Пламен Абровски обявява две посоки за подкрепа на млечния сектор — финансова, която сам признава, че не може да изпълни заради свръхдефицита, и регулаторна. Идеята за обозначаване на процент българско мляко в продуктите се връща в по-мек вид след отхвърления през лятото на 2025 г. законопроект за задължителни 80%. А самото производство на сурово мляко продължава да пада.
В Стара Загора, в кулоарите на БАТА АГРО 2026, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обяви, че работи в две посоки за подпомагане на животновъдите в млечно направление. Първата — финансова. Втората — промяна в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, която ще указва какъв процент българско мляко съдържат продуктите по рафта. Целта, по думите му, е по-силно търсене на български млечни продукти от страна на потребителите, и по-силен натиск на пазара към мандрите да изкупуват българска суровина.
Какво каза министърът
„Дал съм разпореждане в две насоки. Първата насока е да търсим възможност за някакво финансиране. В момента обаче държавата е в много лошо финансово състояние. Премиерът каза, че Европейската комисия възнамерява да открие процедура по свръхдефицит. Търсим също така и всякакъв вид и нефинансови пазарни мерки, с които да им помогнем,“ каза министърът пред журналисти.
За регулаторното решение: „Ще има промени в Наредбата за млечните продукти, за да може вътре да указваме какъв е процентът българско мляко и когато българският потребител да повиши търсенето на българско мляко.“ И още: „Основното е това — да накараме мандрите да купуват българско мляко и да накараме потребителя да търси млечни продукти, произведени от българско прясно качествено мляко.“
Министърът добави, че колкото и да влиза европейско мляко у нас, към края на седмицата се очаква да няма криза на пазара на мляко, тъй като цената на европейския пазар е започнала да се повишава.
Защо финансовата посока е трудна
Министърът цитира премиера Радев. На 28 май, след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Радев обяви, че на 3 юни ЕК ще отвори процедура по свръхдефицит срещу България. Причина — бюджетният дефицит за 2025 г. над 3% от БВП. Това означава, ако наистина стане факт, засилен мониторинг и ограничителни мерки от Брюксел. Финансовата подкрепа за млечния сектор и не само за него е почти невъзможна в близките месеци. Министърът е прав — пари няма.
Идеята не е нова
През юли–август 2025 г. в обществено обсъждане беше внесен проектозакон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Той предвиждаше задължителен дял от поне 80% български млечни продукти — прясно мляко, кисело мляко, краве, биволско, овче и козе сирене, извара — в големите търговски вериги, произведени изцяло от българско сурово мляко.
Законопроектът получи негативни становища от бизнеса, икономисти и юристи. Аргументите бяха няколко: концентрация в български млечен сектор означава, че задължителен дял 80% реално гарантира пазар за ограничен брой производители; ограничаване на промоциите; рискове от съдебни производства от страна на търговските вериги по линия на ЕС-правото. Текстът не премина в сегашния си вид.
Сегашното предложение е по-меко. Не задължение, а информация на етикета. Потребителят знае колко от съдържанието е българско, и сам решава. Това е политически проходимо, регулаторно изпълнимо, и почти без разходи за държавата — точно в духа на епохата.
А има ли мляко
Тук е същинският въпрос. Без него цялата мярка увисва.
Преработката в България е около 700 милиона литра годишно. По данни от Агростатистика на МЗХ и от Междинния секторен анализ на КЗК (декември 2025 г.), производството на сурово краве мляко в България намалява с 25% за периода 2020–2024 г. През същия период вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Към 2025 г. ежемесечно преработвателите работят с над 39 хиляди тона внесени млека и млечни концентрати — буквално, повече от два месеца от годината млечната индустрия работи на чужда суровина. Внос идва основно от Румъния, Унгария, Германия и Полша.
Овчето, козето и биволското мляко са в още по-сериозен спад — между 13 и 24% годишно. Шарката по дребните преживни животни от 2024 и 2025 г. удари допълнително сектор, който и без друго беше под натиск.
Изкупната цена на суровото краве мляко в България към януари 2026 г. е 0,51 евро на литър — сред най-ниските в ЕС. Седмичната динамика показва допълнителен спад от 1,9%. За много стопанства тази цена е под себестойността им. Българската крава, по данни на Евростат, дава три пъти по-малко мляко от средната европейска. Това не е причина — това е резултат. То идва от неинвестирана селекция, от стари сгради, от липсата на капитал за модернизация.
Тоест: дори ако мандрите утре масово се ориентират към българска суровина, такава суровина в нужните количества трудно ще се намери. При сегашната структура на сектора, при сегашната изкупна цена, при сегашното състояние на стадата.
Какво може и какво не може да реши указването на процент
Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е реална възможност. Тя действа на ниво етикет. Потребителят ще получава информация. Това е мярка с малки разходи за държавата (важно в епохата на свръхдефицит) и с ограничен натиск върху бизнеса (което я прави политически проходима). Това е минимумът, който може да се направи в условията, в които министърът работи. То не е малко.
Но самото указване на процент не променя структурата. Тя е друга — какви условия ще накарат българския животновъд да задържи стадото си, да го разширява, да модернизира. И тук пари трябват. Точно тези, които сега ги няма. Затова от другата страна на разговора стои един прост факт: указването работи само ако процентът е там.
