На 17 юни 2026 г. Европейският парламент гласува на второ четене новия Регламент за растения, получени чрез нови геномни техники (НГТ). Текстът беше приет от Съвета на ЕС на 21 април 2026 г. и предаден формално на Парламента на 5 май. След евентуалното гласуване ще последва публикация в Официален вестник и 24-месечен преходен период — пълно прилагане се очаква около средата на 2028 г. Регламентът разделя НГТ-растенията на две категории: едната — освободена от стриктните контроли по сегашното ГМО-законодателство, другата — запазена под него. Тази промяна променя самата работна дефиниция на ГМО за европейския фермер и за потребителя — защото това, което в старата рамка беше ГМО и подлежеше на стриктно регулиране, в новата за част от продуктите няма да бъде. Българската позиция в Съвета на ЕС от декември 2023 г. насам остава „въздържал се“. Дебатът — както научен, така и икономически — все още не е затворен. Тази статия описва какво се решава, защо и какви са основните позиции на двете страни.
Какво се случва на 17 юни 2026 г.
След близо три години преговори между Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент, Регламентът за нови геномни техники е в последната си фаза преди влизане в сила.
Хронологията накратко. На 5 юли 2023 г. Европейската комисия представи проекта като част от пакет законодателни мерки за устойчиво ползване на природни ресурси. На 4 декември 2025 г. под датското председателство Съветът и Парламентът постигнаха предварително тристранно споразумение. На 19 декември 2025 г. Съветът постигна квалифицирано мнозинство за приемане. На 28 януари 2026 г. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) на ЕП одобри компромиса с гласуване 47 на 31. На 21 април 2026 г. Съветът на ЕС, вече под кипърското председателство, формално прие позицията си на първо четене. На 5 май текстът беше предаден на Европейския парламент за второ четене.
На 17 юни 2026 г. Европейският парламент ще гласува текста в пленарна зала. Преди това — гласуване в Комисията ENVI на 2 или 3 юни. Внесени са около 37 поправки от три парламентарни групи. Лявата група (от името на Аня Хейзенкам) и Зелените/ЕФА (от името на Мартин Хейслинг) предлагат поправки, които отхвърлят позицията на Съвета — включително връщане на първоначалната позиция на ЕП за пълна забрана на патентите върху НГТ. Групата на социалистите и демократите (S&D, от името на Кристоф Клергео) внесе 16 по-меки поправки, насочени към три приоритета — защита на фермерите от отговорност при непреднамерено замърсяване с патентовани НГТ, регулиране на патентите чрез задължителни лицензионни платформи, и засилване на прозрачността чрез публична база данни на одобрените НГТ1 продукти и методи за тяхното откриване.
Ако парламентът одобри текста без съществени промени, регламентът ще бъде публикуван в Официален вестник на ЕС в рамките на 2026 г. Влизането в сила е 20 дни след публикацията, последвани от 24-месечен преходен период за разработване на технически насоки. Пълното прилагане се очаква около средата на 2028 г.
Какво е НГТ в технически план
Терминът „нови геномни техники“ (NGT — New Genomic Techniques) обхваща методи за насочена промяна на ДНК, разработени в последните 15 години. Най-известната сред тях е CRISPR/Cas9 — система, открита първоначално в бактериите като защитен механизъм срещу вируси, но превърната в инструмент за генна редактация от американската изследователка Дженифър Дудна и французойката Емануел Шарпантие. През 2020 г. двете получават Нобелова награда за химия за откритието си.
CRISPR/Cas9 е дрескриптовано в публичното говорене като „молекулярна ножица“ — инструмент, който позволява прецизно прерязване на ДНК на конкретно избрано място, и след това корекция, изтриване или замяна на специфичен генетичен сегмент. В сравнение с по-старите трансгенни ГМО техники, при които чужда ДНК (например от бактерия) се вкарва в гена на растението, CRISPR/Cas9 може да направи целенасочена промяна без добавяне на чужд генетичен материал. Именно това е техническата основа на аргумента за по-меко регулиране — крайното растение може да бъде неотличимо от такова, произведено чрез традиционна селекция или от естествена мутация.
Освен CRISPR/Cas9, под понятието „нови геномни техники“ попадат и други методи — TALEN, zinc finger nucleases, oligonucleotide-directed mutagenesis (ODM), cisgenesis (вкарване на ДНК от близкородствен вид). Не всички тези методи са еднакво точни и не всички произвеждат еднакъв тип промени.
