Графиката на Фискалния съвет за май 2026 г. документира второто най-голямо бюджетно отклонение от деветнадесет години. Голямата разлика с финансовата криза е, че този път външен шок няма — дефицитът идва отвътре, от решения за разходи. Засегнатите агенции към Министерството на земеделието и храните научават какво следва: общи 10% намаление на разходите за персонал от 1 септември 2026 г.
Какво показва графиката
На 2 юни 2026 г. Министерството на финансите публикува предварителните данни за изпълнението на консолидирания държавен бюджет към края на май. Същия ден Фискалният съвет публикува графика, която поставя тези данни в исторически контекст — натрупаното бюджетно салдо към края на май за всяка година от 2007 г. насам, измерено като процент от прогнозния БВП.
Числото за май 2026 г.: дефицит от 2,5 милиарда евро, или 2,0% от БВП. За сравнение, същия период на 2025 г. дефицитът е бил 1,3 милиарда евро (1,1% от БВП). За пет месеца сме почти удвоили дефицита в абсолютна стойност.
Графиката показва, че това е второто най-голямо отрицателно салдо към май за деветнадесетте измерени години. По-голямо е било само през май 2010 г. — −1,8% от БВП. Тогавашната ситуация е била резултат от Голямата финансова криза, която удари България през 2009–2010 г. Сегашната — при други условия.
Картата по години
Графиката разказва три различни истории за фискалното състояние на държавата.
2007–2009 г.: периодът на излишъци. Май 2007 г. — излишък 2,9%. Май 2008 г. — излишък 4,5%, пикът. Май 2009 г. — все още 0,8%. Това е времето на ускорен икономически растеж след влизането в ЕС. Чужди инвестиции, ръст на потреблението, силна събираемост на ДДС. Бюджетът тогава беше изграден на разчета на растежа — нещо, което в следващите години ще се покаже като уязвимост, не като предимство.
2010–2014 г.: кризата и възстановяването. Финансовата криза стига до България със закъснение, но удря силно. БВП пада с 5,5% за 2009 г. Май 2010 г. — дефицит 1,8%. Май 2011 г. — все още минус 0,7%. Държавата реагира с фискална консолидация: свиване на разходи, по-висок акциз върху горивата, увеличение на осигурителните прагове. Към 2012–2013 г. бюджетът към май се стабилизира около нулата. Май 2014 г. — нов дефицит 1,1%, но за друга причина — банковата криза с КТБ изисква държавна намеса.
2015–2024 г.: десетилетие на излишъци. Това е период, който икономистите често наричат „златното десетилетие на българския фиск“. Май 2016 г. — излишък 2,9%. Май 2019 г. — 2,5%. Дори в годината на пандемията (май 2020 г.) бюджетът към май е с излишък 1,1% — фискалният ефект от COVID идва по-късно през годината. През този период държавният дълг се движи в диапазона 22–25% от БВП — един от най-ниските в ЕС. Това е резултат от ниски лихвени проценти в Европа, силен ръст на потреблението, добра събираемост на ДДС и стабилен износ.
2025 и 2026 г.: структурно влошаване. Май 2025 г. — дефицит 1,1%. Май 2026 г. — дефицит 2,0%. Две поредни години с нарастващо отрицателно салдо към същия момент. Това не е еднократен шок — това е тренд.
Решаващото различие между май 2026 г. и май 2010 г. е в обстоятелствата, в които се случват. През 2010 г. БВП падаше с 5,5%, безработицата растеше над 11%, експортът се срутваше. Дефицитът беше реакция на външен икономически удар. През 2026 г. БВП расте с около 2,5%. Безработицата е под 5% — исторически ниска. Експортът е стабилен. Световна криза няма. Тоест приходите не падат — те просто не догонват растящите разходи.
Какво причинява дефицита
Министерството на финансите изрично посочва три перо на разходите, които водят растежа. Разходите по консолидираната фискална програма към края на май 2026 г. достигат 19,9 милиарда евро, спрямо 17,4 милиарда за същия период на 2025 г. Това е увеличение от 2,5 милиарда евро за пет месеца.
