Между фалита на „Фарм Сенс“ през декември 2025 г. и запорите върху „Агрикс“ от началото на юни 2026 г. се случи нещо систематично — внезапни проверки на запасите и вземанията при зърнотърговците, които са клиенти на банките. Стоян Вълев от „Грейнстор“, един от ключовите гласове в сектора, описва процеса в поредица свои публикации през последните месеци.
Между молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Фарм Сенс“ от 4 декември 2025 г. и запорите от няколко банки върху „Агрикс“ от началото на юни 2026 г. изминаха шест месеца. През тези шест месеца в българския сектор на зърнената търговия се случи нещо, което все още не е изцяло публично. Но фрагментите от него — внезапни банкови проверки, разкривания на надценени запаси, влизащи в проблем компании, и в последния случай запори от няколко банки върху едно от диверсифицираните имена в сектора — позволяват да се очертае какво е.
Стоян Вълев, изпълнителен директор на „Грейнстор“ — най-голямата компания за съхранение на зърно в България с операции в три страни и общ капацитет от около 350 000 тона в 18 силоза — описва процеса в поредица от публикации в личния си профил в LinkedIn през последните месеци. Гласът му е важен по две причини. Първо, той е директен участник в пазара, не външен наблюдател. Второ, описанието му от началото на 2026 г. за това какво се случва около него се сбъдва поетапно през следващите месеци.
Периода 2020–2025
В пост, публикуван около средата на февруари 2026 г., Вълев описва структурната патология. Между 2020 и 2025 г. в българската зърнена търговия са се появили множество компании без сериозна история и без значителни активи, които експоненциално са нарастнали в оборот и са привлекли голямо банково финансиране. Липсата на собствен ресурс и активи ги е направила силно ливърджирани.
Опитът им от 2020, 2021 и 2022 г. — години на ръст на зърнените цени, на високи маржове, на лесни печалби — и липсата на опит от предишни кризи са ги убедили, по описанието на Вълев, че чрез неконтролирана спекулация могат да реализират големи печалби. Когато пазарът тръгва в негативна посока през 2023 г., тези фирми започват да губят пари. Вместо да предприемат мерки за намаляване на разходите, управление на риска и ограничаване на ливъриджа, увеличават спекулативната си експозиция.
Тези компании, по описанието на Вълев, нямат утвърден риск-контрол, неефективни са, с високи разходи и ниско качество на изпълнение. В края на 2023 г. и през 2024 г., под натиска на натрупаните загуби, започват да изпомпват оборота си:
„продавайки един на друг, показвайки на банките зърно, което реално не съществуваше, и създавайки печалби чрез фактуриране на нереалистични цени към фиктивни купувачи.“
„През цялото това време пазарът и банките си затваряха очите и продължаваха да работят с тях,“ продължава Вълев. За да поддържат ликвидност, тези фирми били готови да продават под пазарните цени, да купуват над пазара и да представят на кредиторите си нереален оборот, балансови активи и печалби.
В края на 2025 г. парите започват да свършват. Фасадата започва да се пука. Една по една тези компании спират да изпълняват задълженията си.
Двата тригера — декември 2025 г. и 1 януари 2026 г.
Това, което отваря процеса от тихо разрастване към видим срив, е двоен тригер.
Първият е големият фалит. На 4 декември 2025 г. „Фарм Сенс“, най-големият зърнотърговец в Добруджа с 32-годишна история — със зърнобази, силози, автопарк, експортна дейност — подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност пред Окръжен съд Добрич. В исковата си молба собственикът Пламен Борисов посочи като причини неблагоприятното развитие на пазара на зърно за реколта 2025, натрупани дългове към банки и доставчици, и невъзможност да продаде активите си — зърнобази, камиони — заради липса на интерес от потенциални купувачи.
Това е публичното обяснение на самия Борисов. Вълев в свой пост, описвайки случилото се като „Lehman момент“ на българския аграрен сектор, дава друго четене:
„Фалитът на една от най-големите и най-дългогодишни агробизнес компании в страната, въпреки отчетени силни финансови резултати за 2024 г., които сега изглеждат значително неправилно представени, неизбежно ще подкопае доверието в целия пазар.“
Вълев не назовава компанията, нито уточнява за коя страна говори в това изречение. Описанието е общо. Кой от случаите в трите страни се вижда зад него — е извън кадъра на самия пост.
Двете четения — на Борисов и на Вълев — не са лесно съвместими. Едното говори за пазарни причини. Другото — за финансови отчети, които не съответстват на реалното състояние. Кое от двете е по-точно ще се види едва в производството по несъстоятелност, когато синдикът прегледа документите. До тогава и двете остават версии, върху които участниците в пазара градят оценки.
