Под името на инициативата от 8 юни се събират три различни регистъра — търговски, регулаторен и концептуален. Първият работи. Вторият — донякъде. Третият е „хранителният суверенитет“, вменен на търговските вериги — институции, повечето от които са регистрирани в Германия и Австрия. Държавата делегира защитата на собствения си суверенитет на корпорации, чийто корпоративен център не е в София. И една подробност, която заслужава назоваване: „доброволното“ партньорство е представено с публична заплаха за съдебни и репутационни искове срещу онези, които откажат.
Какво се обяви
В сградата на Министерския съвет, на 8 юни 2026 г. от 9:30 ч., премиерът Румен Радев, министърът на земеделието Пламен Абровски и вицепремиерът Александър Пулев представиха инициативата „Кошница с грижа“. Тя е съвместна с водещите търговски вериги на българския пазар — Кауфланд, Лидл, Билла, Метро, плюс „по-малки магазини“.
Параметри: намаление на средната цена на малката потребителска кошница с 15% за минимум 6 месеца. Доброволно участие. Категории продукти: хляб, мляко и млечни продукти, месо, яйца, олио, захар, пресни плодове и зеленчуци. Споделена 50:50 отговорност между производител и търговски обект за финансовата тежест на промоциите.
Радев формулира рамката като „стратегическо партньорство“ със „социална отговорност към най-уязвимите слоеве“. Абровски: „намаляване с 15% на малката потребителска кошница за минимум 6 месеца“. Пулев: „по никакъв начин не нарушава принципите на свободната конкуренция“; мерките са „калибрирани, прецизирани, така че да отговарят на всички пазарни изисквания“. Това е версията от пресконференцията.
Час преди пресконференцията същият Пулев в публично изявление пред икономическата преса разширява диапазона и сменя тона: „очаквам конкретно намаление от 15 до 30%“. И добавя: „в момента са изправени пред редица съдебни и репутационни искове. Чуваме постоянно от хората, че са настроени крайно негативно към модерната търговия“. Това е публично заявена санкционна перспектива срещу страна, която не подписва доброволно споразумение. Преди седмици, в по-ранен пресконтакт: „Започваме проверки, проверки, проверки. И когато има нарушения — глоби, глоби, глоби. Държавата и регулаторите трябва да действат като един юмрук.“
Контекстът зад мярката е по-широк. На 11 май парламентарната група на „Прогресивна България“ внесе два законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите — с понятията „прекомерно висока цена“, „справедлива цена“, „съвместно господстващо положение“ и обърната доказателствена тежест. На 14 май, на среща в Министерския съвет, Радев измести разговора към производството: „стабилността на цените зависи от това дали ще имаме силно българско производство“. „Кошница с грижа“ е третата стъпка от тази линия. Първата формулира принуда; втората — обещание за подкрепа; третата — съответствие, поднесено като доброволност.
Първи регистър: търговският
15% намаление на малката потребителска кошница за 6 месеца е стандартна промоционална мярка. Гръцкият „Καλάθι του Νοικοκυριού“ (Кошница на домакинството) работи от октомври 2022 г. Хърватският „Korpa razuma“ — от 2023 г. Френският „Trimestre Anti-Inflation“ — пролетта на 2023 г. Българската версия следва същия шаблон, в който държавата договаря с веригите фиксирано намаление за определен срок на конкретна продуктова кошница.
По данни на КНСБ малката потребителска кошница в България за май 2026 г. струва 61,51 евро/месец. Спрямо юни 2025 г. — поскъпване с 8,3%. Спрямо декември 2025 г. (последния месец преди еврото) — 6%. Тоест декларираните 15% намаление върху индекс, който вече е поскъпнал с 6–8% за половин година, дават реално намаление от около 7–9% спрямо ниво отпреди шест месеца. В абсолютна стойност — около 5–9 евро месечно за домакинство, което купува точно тази кошница.
Това не е малко за домакинство в долната дясна част на доходното разпределение. То е и реално облекчение за конкретен сегмент потребители. Но не е и драматично — гръцкият опит показва, че при подобни схеми реалното намаление върху средната потребителска кошница рядко надхвърля 1,5–2,5%, защото обемът, на който се прилага, обикновено е малък в общия пазарен микс. Този регистър прави това, което може. По-малко от това, което казва.