Първото перо са социалните и здравноосигурителните плащания. Тук основният фактор е „швейцарското правило“ — формула, по която пенсиите се индексират всяка година спрямо ръста на средния осигурителен доход (50%) и инфлацията (50%) за предходния период. Високият ръст на заплатите в публичния сектор през 2024 и 2025 г. и натрупаната инфлация дават индексации, които вече не могат да се намалят без законодателна промяна. Пенсиите са най-голямата отделна позиция в бюджета.
Второто перо са разходите за персонал в публичния сектор. Заплати в МВР, МО, образование, здравеопазване, администрация. Тук от 1 януари 2026 г. влезе общо увеличение от 5%. То е политически защитимо — публичният сектор изоставаше от частния. Но математически е тежко. Само за заплатите в публичния сектор разликата с 2025 г. се измерва в стотици милиони евро на годишна база.
Третото перо са капиталовите разходи. Тук влизат проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които трябва да приключат до края на август 2026 г. Държавата ги авансира — плаща сметките сега, ЕС впоследствие ще възстанови. Тази операция изисква свеж ресурс, който в момента се тегли като нов дълг.
Има и четвърто перо — отбраната. Програмата за F-16 е на обща стойност 2,63 милиарда долара. На 11 май 2026 г. САЩ одобриха нов пакет от 957 милиона долара за 125 ракети. Към това се добавят инфраструктурата на „Граф Игнатиево“ и допълнителните закупувания. Тук обаче има специфика: разходите за отбрана се ползват от европейска дерогация, която при оценката за процедурата по прекомерен дефицит позволява допълнителните разходи над базово ниво да не водят до санкции. България ползва тази дерогация заедно с още 15 държави членки. Тоест прогнозата от 4,1% включва разходите за отбрана — те са в числото — но Брюксел при оценката за санкции ги третира отделно. Това е инструмент, който ЕС създаде именно за да позволи на държавите членки да укрепват отбранителните си способности в условията на променена сигурност, без това автоматично да се връща като фискална санкция.
Към тези четири перо се добавя един фактор от приходната страна. През 2025 г. бяха реализирани два еднократни приходни ходове — авансово събран корпоративен данък от банките за 363 милиона евро и междинен дивидент от държавни дружества за 556,7 милиона евро. Тези средства са признати за приход за 2025 г. Те не са повторими през 2026 г. — банките вече са платили за двете години напред. Тоест 2026 г. започва с по-високи разходи и без тези еднократни приходи. Това е техническо обстоятелство, което се прибавя към структурните перо на разходите, без да ги обяснява.
Какво означава процедурата по прекомерен дефицит
Процедурата по прекомерен дефицит (ППД) е корективен механизъм на Европейския съюз, разработен още по Договора от Маастрихт от 1992 г. Прилага се, когато бюджетният дефицит на държава членка надхвърля 3% от брутния вътрешен продукт или когато държавният дълг надхвърля 60% от БВП. България се вмества в първото условие, но не и във второто — държавният дълг към момента е около 25% от БВП, далеч под прага.
На 28 май 2026 г. премиерът Радев обяви, че Европейската комисия ще открие процедура по свръхдефицит срещу България на 3 юни 2026 г. Това е следствие от прогнозата на ЕК от май 2026 г.: очакван дефицит 4,1% от БВП за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Прогнозите се основават на автоматичните механизми в социалните разходи и устойчиво високите разходи за отбрана.
Самата процедура има пет етапа. Първият е оценка на ЕК и доклад до Съвета. Вторият — препоръка от Съвета към държавата с конкретни цели за намаляване на дефицита и времеви график. Третият — изпълнение на препоръките с регулярен мониторинг и докладване. Четвъртият — при неизпълнение, засилен надзор и финансови санкции. Петият — закриване на процедурата при възстановяване на дисциплината.
За България — която е в еврозоната от 1 януари 2026 г. — санкциите за неизпълнение могат да включват глоби в размер до 0,5% от БВП, замразяване на структурни и кохезионни фондове, ограничения върху достъпа до Европейския стабилизационен механизъм. Тоест парите, които очакваме от Брюксел, могат да бъдат забавени или намалени, ако не изпълним предписанията.
