Между март и май 2026 г. бяха публикувани три изследвания за регенеративното земеделие — глобална оценка в npj Sustainable Agriculture върху четирите основни практики; теренно изследване на 1 262 френски ферми, при което силно регенеративните стопанства загубиха 8 на сто от добивите си при сушата от 2023 г. срещу 22 на сто при най-малко регенеративните; политически доклад на Европейския икономически и социален комитет за регулаторната рамка. През същия период българската интервенция за консервационно земеделие започна прием по Кампания 2026. Числата от трите изследвания показват разлики, които националната мярка не различава.
Числото, което смени дискусията
На 6 април 2026 г. в Euronews се появи новина, която върна разговора за регенеративното земеделие на конкретно поле — буквално. Белгийската компания Soil Capital, която работи с европейски стопани по преход към регенеративни системи, и Лувенският католически университет (KU Leuven) публикуваха ранни резултати от съвместно изследване на 1 262 френски ферми с обща площ 331 600 хектара. Периодът на наблюдение е 2021–2024 г. — четири стопански сезона, в които френското земеделие премина през суша, гореща вълна и последвало частично възстановяване.
Числото, около което се завъртя дискусията, е следното. При сушата от 2023 г., която засегна 82 от 96-те френски департамента за зърнопроизводство, стопанствата, класифицирани като силно регенеративни, отчетоха средна загуба от 8 на сто от добивите си. Стопанствата, класифицирани като най-малко регенеративни, отчетоха 22 на сто. Тоест разликата в загубата на добив при иначе сравними почвени и климатични условия е почти трикратна.
В прес-комуникацията на Soil Capital числото беше преведено в по-разбираема рамка: ако установените практики се приложат национално, при следваща подобна суша Франция би запазила пшеница, достатъчна за около 130 милиона багета — или 17 седмици пшенично снабдяване за типичен индустриален мелничен оборот.
Тук са важни два маркера за статута на доказателството. Soil Capital е B Corporation — компания, чийто бизнес модел почива на подкрепа за прехода към регенеративни системи. Тя е заинтересована страна, не неутрален изследовател. Числата идват от обработени данни на стопанства, които компанията консултира. Това не дискредитира резултатите, но изисква да се отбележи. Второ — представените данни са ранни резултати, не финална рецензирана публикация. Партньорството с проф. Ерик Матийс, ръководител на аграрната, хранителна и ресурсна икономика в KU Leuven, дава академична подложка, но не заменя пълния рецензионен процес.
С тези уговорки, изследването прави едно — то отговаря на ограничение, което авторите на по-ранно глобално изследване сами признаха. Около два месеца преди това, на 25 март 2026 г., в списанието npj Sustainable Agriculture (от издателството Nature) бе публикувана първата глобална картографска оценка на четирите основни регенеративни практики. И сред шестте ограничения, които самите автори назоваха, най-съществено беше едно — че данните им идват от опитни станции и научно ръководени полеви опити, не от реални фермерски стопанства. На опитни станции управлението е почти оптимално; на реалните полета не е. Авторите изрично казаха, че резултатите им вероятно представляват горната граница на ефектите.
Френското изследване, с всичките си методологически ограничения, дава точно това, което глобалното моделиране нямаше — данни от реални стопанства, за които никой не е оптимизирал управлението. И числата от тези данни — 8 срещу 22 — се оказват по-добри, отколкото моделирането предположи, не по-лоши.
Картата на четирите практики
Глобалното изследване от март, ръководено от Кпаде Ункпатин от шведския университет SLU, Мати Кумму от Aalto и Пол Уест от Project Drawdown, използва Random Forest модел, обучен на множество мета-анализи на полеви опити. Резултатът е глобална карта на обработваемите земи с резолюция около девет километра, която показва къде кои регенеративни практики могат да повишат добивите, без да ги намалят.
Четирите практики и техните резултати:
Покривните култури — растения, отглеждани между основните култури за защита и подобряване на почвата — имат потенциал да повишат добивите на около 45 на сто от глобалните обработваеми площи. В леки песъчливи почви и сухи райони, особено при използване на бобови покривни култури, ефектът достига до 14 на сто увеличение на добивите на основната култура. Този профил донякъде покрива Дунавската равнина и леките почви в Плевенско, Великотърновско, Русенско, и отчасти Добруджа.