Вторият тригер е институционален. От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната. Банковият надзор върху значимите български банки е под Единния надзорен механизъм (SSM) на Европейската централна банка. SSM прилага европейски стандарти за оценка на обезпеченията и контрол на портфейлите, които са значително по-строги от досегашните български практики.
Конкретно, какво SSM прави по-стриктно. Първо, изисква по-внимателна класификация на кредитите според реалното им състояние — обслужвани, под наблюдение, необслужвани, по единните европейски стандарти за нефункциониращи експозиции (NPE). Второ, прилага по-строги изисквания за провизии — отделяне на средства срещу очаквана загуба по всеки кредит, изчислявана по моделите на IFRS 9. Трето, оценява обезпеченията по техните реални пазарни условия, не по балансова стойност, която може да е остаряла или надценена. Четвърто, ЕЦБ може да назначи проверки на място и тематични прегледи в значимите банки, при които външни одитори преглеждат портфейлите детайлно.
За кредити с обезпечение от стокова продукция в склад — каквато е голяма част от финансирането на зърнотърговците — това означава по-внимателна проверка дали стоката реално съществува в обявените количества. Натискът за внезапните проверки в българските клонове, който Вълев описва, идва именно от тази посока: централите на банките трябва да докажат пред новия си надзорник, че техните портфейли отговарят на реалното състояние. А единственият начин да го направят е да изпратят инспектори на място, без предизвестие.
В по-ранен материал за еврозоната беше развита тезата, че SSM пуска „дигиталния рентген“ върху банковите портфейли — че местните банки години наред са функционирали като „негласни съучастници в поддържането на илюзорните цени, приемайки надценени активи за обезпечение“. Тогавашната теза беше за земеделската земя като обезпечение. Това, което Вълев описва сега, я разширява за зърното, складираните запаси и оборотния капитал.
Двата тригера действат заедно. Първият дава повод. Вторият променя цената на това да си затвориш очите. Една комбинация, която не би била възможна преди.
Какво описват банковите проверки
В пост от началото на 2026 г. Вълев описва процеса конкретно:
„След като фалитът беше обявен в края на 2025 г., централните управления на всички банки изискаха своите български клонове да направят внезапни проверки на запасите и вземанията. Доста очаквано, при тревожно голям брой компании, бяха идентифицирани липсващи зърнени запаси, изкуствено надути обороти и нереални вземания, използвани за прикриване на натрупани загуби.“
Проблемите се виждат, по описанието на Вълев, „както в големи структури, които в добрите години на сектора са натрупали кредитни експозиции до около 50% от реалния си оборот, така и в малки регионални компании, финансирани чрез малки и средни необезпечени кредити.“ Това е важна точка — патологията не е била само в малките неизвестни дружества. Тя е била и в големи структури, при които големината е давала привидно покритие за това, което вътре в баланса не е било покрито.
Какво точно означава „липсващи запаси“ в практиката. Когато зърнотърговец взема банков кредит, основното обезпечение по него често е складираната зърнена продукция в неговите или в наети от него силози. Банката не държи самата стока — тя държи документ, че стоката съществува в определено количество и качество, обикновено издаден от търговеца или от складовия оператор. Необявена проверка означава, че банков инспектор пристига в силоза без предизвестие и измерва реалното налично количество, сравнявайки го с документираното. Когато реалното количество е под документираното — кредитът е необезпечен в съответната разлика. В по-крайни случаи: едно и също количество зърно може да е заложено като обезпечение пред няколко банки едновременно.
„Надутите обороти“ означават кръгови продажби между свързани лица — една и съща стока преминава между две, три, понякога повече дружества, всяко с фактура и плащане, без да напуска физически склада. Резултатът е, че всяка от компаниите показва значителен оборот в годишния си отчет. Това оправдава пред банката по-голям кредитен лимит. Реалната търговска дейност обаче е по-малка от документираната.
„Нереалните вземания“ следват сходна логика. Фирмата продава на свързано лице на висока цена. Лицето не плаща, или плаща частично. Вземането седи в баланса като актив. Балансът изглежда по-силен, отколкото е.
Тезата за липсата на складирано зърно срещу банкови обезпечения е потвърдена и от втори, независим източник. В свое издание от 5 юни 2026 г., посветено на „Агрикс“, вестник „Капитал“ описва тази практика като една от „опасните практики“, разкрити в зърнения сектор. Това потвърждение е важно — то излиза от рамките на личните публикации на Стоян Вълев и идва от издание, което работи със собствени източници в банковия сектор и в Търговския регистър.
