НСИ публикува на 5 юни 2026 г. данните за БВП за първото тримесечие. Ръст от 3,1% — над средното за ЕС и в нормата за Източна Европа. Под повърхността — потребление и държава растат, индустрия и износ се свиват, аграрният сектор продължава да губи относителен дял в добавената стойност.
На 5 юни 2026 г. Националният статистически институт публикува предварителните данни за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2026 г. Числата на пръв поглед изглеждат окуражаващо. Брутният вътрешен продукт възлиза на 27 330,2 милиона евро по текущи цени. На човек от населението се падат 4 262 евро тримесечно. Темпото на растеж е 3,1% на годишна база и 0,7% спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени данни. За европейските стандарти ръстът е силен. За българските — в линията на дългосрочния тренд.
Под повърхността обаче картината е различна. Тя показва икономика, която живее по-добре, отколкото произвежда — расте от това, което хората харчат, държавата плаща и инвеститорите вкарват. Свива се това, което се произвежда и изнася. За читателя на zemedeleca.bg има още един въпрос — къде стои земеделието в тази картина и какво показва за следващите тримесечия.
Ръстът от 3,1% поставя България над средното за ЕС
Средният годишен ръст в ЕС-27 в момента е около 0,5–1%. В еврозоната — около 0,4–0,6%. Германия е близо до нула или с лек спад. Франция и Италия растат с около 1%, Испания малко над 2%. Това е изтощена Западна Европа, която тлее на ниско ниво от години — стагнация на индустрията, демографски натиск, енергийни разходи, конкуренция от Азия.
Източната половина расте по-силно. Полша обикновено отчита 3–4% годишно. Чехия около 1%, Унгария около 1,5%. Румъния, която години наред беше шампион на региона, в момента е свита до 1–2%. Балтийските страни варират.
България с 3,1% се позиционира в горната група на Източна Европа — близо до Полша, над Чехия, Унгария и Румъния. За българските стандарти ръстът е в линията на последното десетилетие. Преди ковид-кризата страната растеше с 3–4% годишно. По време на пандемията имаше спад. После възстановяване. И сега страната се връща към своя дългогодишен тренд.
Това е първият прочит — числото е добро. За европейските стандарти, особено в сегашната картина на изтощена Западна Европа, дори много добро.
Доходът на човек — къде сме спрямо останалите
БВП на човек за първото тримесечие е 4 262 евро. В годишна оценка това прави около 17 000–18 000 евро на човек в номинал. Това число има два прочита.
В номинал, по текущ валутен курс, средното за ЕС в момента е около 41 500 евро на човек годишно. България в номинал е на около 42% от средното — тоест българинът произвежда малко повече от половината от средното европейско ниво.
Тази мярка обаче подвежда, защото не отчита разликата в цените. Едно евро в България купува повече стока и услуги, отколкото едно евро в Германия. За корекция на това несъответствие Евростат публикува паралелна мярка — Purchasing Power Standards (PPS) — която отчита покупателната способност.
По PPS картината е по-добра. България е на 68% от средното за ЕС, заедно с Гърция. Латвия е на 71%, Румъния на 70%, Унгария на 78%, Полша на 80%. На върха на пирамидата — Люксембург (239% от средното, изкривено от концентрацията на финансови услуги), Ирландия (над 200%, повлияно от мултинационалните корпорации със седалище там). Германия, Дания, Холандия, Австрия — значително над средното. Италия точно на средното (96%). Испания около 90%.
В номинал по държави, за груба ориентация: Германия около 50 000 евро на човек годишно, Франция 42 000, Италия 36 000, Испания 30 000, Полша 22 000, Унгария 21 000, Румъния 19 000, България 17 000–18 000.
С други думи — България е в долната група на ЕС-27, но не в крайното дъно (там са Гърция, Латвия). Полша и Унгария са значително пред нас, въпреки че влязоха в ЕС преди нас. Северна и Западна Европа са на друго ниво.
Дългосрочната тенденция обаче е положителна. Преди двадесет години България беше на около 36–37% от средното за ЕС в PPS. Сега е на 68%. За две десетилетия — почти удвояване на относителното ниво. Това е реално сближаване с европейския стандарт, каквото се случи и в други държави от бившия източен блок. Темпото в последните 5–7 години се забавя, и Полша продължава да расте по-бързо, но процесът на сближаване продължава.