Агрофорестът — интеграция на дървесни видове в земеделски системи (алейно отглеждане, силвопасторализъм, ветрозащитни ленти, крайполни горски пояси) — има потенциал на около 41 на сто от глобалните площи. На глобално ниво авторите намират положителен ефект от 7 до 16 на сто увеличение на добивите при царевица. Когато обаче се разгледат специално европейските полеви опити, средният ефект се обръща: -2,6 на сто. Тоест агрофорестът в европейска зона намалява добивите леко, в зависимост от плътността и възрастта на дърветата. По-силно положителен ефект се проявява в субтропични и тропични зони, където вегетационният период е по-дълъг и водният стрес — по-сериозен.
Нулевата обработка — директна сеитба без оран, със запазване на растителните остатъци — има потенциал на около 37 на сто. Резултатите са най-зависими от конкретното място. По-добри ефекти има в полусухи и сухи райони, където оставянето на растителни остатъци намалява изпарението и подобрява инфилтрацията. В по-влажни условия и на тежки почви рискът е друг — уплътняване, повреди от плевели, забавено затопляне на почвата напролет, и натрупване на инокулум от фузариум при пшеница след царевица.
Биологичното земеделие — система, която изключва синтетични торове и пестициди — има потенциал на едва около 5 на сто от глобалните площи. По-важно за европейския контекст е, че за Северна Америка и Европа средно се отчита 18 до 50 на сто намаление на добивите спрямо конвенционалното земеделие. В тропическа Африка обратното — около 16 на сто увеличение.
Когато се търси единствената най-подходяща практика на едно място, без съчетания, нулевата обработка доминира с 37,5 на сто от площите, покривните култури покриват 7,4 на сто, агрофорестът — 3,5 на сто, биологичното — 1,5 на сто. Около 29 на сто от глобалните площи имат потенциал за комбинация на покривни култури с агрофорест.
Моделирането показва нещо, което публичното говорене у нас рядко представя: четирите практики, които обикновено се обединяват под понятието „регенеративно земеделие“, имат не само различни, но в редица случаи и противоположни ефекти. Агрофорестът, който в субтропика дава 16 на сто увеличение, в Европа дава 2,6 на сто намаление. Биологичното земеделие, което в Кения работи, в Дания не работи. Нулевата обработка, която на леки песъчливи почви защитава от ерозия и изпарение, на тежки глинести почви произвежда уплътняване и проблем с патогени.
Самите автори от SLU посочват шест ограничения на своята работа, които заслужава да бъдат запомнени. Първо — неравномерно разпределени данни по региони (около 99 на сто от данните за агрофорест идват от Субсахарска Африка; около 67 на сто от данните за нулева обработка — от Европа и Северна Америка). Второ — експерименталните условия, не реалните фермерски. Трето — глобалните карти не улавят локалните особености при резолюция девет километра. Четвърто — практиките са моделирани поотделно, не в комбинация. Пето — социално-икономическите фактори (знание, достъп до семена, финансов капацитет, пазари, политически стимули) не са в модела. Шесто — всяка практика е третирана като еднородна, въпреки че всяка от тях обединява в действителност няколко различни системи.
Френското изследване от април адресира директно второто от тези ограничения. Затова и неговите числа имат тежест, която моделирането само загатваше.
Регионалната специфика
Българската зона — умерено-континентална климатична зона на Дунавската равнина, средиземноморско влияние в Тракийската низина и Югоизточна България — не е централно представена в данните, на които стъпва глобалното моделиране. Но за всяка от четирите практики си струва да се види къде може да работи у нас и при какви уговорки. И трите практики имат своя история в българското земеделие — една от тях направо стара и забравена.
Покривните култури в Северна България. Глобалното моделиране и френското теренно изследване сочат, че бобовите покривни в леки песъчливи почви и сухи райони могат да дадат до 14 на сто увеличение на добивите на основната култура. Това е профил, който донякъде покрива Дунавската равнина — особено по-леките почви в Плевенско, Великотърновско, Русенско, и отчасти в Добруджа. У нас покривните култури имат натрупана експертиза, но скромен масов мащаб. Австрийската фирма ЗААТБАУ ЛИНЦ, която е сред водещите европейски селекционери на покривни култури, се представлява в България от Лидер Консултинг. Тяхното портфолио предлага широк избор за различни цели — фуражна ряпа и мелиоративна ряпа (Дайкон) с активна коренова система; бял синап и фацелия за бърз растеж и потискане на плевели; едногодишни и многогодишни бобови за азотна фиксация; готови смески с няколко компонента, които работят на различни нива в почвата.
