Реколта 2025 г. показа онова, което секторът знае от години: българската царевица почти не излиза от полето без микотоксини. Загубата е структурна, разпределя се по цялата хранителна верига и не влиза в стандартните добивни статистики. Прогнозата за реколта 2026 г. подсказва, че сценарият се повтаря.
Реколта 2025 г. на царевицата в България показа едновременно две неща, които институциите броят отделно. Първото — драматичен спад в добивите. Добруджа финишира със среден добив 217 кг/дка срещу 750 кг/дка през 2021 г., а в най-засегнатите стопанства добивите паднаха до 10 кг/дка. Второто, което статистиката не отчита — масово замърсяване на тази вече намалена реколта с микотоксини. Регионалният микотоксинов мониторинг за реколта 2024 г. отчете нива на афлатоксин B1 в български царевица до 506 ppb (части на милиард) — 25 до 100 пъти над регулативния праг на ЕС за фуражите. Българската ситуация не е изолирана: Сърбия, Унгария и Румъния са в същата група страни с най-високо ниво на замърсяване в Европа.
Двете загуби — количествена и качествена — действат различно върху сектора. Първата се вижда в статистиката и предизвиква компенсации, политически дебати, медийно покритие. Втората се вижда в счетоводствата на отделните стопанства, във фуражните заводи, в животновъдните ферми — и в институционалните доклади се появява само като поток от RASFF нотификации. И двете обаче имат един и същ структурен корен.
Микотоксините не са грешка на годината — те са огледало на структурата.
Какво всъщност са микотоксините
Микотоксините са вторични метаболити на плесени — токсични съединения, които някои плесени отделят в определени условия. Самата плесен не е токсинът; токсинът е страничен продукт от нейния метаболизъм, появяващ се, когато организмът се намира в стрес или конкуренция. Това разграничение е важно: можеш да имаш заразено растение без значителни нива на микотоксини, и можеш да имаш видимо здраво зърно с високи концентрации. Невъоръженото око не различава двете.
В царевицата проблемните микотоксини са няколко, всеки със своя ботанически отпечатък и своите климатични предпочитания. Афлатоксините — продуцирани от плесените Aspergillus flavus и A. parasiticus — се появяват при горещо и сухо време, особено когато растението е подложено на стрес. Афлатоксин B1 е класифициран от Международната агенция за изследване на рака като канцероген от група 1A, тоест категорично канцерогенен за хората. СЗО през 2015 г. го определи като най-опасното химично вещество за безопасността на храните. Фумонизините (Fusarium verticillioides) предпочитат топъл климат и често съпътстват афлатоксините в Южна Европа. Деоксиниваленолът (DON или вомитоксин, Fusarium graminearum) и зеараленонът се появяват в по-влажни и по-хладни условия. T-2 и HT-2 токсините (Fusarium) са по-рядко самостоятелна причина, но често съпровождат другите.
Особеността, която прави управлението на проблема трудно, е съвместното появяване. Според глобалното микотоксиново изследване, представено в Берлин през юни 2026 г. (47-и Международен микотоксинов работен семинар), 99% от пробите от пшеница в Европа съдържат поне два микотоксина едновременно. При царевицата 2024 г. — 77% от сръбските проби и 100% от пробите от Австрия, Гърция, Италия и Полша съдържат повече от един микотоксин. Тоест контаминираната царевица обикновено носи няколко токсина едновременно, всеки от които има своите ефекти върху здравето.
От какво се причинява
Микотоксиновата контаминация е резултат от взаимодействие на четири фактора, всеки от които пресилва другите.
Първият — климатичен стрес на растението. Сухите и горещи лета са идеалната среда за Aspergillus flavus. Когато царевичното растение е подложено на воден стрес през критичните за развитието на кочана фази (юли–август), вътрешните му защитни механизми отслабват и плесените колонизират по-лесно. Това обяснява защо географската карта на афлатоксиновата контаминация в Европа съвпада с картата на сушите.
Вторият — насекомни повреди. Гъсениците от разред Lepidoptera (царевичен стъблен пробивач Ostrinia nubilalis, памуковата нощенка Helicoverpa armigera и др.) пробиват кочаните и стъблата, отварят канали за плесените и физически премахват кутикулата на зърното. Към тях се прибавя и западният царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera virgifera) — бръмбар от разред Coleoptera, чиито възрастни ядат свилата по кочаните, а ларвите подкопават кореновата система. Стопанства с висока инфестация регистрират значително по-високи нива на микотоксини. В горещите години активността на тези вредители също се повишава, тоест двата фактора се усилват взаимно.