Това е първият път, в който България е под такава процедура. Държави като Франция, Италия, Испания, Гърция, Португалия са били в нея многократно — и са излизали от нея, понякога след една-две години, понякога след по-дълъг период на коригиране. Самата процедура не е санкция — тя е институционален диалог с конкретни цели и времеви график. ЕС я създаде като механизъм, който върви заедно с държавата, не срещу нея. За България — която години се представяше като фискално отговорна с нисък дълг — влизането в процедурата е нов опит. Той идва точно след приключилото влизане в еврозоната, в което Брюксел даде положителна оценка за фискалното състояние за 2024 г.
Лихвите и нов дълг от 3,8 милиарда
Има и втора цена — пазарна. Когато една държава е под процедура по свръхдефицит, инвеститорите искат по-висока компенсация за риска. Това се изразява в т.нар. „спред“ — разликата между доходността на български държавни облигации и тази на немски облигации със същия срок (които служат за безрискова база в еврозоната).
България е емитирала еврооблигации на международните пазари многократно — последно през 2023 г. с 10-годишен матуритет с доходност 4,78%. Според предварителните данни емисията, която правителството подготвя за периода юни 2026 г., се очаква да бъде с лихва значително над тази стойност, точно поради процедурата по свръхдефицит. Всеки един процентен пункт повече лихва върху 3,8 милиарда евро дълг — който правителството иска да изтегли — означава около 38 милиона евро допълнителни лихвени разходи годишно. За десетгодишен матуритет — до 380 милиона евро общо.
Това е разлика, която не се вижда веднага, но се натрупва. Кабинетът на Радев е поискал от Народното събрание разрешение да изтегли до 3,8 милиарда евро нов държавен дълг между първо и второ четене на промените в удължителния бюджет. Целта — да авансира проектите по ПВУ, които иначе ще се отпишат, и да покрие текущия бюджетен дефицит.
В по-широка перспектива нивото на държавния дълг на България остава ниско. По прогнозата на ЕК, съотношението дълг към БВП ще се увеличи от 29,9% през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г. Това е значително под средното за еврозоната (около 88%) и под Маастрихтския праг от 60%. Тоест дори с новия дълг, България остава сред държавите в ЕС с най-нисък относителен дълг. Това е стартова позиция, която дава време за коригиране — но и подсказва, че проблемът не е в нивото на дълга, а в темпа на нарастване на дефицита.
Тук има и един технически нюанс. Преди 2026 г., при валутен борд, лихвите по български облигации се движеха в собствена крива, която отчиташе риска на лева. Сега, в еврозоната, базата е немската крива, а разликата с нея — спредът — отразява разликата между фискалното състояние на България и това на ядрото на еврозоната. Това не е лоша новина сама по себе си — много държави членки оперират със спред над немските облигации и продължават да функционират нормално. Това просто означава, че влизането в еврозоната направи фискалното състояние по-видимо за пазарите, защото вече има директна база за сравнение.
Какво остава за земеделската администрация
В точно същия момент, в който държавата изтегля милиарди нов дълг, нейните собствени агенции, които обслужват първичното производство, са под режим на свиване. Това е парадоксът, който заслужава да се описва ясно — защото нито един от двата процеса не е тайна, но рядко се поставят един до друг.
Министерството на земеделието и храните и структурите към него (без ДФЗ и държавните фирми) разполагат с 7 680 щатни бройки, според проектобюджета за 2026 г. Това включва централната администрация на министерството и второстепенните разпоредители — осем изпълнителни агенции, една национална служба, два центъра, Селскостопанска академия и три държавни предприятия. Разходите за персонал на МЗХ за 2026 г. са заложени на 147,9 милиона евро — увеличение спрямо 130,3 милиона за 2025 г.
Това увеличение обаче не достига до сектора, който има най-голяма нужда от него. Към момента на бюджетното заседание (18 май 2026 г.) финансовият министър Гълъб Донев обяви, че разходите за персонал в публичния сектор ще бъдат намалени с 10% от 1 септември 2026 г. като част от мерките за свръхдефицита. Това намаление засяга и агенциите към МЗХ — които и преди това бяха в дъното на йерархията на заплащане.