Технологичният подход, който се препоръчва от експертите на компанията (главен консултант — инж.-агр. Евелина Маринова), е практичен. За начинаещи се препоръчват незимуващи видове, които измръзват по естествен път и оставят лесна за прибиране органична маса напролет. За зимуващи смески се препоръчва по-голям дял на бобовите. Целта е силна коренова система с голяма биомаса, която остава оптимално дълго на полето според състава и съотношението въглерод/азот. Важно практическо ограничение в нашите условия — бобовите култури имат нужда от достатъчно влага за поникване, а такава често липсва в края на лятото. Изборът на момент за сеитба и на конкретен вид е централен.
Покривните култури имат и пряка икономическа полза, която рядко се пресмята. Те оптимизират почвообработките, не ги увеличават — фермерът пести гориво и амортизиране на техника. Възможна е практика на нулева обработка след покривна култура, или комбинация с лентова обработка (strip-till). Необходимите количества минерален азотен тор намаляват при бобови предшественици, което при сегашните цени на азотните торове прави сметката още по-благоприятна.
Нулева обработка в Добруджа. Тя присъства в практиката на част от големите зърнопроизводители в Североизточна България и се представя често като синоним на устойчиво земеделие. Полусухите условия в Североизточна България — Добрич, Силистра, Шумен — съответстват на профила, в който нулевата обработка дава най-добри резултати в международните данни, чрез по-добра инфилтрация и по-малко изпарение. Но самият въпрос не е еднозначен. Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ в София има многогодишни изследвания за минимална и нулева обработка на почвата и за противоерозионни технологии. Голяма част от тях стъпват на работа, започнала още през 60-те и 70-те години. Техните резултати показват, че минималната обработка и директната сеитба работят при наклонени терени за противоерозионна защита (намаляват ерозията до 14 пъти на царевица при наклон 5–8°), но за равнинните черноземи на Добруджа сметката е друга. Управлението на растителните остатъци също създава въпроси: когато пшеница се сее след царевица и царевичните остатъци остават на повърхността, инокулумът на Fusarium graminearum се запазва и активира при влажна пролет, както наблюдавахме през 2026 г. И накрая — уплътняването на тежки глинести почви, каквито има в части от Лудогорието. Нулевата обработка не работи еднакво на всички почвени типове.
Агрофорестът — нашата забравена традиция. Българската история тук има корен, който за съжаление често се забравя. Полезащитните горски пояси в Южна Добруджа — изградени с постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март 1951 г. — са една от най-мащабните агрофорест системи в Източна Европа. Към 1957 г. площта им достига около 90 000 декара. Изградени са 9 държавни пояса с дължина от 25 до 220 км и ширина 70–90 м. Основните се простират изток-запад, на около 500 м един от друг, перпендикулярно на преобладаващите северни ветрове. Защитават около 3 милиона декара земеделска земя. И главното — дават доказано 20–30 на сто по-високи добиви спрямо незащитените площи, видимо при сравнение с румънската Добруджа от другата страна на границата, където такава система не е изградена.
Тази система е в окаяно състояние днес. Площта им в Добричка област е сведена до около 65 100 декара — близо 30 на сто загуба от пика през 50-те години. От 2019 г. насам започна масово съхнене — първо на американски ясен и бряст, после на дъбове, цер, ясен, акация. Причините са комбинация от суша, високи температури, патогени, и липса на каквато и да е стопанска грижа. Възстановяването на тези пояси е логична посока за следващия програмен период на ОСП, защото отговаря едновременно на стара българска нужда и на ново европейско финансиране. Това би било агрофорест в най-практичния си смисъл, без да се копират тропически модели.
Биологично земеделие. У нас има разпространено впечатление, че биологичното земеделие стагнира след 2020 г. Данните го опровергават. По официална информация в началото на 2025 г. са регистрирани 5 646 биологични оператори — с 620 повече спрямо 2023 г. Площите под биологично управление достигат 198 050,9 хектара, което представлява ръст от 34 на сто на годишна база. Биологичното земеделие вече обхваща близо 4 на сто от използваната земеделска площ. По интервенцията „Еко-схема за биологично земеделие (селскостопански животни)“ заявените площи в кампания 2025 са 69 624 хектара спрямо 40 217 хектара през 2024 г. — увеличение с над 70 на сто. Тоест биологичното расте, не стагнира.