„Фарм Сенс“ и „Агрикс“ в светлината на тази рамка
В тази рамка двата случая придобиват друго значение.
„Фарм Сенс“ не е просто един голям регионален зърнотърговец, чийто бизнес-модел се е разпаднал под натиска на пазарни цени. Той е тригерът, който заставя банковите централи да поискат проверки. Дали финансовите отчети за 2024 г. наистина са били „значително неправилно представени“ — както твърди Вълев — е въпрос за производството по несъстоятелност. Но дори ако се окаже, че причините са били само пазарни, фактът, че голяма дългогодишна компания падна толкова бързо след отчети, които изглеждаха добре, е достатъчен за банковите централи да поискат проверки и в другите си клиенти от сектора.
„Агрикс“ е друг профил. Това е диверсифициран холдинг, обединен от „Ню Кепитъл Мениджмънт“ АД във Варна, който включва зърнена търговия, строителство (жилищен комплекс „Варна Вю Резидънс“, 11 сгради с обща разгърната застроена площ над 49 000 кв.м), маслодобив (придобито през 2024 г. дружество във Видин), солар, и още десетина дружества. По информация в българската икономическа преса от 5 юни 2026 г. обща банкова експозиция на групата е оценявана на около 100 милиона евро. Тази сума вероятно не идва от един продукт, а от наслагване на различни направления — кредити за придобиване, за строителство, оборотен капитал за търговия, евентуални инвестиции в инфраструктура за съхранение и логистика.
Запорите от няколко банки върху групата от началото на юни 2026 г. могат да се четат двояко. Едното четене е, че „Агрикс“ е независим случай — холдинг, който се преоценява погрешно, в момент, в който агробизнес-частта му влиза в сектор под натиск. Другото четене е, че запорите се вписват в по-широкия процес на банкови проверки в сектора, който се вижда от началото на 2026 г. Кое от двете е по-точно ще се види, когато стане ясно какво конкретно намериха банките преди да наложат запорите. До тогава и двата прочита остават отворени.
Прогнозата на Вълев — и нейната граница
В пост от около февруари 2026 г. Вълев дава прогноза:
„Напълно реалистично е до 50% от търговските компании в България и Румъния да не присъстват на пазара през следващия сезон. Всеки участник трябва да е изключително внимателен с кого работи и на кого се доверява. KYC и риск-мениджмънтът трябва да са приоритет номер едно за висшия мениджмънт. В дългосрочен план това прочистване ще подобри условията за всички, които не са плували голи.“
Това е оценка на участник в пазара, не статистика. Тя трябва да се чете със същата резерва, с която се чете всяка прогноза на човек, чийто бизнес ще се повлияе от резултата. Прогнозата на Вълев предполага, че подобни на „Агрикс“ процедури ще има още много — десетки, ако не и повече. До момента публично известните големи случаи са два. Между двата броя — реалния, който ще се случи, и публично известния — има голяма разлика, и точно тази разлика е въпросът, на който никой нямо може да отговори сега.
Това, което може да се каже, е следното. Първите наблюдения на Вълев от февруари 2026 г. — за компаниите без история и активи, за изпомпването на оборота, за предстоящите банкови проверки — се сбъднаха като описание на процес. Това дава тегло на думите му. Не означава, че всяка следваща прогноза от него ще се сбъдне толкова точно.
Едно твърдение в „Капитал“ от същото издание на 5 юни 2026 г. придава на цялата картина непосредствен характер. Изданието посочва, че финансовите институции вече „рязко са свили кредитирането“ в сектора. Това е силна формулировка — тя означава, че описаното от Вълев в януари–февруари 2026 г. не предстои в следващите месеци, а вече е факт. Това променя времевия фокус на анализа: ефектът върху сектора не е въпрос на следващ цикъл, а вече се вижда сега.
Страничен сюжет — измамите между контрагентите
Извън централната ос — банковите измами и проверките — се очертава и друг проблем, който е страничен по отношение на финансовата система, но реален в полето. „Грейнстор“ в институционално съобщение обявява, че е получила „достоверен сигнал за организирана схема за измами в Северозападна България“ — наскоро регистрирани дружества без активи и история, които искат авансово плащане, използвайки името и репутацията на познати фермери. В отделни случаи дългогодишни контрагенти са били вербувани да представят чужда стока като своя с цел договаряне на сделка за значителна стойност, след което купувачът да бъде ощетен чрез неизпълнение на доставката.
