На 4 юни 2026 г. Турският зърнен съвет (TMO) обяви изкупни цени за реколта 2026 — 16 500 турски лири на тон за хлебна и за твърда пшеница, или около 311 евро на тон, и 12 750 лири за ечемика (около 240 евро на тон). Плюс субсидии за основно плащане и сертифицирани семена крайният приход на турския фермер достига 367 евро на тон при пшеницата и 297 при ечемика. Българските зърнопроизводители видяха тези числа и питат: как е възможно това и защо при нас няма така. Отговорът не е в това дали Турция има или няма пазарна икономика. Той е в три неща, които турската държава прави едновременно — и три неща, които ЕС-моделът след реформите на МакШери от 1992 г. и Фишлер от 2003 г. изрично е забранил.
Какво обяви TMO на 4 юни
Турският зърнен съвет — на турски Toprak Mahsulleri Ofisi, в превод „Държавна служба за земеделски продукти“ — е създаден през 1938 г. с указ на правителството на Ататюрк. Институцията съществува без прекъсване вече 88 години. Тя е държавна агенция, чиято основна функция е да поддържа цените на основните зърнени култури — пшеница, ечемик, царевица, ориз — на нива, които правителството определя политически, не пазарно.
Обявените на 4 юни 2026 г. цени за реколта 2026 са следните:
— Твърда пшеница — 16 500 турски лири на тон, около 311 евро на тон по актуален курс.
— Хлебна пшеница — 16 500 лири на тон, около 311 евро на тон.
— Ечемик — 12 750 лири на тон, около 240 евро на тон.
Над изкупната цена турското Министерство на земеделието предоставя допълнителни плащания — основно плащане, планирана производствена подкрепа, подкрепа за използване на сертифицирани семена. Общият им размер достига 3 014 турски лири на тон, или около 57 евро на тон. Крайният приход на фермера от пшеница е 19 514 лири, или 367 евро на тон. Плащанията се превеждат по банковите сметки на производителите в срок до 45 дни след доставка.
От 1 октомври 2026 г. TMO ще започне обратната операция — продажба от държавните запаси. Обявените продажни цени са 18 500 лири за тон пшеница (около 348 евро) и 14 000 лири за тон ечемик (около 264 евро). Това е важно — продажната цена е около 12 на сто над изкупната, което покрива логистични и складови разходи, но не и пълните оперативни загуби, които системата произвежда.
Тук започва истинският въпрос. Не каква е обявената цена, а как тази цена реално достига до фермера.
Първи стълб — държавно изкупване
TMO не може правно да задължи нито една частна мелница, нито един частен търговец да купи пшеница на 311 евро на тон. Такова правомощие няма нито турската, нито каквато и да е друга държава в света — частното договорно право не позволява еднозначни задължения за купуване по фиксирана цена извън специфични монополни режими (вода, ток).
Това, което TMO прави, е друго. Тя сама купува по обявената цена. От своя бюджет, със свои складове, със собствена логистика. Тя е „купувач от последна инстанция“ — фермерите, които не могат да получат тази цена на свободния пазар, могат да продадат на нея. От 21 май всяка година TMO приема продукция от регистрираните в системата ÇKS (Çiftçi Kayıt Sistemi — Регистър на земеделските производители) стопанства.
По доклад на Световната търговска организация за търговската политика на Турция, в относително нормални години TMO изкупва около 15–20 на сто от националната реколта на пшеница — 17 на сто за ечемика, 19 на сто за царевицата за периода 2007–2010 г. Останалите 80–85 на сто се продават от фермерите на частни мелници и търговци. В кризисни моменти този дял рязко скача. По доклад на американското Министерство на земеделието (USDA) от 2 май 2025 г., към момента на писане на доклада TMO държи около 90 на сто от пшеничните запаси в Турция — резултат от агресивно изкупване през предходните месеци и спиране на продажбите от държавните складове през март 2025 г.
Самият факт, че TMO ще купи по 311 евро, променя поведението на свободния пазар. Фермер, който има зърно, има две опции — да продаде на частен търговец или на TMO. Ако частната оферта е, да речем, 250 евро, а TMO предлага 311, фермерът ще отиде на TMO. За да задържат стоката за себе си, частните търговци трябва да предложат цена близо до TMO цената. Това вдига общата пазарна цена нагоре, без TMO да е купил голям обем. Просто наличието на държавния купувач на високо ниво деформира кривата на търсенето.