Това вътрешно противоречи с глобалните числа от Nature — където биологичното работи на едва 5 на сто от глобалните площи и в Европа дава 18 до 50 на сто намаление на добивите. Разрешението е в това, че биологичното расте по площ заради субсидията и пазарната премия за био-продукти, не заради повишен добив. Един български биопроизводител е по-добре икономически от конвенционален не защото произвежда повече, а защото получава по-висока цена за по-малко продукция, плюс субсидия. Това е валиден бизнес модел за определени продукти — билки, ароматни и етерични масла, овощни градини, отделни зеленчукови култури. Като инструмент за хранителен суверенитет и общо повишение на производителността на единица площ — не е инструмент.
Какво иска EESC
На европейско ниво темата вече има свой политически продукт. Европейският икономически и социален комитет (EESC) прие през май 2026 г. доклад, представен пред Euractiv от председателя на секцията по земеделие, развитие на селските райони и околна среда Стоян Чуканов. Той настоява за нещо, което сегашната рамка на ОСП не предлага — обща дефиниция на регенеративното земеделие, основана на измерими резултати, а не на предписани практики.
Аргументът е следният. Сегашната ОСП възнаграждава действия, които са лесни за административно дефиниране и контрол — изпълни тази обработка, посади тази покривна култура, спази този план за управление на хранителните вещества. Това е удобно за прилагане, но не гарантира резултат върху почвата, биоразнообразието и функционирането на екосистемите. Регенеративното земеделие, според EESC, не е набор от техники — то е промяна в начина, по който се управляват земята, животните, ресурсите и рискът в дългосрочен план. Затова и оценката му трябва да се прави по резултат: по-високо съдържание на органичен въглерод в почвата, по-добро задържане на вода, по-голямо биоразнообразие, по-добра функционалност на екосистемата. Тези показатели са измерими и проследими; те просто не са в сегашната ОСП.
Чуканов посочва и още един пласт — частният сектор и финансовата индустрия се движат по-бързо от регулациите. Преработватели и търговски вериги започват да включват изисквания за регенеративни практики в договорите със своите доставчици. Френски банки разработват кредитни продукти, обвързани с показатели за почвено здраве и устойчивост. Преференциални лихви за стопани, които поддържат по-високо съдържание на органична материя; финансови инструменти, обвързани с водозадържащ капацитет. Тази логика — регенеративните системи като форма на управление на риска при чести климатични сътресения — навлиза във финансовия сектор без особена помощ от регулаторите. И именно там EESC вижда основен риск: при липса на ясна публична дефиниция, основана на резултати, частните инициативи произвеждат фрагментирани и понякога несъвместими стандарти.
Връзката с биологичното земеделие също е разгледана. Много биологични стопанства в ЕС вече прилагат практики, близки до регенеративните принципи — разнообразни сеитбообороти, постоянно почвено покритие, по-малка зависимост от синтетични ресурси. Двата подхода не са идентични, но между тях има значително припокриване. EESC посочва това, за да каже, че регенерацията може да се развива върху вече съществуващи практики, не непременно чрез изцяло нов модел. И още — че биологичното, въпреки нисък потенциал за повишение на добивите в европейска зона, остава част от портфолиото с друга функция: ниска зависимост от синтетични суровини, пазарна премия, екологичен ефект.
Препоръката на EESC към европейските институции е конкретна: разширяването на регенеративното земеделие ще изисква по-широка комбинация от политики, която да насърчава научно обосновани климатични и екологични практики чрез доброволни, но адекватно финансирани механизми. Сред искането му е по-силна подкрепа за почвеното здраве, устойчивото управление на водите и поддържането на почвено покритие в националните стратегически планове по ОСП. Препоръчват се и по-добре развити консултантски услуги, мрежи за обмен на знания между фермерите, целенасочена подкрепа за научни изследвания, иновации и инвестиции.
Към днешна дата нито Комисията, нито Съветът на ЕС са се ангажирали с обвързваща дефиниция. Регенеративното земеделие почти отсъства от законодателството на ЕС — то живее в политически документи, в препоръки, в доброволни ангажименти на частния сектор. Тази липса на рамка е и причината държави членки като България да приемат собствени национални дефиниции, които невинаги се припокриват с препоръките на европейските консултативни органи.