Това е симптом на същата обща картина — намалена ликвидност, нарастваща предпазливост, и противодействаща опит за бързи приходи от страна на участници без активи. Заслужава отделно проследяване. Тук се маркира като паралелен процес, не като част от централния сюжет на банковите проверки.
Какво следва за фермерите
Фермерите не са били страна в схемите, които Вълев описва. Те произвеждат зърно. То е реално, нивите им са реални, реколтата 2026 е в полето сега. Но затягането на банковите условия и преразглеждането на сегмента, което според „Капитал“ вече е факт, ще се прехвърли към тях по няколко канала, които си заслужава да се очертаят.
Първият канал е през търговците. Малките и средни зърнотърговци, които купуват от средните производители, ще имат по-малко налични кредитни линии и по-високи изисквания за обезпечение. Това може да се изрази в по-къси срокове за плащане към фермера след предаване на стоката, по-голяма зависимост на търговеца от експресно завъртане на оборота, и по-малка преговорна сила за фермера за форуардни договори за следваща реколта.
Вторият канал е директно през банките. Пред-сеитбените кредити за есенните култури за реколта 2027, които се отпускат август–септември 2026 г., ще бъдат първият цикъл, в който банките могат да преоценят целия земеделски кредитен сегмент. Пролетните кредити за обработка на 2027 — февруари–април 2027 — ще бъдат вторият. И двата цикъла ще се случат, след като банките вече ще имат пълна картина: отчетите за 2025 г. на стопанствата (които ще започнат да излизат лято–есен 2026), резултатите от текущите проверки на търговците, и нивото на собствените си потенциални загуби.
Дали затягането към търговците ще се прехвърли пряко към фермерите е отворен въпрос. Възможно е банките да третират двете групи различно. Възможно е и обратното — натрупаното влошаване в едната част на портфейла да доведе до затягане и в другата, заради общите макропоказатели на сектора.
По коментар на регионален дистрибутор на торове в Североизточна България в по-ранен материал, над една трета от вземанията към земеделски клиенти към пролетта на 2026 г. вече са били просрочени с над 90 дни. Това е счетоводна граница, отвъд която вземането се класифицира като „проблемно“ и започва да изисква провизии в баланса на доставчика.
Натискът от страната на доставчиците не е новина и не идва от ситуацията около „Агрикс“. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов оцени за zemedeleca.bg през април 2026 г. размера на просрочените задължения на земеделските стопанства към търговските фирми — за торове, препарати, семена, фуражи и техника — на около 1,5 милиарда лева, или близо 770 милиона евро. Това число не е официална статистика. Това е оценка на човек, който има интерес да представи сектора в по-тежко състояние, когато иска интервенция от държавата, и трябва да се чете с тази резерва. Но дори ако реалното число е половината, то остава безпрецедентно за български условия. Тоест натискът към фермерите по веригата на междуфирмената задлъжнялост е дошъл до сектора още преди банковите проверки. Сега следва да се види как се добавя натискът от страна на банките.
Контекстът — не сме сами
Това, което се случва в България, не е български феномен. Вълев изрично посочва, че фалитът, отворил процеса, е „в България, Румъния и Унгария“. В Румъния картината е по-видима, защото има по-прозрачна статистика. Анализ на специализираната компания Infinexa показва, че броят на обявилите несъстоятелност в селското стопанство се е увеличил със 181,8% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Делът на земеделието в общите процедури по несъстоятелност е скочил от 9,6% на 20,7% — за една година.
Старши партньорът на Infinexa, Мирча Шомля, формулира тезата, която обобщава регионалния процес: „Проблемите са структурни, не циклични. Една добра реколта не може да обърне три години натрупани загуби и дългове, отложени чрез мораториуми, които едновременно станаха дължими през август 2025 г.“
Какво не знаем
Това, което може да се каже сега, е, че процесът е в ход. Какво остава отвън наличните данни:
— Колко са компаниите в България, при които проверките са открили нередности. Вълев говори за „тревожно голям брой“, без да дава число.
— Какъв е общият размер на банковите експозиции, които подлежат на преоценка. Цифрата за „Агрикс“ е известна (около 100 милиона евро). За „Фарм Сенс“ не е публично известна. За останалите компании, които евентуално ще влязат в подобни процедури — още по-малко.
— Дали централните български банки ще обявят влошаването в портфейлите си публично, или ще преструктурират тихо. Това ще се види едва когато започнат да излизат тримесечните им отчети.
