент да разпознаят собствените си структурни причини. Това не е тяхна вина. Това е следствие на тридесет години невидими решения за това какво ще знаят онези, които стопанисват българската земя.
Фермерката от Добруджа вижда това отвътре. Тя различава прозиращия от избиващия комплекси — и знае, че второто се случва, защото първото не е възможно. Анализът разгръща нейното наблюдение в по-широка структура. И стига до изречение, което самата тя би разпознала: кадровата криза в земеделието вече не е само икономическа. Тя е политическа криза, преоблечена в селскостопанско облекло. Хора, които знаят, не я заслужават; и хора, които не знаят, не я избират — те я наследяват, защото им е била произведена от системата, в която са пораснали.
Ася Василева
Използвани източници
— Професионална гимназия по земеделие „Стефан Цанов“ — Кнежа: официална информация за откриването на Център за високи постижения в професионалното образование и обучение, май 2026 г. Финансиране по процедура BG-RRP-1.014 „Изграждане на центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение“ по Националния план за възстановяване и устойчивост.
— Министерство на образованието и науката, ИСУН 2020 — списък на 28-те одобрени професионални гимназии по процедура BG-RRP-1.014, включително аграрните в Кнежа, Генерал Тошево, Павликени, Попово, Сандански и ветеринарната в Ловеч, 2023 г.
— Селскостопанска академия, Институт по царевицата — Кнежа: официална информация на ic-kneja.com — Програма за развитие 2022–2026 г., 96 признати хибрида общо, 23 в Националната сортова листа, 29 линии, 4 специални хибрида, 2 246 образци растителен генофонд, колектив около 99 души, ISO 9001:2015, докторска програма, награди от АГРА 2026.
— Тракийски университет — Стара Загора и Аграрен университет — Пловдив: обявления за допълнителен прием за учебната 2025/2026 г. в Зооинженерство, Агрономство (полевъдство), Агрономство (етерично-маслени култури), Рибовъдство и аквакултура, Екология и опазване на околната среда, ноември 2025 г.
— Стопанска академия „Д. А. Ценов“ — Свищов: специалност „Аграрна икономика“ (съвместна програма с УНСС от 2022/2023 г.); Аграрен университет — Пловдив: специалност „Аграрна икономика“; Висше училище по агробизнес и развитие на регионите — Пловдив: специалност „Аграрна икономика“. ПГ по земеделие — Търговище: специалност „Икономист“ във вечерна форма.
— Институт за пазарна икономика — анализ за съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката (Индекс на съответствие), 2026 г.: 3,7 на сто от завършилите аграрни училища отиват в селското и горско стопанство по статистическата дефиниция.
— Национален статистически институт: данни за заетостта в селското, горското и рибното стопанство — 137 900 души към Q1 2025; 47 300 предприятия в сектора за 2024 г.; преброяване 1989 г. (9 009 018 души); брой на населението към края на 2025 г. (6 423 207 души); миграционни данни 2014–2025 г.
— Евростат — дългосрочна демографска прогноза за ЕС и държавите членки, 2025 г.: очакван допълнителен спад на българското население с около 1,8 милиона души до 2100 г.
— Селскостопанска академия — годишен доклад: брой на изследователите 786 (2003) → 479 (2021); годишен бюджет 2026 г. около 45,3 милиона евро. Wageningen University & Research — публична информация за годишен бюджет, около един милиард евро.
— Министерство на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ — данни за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г.: 218,8 милиона евро неусвоени, над 800 нереализирани проекта.
— Roger Eatwell, Matthew Goodwin — National Populism: The Revolt Against Liberal Democracy, Penguin Books, 2018. Социологическа рамка за връзката между образователен капитал и подкрепата за реактивни политически движения.
— Цитат на зърнопроизводителка от Добруджа — в коментар под публикация на zemedeleca.bg, май 2026 г. Анонимност по нейна изрична молба.
— Предходни анализи на zemedeleca.bg: „Само 3,7% от завършилите аграрни училища отиват в сектора“; „Кадрите, които ги няма: защо българското земеделие няма да се справи без образование“ (1 май 2026 г.); „Хранителен суверенитет — сметката, която числата правят невъзможна“ (18 май 2026 г.); „Реториката иска милиарди, касата стига за бонус по 250 евро на тримесечие“ (26 май 2026 г.); „Имаме капацитет да изхраним петдесет милиона души“.
Понятия и рамки
Човешки капитал на четири нива — икономическо понятие за съвкупността от знания, умения и опит. В земеделието действа на четири нива: горно — наука, селекция, инженерство; средно — агрономи, технолози, ветеринари, инспектори; долно — квалифицирана работна ръка; плюс отделна напречна липса — икономика и администрация на стопанство. Всяко ниво се губи и се възстановява по различен начин.
Чувство за малоценност (Адлер) — понятие на австрийския психолог Алфред Адлер за фундаменталното усещане за недостатъчност, което всеки човек носи в различна степен. Когато то не намери конструктивен изход, се проявява през защитни механизми — отричане, обвинение, агресия, търсене на врагове.
Структурна динамика на агрегата — разлика между индивидуално поведение и поведение на група. Един образован фермер може да гласува реактивно; един необразован — рационално. Но като сбор секторът се движи в посока, която неговата образователна структура произвежда.
BG-RRP-1.014 — процедура от Националния план за възстановяване и устойчивост, по която 28 професионални гимназии в страната получават статут на Центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение.
Допълнителен прием във висше образование — обявява се след основния прием, когато държавната поръчка не е била запълнена. Сигнал, че пазарът на труда не привлича достатъчно желаещи към съответната специалност.
Делегиран бюджет в образованието — механизъм, действащ от 2009 г., при който държавните средства за училищата следват ученика. Създава пряк интерес директорите да задържат всеки записан, независимо от резултата.