Българската мярка
В началото на 2026 г. България направи първата си стъпка към системно подпомагане на регенеративните практики. В Третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. беше включена нова интервенция, която получи приема си в Кампания 2026. Името ѝ обаче не е „регенеративно земеделие“. Тя се нарича консервационно земеделие — термин по-стар, по-тесен, по-свързан с дефиницията на FAO от 2001 г., която обединява три практики: минимална почвообработка, постоянно почвено покритие, ротация на културите.
Този терминологичен избор сам по себе си казва нещо за обхвата на амбицията. „Регенеративното“ е по-широко понятие, което включва агрофорест, въглеродна секвестрация като измерим резултат, биоразнообразие. „Консервационното“ е по-фокусирано — върху защитата на самия повърхностен слой на почвата чрез ограничаване на нарушаването ѝ. Българската мярка избра да остане в по-тесния обхват.
Параметрите. Бюджет — 65 млн. евро до края на програмния период, разпределени по около 21,6 млн. евро годишно. Индикативна ставка — до 139,17 евро на хектар. Допустими стопанства — обработваема земя от 10 до 1 000 хектара. Тригодишен ангажимент. Допустими култури — зърнено-житни, бобови, маслодайни, фуражни, медицински и ароматни. Изключени са площите в Натура 2000, торфищата, влажните зони, природните паркове и угарите.
Изискванията към участващите стопанства са следните. Допустими са само щадящи обработки — нулева, минимална, ивична или вертикална. Изискват се минимум четири култури годишно, при което трите с най-голям дял не могат да обхващат повече от 90 на сто от площта. В годината на първото заявление стопанинът подава План за управление на хранителните вещества с почвени проби, прогноза за добивите и торова схема. Изисква се намаление на азотния тор с минимум 20 на сто спрямо стандартната норма; максимум 120 кг минерален азот на хектар. Прилагат се поне три агрономически практики годишно с органични вещества — оборски тор, компости, микробиални или биоактивни торове. От втората година се изисква използване на сертифицирани семена. Стопанинът преминава специализирано обучение, доказано с документ. Води дневници за обработки, торове, култури и приложени практики.
Тук е важно сравнението с четирите практики, които глобалното моделиране и френското теренно изследване оценяват поотделно. Българската мярка покрива реално една от тях — щадящите обработки, в това число нулевата. Покривните култури не са централно изискване — изискването за „четири култури годишно“ е изискване за ротация в основния цикъл, не за междинна култура между основните цикли. Те присъстват в съседни еко-схеми, не в това ядро. Агрофорестът отсъства напълно — нито алейното отглеждане, нито силвопасторализмът, нито възстановяването на полезащитни горски пояси са допустимо действие по интервенцията. Биологичното земеделие е в отделна интервенция със собствен бюджет и ангажимент.
От глобалното портфолио, което Nature измерва, националната мярка избра да плаща за тази практика, която моделирането оценява като подходяща за около 37 на сто от площите и при която ефектите в нашата зона са с най-сериозните уговорки. Покривните култури, които според френското изследване и моделирането работят най-широко и най-благоприятно за българската зона, остават извън главната мярка.
Около бюджета също има информация, която заслужава да се чете внимателно. По данни от януари 2026 г. професионалните организации, обединяващи стопани, които вече прилагат консервационно земеделие в България, наброяват около 100 души. При планиран бюджет от 21,6 млн. евро годишно и средна ставка 139 евро на хектар, парите за стотина стопанства означават средно над 200 000 евро на стопанство годишно — числа, които съответстват на компенсация за вече прилагащи практиките, не на стимул за нова трансформация на сектора.
На това разминаване между декларация и дизайн си струва да се погледне от три гледни точки, без бързо заключение.
Първата гледна точка — на МЗХ и на стопаните, които вече прилагат практиките. Мярката осигурява компенсация за реални допълнителни разходи — почвени анализи, обучения, сертифицирани семена, водене на дневници — и за приети ограничения, особено намалението на азотния тор с 20 на сто. Без такава компенсация част от прилагащите стопанства биха се върнали към конвенционални практики при натиск на маржа. Мярката задържа на трансформационен път една кохорта стопанства, които иначе сами не биха продължили. Това е и обяснението защо бюджетът е концентриран спрямо броя на бенефициентите — целта не е масовизация, а удържане.
Втората гледна точка — на EESC. Мярката плаща за процес, не за резултат. Тя проверява дали стопанинът прилага определени обработки, дали води дневник, дали е минал обучение. Тя не измерва дали почвата му стана по-здрава, дали органичното вещество се повиши, дали водозадържащият капацитет се промени. Това е дизайн от стария модел на ОСП — лесно администрируем, проверяем от ДФ „Земеделие“, но без обвързаност с измерим екологичен ефект. EESC иска точно обратното — дефиниция, ориентирана към резултати. Българската мярка не отговаря на това искане.