Втори регистър: регулаторният
Принципът 50:50 на разпределение на промоционалната тежест между производител и търговец е вписан буквално в член 37б, точка 24 от изменения Закон за защита на конкуренцията — пакета от 11 май, който същата седмица предстои да се гласува окончателно на второ четене. Точка 24 забранява налагане на доставчик да участва в промоция, при която по-малко от 50% се поема от купувача. Тоест веригите се ангажираха „доброволно“ с правило, което след две седмици става задължително по закон.
Дотук — нормално управление. Какво прави това особено: тук „доброволното“ е публично оградено със заплаха. В правен смисъл „доброволно“ означава отсъствие на принуда. Тук принудата е назована публично — съдебни искове, репутационна кампания, проверки, глоби. Това не отнема от факта, че подписващите формално избраха да подпишат. Но променя цялостта на конструкцията. „Кошница с грижа“ не е партньорство в смисъла, в който премиерът я представя. Тя е съответствие, предложено в момент, в който санкционната алтернатива е публично декларирана. В управленската литература това се нарича regulatory bargain — съгласие срещу избягване на по-тежка санкция, при което формално е запазена доброволността, а съдържателно — не.
Тук има и друга страна. Тринайсет браншови организации на хранителни производители — Асоциация на месопреработвателите, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки, Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели, и още осем — преди две седмици изпратиха писмо до Радев, Абровски, Пулев и председателя на КЗК Карадимов, в което сравняват подхода с „репресивни режими в недемократични държави“. Това е сектор, който публично говори за подкрепа на родното производство — и същевременно отхвърля пакета, който се представя като негова защита. Този глас не присъстваше на пресконференцията на 8 юни.
Трети регистър: концептуалният
Тук е същинският сюжет. На пресконференцията се събират три отделни понятия в едно политическо съобщение — „подкрепа едновременно на крайния потребител и на българския производител“, „хранителен суверенитет“, и „социална отговорност на бизнеса“. Всяко от тях има конкретно значение. Сложени едно до друго и приложени към търговските вериги, те произвеждат концептуално смесване, което заслужава да бъде разглобено.
Първо — кой какво произвежда. Веригите не произвеждат храна. Те я препродават. Да им се вмени отговорност за състоянието на първичното производство в страната е същото като да се вмени на доставчик на гориво отговорност за състоянието на леярската промишленост. Те могат да дадат предимство на български стоки на рафта — но не могат да създадат сектори, в които производството в България спадна с 25% за четири години. По данни на междинния секторен анализ на КЗК от декември 2025 г.: производството на сурово краве мляко в България — спад 25% за 2020–2024 г.; производството на кашкавал — 14%; на яйца — 17%; внос на млечни продукти — нарастване с 43%. „Кошница с грижа“ не променя нито един от тези показатели. Тя може да предложи мляко на рафта на по-ниска цена. Не може да накара мандрите да произвеждат повече сурово мляко.
Второ — хранителен суверенитет. Терминът има конкретно технико-икономическо съдържание: способност на страната да задоволи собственото си потребление на основни хранителни групи с местно производство. Възстановяването му в български условия изисква, по разчети, които сме публикували, и по оценки на ОИСР за подобни преходи в Източна Европа: между 4 и 6,5 милиарда евро допълнителни инвестиции за 8–10 години в напояване, преработка, животновъдство, наука, работна сила, стратегически резерв. Свободният бюджетен ресурс на България за нови аграрни мерки, след обявените на 18 май фискални мерки, е вероятно нулев или отрицателен. „Кошница с грижа“ не добавя нито един лев към тази сметка. Употребата на думата „суверенитет“ в това политическо съобщение е реторическо запълване на дупка, която не може да бъде запълнена с пари, защото пари няма.