През 2018 г. Голямата камара на Съда на Европейския съюз постанови, че растенията, получени чрез всички тези нови техники, попадат под действащата Директива 2001/18/ЕО за ГМО — тоест трябва да бъдат регулирани по същия начин като старите трансгенни организми. Това решение е и непосредствената причина за сегашното законодателно усилие — Европейската комисия и подкрепящите държави членки и индустриални асоциации твърдят, че действащата уредба, изградена около техники от 2001 г., не съответства на научните постижения от последните петнадесет години.
Двете категории — основната промяна на регламента
Сърцето на новия регламент е разделянето на НГТ-растенията в две категории.
Категория 1 (НГТ1). Растения, които съдържат до 20 генетични модификации спрямо родителското растение, при условие че тези промени „могат да възникнат естествено или чрез традиционни методи на селекция“. Такива растения ще се третират като конвенционални. Те ще бъдат освободени от задължителната оценка на риска, от изискването за етикетиране по ГМО-регламента, от системите за проследяемост, и от ограниченията върху отглеждане в държави членки. Семената обаче ще се етикетират, така че фермерът да знае какво купува. Категория 1 растения не могат да бъдат хербицидно устойчиви. Не се допускат в био-производство.
Категория 2 (НГТ2). Растения с по-комплексни модификации, които надхвърлят прага на Категория 1. Те остават под действащото ГМО-законодателство — задължителна оценка на риска, проследяемост, етикетиране по веригата от семе до магазинен рафт. Държавите членки запазват правото да забранят отглеждането на Категория 2 на своя територия (т.нар. „opt-out“).
Тук е първият съществен правен момент за нашия регион. Opt-out се запазва само за Категория 2. За Категория 1 държавите членки не могат да изберат национална забрана за отглеждане. Това означава, че националните забрани, които страни като Гърция, Унгария, Австрия, Полша, Италия — и България — изградиха в последните 20 години, са правно неприложими към продуктите от Категория 1. Тези забрани са изградени около старата правна дефиниция на ГМО. Когато Категория 1 НГТ излезе от тази дефиниция, националните защитни клаузи я не покриват.
Според оценки, цитирани и от привържениците, и от критиците, над 90 на сто от съществуващите в развойни тръбопроводи НГТ продукти ще попаднат в Категория 1.
Гръцкият случай и какво той показва
Гръцкият модел на отношение към ГМО е често цитиран в дебата — включително в гръцките медии, които покриват предстоящото гласуване. Той заслужава да бъде разгледан като пълноправен случай, защото показва каква комбинация от инструменти изгражда една национална позиция, която издържа през смени на правителства.
Гръцкото отношение към ГМО се изгражда през три инструмента, които работят заедно.
Първият — национална забрана чрез защитната клауза на ЕС. Гърция упражни чл. 16 от Директива 90/220/ЕИО (а по-късно чл. 23 от Директива 2001/18/ЕО) за два сорта — Topas 19/2 (генетично модифицирана рапица) и MON810 (генетично модифицирана царевица). За MON810 гръцките власти представиха аргументи за потенциални въздействия върху пчелните колонии. Забраната за MON810 е в сила до момента.
Вторият — регионално покритие чрез ГМО-свободни зони. Между 2003 и октомври 2004 г. всичките 54 префектури в Гърция последователно гласуваха декларации, обявяващи територията си за ГМО-свободна. Това не е национален закон, а съвкупност от регионални актове — но ефектът е, че цялата страна е покрита от регионални забрани. Дори при евентуални промени в национална или европейска уредба, регионалното покритие остава.
Третият — политически и обществен консенсус. По социологически изследвания около 93 на сто от гражданите и фермерите в Гърция отхвърлят както отглеждането, така и потреблението на ГМО. Това не е законодателство, но е политическа реалност, която поддържа другите две мерки през смените на правителства от различни цветове. През 2014 г. министърът на околната среда Янис Маниатис писа: „Гърция винаги е била против ГМО култури, позиция, която и аз лично подкрепям.“ Подобни изявления се правят от министри на различни правителства — НД, ПАСОК, СИРИЗА. Темата е изключена от партийната конкуренция.
Гръцката забрана обаче е за отглеждане. Вносът на ГМО фураж — основно соя и царевица — за животновъдната индустрия не е забранен. Това е същият парадокс, какъвто има и в почти всички европейски държави, включително България. Изследване на гръцката Агенция по храните (EFET) от 2003 г. установи, че 10–12 на сто от храните на гръцкия пазар съдържат следи от ГМО — главно през преработени продукти от внос.
България е в подобна позиция. Българското законодателство забранява отглеждането на ГМО по Закона за генетично модифицирани организми, в сила от 2005 г.; вносът на ГМО фураж функционира по същата логика, както в Гърция.