Конкретните числа.
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Персонал — 2 360 души, по данни от 2025 г. От тях 124 са работещи пенсионери. Според председателя на ФНСЗ Валентина Васильонова, около 60% от специалистите са близо до пенсионна възраст. Средната заплата на инспектор по храните е около 1 150 евро. През последните години в агенцията са били сменени над 900 позиции, което създава трудности за ефективна работа в лабораторните структури, особено в условията на чести зоонозни кризи — шарка по овцете и козите, птичи грип, чума по дребните преживни животни.
Изпълнителна агенция „Борба с градушките“. Персонал — 981 души. От тях 218 са работещи пенсионери — над 22%. С Решение № 318 от 23 април 2026 г. Министерският съвет отпуска на агенцията 750 000 евро за „кадрово осигуряване“. Това дава по 250 евро на тримесечие на служител — за първото, юлското и октомврийското тримесечие. Голяма част от служителите получават близо до минималната работна заплата. В отговора на министъра на земеделието Пламен Абровски на парламентарно питане от 26 май 2026 г. остава без отговор частта за условията на ракетните площадки — за недостатъчното електрозахранване и за това, че, по думите на запитващия депутат, ракетчиците спят до бойните ракети, защото нормални битови условия не са осигурени.
Държавен фонд „Земеделие“. Изплаща директни плащания и плащания по ПРСР с общ годишен ресурс над 835 милиона евро. Тазгодишната кампания за директни плащания беше удължена с две седмици до 19 юни 2026 г. — официалната причина: „липса на навременно нормативно обезпечаване“. На 21 май 2026 г. беше сменено ръководството — освободени са изпълнителният директор Ива Иванова и двама заместници. Новата изпълнителна директорка е Владислава Казакова — вътрешен оперативен кадър с двайсетгодишен стаж в самата агенция. Синдикатите от ФНСЗ настояваха за увеличение на разходите за персонал в ДФЗ с 20 милиона лева — искане, което остана неизпълнено.
Селскостопанска академия (ССА). Заведенията за научни изследвания в земеделието разполагат вече само с 479 изследователи на пълен щат. Преди двадесет години бяха над 1 200. Това е свиване, което не е резултат на еднократна реформа, а на продължително оттегляне от селекцията, изпитването на хибриди, агрономическите проучвания. Българското земеделие сега използва основно вносни хибриди и сортове — пшеничните сортове, царевиците, слънчогледовите хибриди. Това има цена, която се плаща всяка година във вид на лицензионни такси за чуждестранни компании.
Към тези четири основни структури се добавят още: Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), Изпълнителната агенция по горите, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Контролната техническа инспекция (КТИ — която води регистрите на земеделската техника), Националната служба за съвети в земеделието. Всички те — при сегашния бюджетен режим — попадат в общото 10% намаление за разходи за персонал от 1 септември.
Това означава: страната, която обяви, че работи за „хранителен суверенитет“ и „национална сигурност“ в земеделието, едновременно намалява разходите за хората, които правят оперативната работа на този суверенитет. Това не е парадокс на риториката — това е парадокс на касата.
Какво означава за антикризисните помощи
Земеделският сектор очаква поредица от антикризисни помощи през 2026 г. Списъкът е дълъг — помощи за пчелари след загубите от пожарите от 2024 и 2025 г., помощи за животновъди за компенсация на щетите от шарката по дребните преживни животни, помощи за зеленчукопроизводители при ниските цени, помощи за зърнопроизводители при ниските изкупни цени, помощи за лозарство и винарство при загубите от климатичните аномалии. По всяка от тези линии има отделни искания и обещания от страна на министерството.