— Дали БНБ ще се намеси с публична позиция или указания, или ще остави процеса да тече на ниво всеки контрагент с банката си.
— Дали ще има втори, трети, четвърти публичен случай в близките месеци, или процесът ще остане в по-тиха фаза на преструктуриране без обявявания.
— Дали проверките ще се разпространят и към свързани сегменти — фуражната индустрия, маслодобива, дистрибуцията на инпути — където се прилагат подобни схеми на обезпечения с физическа стока.
— Конкретиката на рязкото свиване на кредитирането, което „Капитал“ описва: кои банки, в какъв обем, по какви критерии, в кои сегменти на сектора. Изданието не дава тази информация в анонса си.
Това, което Стоян Вълев описа в първите месеци на 2026 г., вече се вижда. Описанието на внезапните проверки от януари беше предсказание; декларацията на „Капитал“ от 5 юни, че финансовите институции вече рязко са свили кредитирането, е констатация. Какво ще се случи между сега и края на 2027 г. ще зависи от това докъде банките ще решат да отидат, кога министерството на земеделието и БНБ ще се включат в процеса, и колко от загубите ще се прехвърлят надолу по веригата към реалния производител, който никога не е продавал нищо несъществуващо.
Ася Василева
Източници
Стоян Вълев, изпълнителен директор на „Грейнстор“, публикации в личния му профил в LinkedIn, февруари–юни 2026 г.: за структурната патология в българската зърнена търговия (около февруари 2026 г.); за внезапните банкови проверки в първите месеци на 2026 г.; за „Lehman момента“ на българския аграрен сектор; за организираната схема за измами в Северозападна България (институционално съобщение на „Грейнстор“).
Вестник „Капитал“, издание от 5 юни 2026 г. — корпоративен профил на „Агрикс“, банкова експозиция от 100 милиона евро, потвърждение за разкрити практики на липсваща складирана продукция срещу банкови обезпечения, констатация за рязкото свиване на кредитирането в зърнения сектор.
Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, интервю за zemedeleca.bg, април 2026 г. — оценка на просрочените задължения на земеделските стопанства към търговските фирми.
Търговски регистър на Република България и финансова база ФИНАНСИ.bg — данни за „Агрикс България“ ЕООД (ЕИК 200586160), към 4 юни 2026 г.
Искова молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Фарм Сенс“, подадена пред Окръжен съд — Добрич, 4 декември 2025 г.
Infinexa, Букурещ — анализ на несъстоятелността в селското стопанство в Румъния, първо тримесечие 2026 г. Цитат на Мирча Шомля, старши партньор в Infinexa.
Регионален дистрибутор на торове в Североизточна България, оценка за просрочените вземания от пролетта на 2026 г. — източник от по-ранен материал на zemedeleca.bg, говорил при условие на анонимност.
Тематичен материал за еврозоната и преоценката на банковите портфейли — публикуван по-рано в zemedeleca.bg.
Глосар
Единен надзорен механизъм (SSM) — структурата, чрез която Европейската централна банка надзирава значимите банки в еврозоната. Прилага единни стандарти за капиталова адекватност, оценка на обезпеченията и контрол на портфейлите. За българските банки SSM е приложим от 1 януари 2026 г.
Кредитна експозиция — общата сума на вземанията на банка към един клиент или група свързани клиенти, включително отпуснати кредити, неизползвани лимити по кредитни линии, гаранции и други ангажименти.
Ливъридж — съотношение между чужд и собствен капитал на едно дружество. Високо ливърджирано дружество е такова, при което преобладаваща част от активите се финансират с дълг, не със собствен капитал. Високият ливъридж усилва както печалбите в добри години, така и загубите в лоши.
Складови обезпечения — банков кредит, при който залогът е физическа стока в склад (зърно, метал, петрол), документирана с разписки от складовия оператор. Стандартна практика в зърнения сектор, която изисква редовни проверки от страна на банката за съответствие между документираното и реално налично количество.
Кръгови продажби — практика, при която една и съща стока преминава като фактурирана продажба между две или повече свързани дружества, без да напуска физически склада. Целта е изкуствено надуване на оборота в отчетите на участващите дружества.
Запор — правен механизъм, при който вземане на кредитор се обезпечава чрез ограничаване на разпореждането с активи на длъжника. Може да бъде наложен и преди стартиране на производство по несъстоятелност, в рамките на изпълнително дело.
KYC (Know Your Customer) — практиката на дружествата и банките да проверяват самоличността, бизнес-репутацията и финансовото състояние на своите контрагенти преди и по време на работа с тях. В превод от английски — „опознай клиента си“.