Третият — агротехнически условия. Монокултурата (царевица след царевица в същата нива), необработени остатъци от предишната реколта, неподходящ сеитбен материал, късно прибиране на реколтата — всичко това увеличава натиска. Плесените се натрупват в почвата и в растителните остатъци; следващата година започват с по-висока изходна популация.
Четвъртият — следжътвени условия. Дори чисто зърно може да развие микотоксини при неподходящо съхранение — висока влажност (над 14%), температурни колебания, повредено зърно. Бързото изсушаване и правилното складиране спират развитието на плесените, но не елиминират токсините, които вече са произведени.
Картината в България и региона
Българското земеделие събира няколко неблагоприятни фактора едновременно. Над 90% от царевицата у нас е неполивна — тоест зависима изцяло от валежите. Изчисленията на Министерството на земеделието показват, че над 5,4 милиона декара земя са пригодни за напояване, но реално се напояват около 6% от тази площ. Поливната мрежа, изградена в периода 1950–1980 г., е била до голяма степен разрушена в началото на 90-те. По линия на Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. бяха отделени 100 милиона евро за възстановяване — от които към 2024 г. са завършени 11 от 24 предвидени обекта. Реалната нужда се оценява на 500 милиона до над 1 милиард евро.
В резултат на това всяка горещо-суха година произвежда една и съща констатация. През 2025 г. — която беше третата поредна година с тежка суша в Добруджа — средните добиви се сринаха до 217 кг/дка, а пробите за микотоксини в реколтата масово показаха завишени стойности. Анализ на Центъра за оценка на риска по хранителната верига за 2024 г. констатира, че 70% от пробите от царевица в България са положителни за деоксиниваленол. През пролетта на 2025 г. европейската Система за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) регистрира нотификации за афлатоксин B1 в български слънчогледови семки.
Регионалната картина показва същата структура в още по-остра форма. Според USDA-FAS доклад за Сърбия от април 2025 г., почти 60% от сръбската царевица 2024 г. е била заразена с афлатоксин. Кочаните били малки, с повреди от насекоми и високи нива на афлатоксин — голяма част от полетата на практика не са дали продукция, годна за фураж. Резултатът: контаминираната царевица е била пренасочена към етанолови заводи в Унгария, които я преработват в биогорива. Британското министерство на транспорта през ноември 2024 г. класифицира заразената с афлатоксини царевица като селскостопански остатък, което я прави годна за двойни стимули по схемата за биогорива. Отговор на проблема вече се структурира, но не като агрономско решение, а като алтернативен пазар за дефектна суровина.
Невидимата загуба
Стандартната статистика за земеделието мери добивите в килограми на декар и общото количество в тонове. Тази статистика обаче не отчита какво се случва между прибрана реколта и продаваема реколта. Микотоксиновата контаминация прави това разграничение видимо.
Когато партида царевица превиши регулативните прагове на ЕС за съдържание на афлатоксини, тя не може да отиде нито за човешка храна, нито за фураж за чувствителните видове (свине, бройлери, млечни животни). Тя бива декласифицирана — продава се на по-ниска цена или за по-ограничена употреба (биогорива, ензимна индустрия, ограничени животински категории, или унищожаване). Самият факт, че реколтата е прибрана, не означава, че тя влиза в стопанския оборот като пълноценен продукт.
За българския земеделец това означава нещо конкретно. Добив 250 кг/дка плюс отказ от изкупване заради микотоксини не е същото като добив 250 кг/дка с продаваема продукция. Първото е загуба, второто е приход. Стандартната отчетност на министерството обаче регистрира и в двата случая едно и също — 250 кг/дка прибрана царевица. Реалната икономическа стойност не се вижда в добивните таблици.
Европейският микотоксинов доклад на COCERAL — асоциацията на търговците на зърно — от юни 2025 г. за EFSA подчертава именно това: нарастващ процент от зърното, годно за човешка консумация по добив, ще трябва да бъде декласифицирано към фуражна употреба заради нивата на микотоксини. А все по-голяма част от фуражната царевица — да отиде към индустриална употреба или унищожаване. Класовете на качество се преразпределят надолу. Това е загуба на стойност, която не намалява количеството в тонове, но намалява приходите на хектар.