Трето — социална отговорност на бизнеса. Концепцията Corporate Social Responsibility има конкретно значение в международната управленска практика: доброволни ангажименти на компании в области, които не са регулирани и не са свързани с тяхната основна дейност. Голяма верига, която финансира детска болница, спортен клуб или природозащитен проект — това е CSR. Същата верига, която намалява цените на собствените си рафтове — това е търговско поведение, формирано от регулаторна среда и пазарен натиск, не от социална отговорност. Когато премиерът нарича второто „социална отговорност“, той вкарва в политическия речник логика, в която изпълнението на пазарни задължения се представя като благодеяние. Това е словесна операция, не управленска. Тя не променя нищо на пазара. Тя променя това, как пазарът се говори.
Кой стои зад партньорството
И тук — детайлът, който в публичното представяне на инициативата остана без коментар. От големите вериги, които съставляват „партньорството“ с правителството, четири от петте имат корпоративен център извън България. Кауфланд и Лидл — собственост на немската Schwarz Group със седалище в Некарзулм. Билла — на REWE Group, най-голямата немска кооперативна група, чието източноевропейско звено REWE International AG е базирано във Винер Нойдорф, Австрия. Метро — немска, седалище в Дюселдорф. От големите само Фантастико е българска. От тях, тоест от чужди корпорации, държавата иска да поеме отговорност за нещо, което в политическата реторика на същата държава се нарича национална стратегическа задача.
Това е делегиране на собствения суверенитет на корпорации, чийто корпоративен център не е в София. Хранителен суверенитет, делегиран на чужди корпорации, не е суверенитет. Той е аранжимент, в който една страна поема политическата отговорност за думата, а другите — оперативния разход за обещанието. След 6 месеца аранжиментът свършва, веригите остават със същата дистрибуционна власт, която имаха преди него, а първичното производство в страната — със същия спад, с който влезе в него. „Кошница с грижа“ не променя баланса на сила в хранителната верига. Тя му дава шестмесечно име.
Какво остава
След шест месеца ще се види дали 15-те процента наистина се поддържат и върху какъв обем продажби. Гръцкият опит от 2022–2024 г. показва, че при подобни схеми реалното намаление върху средната потребителска кошница рядко надхвърля 1,5–2,5%. Веригите ще могат да изтеглят част от продукцията към съседни пазари без таван — пътят, който унгарските мандри избраха през 2025 г., когато правителството на Орбан наложи 10% таван на маржа. Преработвателят у нас може да се окаже изправен пред задължението да продава на цена под себестойност или с минимален марж. Това намалява инвестиционната му способност и натиска изкупната цена към фермера. Унгарският сценарий, преписан буквално, с шест месеца забавяне.
Зад трите регистъра на 8 юни седи едно структурно обстоятелство, което не е удобно за изричане. Българската държава няма пари да възстанови първичното производство и няма политически инструмент да го предпази от внос. Каквото има — има регулация и реторика. Регулацията се прехвърля върху веригите, доколкото е възможно. Реториката се вика на помощ — суверенитет, отговорност, партньорство. На малките производители — тези от Брезник, от Севлиево, от Сливен, които не са на рафта и нямат как да бъдат — „Кошница с грижа“ не носи нищо. Те остават където са били: между прекупвача, който плаща ниска цена, и вносителя, който продава чужда продукция под българско име.
От 8 юни нататък започват 6 месеца, в които ще се види какво остава, когато реториката се изчерпи. Числата ще говорят по-надлежно от думите.
Ася Василева
Източници
— Пряко отразяване на пресконференцията в Министерския съвет, 8 юни 2026 г., 9:30 ч. Цитати от премиера Румен Радев, министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, вицепремиера и министър на икономиката Александър Пулев.
— Изявление на вицепремиера Александър Пулев за икономическата преса, 8 юни 2026 г., около 8:30 ч.: разширяване на диапазона до 15–30%; формулировки „съдебни и репутационни искове“, „крайно негативно настроени към модерната търговия“.
— По-ранно изявление на министъра на икономиката Пулев, май 2026 г.: „проверки, проверки, проверки. И когато има нарушения — глоби, глоби, глоби“.
— КНСБ — Статистическа справка за месечен индекс „Малка потребителска кошница“, май 2026 г.: стойност 61,51 евро; сравнение с юни 2025 г. (+8,3%) и декември 2025 г. (+6%); надценки на продуктите от кошницата в диапазона 18,6–79,5% при търговията на дребно.