Този ефект работи дотогава, докато TMO има бюджет. Ако фермерите масово донесат зърно и TMO остане без пари, ефектът се пречупва — фермерите трябва да продават по реалните пазарни цени. По данни на платформата S&P Global Commodity Insights от януари 2022 г., в момент на валутна криза в Турция, TMO продаваше пшеница на местните мелници по около 195 долара на тон, докато частните търговци продаваха по 309 долара (близо двойно). Това е „наклонът“ — фермерите получават висока цена при продажба, мелниците получават ниска при покупка, разликата я покрива бюджетът.
Втори стълб — контрол на вноса
Първият стълб сам по себе си не би работил. Защото ако руско или украинско зърно влиза свободно по 200 евро на тон, никой не би купувал турско по 311. Затова Турция прилага втори стълб — защита на вътрешния пазар през митнически бариери и периодични забрани за внос.
През 2024 г. турското правителство направи нещо, което е почти невъзможно за страна член на Световната търговска организация без сериозни обяснения — директно спря вноса на пшеница за четири месеца. От 21 юни до 15 октомври 2024 г. вносът беше забранен изцяло. Цел: да защити вътрешните цени по време на жътва, когато местното предлагане е на пика си и натискът надолу е най-силен.
След октомври 2024 г. забраната беше заменена с квотна система. Мелниците могат да внасят пшеница само ако предварително са изкупили определен дял от запасите на TMO. Първоначално съотношението беше 85 на сто от TMO и 15 на сто от глобалния пазар; през декември 2024 г. се намали на 75 на сто от TMO и 25 на сто внос. Тоест за да получат лиценз да внесат един тон от Русия или Украйна, мелниците трябва първо да купят три тона от TMO.
През ноември 2025 г. — заради вътрешен дефицит и нужда да охлади цените за птицевъдната индустрия, която внася значителни обеми фуражна царевица — Турция отвори безмитна квота от 1 млн. тона за зърнен внос. Това показва, че системата е инструмент, не догма — отварят се прозорци, когато балансът на пазара го изисква.
Митата за пшеница извън квотата са много високи — между 130 и 150 на сто. Това практически блокира конкурентния внос от Черно море, който при настоящите световни цени би струвал около 200–230 евро на тон CIF Мармара. С митата добавени, цената става около 460–550 евро на тон — над вътрешната.
Трети стълб — субсидирана препродажба надолу
Третата част на пъзела е тази, която най-рядко се обсъжда, но е централна за политическата устойчивост на системата. TMO не държи пшеницата завинаги. Тя я препродава на вътрешния пазар по субсидирана цена, основно на мелниците за хляб.
Тук са включени няколко правила. Първо — мелниците, които купуват по субсидирана цена от TMO, не могат да изнасят брашно от тази пшеница. Те произвеждат брашно за вътрешно потребление. Хлябът, който се пече от това брашно, остава в Турция. Цел: цената на крайния хляб за турския потребител да остане ниска.
Второ — мелниците, които изнасят брашно, са длъжни да внасят пшеницата си от глобалния пазар, по пазарни цени. Те не могат да ползват субсидираните запаси на TMO. Тоест експортната индустрия плаща реалните цени, докато вътрешната потребителска верига получава субсидия.
Това разделение на пазара на два сегмента — субсидиран вътрешен и пазарен експортен — е инструмент, който почти всички ОИСР-икономики са изоставили след 80-те години на ХХ век. То работи, докато се поддържа административно и докато бюджетът покрива разликата.
Правната основа на тази бюджетна тежест е чл. 35 от Декрет-закон 233 от 1984 г. — националното министерство на финансите е длъжно да покрива загубите на държавните предприятия, когато те изпълняват политически възложени задачи и работят под себестойност. По доклади на ОИСР такива трансфери към TMO са системни. Конкретен годишен размер на „duty losses“ обаче не се оповестява публично като отделна бюджетна позиция.
Като индикатор за реалния обхват — обемът на изкупването на TMO в последните три години рязко се промени. По данни на депутата Али Гюрер от опозиционната Републиканска народна партия (CHP), цитирани от P.A. Turkey през април 2026 г., TMO е изкупила 12 млн. тона пшеница през 2023 г., 3,5 млн. тона през 2024 г. и програмирани 2,5 млн. тона за 2025 г. — намаление от близо пет пъти за две години. Това принуди Турция да внесе над 4,5 млн. тона пшеница за около 1,16 млрд. долара през 2025 г., при положение че исторически страната беше нетен износител на брашно. Самата земеделска подкрепа като дял от БВП е намалена от 2,7 на сто през 2006 г. до проектирани 0,9 на сто за 2026 г. — под законово определеното ниво от 1 на сто по Закона за земеделието № 5488.