Европейската агенция по околна среда през март 2025 г. отчете, че около 25% от културите в ЕС превишават регулативните лимити за микотоксини, а контаминация в детектируеми нива се установява в 60 до 80% от пробите. Високите числа се обясняват с комбинация от подобрена чувствителност на анализите и реалния ефект на климатичните промени. Нараства не само разпространението, но и способността да го измерим.
Каскадата надолу по веригата
Микотоксиновата контаминация не остава локализирана в полето. Тя се разпределя по цялата хранителна верига, всяко звено от която плаща по своя начин за първоначалния проблем.
Първи слой — производителят. Зърнопроизводителят понася пряката загуба: партидата се отказва от фуражния завод, изкупната цена пада, или продукцията се пренасочва към по-нискокачествени канали. В стопанства с висок процент засегнати площи това директно тласка маржа в отрицателна територия. Производители от Добруджа през лятото на 2025 г. започнаха публично да обявяват, че изкарват царевицата от сеитбооборота — не заради добивите, а заради риска от качествен отказ. Алтернативите (слънчоглед, ечемик, рапица) обаче също имат проблеми, така че решението е по-скоро бягство, отколкото избор.
Втори слой — фуражната индустрия. Фуражните заводи трябва да правят все по-чести и все по-скъпи анализи. Българската агенция по безопасност на храните вдигна таксата за анализ на афлатоксини от 275 евро през 2024 г. на 293 евро през 2025 г. Тестването на партида не е еднократно — то се прави на входа, при смесване, преди експедиция, понякога и от клиента. Към това се добавят рисковете при износ: RASFF нотификация и забрана за вход в страна-вносител (както стана с 1700 тона българска фуражна царевица, върнати от Кипър). Това принуждава заводите да ползват алтернативни източници, често внос, което прави крайния фураж по-скъп.
Трети слой — животновъдството. Различните видове животни имат различна чувствителност. Свинете са особено чувствителни към деоксиниваленол и зеараленон — наблюдават се повишена смъртност, репродуктивни нарушения, понижено хранене. Бройлерите страдат основно от афлатоксин B1, който уврежда чревната структура, имунния отговор и оксидативния баланс (изследване в International Journal of Molecular Sciences, том 26, брой 13, 2025 г.). Млечните крави преобразуват афлатоксин B1 от фуража в афлатоксин M1, който се отделя в млякото. За кравефермите това означава риск от изтегляне на партиди мляко при инцидентни проверки. ЕС държи лимит за афлатоксин M1 в млякото от 0,05 ppb — десет пъти по-строг от американския (0,5 ppb).
Четвърти слой — потребителят. Микотоксините са устойчиви на топлинна обработка — варенето, печенето, пастьоризацията не ги унищожават. Хроничното излагане на ниски нива в храните води до канцерогенни ефекти (главно чернодробен рак при афлатоксини), увреждане на бъбреците (охратоксин), репродуктивни нарушения (зеараленон), повишен риск от вродени дефекти на нервната тръба (фумонизини). Европейската агенция по околна среда през 2025 г. оцени, че 14% от възрастното население в ЕС е изложено на DON в нива, които могат да повлияят на здравето. Това е статистика не за бедни страни, а за развит регион със строг регулативен режим.
Структурният капан
Българското царевично производство се намира в позиция, в която няколко самостоятелни процеса се пресичат и взаимно се усилват. Резултатът е заключена ситуация — изход без болезнено преструктуриране на сектора не съществува.
Първият процес е климатичен. Югоизточна Европа — и в частност Балканите — е сред регионите с най-бързо нарастваща честота на горещи и сухи лета. Прогнозата на Wageningen Food Safety Research (Focker et al., Toxins, 2023 г.) при сценарий +2°C предвижда, че афлатоксиновата контаминация в Европа ще нарасне сериозно до 2050 г., особено в Централна и Южна Европа. Моделът на Battilani et al. (Scientific Reports, 2016 г.) — на основата на 2254 географски точки в Европа — стига до същия извод: афлатоксин B1 ще се превърне в проблем за безопасността на храните при царевицата в Европа, особено при +2°C сценария, който е най-вероятният за следващите десетилетия.