Гръцкият модел показва, че при политическа воля е възможно да се изгради комбинация от инструменти, която издържа дълго. Той същевременно показва и ограничението — новата НГТ рамка прелива над тези инструменти за Категория 1. Защитните клаузи по Директива 2001/18 се прилагат към регулирани ГМО; ако Категория 1 НГТ излезе от тази правна категория, защитните клаузи не я покриват. Регионалните ГМО-свободни зони, изградени около старото определение, също попадат в правен сив сектор по отношение на Категория 1.
Това е истинският въпрос, който гръцките и българските публични дискусии в момента се опитват да назоват — за първи път от двадесет години националните инструменти срещу ГМО няма да покриват цялата категория растения, която общественото мнение възприема като ГМО.
Българската позиция и реалното състояние на семепроизводството
В Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 11 декември 2023 г. министърът на земеделието Кирил Вътев гласува „въздържал се“ по предложения регламент. Обяснението — отчита се „политическата чувствителност по темата и обществената нагласа по този въпрос в страната“. Българската позиция остана „въздържал се“ и през следващите гласувания. Тегло на българския глас в квалифицираното мнозинство в Съвета — около 1,53 на сто, тоест не решаващо.
В личните си коментари пред медии Вътев изрази по-про-НГТ позиция — според него у нас НГТ „за съжаление“ се възприемат като ГМО, а ГМО „отдавна е отживелица“. Заместването „въздържал се“ вместо „за“ дойде след съвместно заседание на парламентарната Комисия по земеделие и Комисията по европейски въпроси, на което позицията беше преразгледана. Според протоколите от обсъжданията през февруари 2024 г., повечето депутати признаха, че не са запознати с готвената нова рамка.
Тук е важно да се види реалното състояние на семепроизводството в България — то определя в кой сегмент НГТ ще има действителен ефект.
Българската селекционна школа за пшеница и ечемик съществува и има научна тежест — Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево, Институтът по растителни генетични ресурси в Садово, Институтът по земеделие в Карнобат. Само в Генерал Тошево са създадени над 60 сорта пшеница в продължение на десетилетия. Реалният пазарен дял на тази селекция обаче е скромен. По думите на проф. дсн Николай Ценов, водещ селекционер от Добруджански институт, в добрите си години Институтът е продавал около 5 000 тона семена пшеница годишно. При нужда от 165 до 275 хил. тона семена за 11 млн. декара пшеница, делът на основния национален селекционер е в порядъка на 2 до 3 на сто.
Останалата част от пазара се покрива от внос — основно френска селекция (Лимагрейн с водещи сортове като LG Авеню и LG Апилко), KWS, Сингента, румънски и австрийски селекционери. Анкети сред зърнопроизводители, провеждани в последните години, показват различно поведение — част сеят на принципа 50/50 български и вносни, друга част са изцяло преминали на вносна селекция. Разликата в добивите при средни и влажни години често е 1:1,4 — 1:1,5 в полза на френските сортове. Българските запазват предимство при тежка суша и при качествени параметри за хлебопроизводство.
За царевица, слънчоглед, рапица — българското семепроизводство е практически отсъстващо. Семената са изцяло от внос. По думите на проф. Ценов, „няколко милиарда лева харчи България всяка година за закупуване на семена от внос“. При размер на тези три култури общо около 15–20 млн. декара, сумата е реална и значителна.
Тоест НГТ-регламентът ще влезе на пазар, в който вносната селекция вече доминира във всички основни култури. Българската селекционна школа за пшеница и ечемик е научно жива, но пазарно ограничена. Тя съддава нови сортове, защитава ги патентно, конкурира се в специфични условия — но не определя пазарния стандарт. За царевица, слънчоглед, рапица — пазарен стандарт няма от българска страна; той се определя в селекционните центрове на глобалните компании.
Това променя гледната точка към новата рамка. Тя няма да доведе до сценарий „преди не зависехме, сега ще зависим“. Тя по-скоро ще ускори преход в семенарския пазар, в който България и сега е реципиент на чужда селекция, а не неин източник. Въпросът тогава е друг — при какви правни и икономически условия този внос ще се случва, кои патенти ще доминират, и какво остава от националната селекционна школа след 24-месечния преходен период и след постепенното навлизане на НГТ-сортове в основните култури.
Научният дебат — двете страни
На сегашния етап на регулаторния процес научната общност в Европа е разделена. Това не е дебат „наука срещу мистицизъм“, както понякога се представя. Това е дебат между две позиции, всяка от които има академична подложка.