Третата гледна точка — структурна. При бюджет от 65 млн. евро за програмния период, насочването му към една практика, а не към портфолио, е политически избор, който заслужава да бъде назован. От четирите практики, които Nature оценява, мярката избра тази, която в нашата зона има най-сериозните уговорки. Тази, която моделирането и френското теренно изследване сочат като най-широко работеща у нас — покривните култури с бобови в леки песъчливи почви — е оставена извън главното ядро. Това не е грешка в смисъл на пропуск; това е дизайнерски избор, направен с конкретни ограничения и приоритети. Но при следващия програмен период този избор ще трябва да бъде преразгледан.
ОСП 2028–2034
Окончателната рамка на следващата ОСП се очаква да бъде приета в края на 2026 г. или началото на 2027 г. Веднага след това всяка държава трябва да изготви национален стратегически план, който определя как точно ОСП ще се прилага на национално ниво. Реално срокът е по-кратък, отколкото изглежда — стратегическият план трябва да е готов до началото на 2028 г., но истинските решения за рамката му ще бъдат взети през лятото и есента на 2026 г.
В този план регенеративните практики се очаква да играят значително по-голяма роля, отколкото в текущия. Кристоф Хансен, еврокомисарят по земеделие, многократно е заявявал, че делът на „екологизирания бюджет“ в директните плащания ще нараства. Българската позиция още не е публично формулирана.
Тук стоят два възможни сценария за регенеративните схеми в следващия план.
Първи сценарий — пакет от практики, платен на принципа на формалното изпълнение. Стопанинът декларира, че прилага определени практики; ДФ „Земеделие“ проверява документите; плащането излиза. Това е технически по-лесно — администрацията знае как да го прави, защото го прави и сега. Резултатът е предсказуем. Фермерите ще приемат практиките номинално, без реална промяна в управлението, и парите ще се изразходват без съответен ефект на полето. Този сценарий вече се документира в други европейски страни — оценки на прилагането на еко-схемите в текущия програмен период констатират, че значителен дял от участващите стопанства декларират практики, които съществено не променят управлението спрямо предходния период.
Втори сценарий — селективна интеграция, основана на локални теренни тестове. Той изисква повече работа. Започва с признанието на това, което глобалното моделиране казва: четирите практики работят различно в различни географии и за различни култури. За българската зона трябват локални теренни тестове — експериментални площи с научно проследяване, преди мащабиране. Това може да се направи чрез Селскостопанската академия, Аграрния университет в Пловдив, Тракийския университет в Стара Загора, Института по полски култури в Чирпан, и Института по царевицата в Кнежа. Бюджетът на тези институции, както нееднократно сме писали, е скромен — но за пилотен проект на ограничена площ е достатъчен.
За всеки регион трябва да се отговорят конкретни въпроси преди ОСП-схемата да бъде написана. За Добруджа: какво е реалното дългосрочно действие на нулевата обработка на различни типове почви, при наличие на царевичен предшественик и при сегашния натиск от фузариоза? За Дунавската равнина: кои бобови покривни култури работят и при какви условия? За Тракийската низина: каква комбинация от практики реално запазва влагата без да отнема добив? За Югоизточна България: има ли място за алейно отглеждане на лешници или маслини с междуредни култури? Тези въпроси не са нови. Те са в работата на „Никола Пушкаров“, на Института в Чирпан, на отделни докторски тези в Аграрния университет. Това, което липсва, е координирано пилотиране, което да произведе данни на ниво, на което може да се пише схема.
Без такива отговори, схемата на следващата ОСП ще има два възможни резултата. Или фермерите ще приемат практики, които им отнемат добив, разчитайки на компенсация чрез субсидията, и ще се озоват в по-зависима от субсидия позиция, отколкото сега. Или ще приемат практиките формално, без реално приложение, и парите ще се харчат без екологичен ефект. И двата сценария са по-лоши от това, което имаме сега.