Вторият процес е инфраструктурен. Поливната мрежа в България беше изградена за модел на земеделие, който не съществува от 30 години — окрупнени държавни стопанства, централизирано планиране, гарантирано финансиране. След нейното разрушаване в 90-те години, тя не беше системно възстановявана. Сегашната покритост (6% от пригодните площи) е несъвместима с култура, която изисква вода в критичните си фази. Възстановяването на цялата мрежа е въпрос на инвестиция от порядък над един милиард евро, което не е в обхвата нито на текущия национален бюджет, нито на която и да било европейска програма.
Третият процес е биологичен. Aspergillus flavus и Fusarium graminearum са повсеместни почвени организми. Те не могат да бъдат елиминирани с пестициди — нямат и регистриран пестицид за тази цел. Веднъж установени в дадена среда, те се натрупват в почвата и растителните остатъци, и при подходящи условия се активират. Решението не е унищожаване, а управление на условията — които в България са все по-благоприятни за тях, не по-малко.
Четвъртият процес е стопански. Българското царевично производство е заключено в култура, която не пасва на климата му. Алтернативи има — соя, сорго, някои видове просо, пшеничен ечемик в по-голям обем. Но всяка алтернатива изисква инвестиция в техника, складиране, преработка, изкупни канали — и време за изграждане на пазар. Преструктурирането не може да стане за един сезон, а годишните решения на отделните стопанства се вземат в условия на маржова криза, при която няма капитал за експерименти.
Какво работи в света
Микотоксините са от десетилетия предмет на интензивни световни изследвания. През последните петнадесет години се формираха няколко практически инструмента, които работят с различна ефективност в различни региони.
Биологичен контрол с нетоксикогенни щамове Aspergillus flavus. Това е най-успешният агрономически подход към днешен ден. Принципът е следният: в почвата се внася неагресивен щам Aspergillus flavus, който не може да продуцира афлатоксини (поради липсващи или повредени гени в биосинтетичния клъстер). Този щам конкурира естествените токсикогенни щамове за същата екологична ниша и ги измества. В САЩ са регистрирани два такива продукта — AF36 Prevail (на Изследователския съвет за памук в Аризона) и Afla-Guard (на Syngenta). И двата се прилагат над 25 години. В Мексико (полеви тестове 2019–2022 г. на CIMMYT) AF36 Prevail намали афлатоксиновата контаминация в царевица с 59 до 90 процента. В Африка е разработен паралелен продукт под марката Aflasafe с щамове, адаптирани към местни условия, и се прилага масово в Нигерия, Гана, Сенегал, Кения и др.
За Европа от 2017 г. насам е регистриран AF-X1 — продукт на Corteva, активна съставка щам MUCL54911, ендемичен за Италия. Полевите тестове показват намаление на афлатоксин B1 с над 90%, без значителни промени в нивата на фумонизини. В Италия се прилага масово в Северна Италия, основната царевична зона на страната. Многогодишно изследване (Mauro et al., 2023 г.) показва, че щамът остава активен в обработените полета 2–3 години след прилагане, тоест ефектът се натрупва. Важно за нашия регион — изследване на Ouadhene et al. (Environmental Microbiology Reports, 2024 г.) върху 2173 щама A. flavus от Гърция, Испания и Сърбия установи, че генетично подобни на MUCL54911 щамове се срещат естествено в почвите на тези страни. Биоконтролният подход има потенциал да работи и тук, ако се развие подходящ продукт за региона.
Селекция за устойчивост. Международният център за подобряване на царевицата и пшеницата (CIMMYT) в Мексико е разработил над 4000 удвоено-хаплоидни линии царевица с устойчивост към ear rot (плесенни заболявания на кочана), толерантност към суша и горещина. Известни устойчиви инбредни линии — Mp420, Mp313E, Mp715, Mp717–Mp719, TZAR101–TZAR106 — се ползват в селекционните програми по света. Удвоено-хаплоидната технология съкращава процеса на създаване на нова инбредна линия от 6–8 сезона до 2–3 сезона. Маркерно-подпомогнатата селекция позволява още по-бързо проследяване на устойчивостните гени. Резистентността обаче е полигенна — контролира се от множество гени с малък индивидуален ефект — и затова комерсиалните хибриди с висока устойчивост все още са рядкост. Постига се намаление, не елиминиране.
Нови генетични подходи. През декември 2024 г. в Toxins е публикувано изследване (Omolehin et al.) за заглушаване на O-methyl transferase гена на Aspergillus flavus чрез самото царевично растение (host-induced gene silencing). При тази технология растението произвежда RNA фрагменти, които пречат на плесента да изрази ключов за афлатоксиновата биосинтеза ген. Подходът е изследователски, не комерсиален — но показва посоката, в която се движат фундаменталните изследвания.