Позицията в полза на дерегулацията се поддържа от Европейската комисия, от Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), и от значителна част от академичните институти в селскостопанските биотехнологии. Аргументите са следните. Първо — техниките на CRISPR произвеждат целенасочени промени без добавяне на чужда ДНК; следователно крайният продукт може да бъде неотличим от такъв, получен от естествена мутация или традиционна селекция. Второ — европейското земеделие изостава от страните, които вече прилагат тези техники без рестрикции — САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Австралия. Трето — климатичните промени изискват по-бързо разработване на по-устойчиви на суша, болести и недостиг на хранителни елементи сортове, отколкото традиционната селекция позволява. Четвърто — стриктното регулиране натоварва главно малките и средни европейски селекционери, докато големите глобални играчи могат да си позволят процедурата.
Проф. Натали Вербрюген от Université Libre de Bruxelles, специалист по физиология на растенията и молекулярна генетика, представя тази страна на дебата в публични интервюта. „Ние, учените, не виждаме това като риск, а като пропусната възможност“, обяснява тя в интервю за Euronews от май 2025 г. Според нея делението НГТ1/НГТ2 в сегашния регламент трябва да бъде по-широко — повече растения да попаднат в Категория 1, не по-малко. Тя подчертава, че при насочване на ползата към цели за устойчивост, „НГТ могат да станат мощни инструменти за подкрепа на земеделието и биоразнообразието“.
Позицията за предпазлив подход се поддържа от учени и научни организации, които обръщат внимание на методологически и регулаторни проблеми. Аргументите тук са по-технически. Първо — CRISPR-системата не е напълно точна; обявените от експертите „off-target“ мутации и непреднамерени промени са документирани в рецензирана научна литература. Второ — процесът на отглеждане на растения от клетъчни култури в лаборатория („tissue culture“) сам по себе си внася стотици до хиляди повреди в ДНК — независимо от действието на CRISPR. Трето — единичното изменение на ген може да предизвика епигенетични промени, които активират или инактивират други гени; биохимичното състояние на растението може да се промени по непредвидим начин. Четвърто — без етикетиране и без проследимост, ако възникнат проблеми с конкретен продукт, идентифицирането на причината ще бъде практически невъзможно.
Това е страната на дебата, която проф. Майкъл Антониу от King’s College London представлява. Като емеритус-професор по молекулярна генетика и токсикология, Антониу работи с CRISPR от години — както за научни цели, така и за медицински приложения. Той не отхвърля технологията. Той настоява, че продуктите ѝ в храните трябва да продължат да бъдат регулирани като ГМО — със задължителни оценки на риска, проследимост и етикетиране.
Интересна точка, която и Вербрюген, и Антониу признават, е, че делението НГТ1/НГТ2 при 20 генетични промени няма стриктно научно основание. То е политически компромис, не научен критерий. Различието между двамата е в това в коя посока трябва да се движи разделителната линия — Вербрюген иска повече дерегулация, Антониу — по-малко.
Интервю с проф. Майкъл Антониу — King’s College London
След публично събитие в Атина в средата на май 2026 г. на тема „Нашата храна в риск: новите ГМО“, проф. Антониу даде интервю на гръцкото издание OW. Интервюто беше проведено от Кели Соку. Поднасяме съществените части тук в редактиран вид — оригиналът е на гръцки, използваме обратен превод от английския вариант, който беше предоставен от автора.
Кратко за проф. Антониу. Емеритус-професор по молекулярна генетика и токсикология в Department of Medical & Molecular Genetics, King’s College London. Ръководи изследователска група „Gene Expression and Therapy“ в продължение на повече от двадесет години. Публикации в областта на генната редактация — включително разработването на CRISPR-базирана генна терапия за бета-таласемия (Casgevy, одобрена в ЕС).
OW — Говори се, че CRISPR е „молекулярна ножица“ с абсолютна точност. От Вашата лекция разбрах, че „заглушаването“ на един ген може да „събуди“ други, неизвестни механизми (епигенетични промени) в растението, които потенциално го правят токсично или алергенно. И това не е само поради риска от разрязване на грешни места (off-target мутации). Правилно ли разбирам?
Антониу — Противно на често повтаряното твърдение, инструментът CRISPR/Cas не е напълно прецизен. Срязването на двойноспиралната ДНК от CRISPR/Cas наистина се насочва към тясна, предварително определена област. Обаче след прерязването, „генетичната модификация“ е на милостта на клетъчните механизми за ДНК-възстановяване. За да наруши функцията на даден ген, генетичният инженер обикновено разчита на малка вмъкване или изтриване на ДНК-базови двойки, която да наруши нормалната последователност на гена и съответно неговата функция.