Окончателно: бюджетът на турската държава покрива разликата между високата изкупна цена за фермера и ниската препродажна цена за мелницата. Това не е „пазарна цена“ в чистия смисъл. Това е държавна субсидия, която тече през пазара на зърно — от данъкоплатеца към фермера и към потребителя. И самата система в момента е под значителен натиск — спадането на изкупването от TMO и увеличаването на вноса показват, че бюджетните ограничения свиват традиционната ѝ роля.
Кои още държави имат подобни системи
Турската тристълбова конструкция не е изключение в световен мащаб. Подобна логика, с вариации, прилагат и:
Индия — система на Minimum Support Price (MSP) за 22 култури. За реколта 2026–2027 г. правителството обяви MSP за пшеница 2 585 индийски рупии на квинтал, или около 287 евро на тон. Изкупването се извършва от Food Corporation of India (FCI) и държавни агенции по щати. През 2024–25 година FCI изкупи 26,6 млн. тона пшеница. Системата покрива над 22 млн. фермери. Бюджетна тежест — над 2,28 лакх крор рупии (около 25 млрд. евро) годишно за изкупуване на основни зърнени. Критики — концентрация на ползата в две щати (Пенджаб и Харяна), изтощаване на подземните води, монокултурно земеделие.
Китай — минимални изкупни цени за пшеница, ориз, царевица. Изкупването се извършва от държавната компания Sinograin и провинциални агенции. Цените са политически обявени, защитата от внос — през тарифни квотни системи (TRQ), договорени в Световната търговска организация след влизането на Китай в нея през 2001 г.
Русия — интервенционни цени за зърнените, държавно изкупване чрез „Обединена зерновая компания“ и Россельхозбанк. Допълнително — експортни мита за пшеница, които работят в обратната посока (държат вътрешните цени по-ниски, не по-високи), което е руска специфика.
Япония, Южна Корея, Тайван — фиксирани изкупни цени за ориз, защитени с високи мита (в Япония до 778 на сто) и квотни системи. Японската цена на ориза е около пет пъти световната — поддържана от закриляне на пазара, не от пазарни сили.
Всички тези държави споделят една обща характеристика, която обяснява защо ЕС-системата работи различно — всички са извън ЕС. Това не е случайно.
Защо в ЕС такъв механизъм няма
ЕС имаше такава система до 1992 г. От създаването на Общата селскостопанска политика през 1962 г. до реформата на МакШери от 1992 г. европейският фермер получаваше подкрепа основно през гарантирани изкупни цени — за зърно, мляко, говеждо, масло. Държавните агенции (във Франция — ONIC; в Германия — BLE; в Италия — AIMA; в Гърция — KYDEP) изкупуваха излишъците по предварително обявени интервенционни цени. ЕС субсидираше износа на тези излишъци към трети страни.
Резултатът беше познат: „маслени планини“, „винени езера“, „зърнени планини“ — натрупани държавни запаси, които надминаваха възможностите за потребление. През 80-те години европейските интервенционни запаси за масло достигнаха 1,5 млн. тона; за обезмаслено мляко — 1 млн. тона; за зърнени — над 30 млн. тона. Това произвеждаше няколко системни проблема едновременно.
— Огромна бюджетна тежест. В края на 80-те години земеделската политика заемаше над 70 на сто от целия бюджет на Европейските общности.
— Системно свръхпроизводство. Когато гарантираш цена над пазарната, фермерите произвеждат повече от това, което пазарът може да поеме.
— Конфликти със Световната търговска организация. Експортните субсидии и пазарната подкрепа изкривяваха световните цени и създаваха търговски спорове с САЩ, Австралия, Бразилия.
— Регресивно разпределение. Подкрепата отиваше предимно към най-големите производители, които произвеждаха най-много тонове.
Реформата на МакШери от 1992 г. направи първата голяма промяна — намали интервенционните цени с около 30 на сто и въведе компенсаторни директни плащания. Реформата на Фишлер от 2003 г. направи втората — декуплинг, тоест отдели плащанията от производството. Фермерът вече получава пари за това, че обработва земя, не за това, че е произвел тон пшеница. Целта — да остави пазара да определя количеството и съчетанието на културите.