Какво расте и какво не
Тук картината се пречупва. Растежът от 3,1% се движи от три места — потребление, инвестиции, държавна администрация.
Крайното потребление расте със 7,8% на годишна база. Това е огромен ръст. Българите харчат повече, отколкото преди година — в магазини, в ресторанти, за услуги, за пътувания, за недвижими имоти. Цял ред дейности, които зависят от това какво и колко купуват хората, бележат силен растеж. Търговия и транспорт +2,5%, операции с недвижими имоти +5,3%, строителство +4,3%, финансови услуги +4,1%, създаване и разпространение на информация и творчески продукти +4,0%.
Държавно управление, образование и здравеопазване — секторите, в които плаща държавата — растат с 5,6%. Това отразява повишения на заплати в държавния сектор, увеличаване на разходите за пенсии и социални плащания, повишаване на бюджетните разходи в здравеопазването и образованието.
Бруто капиталообразуването — инвестициите в основен капитал плюс изменението на запасите — расте с 18,7% годишно. Това е необичайно силен ръст. Той сочи към ускорено вкарване на капитал в българската икономика — нови сгради, нова техника, нова инфраструктура, разширяване на запасите.
От другата страна — производственият край на икономиката. Промишлеността спада с −4,6% на годишна база. Това е голям спад за един от двата производителни сектора в страната. Износът на стоки и услуги също спада — с −7,4%. Аграрният сектор расте с едва 1,4%, под средното за икономиката, и продължава да губи относителен дял в добавената стойност.
Вносът, обратно, расте с 8,2%. Външнотърговското салдо е отрицателно — за първото тримесечие на 2026 г. -4,2% от БВП.
Тоест икономиката се движи от хора, които харчат повече, от инвестиции, които идват в страната, и от държавата, която плаща повече. Производствената база — индустрия, износ, аграрно — или се свива, или едва расте. Това е класически модел на растеж, поддържан от инжектирана ликвидност в потребление, а не от експортна конкурентоспособност. В краткосрочен план изглежда добре. В средно- и дългосрочен — рисково.
Защо рисково. Първо, расте търговският дефицит — поглъща се все повече, произвежда се все по-малко. Второ, свиващата се индустрия означава по-малка експортна база и в бъдеще. Трето, държавните разходи, които сега движат услугите, изискват приходи — данъци или дълг. И двете имат граница. Четвърто, силно нарастване на потреблението при свиване на индустрията обикновено върви с натиск върху цените, тоест с инфлация.
Еврозоната — какво обяснява и какво не
От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната. В обществения разговор еврозоната често се натоварва с отговорност за всичко неприятно, което хората усещат — поскъпване, инфлация, загуба на покупателна способност. Реалната картина в данните на НСИ е по-сложна. Полезно е да се види какво еврозоната обяснява и какво не обяснява в числата за първото тримесечие.
Това, което еврозоната обяснява:
— Силния ръст на инвестициите (+18,7%). Премахването на валутния риск между лева и еврото, заедно с по-достъпния европейски капитал и повишената увереност на чуждестранните инвеститори, прави България по-привлекателна за капиталови потоци. Това е и едно от причините чужди компании да ускоряват инвестиционните си планове в страната.
— Ръста на финансовите и застрахователните дейности (+4,1%). Българските банки преминаха под общия европейски надзор и пазарът се пренастройва. Финансовите услуги, които работят с европейски стандарти, имат нови продукти и нови процеси, които генерират добавена стойност.
— Част от ръста на крайното потребление. С премахнат валутен риск и с увеличен достъп до европейски кредитни продукти, потребителското финансиране стана по-достъпно. Това подкрепя търсенето в магазини, ресторанти, услуги.
Това, което еврозоната НЕ обяснява:
— Спада на индустрията (-4,6%). Свиването на индустрията не е следствие от еврозоната. Българската индустрия се свива от години, под натиска на високите енергийни разходи, на липсата на работна ръка, на конкуренцията от Азия и Турция, и на стагнацията в Западна Европа, която е основният пазар за български индустриален износ. Влизането в еврозоната не променя тези фактори.