Често обаче могат да се случат големи, непреднамерени вмъквания или изтривания. Резултатът може да доведе до нарушаване на функцията на множество гени или до създаване на нова функционална генна последователност. Тези промени могат да доведат до непреднамерени изменения в биохимията и състава на растението, които на свой ред могат да доведат до производство на нови токсини или алергени, или до намалена хранителна стойност.
Никой ген или неговият белтъчен продукт не функционира самостоятелно, а като част от изключително сложна, тънко балансирана и регулирана мрежа. Така че промяната на един ген и неговия белтъчен продукт — да не говорим за множество гени и белтъци — може да наруши функцията на тази мрежа, водейки до значителни промени в биохимията и физиологията.
Доказан и неоспорим факт от десетилетия е, че самият процес на отглеждане на растителни клетки в лабораторни условия внася в ДНК повреди от стотици до хиляди места. Трансформационният процес „добавя“ към тази ДНК-повреда. Това се случва независимо от действието на инструмента CRISPR/Cas.
Истински тревожна перспектива е, че при дерегулацията на НГТ производителите на растителни хранителни продукти няма да провеждат никакви изследвания, за да определят точно какво се е случило. НГТ-домат може да изглежда и да расте като домат, но какви промени в неговата биохимия и състав ще са настъпили?
В резултат, НГТ-продукти, които може да съдържат токсини или алергени, ще влязат на пазара. Без подходящо етикетиране, ако хора започнат да изпитват здравословни проблеми, ще бъде практически невъзможно да се идентифицира причината.
И накрая, веднъж засадени в по-широката околна среда, новите генетично редактирани култури ще се разпространят неконтролируемо. Те все пак са живи организми и ще се размножават. Така ще бъде извънредно трудно, ако не и невъзможно, да се изтегли от пазара НГТ-растение, което впоследствие се окаже токсично или алергенно. Те ще бъдат в хранителната верига завинаги.
OW — Гледайки 10 години напред, какво е най-голямото научно постижение, което се надявате да видите от приложението на CRISPR — и в коя област? И обратно — какво е най-голямото Ви опасение?
Антониу — Според мен най-големите постижения, които можем да очакваме от прилагането на редактирането на гени CRISPR, са в медицинската сфера, където то може да се използва за лечение на наследствени генетични заболявания. Например, генна терапия, базирана на CRISPR, наречена Casgevy, вече е одобрена в ЕС за лечение на пациенти с бета-таласемия. Важно е да се отбележи, че медицинските приложения на CRISPR подлежат на строги регулации, тестват се за безопасност и ефективност, и са ограничени до пациента, който получава лечение — не се разпространяват в околната среда.
Имам две основни опасения. Първо, използването на CRISPR при хора по неклинични причини — за „подобряване на характера“. Такива евгенични приложения са неетични и нямат социална цел. Второ, неконтролираното, неизследваното и неетикетираното навлизане на генетично модифицирани храни по причините, които вече посочих.
OW — Ако напълно отхвърлим CRISPR в земеделието, какво е научно жизнеспособното и също толкова бързо решение за прехранване на 10 милиарда души при все по-тежки суши?
Антониу — Защитниците на генетичното инженерство в земеделието, както в миналото, така и днес, използват този тип аргументи, за да оправдаят необходимостта от продуктите си. Това обаче е емоционално изнудване. Изследвания на Световната банка и ФАО на ООН обясняват, че причината хората да гладуват не е липсата на храна — в който и да е регион или държава — а невъзможността за достъп до храна поради бедност. Хората или нямат пари да купуват храна, или нямат достъп до земя, за да я отглеждат. Следователно световните проблеми с храната се дължат на социално-икономически причини, а не на липса на храна. Увеличаването на производството на храни по какъвто и да е начин няма да помогне на тази ситуация.
Освен това е важно да се имат предвид още две неща. Първо, около 40 на сто от отглежданата храна се изхвърля и никога не се консумира. Второ, големи количества зърно се дават всяка година на животни, за да се произведе месо, вместо да се ползват за директна човешка консумация. Средно са нужни 8 тона зърно, за да се произведе 1 тон месо. Намаляването на хранителните отпадъци и редуцирането — не елиминирането — на консумацията на месо ще освободи значителни количества храна за хора.