Агрономски практики. Освен биологичния и селекционния път, доказано работят: сеитбооборот (царевица след различна култура, не след царевица); ранно прибиране (преди влагата да позволи плесените да се развият); незабавно изсушаване до 14% влажност; правилно складиране (ниска влажност, постоянна температура); биоконтрол на Lepidopterни вредители (трихограма) за намаляване на повредите; и напояване в критичните фази — особено цъфтеж и формиране на зърното.
Прогнозата за реколта 2026 г.
Дългосрочните метеорологични модели за лятото на 2026 г. сочат в една посока. Системата Copernicus C3S (която обединява данни от европейските, френските, германските, американските, японските и австралийските климатични модели) показва 60–70% вероятност за наднормени температури в България през юни 2026 г., а за юли — 70–100% вероятност. Японската метеорологична агенция в прогнозата си за юни–юли–август 2026 г. показва положителни температурни аномалии в широки части от Северното полукълбо, включително над Европа.
Конкретен сигнал за валежите още няма с висока степен на сигурност, но температурният фон сам по себе си е достатъчен за активиране на Aspergillus flavus при наличие на ограничен или неравномерен валеж. Прогнозата на Европейския механизъм за изследване на културите (JRC MARS) за реколта 2026 г. предупреждава, че сценарият на сухо и горещо лято остава най-вероятен за Югоизточна Европа.
За българското неполивно царевично производство това означава поне три неща. Първо, рискът от микотоксинова контаминация през 2026 г. е сравним или по-висок от 2025 г. Второ, при същата сухо-горещо динамика загубата на качество ще се натрупа върху вече намалените от 2024 и 2025 г. финансови резерви на стопанствата. Трето, отделните решения, които могат да се вземат от сега до жътва — избор на хибрид (по-устойчив към суха коренова система), сеитбен момент, контрол на насекомните вредители — определят какво ще се случи в полето през септември.
Какво може да се направи
Решенията се намират на различни нива и работят с различни срокове. Изборът между тях не е технически, а политически — кой ресурс кога влиза.
На ниво стопанство. Решенията тук имат най-кратък хоризонт. Сеитбооборот вместо монокултура; избор на хибрид с устойчивост към ear rot и към суха коренова система (комерсиалните каталози вече предлагат варианти); ранно прибиране при достигане на физиологична зрялост, не оставяне на полето за досушаване; незабавно изсушаване до 14% влажност; правилно складиране. Биологичен контрол на Lepidoptera (трихограма) — има налични продукти и в България. Регулярно тестване на отделните партиди преди продажба — таксата от 293 евро на анализ е реална, но цената на отказана партида е значително по-висока.
На ниво сектор. Развитие на регионален биоконтролен продукт по модела на AF-X1 — щамове на A. flavus, ендемични за нашия регион, селектирани за нетоксикогенност. Изследването от 2024 г. в Environmental Microbiology Reports показа, че генетичен материал за това съществува в почвите на Балканите. Подобна разработка изисква 4–6 години, специализирана лаборатория, регистрация в ЕС — тоест е въпрос на национална или регионална инициатива, не на отделно стопанство. Алтернативно — лицензиране на готовия AF-X1 за приложение в България чрез сравнителни полеви тестове.
На ниво инфраструктура. Възстановяване на поливната мрежа в обем, който прави разлика за царевичното производство. Това е въпрос с десетгодишен хоризонт и инвестиция от порядък над един милиард евро. В рамките на ОСП 2028–2034 г. ще се определи дали кохезионни средства могат да се ползват за тази цел. На национално ниво — приоритизиране на бюджетните инвестиции в напояване над други линии. Това е политически избор, който е извън обхвата на отделно министерство.
На ниво пазар. Сръбският модел — пренасочване на заразената царевица към етанолова промишленост с двойни стимули по схемата за биогорива — е алтернативен пазар за дефектна суровина. В България няма етанолова индустрия от такъв тип, която да поеме количеството, и развитието ѝ изисква отделна инвестиция и енергийна политика. Това не е първият избор, а защитен механизъм при липса на първични решения.