— Свиването на износа (-7,4%). Износът пада, защото западноевропейските пазари не растат. Германия е близо до нула. Българските производители имат по-малко поръчки, защото техните клиенти в чужбина имат по-малко поръчки. Еврото няма как да го промени.
— Скромния аграрен ръст (1,4%). Земеделието расте по-бавно по причини изцяло вътрешни за сектора — за тях по-долу.
За инфлацията при прехода. Преходът към евро в първите месеци обикновено носи известно поскъпване — отчасти заради преоценка на цените от някои търговци, отчасти заради психологически фактори при сменянето на валутата. Това е документирано в други държави, които са правили подобен преход — Хърватия 2023 г., страните от Балтика преди години. Засилената инфлация в първите месеци не е специфика на България, а закономерност на самия преход. Тя обаче не е причина за свиването на индустрията или за слабия аграрен ръст — тези тенденции са по-стари и имат свои причини.
С други думи, еврозоната носи едновременно реални плюсове (по-евтин капитал, повишени инвестиции, премахнат валутен риск) и реални краткосрочни тежести (инфлация при прехода). Тя не е причина за всички проблеми в българската икономика, нито е тяхното решение. Тя е институционален фактор, чието въздействие се измерва в конкретни сектори, не в общи усещания.
Земеделието — структура и тенденция
Аграрният сектор формира 1,5% от добавената стойност в българската икономика за първото тримесечие на 2026 г., надолу с 0,1 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2025 г. Расте с 1,4% на годишна база — под средното за икономиката от 2,5% (брутна добавена стойност).
В сравнителен план с ЕС: средното за земеделието в Европейския съюз е 1,2–1,3% от БВП. България с 1,5% е леко над средното за съюза. По-голям дял на земеделието имат:
— Гърция: 3,2% (най-високо в ЕС)
— Румъния: 2,5% (преди беше близо 5%, делът е свит за петнадесет години)
— Испания: 2,3%
— Италия и Хърватия: около 1,8%
По-малък дял имат повечето западноевропейски държави. В Малта и Люксембург делът е под 0,5% — там реално няма земеделски сектор в макроикономически смисъл.
Тоест традиционната представа, че България е аграрна страна, се разминава с цифрите. Реално в българската икономика земеделието вече играе по-малка роля от търговията, транспорта, недвижимите имоти, дори от строителството поотделно. Делът от 1,5% е сравним с този в Литва, Чехия, Словакия — не с този в Румъния, Полша или Унгария.
По-важна обаче е дългосрочната тенденция. От 2009 до 2024 г. делът на земеделието в българския БВП е намалял с 1,4 процентни пункта. Това е второто най-голямо свиване на относителния дял на земеделието в ЕС — само Румъния е свила своя повече (-2,2 пп). За сравнение, в 15 от 27 държави в ЕС делът на земеделието през този период е нараснал, особено в Гърция, Латвия и Испания.
Защо в България делът намалява, докато в други държави расте.
Първата причина е, че целият БВП на България расте, особено секторът на услугите. Когато услугите растат бързо, земеделието механически губи относителен дял дори ако расте в абсолютен размер. Това е общ модел за всички постиндустриални икономики.
Втората причина е по-специфична за България. Растежът на самото земеделие е скромен — 1,4% годишно е под средното за икономиката и значително под темпата в услугите и строителството. Сектор, в който производителността и доходът се покачват бавно, не може да удържи дял в икономика, в която други сектори растат по-бързо. В Гърция, Латвия и Испания делът на земеделието расте, защото там земеделието като сектор расте по-силно — с по-високи добавени стойности на продукт, с повече преработка, с повече експорт. В България този ход още не е намерил темпото си.
Третата причина е демографска — миграция от селата към градовете и в чужбина, остаряване на работната сила, намаление на броя стопанства. Тези процеси не са нови, но продължават.
За първото тримесечие на 2026 г. темпото от 1,4% сочи към същото. Земеделието върви заедно с икономиката, но по-бавно. Не свива, но не и догонва.