Сега се появява системно ограничение. Антикризисните помощи в земеделието обикновено се финансират от два източника: национален бюджет (de minimis и държавни помощи, нотифицирани пред ЕК) и европейски селскостопански резерв (мобилизиран от ЕС при пазарни шокове). При сегашната фискална картина първият източник е силно ограничен. При свръхдефицит над 4% от БВП всеки нов разход трябва да се обоснове срещу натиска от Брюксел. Тоест дори когато министърът на земеделието обяви помощ, тя ще се движи бавно през Министерството на финансите.
Това вече се видя в конкретна форма. На 1 юни 2026 г. в Стара Загора, на откриването на БАТА АГРО 2026, министърът Абровски обяви, че за животновъдите в млечно направление „работим в две посоки“. Първата — финансова. Веднага след това признава, че „държавата е в много лошо финансово състояние“ и че „премиерът каза, че Европейската комисия възнамерява да открие процедура по свръхдефицит“. Втората — регулаторна (промяна в Наредбата за млечните продукти за обозначаване на процент българско мляко). Тоест: на финансовата линия — почти нищо. На регулаторната — мярка, която не струва бюджет.
Тази формула — обещание за две линии, при което реалната работа върви само по евтината — е приложима навсякъде, където секторът чака помощ. Зеленчукопроизводител с искане за подкрепа на изкупните цени на доматите ще получи „консултации с веригите“, не цени. Пчелар, който очаква компенсация за пожарни щети, ще получи частична de minimis сума, не това, което реално покрива щетата. Зърнопроизводител с искане за пазарна интервенция ще получи „мониторинг на пазара“, не интервенция.
Това не е цинизъм на министерството. Това е аритметика на бюджета. Пенсиите, заплатите в МВР и МО, отбраната — те не подлежат на изменение в средата на годината. Капиталовите разходи по ПВУ са приоритет, защото ако не се похарчат, парите се връщат. Земеделските помощи не са защитени така — те са в по-меката част на бюджета, която първа се замразява при необходимост.
И тук се връзва кръгът към собствените агенции на министерството. Когато едновременно се свиват разходите за персонал на ДФЗ, БАБХ, „Борба с градушките“, и същевременно се обещават антикризисни помощи, които те трябва да администрират — резултатът е забавяне на изплащанията, грешки в админстрирането, неработещи лаборатории, недостатъчни инспекции. Всяка от тези агенции трябва да направи повече с по-малко хора — в момент, в който нуждите се увеличават.
Какво следва
Графиката от Фискалния съвет е снимка на едно състояние. Тя не е причина за катастрофично четене. Държавният дълг на България остава нисък по европейски стандарти — около 25% от БВП. БВП расте. Безработицата е ниска. Икономиката работи. Това са основи, които позволяват време за коригиране.
Същевременно — и това е същината — корекцията не може да дойде сама. Тя изисква политически решения, които никое от досегашните правителства не е готово да понесе. Намаляване на индексацията на пенсиите по швейцарското правило. Замразяване на ръста на заплатите в публичния сектор. Свиване на капиталовите проекти. Преразглеждане на разходите за отбрана. Всяко от тези решения има политическа цена — и точно затова не се прави.
В отсъствие на структурна корекция, остава тактическата — повишаване на дълга, авансиране на европейски пари, надежда за по-добра година. Това е реалната политика в момента. Тя работи, докато пазарите дават дълг на разумни лихви, и докато ЕС не започне да санкционира.
За земеделието това означава пет неща, които си струва да се запомнят. Първо: антикризисните помощи ще се движат бавно и в намалени размери — реалистичните очаквания трябва да отчитат това. Второ: административният капацитет на агенциите към МЗХ ще се влошава — забавянията при ДФЗ и проблемите при БАБХ ще се умножат, не намалят. Трето: пазарната ориентация, за която министърът говори, ще трябва да бъде истинска, не помощно ориентирана — защото помощи няма да има в очаквания мащаб. Четвърто: ОСП след 2027 г. ще се преговаря в условия, в които България няма позиция на силна държава, а на държава под мониторинг. Пето: за всеки производител, който планира инвестиция за следващите три-пет години, фискалното състояние на държавата е реален фактор — то определя какво обещание може да издържи и какво ще пропадне.