На ниво регулатор. Засилен мониторинг по места — БАБХ, Министерство на земеделието и храните, ЦОРХВ. Поне за момента националната картина се сглобява от RASFF нотификации, USDA-FAS доклади, регионални анализи на търговските асоциации. Систематично, географски детайлизирано наблюдение на афлатоксиновите и фумонизиновите нива по реколти на държавно ниво в България липсва. Изграждането му е сравнително евтино спрямо мащаба на проблема.
Микотоксиновата контаминация на българската царевица не е сезонен инцидент, а структурно следствие на пресичането на климатичен натиск, инфраструктурен дефицит и неблагоприятен избор на култура за условията. Загубата е разпределена по цялата хранителна верига, но не влиза в стандартната статистика, която следи количеството, не качеството.
Решения съществуват на световно ниво — биоконтрол, селекция, агрономия. Те са по-достъпни от това, което изглежда: щамове за биоконтрол, генетично близки до работещия в Италия AF-X1, се срещат естествено в почвите на Балканите. Селекционните линии на CIMMYT са свободно достъпни за националните селекционни програми. Технологичните инструменти се развиват бързо. Това, което не се развива бързо, е инвестицията в напояване и в институционален капацитет за мониторинг.
Прогнозата за реколта 2026 г. подсказва, че сценарият от 2025 г. се повтаря с по-висока вероятност. Това дава времеви прозорец между сега и септември, в който отделните стопанства могат да направят онова, което е в техните ръце, а институциите — да поставят основите на регионален отговор. Кое от двете ще се случи, ще се види. Това, което е сигурно — статистиката за добивите след шест месеца отново няма да отразява пълната картина. Реалната загуба ще се прочете другаде.
Използвани източници
— Световна здравна организация (2015) — оценка на афлатоксин B1 като най-опасното химично вещество за безопасността на храните.
— Международна агенция за изследване на рака (IARC) — класификация на афлатоксин B1 като канцероген от група 1A.
— Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), Министерство на земеделието и храните на Република България — анализ на микотоксините в храните и фуражите, януари 2024 г.
— Battilani, P. et al. — Aflatoxin B1 contamination in maize in Europe increases due to climate change, Scientific Reports, 2016 г.
— Focker, M. et al. — Effects of Climate Change on Areas Suitable for Maize Cultivation and Aflatoxin Contamination in Europe, Toxins, том 15, брой 10, 2023 г. (Wageningen Food Safety Research).
— Casu, A. et al. — Changing climate, shifting mycotoxins: A comprehensive review of climate change impact on mycotoxin contamination, Comprehensive Reviews in Food Science and Food Safety, 2024 г.
— Mauro, A. et al. — Biological Control Products for Aflatoxin Prevention in Italy, Toxins, том 10, брой 1, 2018 г.
— Mauro, A. et al. — Multiple Year Influences of the Aflatoxin Biocontrol Product AF-X1 on the A. flavus Communities Associated with Maize Production in Italy, Toxins, 2023 г.
— Ouadhene, M. et al. — Structure of Aspergillus flavus populations associated with maize in Greece, Spain, and Serbia: Implications for aflatoxin biocontrol on a regional scale, Environmental Microbiology Reports, 2024 г.
— Munoz-Zavala, C. et al. — Combating aflatoxin contamination by combining biocontrol application and adapted maize germplasm in northeastern and southeastern Mexico (AF36 Prevail), 2025 г. (CIMMYT).
— Omolehin, O. et al. — Host-Induced Gene Silencing of the Aspergillus flavus O-Methyl Transferase Gene Enhanced Maize Aflatoxin Resistance, Toxins, том 17, брой 1, декември 2024 г.
— Глобален микотоксинов мониторинг — представен в Берлин на 47-ия международен микотоксинов работен семинар, юни 2026 г. (PATENT CO., Сърбия).
— USDA Foreign Agricultural Service (FAS), Сърбия — Grain and Feed Annual Report, април 2025 г.
— USDA Foreign Agricultural Service (FAS), София — Bulgarian Corn Crop Estimated to be the Lowest in Over a Decade, BU2024-0017.
— Mycotoxin Risk Report за реколта 2024 г. в Европа (Feed Navigator, ноември 2024 г.) — данни за афлатоксин B1 в България, Унгария, Сърбия, Румъния.
— S&P Global Platts — European ethanol industry faces potential aflatoxin-hit crops, август 2025 г.
— Европейска агенция по околна среда (EEA) — Mycotoxin exposure in a changing European climate, март 2025 г.
