До 30 юни 2026 г. България трябва да предложи на Брюксел как да отпише 47,5 милиона евро от Стратегическия план за земеделие. Управляващият орган предлага плоско намаление с 3,364% по почти всяка интервенция. Преди шест месеца безвъзвратно отпаднаха 218,8 милиона евро от предходния програмен период. Същата администрация ще прави и следващия.
На 8 юни в София се проведе работна среща за обсъждане на пето поредно изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Темата на това изменение е една и точно отмерена в числа: до 30 юни 2026 г. България трябва да предложи на Европейската комисия как да намали бюджета по Втори стълб с 47 493 193,68 евро европейско финансиране – или общо 118 732 984,20 евро публични средства заедно с националното съфинансиране. Това е сумата, която не е била разплатена в срока, заложен по правилото N+2, и подлежи на автоматично отписване от бюджета на текущия програмен период.
Управляващият орган – дирекцията в Министерството на земеделието и храните, която отговаря за изпълнението на плана – предлага намалението да бъде направено пропорционално, в размер на 3,364% от бюджета на почти всяка интервенция. Има две изключения: при „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани“ процентът е 2,930%, а при „Техническа помощ“ – 4,388%. Иначе намалението минава равно през всичко.
Това е по-малката от две загуби за две години. Преди шест месеца, в края на декември 2025 г., от предходния програмен период – Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. – бяха безвъзвратно отписани 218,8 милиона евро. МЗХ призна това публично през април 2026 г. и добави един друг сигнал в същото признание: над 800 проекта по ПРСР 2014–2020 г. на стойност над 143 милиона евро останаха нереализирани, защото бенефициенти се отказали или забавили изпълнението. За две години две загуби, и едната – почти пет пъти по-голяма от тази, която сега се обсъжда. Това е шаблон, не епизод.
Какво стои зад числото
Правилото N+2 е автоматичен механизъм на ЕС, познат в брюкселския жаргон като decommitment. Парите от даден бюджетен ангажимент трябва да бъдат разплатени в рамките на две години след поетото задължение – иначе Европейската комисия ги отписва от плана на държавата и те вече не могат да се ползват по съответната програма. От 2025 г. насам службите на ЕК следят България да разплаща приблизително 282 милиона евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) всяка календарна година.
От тази сума се приспада авансът от 42 милиона евро, който страната е получила в началото на програмния период. Реалните плащания към бенефициентите трябваше да бъдат поне 240,63 милиона евро. Към края на 2025 г. Разплащателната агенция е разплатила 193,14 милиона евро – по всички подадени допустими заявки. Разликата – точно 47,49 милиона евро – е сумата, която сега се отписва.
Тук е важно едно уточнение, което в публичното говорене често се изпуска. Парите не са пропаднали, защото администрацията не е плащала. Парите са пропаднали, защото не са били подадени достатъчно заявки за плащане. Това измества въпроса от Разплащателната агенция, която обработва това, което ѝ дойде, към Управляващия орган – Министерството на земеделието и храните, което решава кога да отвори коя мярка, при какви условия, при какви ставки, и колко атрактивна е тя за бенефициентите. Тук е оперативната диагноза. И тук пише плоското намаление от 3,364%.
Какво се избягва с плоския подход
Срещу плоския подход в Комитета за наблюдение на Стратегическия план – съставен от представители на министерства, регионални власти и браншови организации – се поставят становища, които настояват за друго. Според тях отчисление не може да се прави без подробен анализ на напредъка по всяка интервенция: как се изпълнява, къде има забавяне, какви са причините, какви са реалистичните перспективи за усвояване на бюджета. Възразяващите искат намалението да отрази къде проблемът наистина е, а не да се разпредели равно върху всички.
Структурата на спора е ясна, дори когато имената на възразяващите не са. Плоският подход на УО избягва един разговор – кои мерки не носят заявки и защо. Кои са обявени късно, кои с неработещи условия, кои с твърде ниски ставки за реалните разходи на бенефициентите, кои нямат интерес при сегашната пазарна обстановка. Това е оперативна диагноза, която нито Министерството, нито Държавен фонд „Земеделие“ ще направят публично, ако решението е „минус 3,364% по всички“. Плоското намаление не разказва нищо. То няма имена.
Това е политически удобно за момента. Не визира конкретен сектор, не обвинява конкретна интервенция, не отваря разговор за капацитета на администрацията. Цената обаче не е нула. Тя е разпределена тихо – между всички, които имаха шанс да усвоят повече, и сега ще имат с 3,364% по-малко да усвояват. Включително интервенциите, които вървят добре и където намалението не е заслужено.
Дерогацията, която още не е дошла
Има и втора пукнатина в подхода. На 26 май 2026 г., на заседанието на Съвета на ЕС по селско стопанство и рибарство в Брюксел, България официално поиска дерогация от правилото N+2 за 2026 г. – конкретно от член 34, параграф 1 на Регламент (ЕС) 2021/2116 относно финансирането на ОСП. Искането се внесе като точка „други въпроси“ в дневния ред и беше подкрепено от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия. Аргументът на тези държави: бенефициентите се сблъскват с пазарни и финансови затруднения, които ги забавят, и автоматичното отписване в такава среда не наказва администрацията, а самия земеделски сектор.
Точката от вид „други въпроси“ не задължава Съвета да приеме решение. Тя сигнализира политическо внимание. Очакваният пакет от Европейската комисия по тема устойчивост на земеделието е насрочен за 12 юни 2026 г. – четири дни след работната среща в София и седемнадесет дни преди крайния срок за подаване на петото изменение. Дали този пакет ще включи именно дерогация от N+2 или ще предложи друга форма на гъвкавост, ще се види тогава.