Има и трети сценарий, който EESC сигнализира в доклада си — преструктуриране на подкрепата чрез договори за услуги, при които плащането е обвързано с конкретно измерим резултат: повишение на органичния въглерод в почвата, по-голям водозадържащ капацитет, поддържане на индекса на обикновените видове птици в земеделски земи. Такава система изисква изграждане на инфраструктура за мониторинг и нови договорни форми — работа, която отнема години. Но тя е единствената, която обещава да изравни намерението с резултата. Предимството на България е, че вече притежаваме такава структура в лицето на Carbonsafe.
Какво следва — на различни нива
Изводът от трите изследвания и от националната мярка не е срещу регенеративното земеделие. Той е срещу формулата.
За българския фермер, който обмисля преход към регенеративни практики — независимо дали под натиск на ОСП-схема, на сертифициране, на пазарен партньор, или на собствена инициатива — препоръката, която самите научни автори дават, е една и съща в три различни публикации. Започнете на ограничена площ. Водете стриктно данни. Дайте поне три-четири стопански сезона с различни климатични условия. Ако работи на конкретно вашите почви и за конкретно вашите култури, разширете. Ако не работи, ограничете. Това е скучният и правилен подход, който научните автори препоръчват изрично в последния абзац на статията си в npj Sustainable Agriculture: „локалното проверяване и адаптация ще бъдат съществени преди насърчаване на която и да е практика“.
За администрацията — Министерството на земеделието и храните, ДФ „Земеделие“, Селскостопанската академия — следващата година е момент, в който се решават рамките за следващия програмен период. Един възможен ход е координиране на пилотни програми с научните институти за ограничен период от 2027–2029 г., с цел да се произведат локални данни преди национална мярка да бъде написана. Това не означава отлагане на регенеративните схеми — означава успоредно протичане на пилотиране и на масова мярка, така че второто да може да се коригира по данните от първото.
За европейския политически процес — призивът на EESC за дефиниция, ориентирана към измерими резултати, изисква техническа инфраструктура, която сега тепърва се гради. Системи за мониторинг на органичния въглерод в почвата на ниво стопанство; протоколи за измерване на водозадържащ капацитет; индекси за биоразнообразие, които да са приложими в реално време. Това е работа на DG AGRI и на Joint Research Centre, и тя ще се развива бавно. Българската позиция в преговорите за ОСП 2028–2034 може да поиска точно това — поетапно изграждане на инфраструктура за резултатна дефиниция, която замества предписания списък с практики.
Регенеративното земеделие, представено като една категория, е маркетингов конструкт, не научен. Маркетинговият конструкт сега се прехвърля в законови текстове, в субсидийни схеми, в политически платформи. Числата от трите изследвания не са против регенеративното — те са против формулата. Те молят за портфолио, основано на локални данни. Това е разговорът, който си струва да водим — преди ОСП 2028–2034 да бъде написана и преди парите за следващите седем години да започнат да текат към схема, която плаща за процес, без да измерва резултат.
Използвани източници
— Anjela Symons, „Regenerative farms lost three times less yield in French droughts. Here’s why“, Euronews, 6 април 2026 г. Данни от Soil Capital и KU Leuven, проф. Ерик Матийс — анализ на 1 262 френски ферми (331 600 ха), периодът 2021–2024 г.
— Kpade O. L. Hounkpatin, Emanuela De Giorgi, Mika Jalava, Jeroen Poelert, Paul C. West, Matti Kummu, „Where regenerative farming practices could increase yields: a global assessment“, npj Sustainable Agriculture, том 4, статия 26, 25 март 2026 г., DOI: 10.1038/s44264-026-00131-2. Open access.
— Стоян Чуканов, председател на секцията по земеделие, развитие на селските райони и околна среда в Европейския икономически и социален комитет, коментар по доклад на EESC за регенеративното земеделие, Euractiv, май 2026 г.
— Pittelkow C. M. et al., „When does no-till yield more? A global meta-analysis“, Field Crops Research 183, 156–168 (2015) — една от ключовите мета-аналитични основи за глобалното моделиране.
— Ivezić V., Yu Y., van der Werf W., „Crop yields in European agroforestry systems: a meta-analysis“, Frontiers in Sustainable Food Systems 5, 606631 (2021) — данните за европейския средно отрицателен ефект на агрофореста.
— Baier C., Gross A., Thevs N., Glaser B., „Effects of agroforestry on grain yield of maize — A global meta-analysis“, Frontiers in Sustainable Food Systems 7, 1167686 (2023) — глобалните данни за царевица под агрофорест.
— Peng Y., Wang L., Jacinthe P.-A., Ren W., „Global synthesis of cover crop impacts on main crop yield“, Field Crops Research 310, 109343 (2024).