Що се отнася до необходимостта от НГТ за справяне с предизвикателствата на климатичните промени — например устойчивост на суша — те са обречени на провал. Характеристики като устойчивост на суша, на болести и патогени, както и по-висок добив са генетично сложни. Те се основават на функцията на много генни семейства. Модифицирането на един или няколко гена с НГТ-техники не може да доведе до сложни черти. Само естественото размножаване, селекционната работа с цели генни групи, може да обедини нужните гени и да произведе ефективно тези сложни генетични характеристики.
Това, от което имаме нужда, са земеделски системи, готови за климатичните промени — а не хипотетични „климатично готови“ култури. Трябва да се преместим от неустойчивото химическо и трансгенно/НГТ генетично инженерство към агроекологични системи, които са здрави, разнообразни и способни да осигурят продоволствена сигурност. По същество няма нищо лошо в сортовете култури — и животни — с които разполагаме в момента. Земеделската система, в която ги използваме, се нуждае от спешна реформа.
Икономическият въпрос — патенти и достъп до семена
Зад научния дебат стои и икономически. Той може и да е по-съществен в практичен смисъл от научните възражения, защото засяга директно отношенията между фермер и доставчик на семена.
Семенарският пазар в Европа и в света е силно концентриран. Няколко глобални компании държат основния дял от продажбите на хибридни и подобрени сортове за царевица, слънчоглед, рапица, соя, зеленчуци. Тази концентрация се изгражда от десетилетия — чрез сливания, придобивания и патентни портфейли.
НГТ техниките се появяват в момент, в който патентното право в Европа допуска патентоване на специфични генни промени, дори когато крайното растение е генетично сходно с естествен сорт. Това създава реален риск един и същ генетичен признак — устойчивост към определена болест, например — да бъде патентован от компания, която е първа да го идентифицира и въведе чрез CRISPR. Селекционери, които стигат до сходен сорт чрез традиционна селекция, могат да се озоват в правен спор за патентни претенции на компания, която е стигнала до сходен резултат чрез НГТ.
Това е и причината Европейският парламент в първото си четене през февруари 2024 г. поиска пълна забрана на всички патенти върху НГТ-растения, растителен материал, части и генетична информация. Аргументът — да се избегне правна несигурност, повишени разходи за фермерите и нови форми на зависимост от глобални доставчици на семена.
В компромиса от декември 2025 г. пълната забрана не оцеля. Вместо това текстът въвежда изискване за подаване на патентна информация в публична база данни, доброволно деклариране на лицензионни намерения, и създаване на експертна група по патентни въпроси с участието на представители на държави членки, Европейското патентно ведомство и Общностното ведомство за растителни сортове. Една година след влизането в сила Европейската комисия ще публикува проучване за ефекта на патентите върху иновациите, достъпа до семена за фермерите и конкурентоспособността на европейския селекционен сектор. Ако се идентифицират проблеми, се предвиждат допълнителни законодателни мерки.
Групата на социалистите и демократите в ЕП внесе поправки за второто четене, които изискват по-силни предпазни механизми — задължителни лицензионни платформи, които да гарантират недискриминационен достъп до патентовани НГТ-сортове, особено за малки и средни селекционери. Друга поправка цели да защити фермерите от правна отговорност при непреднамерено замърсяване на нивите им с патентовани НГТ-сортове.
Икономическият въпрос остава отворен. Дали поправките за патентната рамка ще оцелеят на 17 юни ще се види.
Какво ще се случи след 17 юни
Ако Европейският парламент одобри текста с малки или никакви съществени промени, регламентът ще влезе в Официален вестник в рамките на 2026 г. След 20-дневен период на влизане в сила, започва 24-месечен преходен период за разработване на технически насоки и имплементационни актове. Пълното прилагане се очаква около средата на 2028 г.
Ако ЕП приеме съществени промени, които Съветът не подкрепя, текстът се връща в трилог за допълнителни преговори. Това би забавило финалното приемане с няколко месеца. Сегашната оценка на наблюдатели в Брюксел е, че по-вероятен сценарий е първият — текстът ще премине с минимални промени, защото групите ЕНП, Renew, и в голяма степен S&D подкрепят компромиса.
След влизането в сила, държавите членки запазват ограничено пространство за маневриране. Те могат:
— Да изберат opt-out за отглеждането на НГТ2 на своя територия. Това не покрива Категория 1.
— Да участват в експертната група за патентите и да настояват за по-строги защитни мерки в имплементационните актове.
— Да изградят национални системи за информация и подкрепа на фермери, които искат да продължат да работят с традиционни сортове и местна селекция.
— Да подкрепят националните селекционни институти финансово, за да запазят независима селекция в основни култури.