Какво показват числата заедно
Тези числа казват едно. Българската икономика расте, и расте по-силно от европейския среден. Но растежът е изграден върху основа, която не е същата, върху която страната расте традиционно. Расте това, което се харчи, инвестира и плаща от държавата. Свива се това, което се произвежда за износ и за вътрешния пазар през индустрията. Земеделието е там, където го виждаме отдавна — стабилно, малко в общата картина, неспособно да расте със скоростта на услугите и държавата.
За читателя на zemedeleca.bg това има два смисъла.
От една страна — общата икономика се движи, и крайното потребление расте със 7,8%. Това означава по-силно вътрешно търсене за хранителни продукти, по-високи цени по веригата на дребно, повече харчене за храна в ресторанти и магазини. Това може да помогне на сектора в краткосрочен план — особено в сегментите, които работят за вътрешния пазар (плодове, зеленчуци, мляко, месо), а не за експорт (зърно).
От друга страна — нараства разликата между секторите. Земеделието не може да предложи на работещите в него това, което други сектори предлагат на своите. Това продължава да изтегля работна ръка от сектора, продължава да го компресира към едри стопанства и големи преработватели, продължава да отслабва позицията му в общата икономика. Скромният ръст от 1,4% не променя тази дългосрочна тенденция.
Какво ще се види в следващите тримесечия. През второто и третото тримесечие на 2026 г. ще влязат данните от реколтата 2026 — пшеница, ечемик, рапица, по-късно царевица и слънчоглед. Реколтата изглежда добра в по-голямата част от страната, и това вероятно ще даде краткосрочен подем на аграрния сектор. Но дългосрочната тенденция — на свиване на относителния дял на сектора в общата икономика — не се сменя от една реколта. Тя се сменя от това, дали земеделието успява да повиши добавената стойност на своя продукт, дали успява да задържи и да привлече работна ръка, и дали се развива в посока на по-висококачествена преработка.
Числата на НСИ показват икономика, която живее по-добре, отколкото произвежда. Това е признание за подобряването на жизнения стандарт, но и предупреждение за това, върху какво стои той. Земеделието в тази картина е малък, бавно растящ сегмент, чието присъствие в данните е по-скоро напомняне, отколкото водеща мелодия. За хората в него това не е изненада. За хората извън него — може би.
Ася Василева
Източници
Национален статистически институт, предварителни данни за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на 2026 г., публикувани на 5 юни 2026 г.
Eurostat, „Purchasing power parities and GDP per capita — preliminary estimate“, март 2026 г. — за сравнителния БВП на човек в ЕС-27 за 2025 г. в Purchasing Power Standards.
Eurostat, „Performance of the agricultural sector“, октомври 2025 г. — за дела на земеделието в БВП на ЕС държави, доходите от земеделски труд, и сравнителните данни за 2024 и 2025 г.
Logos Press, „Which EU countries have the largest share of agriculture in GDP?“, февруари 2026 г. — за тенденцията на относителния дял на земеделието в ЕС държави от 2009 до 2024 г.
Eurostat, текущи макроикономически показатели за ЕС-27 и еврозоната за 2026 г.
Глосар
Брутен вътрешен продукт (БВП) — общата стойност на всички крайни стоки и услуги, произведени в дадена икономика за определен период. Стандартната мярка за размера на една икономика.
Брутна добавена стойност (БДС) — разликата между произведената брутна продукция и междинните производствени разходи. По-точна мярка за това какво всеки сектор реално добавя към икономиката, защото изключва използваните в производството суровини и услуги от други сектори.
Purchasing Power Standards (PPS) — мярка, която отчита разликата в цените между държавите. Изразява стойностите в обща изкуствена валута, така че едно PPS купува едно и също количество стоки и услуги във всяка държава. Това позволява по-честно сравнение на жизнения стандарт между държави с различни нива на цените.
Бруто капиталообразуване — общите инвестиции в икономиката за периода, включват както дълготрайни активи (сгради, машини, инфраструктура), така и изменение на запасите.
Външнотърговско салдо — разликата между износа и вноса на стоки и услуги. Когато е отрицателно, икономиката внася повече, отколкото изнася.
Аграрен сектор — по класификацията на НСИ включва селско, горско и рибно стопанство. Когато статията говори за земеделие, се има предвид селскостопанската част от аграрния сектор, която съставлява огромната част от него.