— Междинен секторен анализ на КЗК за конкуренцията на пазара на хранителни продукти, представен на 2 декември 2025 г.: данни за надценки по шест продуктови групи; данни за свиване на първичното производство 2020–2024 г. (сурово мляко -25%, кашкавал -14%, яйца -17%; внос на млечни продукти +43%).
— Писмо на 13 браншови организации на хранителни производители — Асоциация на месопреработвателите, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки, БГ ФИШ, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели и др. — до Министерския съвет и Народното събрание, май 2026 г.
— Изявления на премиера Румен Радев от срещата в Министерския съвет за цените на храните, 14 май 2026 г.: „стабилността на цените зависи от това дали ще имаме силно българско производство“; „без регулации и контролни механизми пазарът лесно може да се превърне в джунгла“.
— Внесени законопроекти на „Прогресивна България“ от 11 май 2026 г.: ЗИД на Закона за защита на конкуренцията и ЗИД на Закона за защита на потребителите.
— Eurostat — годишна инфлация в България 6,2% през април 2026 г., най-висока в еврозоната.
— Корпоративни регистри: Schwarz Group (Некарзулм, Германия) — собственик на Лидл и Кауфланд; REWE Group (Кьолн, Германия) и REWE International AG (Винер Нойдорф, Австрия) — собственик на Билла; Metro AG (Дюселдорф, Германия).
— Гръцка инициатива „Καλάθι του Νοικοκυριού“, в действие от октомври 2022 г. — данни на Министерството на развитието на Гърция и анализи на ИОБЕ (Института за икономически и промишлени изследвания) за реалния ефект върху средната потребителска кошница.
— Унгарски прецедент от 17 март 2025 г. — таван от 10% на маржа за около 1000 хранителни продукта; последвал шестмесечен ефект и динамика на инфлацията до декември 2025 г.
— Предходни анализи на zemedeleca.bg: „Когато държавата стане ценови оракул“ (15 май 2026 г.); „Силно българско производство — изместване на рамката от премиера“ (14 май 2026 г.); „Хранителен суверенитет — сметката, която числата правят невъзможна“ (18 май 2026 г.); „130% надценка — какво всъщност казва секторният анализ на КЗК“ (декември 2025 г.); „Венцислав Митков — най-малкият проблем на малкия производител са веригите“ (май 2026 г.).
Глосар
Малка потребителска кошница — статистически индекс на КНСБ, който измерва месечния разход на тричленно домакинство за необходими хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост. Стойност за май 2026 г. — 61,51 евро. Не съвпада с пълната потребителска кошница на НСИ.
Хранителен суверенитет — способност на дадена страна да задоволи собственото си потребление на основни хранителни групи с местно производство, без структурна зависимост от глобални пазари. Понятието е въведено от международното движение La Via Campesina през 1996 г. в контраст на „хранителна сигурност“, която може да се постига и чрез внос.
Corporate Social Responsibility (CSR) — управленска концепция, при която компании поемат доброволни ангажименти в области, които не са регулирани и не са свързани с тяхната основна дейност, обикновено в полза на общество, образование, наука или околна среда. Не включва изпълнението на пазарни или регулаторни задължения, които вече са формализирани.
Regulatory bargain — управленски инструмент, при който държавата постига желан резултат чрез публично огласена санкционна алтернатива, превръщайки „доброволното“ съответствие в избор между две санкции. Формално запазва доброволността, съдържателно — не.
Schwarz Group — най-голямата немска търговска корпорация, със седалище в Некарзулм, провинция Баден-Вюртемберг. Собственик на веригите Лидл и Кауфланд. Годишен оборот за 2024 г. — над 175 милиарда евро.
REWE Group — немска кооперативна група със седалище в Кьолн. Източноевропейското звено REWE International AG е базирано в Винер Нойдорф, Австрия. Собственик на веригата Билла. Годишен оборот за 2024 г. — около 90 милиарда евро.
Точка 24 на черния списък — новата редакция на член 37б, точка 24 от Закона за защита на конкуренцията, която забранява налагане на доставчик да участва в промоция, при която по-малко от 50% се поема от купувача. Транспониране на елемент от Директива (ЕС) 2019/633.6