Текущата интервенционна цена за пшеница в ЕС, фиксирана с Регламент (ЕС) 1370/2013, е 101,31 евро на тон — не променяна от 2013 г. На това ниво държавите членки имат право да изкупуват чрез публична интервенция, но при много специфични условия:
— Период — само между 1 ноември и 31 май.
— Количествено ограничение — общо за ЕС не повече от 3 млн. тона годишно за пшеница.
— Активиране — само в кризисни ситуации, не като постоянен механизъм.
Тоест 101,31 евро на тон е предпазна мрежа, под която цената не пада в момент на остра криза. Не е изкупна цена, която фермерите ежегодно ползват. Текущите пазарни цени за пшеница в ЕС са в диапазона 200–230 евро на тон — два пъти над интервенционния праг. При тези условия интервенцията не се активира; пазарът работи свободно.
Защо трите турски стълба не могат да съществуват в ЕС
Турската тристълбова система — изкупна агенция, контрол на вноса, субсидирана препродажба — не е възможна в ЕС не заради идеологически избор, а заради конкретни правни забрани, заложени в учредителните договори на ЕС и в производното право.
Държавно изкупване по фиксирана цена над пазарната — забранено като държавна помощ по чл. 107 от Договора за функциониране на ЕС, освен в специфичните случаи на публична интервенция при кризи, описани в Регламент (ЕС) 1308/2013. Държава членка не може да създаде национална агенция, която да изкупува по своя цена.
Защита от внос с високи мита — невъзможна между държави членки (свободно движение на стоки в единния пазар, чл. 28 ДФЕС) и възможна към трети страни само в рамките на общата търговска политика, която е изключителна компетентност на Съюза (чл. 207 ДФЕС). Държава членка не може да въведе свои мита.
Субсидирана препродажба надолу по веригата — забранена като нарушение на конкурентното право (чл. 101, 102, 107 ДФЕС) и на Регламент 1308/2013.
Трите стълба са взаимосвързани. Изваждаш един — другите два падат. Не можеш да поддържаш висока изкупна цена, ако пазарът ти е отворен за по-евтин внос. Не можеш да субсидираш препродажбата надолу, ако не контролираш изкупната цена. Не можеш да затвориш вноса, без да предизвикаш съдебни процедури и санкции от ЕС и от Световната търговска организация.
ЕС-моделът не е „по-малко намесен“ в земеделието от турския. Той е намесен по различен начин. През 2026 г. бюджетът на Общата селскостопанска политика е около 53 млрд. евро годишно. От тях около 70 на сто отиват за директни плащания на хектар — пари, които фермерите получават независимо от това дали са произвели тон пшеница или нищо, стига да обработват земята си в съответствие с базовите изисквания. Останалите 30 на сто отиват за развитие на селските райони, екосхеми, инвестиции, рискови инструменти.
Тоест в ЕС подкрепата е отделена от производството и привързана към обработваната площ. В Турция подкрепата е привързана към произведения тон и към продажбата на държавата.
Какво всъщност получава турският фермер
За да се види цялата картина, числата трябва да бъдат поставени в контекст. Турският фермер при изкупна цена 311 евро на тон + 57 евро субсидии получава общо 367 евро на тон при продажба. Но:
— Турската лира е загубила над 40 на сто от стойността си спрямо долара от ноември 2021 г. насам. Това означава, че номиналното увеличение на изкупната цена в лири е частично изядено от инфлацията. Реалното покачване на покупателната способност на турския фермер е по-малко от това, което номиналните числа предполагат.
— Производствените разходи в Турция също са скочили — торовете, горивото, семената. По данни на Министерството на земеделието на Турция, средните производствени разходи на пшеница са се удвоили за периода 2022–2025 г.
— Турските фермери не получават директни плащания на хектар, сравними с европейските. Турция има по-малки еквиваленти на това, но обемът им е значително под европейския стандарт.
Тоест 367 евро на тон номинален приход в Турция не е директно сравним с по-ниска номинална цена на пшеница в ЕС плюс директни плащания на хектар. Двата модела са структурно различни и не могат да се съпоставят само по една цифра.