— COCERAL (Европейска асоциация на търговците на зърно) — Mycotoxin management report 2025, представен пред EFSA StaDG-ER, 5 юни 2025 г.
— Crop Protection Network — Storing Mycotoxin-Affected Corn Grain, обновено издание 2025 г.
— Bulletin of the Joint Research Centre (JRC MARS) — Европейска комисия, мониторинг на културите в Европа.
— Copernicus Climate Change Service (C3S) — сезонна прогноза за лятото на 2026 г.
Глосар
Микотоксини — Вторични метаболити (странични продукти от метаболизма) на плесени, които при определени условия се отделят в зърнените култури и в храните. Не са самата плесен, а нейната отрова.
Афлатоксини — Подгрупа микотоксини, произведени от плесените Aspergillus flavus и A. parasiticus. Главни форми: B1, B2, G1, G2. Аф B1 е най-канцерогенният — клас 1A според IARC. M1 е метаболитна форма, която се отделя в млякото на едрия рогат добитък, хранен с контаминирана царевица.
Фумонизини — Микотоксини, произведени от Fusarium verticillioides и сродни видове. Често съпровождат афлатоксините в Южна Европа.
Деоксиниваленол (DON, вомитоксин) — Трихотецен от тип B, произведен от Fusarium graminearum. Най-разпространеният микотоксин в европейските зърнени култури.
Зеараленон (ZEN) — Микотоксин с естрогенна активност, произведен от Fusarium. Особено вреден за свинете, причинява репродуктивни нарушения.
ppb — Parts per billion — части на милиард. Стандартна мерна единица за концентрация на микотоксини. ЕС-лимитът за афлатоксин B1 в храна за възрастни е 2 ppb, за бебешка храна — 0,1 ppb, за мляко (M1) — 0,05 ppb.
RASFF — Rapid Alert System for Food and Feed — Система за бързо предупреждение за храни и фуражи на ЕС. Регистрира нотификации от държавите членки при откриване на опасни вещества.
Биоконтрол с нетоксикогенни щамове — Агрономска практика, при която в почвата се внася неагресивен щам на същата плесен (Aspergillus flavus), който конкурира токсикогенните щамове и ги измества от екологичната ниша.
AF-X1 — Комерсиален биоконтролен продукт на Corteva, регистриран в Италия. Активна съставка: щам MUCL54911 (Aspergillus flavus), нетоксикогенен, ендемичен за Италия.
AF36 Prevail — Биоконтролен продукт, разработен от Изследователския съвет за памук в Аризона. Прилага се в САЩ от над 25 години. Аналог в Мексико под марката AF36 Prevail.
Aflasafe — Биоконтролен продукт, адаптиран от технологията на AF36 за условията в Африка. Прилага се в Нигерия, Гана, Сенегал, Кения и други страни.
CIMMYT — Centro Internacional de Mejoramiento de Maiz y Trigo — Международен център за подобряване на царевицата и пшеницата, базиран в Мексико. Глобален лидер в селекцията на царевица и пшеница.
Ear rot — Плесенни заболявания на кочана на царевицата. Различни видове: Aspergillus ear rot, Fusarium ear rot, Diplodia ear rot. Всеки от тях продуцира различни микотоксини.
Удвоено-хаплоидна технология — Селекционна техника, която съкращава времето за създаване на чиста инбредна линия от 6–8 сезона до 2–3 сезона. Ползва се масово от CIMMYT и комерсиалните семенни компании.
Host-induced gene silencing (HIGS) — Генетична технология, при която растението произвежда РНК фрагменти, които пречат на патогена (плесен, насекомо) да изрази ключов ген. Изследователски подход, който все още не е комерсиализиран при царевицата.
Lepidoptera — Разред насекоми, включващ молци и пеперуди. В царевицата основни вредители от този разред са царевичният стъблен пробивач (Ostrinia nubilalis) и памуковата нощенка (Helicoverpa armigera). Повредите от гъсениците им отварят пътя за плесенни инфекции в кочаните.
Diabrotica virgifera virgifera — Западен царевичен коренов червей. Бръмбар от разред Coleoptera, семейство Chrysomelidae — не от Lepidoptera. В Европа е навлязъл от Северна Америка през 90-те години. В България присъства от началото на 2000-те. Възрастните прегризват свилата по царевичните кочани, а ларвите подкопават корените. И двата стадия отварят пътища за плесенни инфекции.