Това не е алармизъм. Това е аритметика. И тя е публично документируема — графиката от Фискалния съвет е официален документ. Прогнозите на ЕК — официален документ. Решение № 318 за „Борба с градушките“ — официален документ. Изявленията на финансовия министър за 10% намаление от 1 септември — официално изявление. Всичко е там, за който отдели времето да го събере на едно място.
Това, което остава за всеки от нас, е изборът какво ще правим с тази информация. Министерството на земеделието има свой избор. Земеделците имат свой. Тази статия не казва какъв избор трябва да направите — само показва коректно картата, на която този избор се прави.
Ася Василева
Източници
Министерство на финансите — предварителни данни за изпълнението на консолидирания държавен бюджет към края на май 2026 г., публикувани 2 юни 2026 г.
Фискален съвет на Република България — графика „Дефицит май с натрупване % БВП“ за периода 2007–2026 г., публикувана 2 юни 2026 г.
Европейска комисия — пролетна икономическа прогноза за България, май 2026 г.: очакван дефицит 4,1% от БВП за 2026 г. и 4,3% за 2027 г.
Изявление на министър-председателя Румен Радев за откриване на процедура по прекомерен дефицит срещу България, 28–29 май 2026 г.
Изявление на финансовия министър Гълъб Донев за състоянието на бюджета и фискалните мерки, 18 май 2026 г. — дефицит към края на април 1,75 млрд. евро, 2,554 млрд. евро неразплатени разходи, 10% намаление на разходите за персонал от 1 септември 2026 г.
Информация от брифинг на Константин Проданов (Прогресивна България), председател на временната комисия по бюджет и финанси — намерение за изтегляне на 3,8 милиарда евро нов държавен дълг, 1 юни 2026 г.
Министерство на земеделието и храните — проектобюджет за 2026 г., щатни бройки и разходи за персонал.
Отговор на министър Пламен Абровски на парламентарно питане от депутат Йордан Иванов относно ИА „Борба с градушките“; Решение № 318 от 23 април 2026 г. на Министерския съвет, 26 май 2026 г.
Министерство на земеделието и храните — отговор на ресорния министър Георги Тахов на депутатско питане за работещи пенсионери в системата на МЗХ.
Информация за състоянието на структурите към МЗХ, май 2026 г.
Интервю с Валентина Васильонова, председател на Федерацията на синдикалните организации в земеделието (ФНСЗ).
Архив на zemedeleca.bg: „Реториката иска милиарди. Касата стига за бонус по 250 евро на тримесечие“, 27 май 2026 г.; „Пренареждане в ДФЗ — разделение в бранша“, 22 май 2026 г.
Понятия
Процедура по прекомерен дефицит (ППД) — корективен механизъм на ЕС по член 126 от Договора за функционирането на ЕС. Прилага се, когато бюджетният дефицит надхвърля 3% от БВП или дългът — 60% от БВП. Включва оценка, препоръки, мониторинг и при неизпълнение — финансови санкции.
Маастрихтски критерии — фискални и монетарни прагове за членство в еврозоната и за фискална дисциплина: дефицит до 3% от БВП, дълг до 60% от БВП, стабилност на валутата, ниска инфлация и устойчиви лихвени проценти.
Швейцарско правило — формула за индексация на пенсиите, която ги адаптира всяка година спрямо 50% ръст на средния осигурителен доход и 50% инфлация за предходния период.
ПВУ — Национален план за възстановяване и устойчивост, финансиран чрез фонд „Следващото поколение ЕС“ — около 16,7 милиарда евро за България за периода 2021–2027 г.
SAFE — Security Action for Europe — нов финансов механизъм на ЕС за охрана на границите и сигурност, обявен през май 2026 г. с пакет 3,2 милиарда евро за България.
Спред (по облигации) — разликата между доходността на дадена облигация и тази на безрискова база (обикновено немски държавни облигации със същия срок). Показва премиум за риск.
ФНСЗ — Федерация на независимите синдикални организации в земеделието.
БАБХ — Българска агенция по безопасност на храните.
ДФЗ — Държавен фонд „Земеделие“.
ИАБГ — Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
ССА — Селскостопанска академия.