За България последното е практически централно. Българската селекционна школа в Генерал Тошево, Садово, Карнобат създава нови сортове в продължение на десетилетия и поддържа научна база, която при политическа подкрепа може да остане жива. Тя обаче не определя пазарния стандарт — вносната селекция има доминиращ дял във всички основни култури, включително пшеница и ечемик. Запазването и развитието на националните институти е въпрос на отделно държавно решение, не автоматичен ефект от мащаба им в момента.
Какво научаваме
Регламентът за нови геномни техники е една от най-съществените промени в европейското селскостопанско право от двадесет години насам. Той не само разширява набора от позволени технологии; той променя самата работна дефиниция на ГМО за европейския пазар. Това, което в старата рамка беше ГМО и подлежеше на стриктно регулиране, в новата рамка за Категория 1 няма да бъде.
Научният дебат не е приключен. И двете страни имат академична подложка. Делението НГТ1/НГТ2 при 20 генетични промени е политически компромис, не научен критерий — и двамата експерти, цитирани в тази статия, се съгласяват в това. Различието между тях е в посоката, в която биха искали разделителната линия да се движи.
Икономическият въпрос — патентите, концентрацията на семенарския пазар, достъпът на фермерите до сортове — е централен и за момента нерешен. Пълната забрана на патентите, която ЕП искаше в първото четене, не оцеля в трилога. Компромисните мерки — публична база данни, експертна група, бъдещ доклад — оставят въпроса отворен.
Гръцкият случай показва, че комбинация от инструменти — национални забрани чрез защитни клаузи, регионални ГМО-свободни зони, и обществен консенсус — може да издържи две десетилетия. Той същевременно показва и ограничението на тези инструменти пред новата рамка — те са изградени около старата правна дефиниция на ГМО. Когато Категория 1 излезе от тази дефиниция, националните защити не я покриват в досегашния им формулировка.
Българската позиция в Съвета на ЕС от декември 2023 г. насам остава „въздържал се“ — позиция, която отразява разделените мнения в обществото и недостатъчно разработените експертни оценки. Тегло на българския глас в крайното решение — малко. Но националните инструменти за управление на това, което ще последва, остават в български ръце.
17 юни е дата, която ще запомним не толкова заради самото гласуване, колкото заради това, което то отваря. След него започват двете години, в които ще се решат конкретните условия — кои сортове ще влязат в Категория 1, как ще работи публичната база данни на патентите, как ще се прилага етикетирането на семената, и как фермерите ще се ориентират в нов пазар на семенарска информация.
Това е и работата, която предстои за всички ни — фермери, журналисти, регулатори, потребители. Да следим конкретиката. Без да губим от поглед, че когато една правна категория се промени, променя се и реалното поле, в което работим.
Ася Василева
Използвани източници
— Европейски парламент, Legislative Train Schedule, „Plants produced by certain new genomic techniques“, актуализация юни 2026 г.
— Council of the EU, „New genomic techniques: Council adopts new rules to boost sustainable and competitive EU food systems“, прессъобщение от 21 април 2026 г.; формално приемане на 5 май 2026 г.
— Agence Europe, Europe Daily Bulletin No. 13872, 22 май 2026 г. — „Launch on 17 June of second-reading vote in European Parliament on new genomic techniques“; преглед на 37 внесени поправки от Лявата група (Аня Хейзенкам), Зелените/EFA (Мартин Хейслинг) и S&D (Кристоф Клергео).
— European Commission, Intellectual Property Helpdesk, „Council Adopts Regulation on New Genomic Techniques“, 5 май 2026 г.
— Министерство на земеделието и храните на Република България, прессъобщение „Министър Вътев: България гласува „въздържал се“ по предложението за Регламента за нови геномни техники“, 11 декември 2023 г.
— Майкъл Антониу, интервю в гръцкото издание OW, проведено от Кели Соку, май 2026 г. — след публично събитие в Атина на тема „Нашата храна в риск: новите ГМО“. Английски превод и обратен превод от английския оригинал.
— Euronews Tech Talks, „Should the EU ease regulation on new generation GMOs?“, 3 май 2025 г. — интервюта с проф. Натали Вербрюген (Université Libre de Bruxelles) и проф. Майкъл Антониу (King’s College London).
— Court of Justice of the European Union, „Judgment in Case C-528/16, Confédération paysanne and Others“, 25 юли 2018 г. — решение, че растенията, получени чрез нови геномни техники, попадат под Директива 2001/18/ЕО.
— Decision of all 54 Greek prefectures declaring their territory as GMO-free zones, период 2003–октомври 2004 г.; гръцки източници — gmo-free-regions.org и общинско-регионални актове.