Какво научаваме
Турската цена от 311 евро на тон не идва от пазара. Тя идва от тристълбова държавна намеса, която съществува без прекъсване от 1938 г. насам. Първи стълб — TMO сам изкупува по обявена цена. Втори стълб — високи мита и периодична забрана за внос предпазват вътрешния пазар от руска и украинска конкуренция. Трети стълб — субсидирана препродажба към местните мелници поддържа цената на хляба за крайния потребител ниска. Разликата я покрива държавният бюджет под формата на постоянни оперативни загуби на TMO.
Този модел съществува в Индия, Китай, Русия, Япония, Южна Корея — и в други държави извън ЕС с подобни вариации. Всеки от тези модели има своите специфики, но общата логика е една — държавата купува по политически определена цена, защитава вътрешния пазар от внос, субсидира препродажбата надолу. Финансиращата страна — националният бюджет.
ЕС имаше такъв модел до 1992 г. и го изостави след натрупването на планините от масло и зърно, които достигаха десетки милиони тонове и заемаха над две трети от целия бюджет на Европейските общности. Реформите на МакШери (1992) и Фишлер (2003) преместиха подкрепата от ценова към директна на хектар. Текущата интервенционна цена от 101,31 евро на тон е предпазна мрежа за кризисни ситуации, не ежегоден инструмент за изкупване. Подкрепата сега тече през директните плащания — около 53 млрд. евро годишно през бюджета на ОСП.
Двата модела не са „по-добър“ и „по-лош“. Те са различни. Турският модел произвежда висока номинална изкупна цена и стабилност за производителя в моменти на пазарна слабост, но създава системни бюджетни загуби и периодични кризи при валутни шокове. ЕС-моделът оставя цената да се колебае с пазара, но компенсира фермерите чрез предвидими плащания на хектар — независими от производството и от цената на конкретната продукция.
Когато българският фермер вижда 311 евро на тон в Турция, той вижда едно число. Зад него стои тристълбова конструкция, чието поддържане струва на турския бюджет суми, които не се афишират публично, но в доклади на Световната търговска организация се определят като „субстанциални“. Турската номинална цена е реална, видима, измерима. Турската системна цена — тоест каква бюджетна загуба тя произвежда годишно — е по-малко видима, но не и по-малко реална.
Това е разликата, която обяснява защо едната система прави такова число, а другата — друго. Не става дума за повече или по-малко подкрепа за фермера. Става дума за два различни механизма, чрез които общественият бюджет достига до земеделския сектор.
Използвани източници
— Турски зърнен съвет (Toprak Mahsulleri Ofisi — TMO), обявени изкупни и продажни цени за реколта 2026, 4 юни 2026 г.
— Световна търговска организация, Trade Policy Review: Turkey, доклад на Секретариата WT/TPR/S/259, раздел по търговски политики в земеделието, 2012 г. — данни за пазарния дял на TMO в периода 2007–2010 г. (17–19 на сто за основните зърнени).
— USDA Foreign Agricultural Service, Grain and Feed Annual: Turkey, доклад TU2025-0015, 2 май 2025 г. — данни за дела на TMO в националните пшенични запаси през 2024–25 г.
— S&P Global Commodity Insights, „Turkey’s currency crisis squeezes out private wheat importers“, 14 януари 2022 г. — данни за разликата между TMO и частните цени през януари 2022 г. (195 срещу 309 долара на тон).
— S&P Global Commodity Insights, „Turkey eases wheat import quotas ahead of local harvest in June“, 23 декември 2024 г. — детайли по квотната система TMO/глобален внос (75/25 и 85/15).
— Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Single CMO Regulation).
— Регламент (ЕС) № 1370/2013 на Съвета от 16 декември 2013 г. за определяне на мерките за определянето на някои помощи и възстановявания, свързани с общата организация на пазарите на селскостопански продукти — фиксиране на интервенционната цена за пшеница на 101,31 евро на тон.
— European Parliament, Fact Sheet on the Common Market Organisation (CMO), 2024 г. — историческо описание на реформите от 1992 г. (Макшери) и 2003 г. (Фишлер).
— USDA Economic Research Service, „European Union — Common Agricultural Policy“, актуализация 2024–25 г. — данни за дела на директните плащания в общия бюджет на ОСП (около 70 на сто).
— Press Information Bureau, Government of India, „Cabinet hikes wheat MSP by Rs 160 per quintal to Rs 2,585″, 1 октомври 2025 г. — данни за индийската MSP за пшеница за реколта 2026–2027.