— Министерство на земеделието и храните — проект на наредба за интервенция за консервационно земеделие в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.; Трето изменение на Стратегическия план; обществено обсъждане до 2 октомври 2025 г. Параметри: бюджет 65 млн. евро за периода, индикативна ставка до 139,17 евро/ха, тригодишен ангажимент, площи 10–1 000 ха.
— zemedeleca.bg, „Консервационно земеделие с нова мярка в Стратегическия план: ясни правила, намален азот, ротация и обучения“, 3 септември 2025 г. — описание на проектонаредбата, бюджет, годишно разпределение, брой членове на професионалните организации, прилагащи практиките.
— Лидер Консултинг ЕООД — официална технология за покривни култури, представителство на австрийската ЗААТБАУ ЛИНЦ (SAATBAU LINZ) в България. Експерт: инж.-агр. Евелина Маринова.
— Полезащитни горски пояси в Южна Добруджа — постановление № 236 от 8 март 1951 г. на Министерския съвет; 9 държавни пояса, площ 90 000 декара през 1957 г., 65 100 декара днес, защитават 3 милиона декара земеделска земя, 20–30 на сто по-високи добиви спрямо незащитена земя.
— Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ — София: изследвания за минимална обработка и противоерозионни технологии, основан 1947 г. Резултати при царевица на наклонени терени: намаляване на ерозията до 14 пъти, увеличение на добива с 29,8 на сто.
— Министерство на земеделието и храните, ноември 2025 г. — представяне на актуалните данни за биологичното земеделие в България: 5 646 биологични оператори, 198 050,9 ха площи под биологично управление, 34 на сто ръст на годишна база, близо 4 на сто от използваната земеделска площ.
Понятия
Регенеративно земеделие — широко понятие за земеделски практики, които възстановяват и подобряват здравето на почвата, биоразнообразието и устойчивостта на агроекосистемите, вместо да ги изчерпват. Не е една практика — портфолио от практики.
Консервационно земеделие — по-тесен и по-стар термин (FAO, 2001 г.), който обединява три практики: минимална обработка, постоянно почвено покритие, ротация на културите. Българската национална мярка ползва този термин, не „регенеративно“.
Покривни култури (cover crops, CC) — растения, отглеждани в периода между основните култури (обикновено след жътва до новата сеитба) за защита и подобряване на почвата. Бобовите покривни култури добавят азот чрез биологична фиксация.
Агрофорест (agroforestry, AF) — интеграция на дървесни видове в земеделски системи — алейно отглеждане, силвопасторализъм, ветрозащитни ленти, крайполни горски пояси. Българската традиция на залесителни пояси от 50-те години е форма на агрофорест.
Нулева обработка (no-tillage, NT) — минимална или нулева механична обработка на почвата. Семената се поставят директно в неразораната почва. Намалява ерозията и разхода на гориво, подобрява водозадържащия капацитет, но може да изисква хербициди и носи рискове от уплътняване и фитопатогени.
Биологично земеделие (organic farming, OF) — система, която изключва синтетични торове и пестициди, разчита на органични входни ресурси и биологична фиксация на азот. Сертифицира се чрез акредитирани органи.
Random Forest — статистически метод, основан на множество дървесни решения. Използва се за прогнозиране и класификация на сложни нелинейни зависимости в големи данни.
Effect size (ES) — мярка за интензивността на ефект от една интервенция, изразена като отношение на резултата при третиране спрямо контрола. При yield ES, положителна стойност означава увеличение на добивите, отрицателна — намаление.
Екосхеми в ОСП — доброволни схеми в Общата селскостопанска политика на ЕС, които плащат на земеделците за прилагане на практики с екологична стойност отвъд обичайните изисквания. Делът им в бюджета на директните плащания нараства във всеки нов програмен период.
B Corporation — сертифицирана компания, чийто бизнес модел и управление отговарят на стандарти за социална и екологична отговорност, верифицирани от организацията B Lab. Сертификатът се ползва от компании в широк спектър сектори, включително консултантски услуги в земеделието.
EESC (European Economic and Social Committee) — Европейски икономически и социален комитет, консултативен орган на ЕС, който представя становища по предложенията за европейско законодателство от позицията на работодатели, синдикати и организации на гражданското общество.
ДФ „Земеделие“ — Държавен фонд „Земеделие“, администрира директните плащания и инвестиционните мерки в България.