— Yannis Maniatis, министър на околната среда, енергията и климатичните промени на Гърция, писмо от 11 март 2014 г., потвърждаващо националната позиция против ГМО култури.
— Hellenic Food Authority (EFET), доклад от 2003 г. за съдържанието на ГМО в храните на гръцкия пазар (10–12 на сто).
— Chernomore.bg, „Създателят на български сортове пшеница: На път сме да се превърнем в пущинак“, интервю с проф. дсн Николай Ценов, селекционер от Добруджански земеделски институт, 25 юни 2025 г. — данни за обемите на семепроизводството на Института (около 5 000 тона годишно), площи на основните култури в България и зависимостта от внос на семена.
— zemedeleca.bg, „Български или чужди сортове пшеница да сеем“, материал от анкетата сред зърнопроизводители — данни за съотношението добиви между български и френски сортове в различни климатични условия.
— Лимагрейн България (LG Seeds Bulgaria), официална продуктова страница — сортове пшеница LG Авеню, LG Апилко в портфолиото за българския пазар.
— Закон за генетично модифицирани организми на Република България, в сила от 2005 г.; Регламент (ЕС) 2017/625; Директива 2001/18/ЕО за съзнателно освобождаване на ГМО в околната среда.
Понятия
НГТ (NGT, New Genomic Techniques) — общо понятие за нови геномни техники за насочена промяна на ДНК, разработени основно в последните 15 години. Включват CRISPR/Cas9, TALEN, zinc finger nucleases, oligonucleotide-directed mutagenesis, cisgenesis. За разлика от старите трансгенни ГМО техники, повечето НГТ методи не вкарват чужда ДНК.
CRISPR/Cas9 — система, открита първоначално в бактериите като защитен механизъм срещу вируси. От около 2012 г. се прилага като инструмент за насочена редактация на гени в растения, животни и микроорганизми. Откривателите — Дженифър Дудна и Емануел Шарпантие — получават Нобелова награда за химия през 2020 г.
Категория 1 НГТ (НГТ1) — по новия регламент — растения с до 20 генетични промени, които „могат да възникнат естествено или чрез традиционни методи на селекция“. Третират се като конвенционални растения, освободени от стриктните контроли на ГМО-законодателството. Не могат да бъдат хербицидно устойчиви. Не се допускат в био-производство. Семената подлежат на етикетиране.
Категория 2 НГТ (НГТ2) — по новия регламент — растения с по-комплексни модификации над прага на Категория 1. Запазват се под действащото ГМО-законодателство — задължителна оценка на риска, проследимост, етикетиране. Държавите членки могат да изберат opt-out за отглеждането им на своя територия.
Защитна клауза (Safeguard Clause) — правен инструмент по чл. 23 от Директива 2001/18/ЕО, който позволява на държава членка да забрани отглеждането на конкретен ГМО на своя територия при наличие на нови научни данни за риск. Гърция я ползва за MON810 (генетично модифицирана царевица).
ГМО-свободна зона — регионален или общински административен акт, който обявява дадена територия за място, в което отглеждането на ГМО не се допуска. В Гърция между 2003 и 2004 г. всичките 54 префектури последователно се обявиха за ГМО-свободни.
Off-target мутации — непреднамерени промени в ДНК на места, различни от целевото, при използване на CRISPR или други НГТ инструменти. Могат да доведат до непредвидими промени в биохимията и физиологията на организма.
Tissue culture (тъканна култура) — лабораторен метод за отглеждане на растителни клетки или тъкани в изкуствена среда. Използва се като задължителен междинен етап в повечето НГТ-протоколи. Самият процес внася ДНК-повреди от стотици до хиляди места, независимо от действието на инструмента за редактиране.
Процесна срещу продуктова регулация — два различни подхода към регулиране на генетично модифицирани организми. Процесната регулация оценява целия процес на създаване на организма — както крайния продукт, така и техниката. Продуктовата регулация оценява само крайния продукт. Действащият ГМО-режим в ЕС е процесен; новият регламент за НГТ1 преминава към продуктов подход.
Opt-out — право на държава членка да забрани отглеждането на конкретен одобрен на европейско ниво продукт на своя територия. По новия НГТ-регламент opt-out е възможен само за Категория 2, не за Категория 1.
Casgevy — генна терапия, базирана на CRISPR, одобрена в ЕС за лечение на пациенти с бета-таласемия. Пример за медицинско приложение на CRISPR, което се различава от земеделското — става под строги регулации, тества се за безопасност и ефективност, и е ограничено до пациента, който получава лечението.