— Food Corporation of India, доклади за обема на изкупване на пшеница и ориз 2024–25 г. — 26,6 млн. тона пшеница, 30 млн. тона цел за 2025–26 г.
— Milling Middle East & Africa Magazine, „Turkey raises zero-duty grain import quotas to 1M tons amid market pressures“, ноември 2025 г. — данни за безмитната квота на Турция от 1 млн. тона.
— P.A. Turkey, „CHP Lawmaker Warns of Deepening Agricultural Crisis as Türkiye Faces Food Supply Risks“, 10 април 2026 г. — изявление на депутата Али Гюрер (CHP) за обемите на изкупването от TMO (12 млн. тона 2023, 3,5 млн. тона 2024, 2,5 млн. тона програмирани 2025) и вноса от 4,5+ млн. тона пшеница за 1,159 млрд. долара през 2025 г.
— Turkish Minute, „Turkey’s agricultural sector sheds 2.6 million jobs in two decades: report“, 25 ноември 2025 г. — данни за свиването на земеделската подкрепа в Турция от 2,7 на сто (2006) до 0,9 на сто (проектирано 2026) от националния бюджет; Закон за земеделието № 5488 от 2006 г. с минимално ниво 1 на сто от БВП.
— Декрет-закон № 233 от 1984 г. на Република Турция, чл. 35 — правна основа на механизма „duty losses“ (görev zararı) за държавните предприятия в Турция.
Понятия
TMO (Toprak Mahsulleri Ofisi) — Турски зърнен съвет, държавна агенция, създадена през 1938 г. от правителството на Ататюрк. Основна функция — поддържане на цените на основните зърнени култури чрез ежегодно обявени изкупни цени, държавно изкупване, контрол на вноса, субсидирана препродажба към местни мелници и държане на стратегически зърнен резерв.
Интервенционна цена — фиксирана цена, под която държавна агенция е готова да изкупи земеделски продукт. В ЕС се ползва като предпазна мрежа за кризисни ситуации, не като инструмент за ежегодно изкупуване. Текущо ниво за пшеница в ЕС — 101,31 евро на тон от 2013 г.
Декуплинг (decoupling) — отделяне на земеделската подкрепа от обема на произведената продукция. Въведен в ЕС с реформата на Фишлер от 2003 г. Фермерът получава плащане за обработваната площ, не за тоновете произведена пшеница, мляко или говеждо. Целта е да остави пазара да определя количеството и съчетанието на културите.
Реформа МакШери (1992) — първата голяма реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС, проведена от тогавашния еврокомисар Рей МакШери. Намалила интервенционните цени с около 30 на сто и въвела компенсаторни директни плащания.
Реформа Фишлер (2003) — втора голяма реформа на ОСП, проведена от еврокомисаря Франц Фишлер. Въвела пълен декуплинг — отделяне на плащанията от продукцията. Преломна точка на ЕС-модела от ценова към директна подкрепа.
Common Market Organisation (CMO) — обща организация на пазарите на земеделски продукти в ЕС. Регулирана с Регламент 1308/2013. Покрива всички основни земеделски продукти. Включва правила за интервенция, частно складиране, маркетинг, организации на производителите, търговия с трети страни.
Minimum Support Price (MSP) — фиксирана минимална изкупна цена за земеделски продукти, обявявана от правителството. Прилага се основно в Индия — за 22 култури. Други държави с подобни системи: Турция, Китай, Япония, Южна Корея.
Food Corporation of India (FCI) — индийската държавна агенция за изкупуване и съхранение на зърнени. Аналог на турския TMO. Изкупува пшеница и ориз по MSP, държи стратегически резерви, разпределя през публичната дистрибуторска система за бедни домакинства.
Çiftçi Kayıt Sistemi (ÇKS) — Турски регистър на земеделските производители. Само регистрирани в системата фермери могат да продават на TMO по обявените изкупни цени. Аналог на българския Регистър на земеделските производители при МЗХ.
Duty losses — оперативни загуби на държавни търговски агенции, които националният бюджет покрива. В случая на TMO — разликата между високата изкупна цена за фермера и ниската препродажна цена за местните мелници, плюс експортните загуби при международни търгове.
Tariff Rate Quota (TRQ) — квотна система за внос, при която определено количество от продукта може да се внесе по нулева или ниска тарифа, а количеството над квотата — по много по-висока тарифа. Прилага се от ЕС, Китай, Япония и други държави като инструмент на търговската политика.