Парадоксът е този. Министерството подава противоположни сигнали в Брюксел и в София. В Брюксел – „дайте ни дерогация, не отписвайте парите още, бенефициентите ще наваксат“. В София – „хайде да отпишем 47,5 милиона евро плоско, без анализ“. Ако дерогацията дойде, бързото плоско орязване ще е било преждевременно. Ако не дойде, поне предложението беше готово. Това не е координация на политика. Това е защитно прехвърляне на риск – да си покрит и при двата сценария, без да се поеме отговорност за това коя посока е правилната.
Какво следва за следващия програмен период
Преговорите за новата Обща селскостопанска политика 2028–2034 г. започват през лятото на 2026 г. под датското председателство на Съвета на ЕС. Окончателният текст се очаква в края на 2026 г. или началото на 2027 г. Веднага след това всяка държава ще трябва да изготви национален стратегически план – документ, който определя как точно ОСП ще се прилага вътре в страната, какъв ще е размерът на директните плащания, какви ще са националните екосхеми, как ще се разпределя бюджетът между първи и втори стълб.
Този следващ стратегически план ще се прави от същата администрация, която в момента предлага да отпише 47,5 милиона евро по плоския метод, защото не е готова да каже кои интервенции в текущия план не работят. И от същата администрация, която шест месеца по-рано изгуби 218,8 милиона евро от предходния период – и обяви това признание чак четири месеца след случилото се. Това е въпросът, който предложението от 8 юни замазва. И това е въпросът, който ще се върне – неизбежно – когато седмиците за подаване на следващия план започнат да текат през 2027 г.
Сегашната загуба от 47,5 милиона евро ще се институционализира до 30 юни – ако България не подаде искането за изменение, ЕК ще приложи самата отчислението по групи интервенции, по т.нар. подход pro rata. Това е техническата страна на въпроса.
Тя не е цената обаче. Цената е, че за две години два пъти държавата избра да не разкаже защо парите не са усвоени. И че следващите седем години ще се проектират от хората, които току-що демонстрираха това.
Ася Василева
Източници
— Министерство на земеделието и храните – информация за работна среща за пето изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., 8 юни 2026 г.
— Управляващ орган на Стратегическия план – предложение за пето изменение, юни 2026 г.
— Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика – член 34, параграф 1.
— Регламент (ЕС) 2115/2021 на Европейския парламент и на Съвета относно правилата за подпомагане по стратегическите планове на държавите членки по линия на ОСП.
— Министерство на земеделието и храните – публично признание за безвъзвратно отписани 218,8 млн. евро от ПРСР 2014–2020 г. (загубата от декември 2025 г., признанието от април 2026 г.).
— Министерство на земеделието и храните – информация за над 800 нереализирани проекта по ПРСР 2014–2020 г. на стойност над 143 млн. евро, април 2026 г.
— Council of the EU, документ 9236/26 от 21 май 2026 г. – AOB точка от България, подкрепена от Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Словакия: „Request for the introduction of a derogation from the N+2 rule under the CAP Strategic Plan for the period 2023–2027″. Селскостопански съвет на ЕС, Брюксел, 26 май 2026 г.
— Council of the EU, „Main results of the Agriculture and Fisheries Council, 26 May 2026″ – официално прес-съобщение за резултатите от заседанието.
— Архив на zemedeleca.bg – материали по правилото N+2, искането за дерогация от 26 май 2026 г., преговорите за ОСП 2028–2034 г. и възстановяването на средствата от ПРСР 2014–2020 г.
Понятия
N+2: Автоматичен механизъм на ЕС за отписване на средства от европейския бюджет. Поетите като ангажимент в дадена година (N) средства трябва да бъдат разплатени до края на годината N+2. Ако това не се случи, Европейската комисия ги отнема от бюджета на държавата по съответния стратегически план или програма.
Decommitment: Брюкселското обозначение на автоматичното отписване по правилото N+2.
ЕЗФРСР: Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – финансовият инструмент, чрез който се финансира Втори стълб на Общата селскостопанска политика.
Стълб I и Стълб II на ОСП: Стълб I покрива директните плащания към земеделските стопани и пазарните мерки. Стълб II финансира развитието на селските райони – инвестиции, агроекология, ЛПР (плащания за райони с природни ограничения), биоземеделие, подкрепа за малки и млади стопани.
СПРЗСР 2023–2027 г.: Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони – националният документ на България за изпълнение на ОСП за текущия програмен период.
ПРСР 2014–2020 г.: Програма за развитие на селските райони – националният документ на България за изпълнение на ОСП за предходния програмен период.
Управляващ орган (УО): Структурата в Министерството на земеделието и храните, която отговаря за изпълнението на Стратегическия план – отваря и закрива мерки, определя условия и ставки, следи напредъка.
Разплащателна агенция: Държавен фонд „Земеделие“ в България – обработва заявките и извършва плащанията към бенефициентите.
Комитет за наблюдение: Орган с участието на министерства, регионални власти, неправителствени и браншови организации. Преглежда напредъка по изпълнението на Стратегическия план и одобрява предложения за изменения преди те да се внесат в Европейската комисия.
Интервенция: Единичен инструмент в Стратегическия план – конкретна мярка с собствен бюджет, цели и условия за бенефициенти (например „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, „Биологично земеделие“, „Техническа помощ“).
Pro rata подход: Ако държавата не подаде собствено предложение за разпределение на отчислението, Европейската комисия сама прилага пропорционално намаление върху групи интервенции.
Дерогация: Временно или частично изключение от прилагането на правило на ЕС – обикновено по конкретни искания на държави членки в извънредни обстоятелства.
AOB точка: От английското „any other business“ – „други въпроси“. Информационна точка в дневния ред на Съвета на ЕС, без обвързващо решение; служи за по
