Въпреки по-големите възможности за експорт „Агрополихим“ остава ангажиран с българските земеделци, с подсигурено стабилно снабдяване за местния пазар.
Дебатът около Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) обикновено се води през призмата на климатичните политики, въглеродните емисии и индустриалните регулации. Според Филип Ромбаут, председател на Борда на директорите на „Агрополихим“, обаче разговорът трябва да започне от друго място – от фермерите.
По време на дискусията „CBAM в действие – гарантиране на справедлива конкуренция при декарбонизацията на световната търговия“, част от Green Transition Forum, Ромбаут подчерта, че фокусът не бива да бъде единствено върху техническите изисквания и механизмите за отчитане. Според него най-важният въпрос е кой в крайна сметка ще понесе цената на тези политики.
По думите му именно европейското земеделие е секторът, който ще бъде най-силно засегнат от непредвидените последици на CBAM. Макар механизмът да има за цел да насърчи декарбонизацията и да създаде по-равнопоставени условия за конкуренция, допълнителните разходи от неговото прилагане ще бъдат поети основно от земеделските производители, които практически нямат възможност да ги компенсират чрез пазара.
Това важи с особена сила за фермерите в България и Румъния, които реализират значителна част от продукцията си на пазарите в Северна Африка. Там цените се определят от международната конкуренция и купувачите не са склонни да плащат над световните пазарни нива. В подобна среда допълнителните разходи не могат да бъдат прехвърлени по веригата на стойността. А това се случва след три последователни години на тежки икономически резултати за земеделския сектор.
Според оценки, обсъждани от европейски земеделски организации, в краткосрочен план CBAM може да натовари европейските фермери с допълнителни разходи в размер на около 860 млн. евро, а към 2034-2035 г. тази сума може да достигне 3,4 млрд. евро годишно.
В същото време предвидените от Европейската комисия компенсации в размер на 400 млн. евро по Плана за торовете не покриват дори половината от реалната тежест за фермерите. Липсва яснота както относно начина на разпределение на средствата, така и относно сроковете и бъдещите механизми за подкрепа.
Допълнително безпокойство поражда и предстоящото прилагане на споразумението между Европейския съюз и Меркосур, което позволява безмитен внос на земеделска продукция от Южна Америка. Така европейските производители ще се конкурират с продукция, произведена с торове, които не са обременени с разходите от CBAM или сходни въглеродни механизми.
Според Ромбаут зеленият преход не може да бъде успешен, ако е за сметка на европейските фермери и води до задълбочаване на финансовите проблеми в сектора.
Ромбаут оспори и широко разпространеното твърдение, че CBAM представлява решение на проблемите пред европейската торова индустрия. Според него основното предизвикателство остава високата цена на природния газ в Европа. Това не е временен проблем, който може да бъде решен чрез регулации, а структурна реалност, с която индустрията ще трябва да се съобразява и занапред.
По негови оценки именно високите енергийни разходи са основната причина между 6 и 8 милиона тона производствени мощности за амоняк в Европа да бъдат закрити в периода между 2024 и 2034 г. Според него постепенното намаляване на безплатните квоти по Схемата за търговия с емисии, което ще се ускорява след 2030 г. като част от прилагането на CBAM, може да ускори този процес. Производителите ще бъдат изправени пред икономическото решение кога да прекратят дейност и как да оптимизират стойността на оставащите им безплатни квоти.
По думите му механизмът създава и друг нежелан ефект. Европейски инвестиции могат да бъдат насочени към изграждане на мощности за производство на смятания за по-екологичен син амоняк (с уловени частици на въглероден диоксид при производството) в държави като САЩ, където природният газ е значително по-евтин. Впоследствие европейските компании ще трябва да закупуват произведения там син амоняк, което означава допълнителен финансов ресурс, излизащ извън Европейския съюз.
„CBAM по отношение на торовете е мярка, която е замислена без да бъдат отчетени в достатъчна степен последствията за европейските фермери и страничните ефекти върху европейската торова индустрия“, обобщи Ромбаут.
В същото време инвестициите на „Агрополихим“ показват, че индустриалното развитие и декарбонизацията могат да вървят ръка за ръка. Компанията беше първата в Европа, която внесе син амоняк, и планира инвестиции в размер на около 400 млн. евро през следващите пет години като част от своята дългосрочна стратегия за развитие.
Днес „Агрополихим“ е сред най-големите производители на торове в Югоизточна Европа и ключов доставчик за регионалното земеделие. Въпреки нарастващото търсене и по-добрите ценови възможности извън България и Европейския съюз, компанията продължава да поставя българските земеделски производители сред своите основни приоритети.
Дружеството поддържа наличности и гарантира достъп до торове за местните фермери дори когато международните пазари предлагат по-атрактивни търговски алтернативи.
Този подход отразява разбирането на „Агрополихим“ за реалните предизвикателства пред земеделието днес. Земеделските производители са изправени пред силна волатилност на пазарите, растящи производствени разходи и ограничена ликвидност. Именно поради това решенията за закупуване на торове често се отлагат до последния възможен момент, което създава допълнителни предизвикателства по цялата верига на доставки. Независимо от това осигуряването на надежден достъп до торове остава основен приоритет за компанията.
В крайна сметка въпросът не е дали Европа трябва да избира между конкурентоспособност и устойчивост. Истинското предизвикателство е екологичните политики да бъдат едновременно ефективни и икономически устойчиви.
Успехът на зеления преход няма да зависи единствено от намаляването на емисиите, а и от способността на европейските фермери и индустрии да останат конкурентоспособни, да инвестират, да внедряват иновации и да се развиват.
За компании като „Агрополихим“ подкрепата за българското земеделие и инвестициите в прехода са част от една и съща цел – изграждането на устойчиво бъдеще, което е едновременно екологично отговорно и икономически жизнеспособно.
Материалът е предоставен от „Агрополихим“ АД.
