Швейцария плаща 48 на сто PSE, защото може. Германия има индустриална тъкан в провинцията — селските райони там генерират половината от германския брутен вътрешен продукт. България получава около 4,3 пъти повече от Европейския съюз, отколкото внася в него. И всеки разговор за национална подкрепа на земеделието у нас е разговор за това колко от европейските пари ще преразпределим — не за това какво ние самите можем да добавим към тях.
Тезата, която не звучи приятно
Силно земеделие в Европа имат страните, които първо имат силна икономика. Това е емпирично, не идеологическо твърдение. То се проверява не през реторика, а през публично достъпни числа — за брутен вътрешен продукт на човек, за дял на индустрията в добавената стойност, за фискално пространство, за разпределение на работната сила между секторите и за конкретиката на това какво самата държава може да си позволи да плаща, без да разчита на външен трансфер. Когато тези числа се сложат едно до друго за Швейцария, Германия и България, излиза картина, която заслужава внимание точно сега, в момента, в който в общественото пространство често се чува, че селскостопанският сектор „може да бъде основата на българската икономика“.
Заблудата, че селскостопанският сектор може да бъде основа на икономиката, е политически удобна и медийно лесна. Икономически тя не работи. Който твърди обратното, не казва истината на земеделците.
Швейцария: 48 на сто PSE, защото може
Швейцария е сред четирите страни в развития свят — заедно с Япония, Корея и Норвегия — които осигуряват подкрепа за производителите си в размер над една трета от брутните им приходи. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), швейцарският Producer Support Estimate за периода 2022–2024 г. е около 48 на сто, при средно за ОИСР под 15 на сто. Около 4,2 на сто от федералния бюджет отива за директни плащания към земеделците — близо 2,8 милиарда швейцарски франка годишно. Тежестта на сметката се поделя по специфичен начин: около 58 на сто я носи данъкоплатецът, останалите 42 на сто — потребителят, през по-високи вътрешни цени.
Това е политически защитимо в Швейцария, защото е конституционно дефинирано. Член 104 от Швейцарската федерална конституция, приет с референдум през 1996 г., изброява точно какво обществото купува от земеделието срещу парите си — надеждно снабдяване с храна, опазване на природните ресурси, поддържане на селския пейзаж, децентрализирано заселване. През 2017 г. швейцарците добавиха член 104а — за продоволствената сигурност — със 78,7 на сто от гласовете „за“. Швейцарският земеделец, който получава директно плащане, трябва да докаже, че спазва екологични практики — кръстосано съответствие в твърдата му форма.
Зад тази възможност стои конкретна икономическа позиция. Брутният вътрешен продукт на човек в Швейцария за 2024 г. е около 90 000 щатски долара. Силни сектори: фармация, банкиране, прецизна индустрия, машиностроене, специализирани услуги. Делът на земеделието в брутния вътрешен продукт е под един процент. Тоест едно от най-щедро подкрепяните земеделия в света се финансира от индустрия и услуги, които представляват над деветдесет и девет процента от националния доход. Силна икономика финансира силна подкрепа за земеделието — не обратното.
Германия: индустриална тъкан в провинцията
Германският случай показва нещо, което в българското общественото пространство рядко се произнася ясно — селският свят там не е само земеделски. Около 99 на сто от германските компании са от категорията Mittelstand (малки и средни семейни предприятия), и заедно те наемат повече от 60 на сто от работната сила в страната. Голяма част от тях не са в големите градове. По доклад на DZ Bank и независими анализи в Handelsblatt и Wirtschaftswoche, селските региони в Германия генерират близо половината от германския брутен вътрешен продукт, който за 2024 г. възлиза на около 4,5 трилиона долара.
В литературата за германската индустриална география (Хермaн Симон — Hidden Champions, 2009 г.; Simon-Kucher & Partners; академични анализи на Vonnahme и Lang за регионалните иновационни системи) се документира, че малки селища от 5 000 до 50 000 жители често са дом на световни нишови лидери. Meyer Werft в Папенбург (35 000 жители) строи круизни кораби за света. Weisser Spulenkörper в селище от 8 000 жители е световен лидер в производството на прецизни пластмаси. SAP, чието седалище е в Валдорф — селище под 17 000 жители — е една от най-големите софтуерни компании на планетата. Списъкът съдържа стотици имена, повечето непознати извън своите ниши.
Какво означава това за съседното земеделие. Селският район в Германия има поне два постоянни приходни потока — индустрията и услугите, които работят на терен, и земеделието. Това е икономика, която плаща данъци, наема работна ръка, поддържа училища и общински бюджети. И затова германският земеделец работи в среда, в която и без него селският район би продължил да съществува. Това променя цялата конструкция на подкрепата. Тя не е жизнено необходима за оцеляването на селските райони — тя е добавъчна, специфична, фокусирана върху това, което само земеделието прави. Делът на земеделието в германския брутен вътрешен продукт е около един процент. Останалото идва от Mittelstand и услугите.
България до 1989 г.: външно зависима система, представена като самостоятелна
Българското социалистическо земеделие беше пряко свързано с външен пазар. По данните, представени в обзорите на Българската народна банка от 80-те и в академичните анализи на Даниел Вачков и Мартин Иванов („Външният дълг на България през комунизма“, изд. БНБ), около 75 на сто от външнотърговския стокообмен на страната беше със страните от СИВ, в т.ч. около 55 на сто със Съветския съюз. Селскостопанският износ беше съществена част от тази структура. От 1970 г. насам обаче несъответствието между производство и потребление на селскостопански продукти у нас се движи в коридора 13–15 на сто — числата излизат от тогавашната статистика и са обобщени в Уикипедия по първични източници.
Възвращаемостта на този износ беше ниска по обективни причини — гарантирани соцпазари с фиксирани цени, без конкуренция, без качествени изисквания. По спомени на участници в системата и в публикации, които циркулират в общественото пространство, износът към СИВ е носил възвращаемост в порядъка на 40–45 на сто от себестойността, а към западните пазари — между 20 и 25 на сто. Точните проценти не са фиксирани в достъпен първоизточник. Това, което документират изследванията на Вачков и Иванов, е друго — българската социалистическа икономика стоеше върху системно покривани от държавата загуби в производствените сектори. Покритието идваше от двойното ценообразуване на вноса. Държавата купуваше внос на ниски цени по двустранни сделки и го продаваше на вътрешния пазар на многократно по-високи цени — портокали, торове, селскостопанска техника, препарати, машини. Маржът между двете цени финансираше дотациите за неефективното земеделие и за тежката индустрия.
Тоест социалистическото земеделие в България функционираше върху три едновременни външни подпори — гарантиран СИВ-пазар, фиксирани соцвалутни разчети и държавни дотации, идващи от двойното ценообразуване на вноса. Това е външно зависима система, представена като самостоятелна. Когато през 1989 г. СИВ-пазарът се сви, цялата конструкция се срути за година и половина.
България след 2007 г.: друг външен трансфер
От присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България е получила според оценки на Института за пазарна икономика и на представителството на Европейската комисия в София около 32 милиарда евро от бюджета на ЕС. Срещу това страната е внесла за същия период около 12–13 милиарда евро. Нетната позиция е положителна — около две и половина до три пъти получени спрямо внесени, в зависимост от методиката. През последните години съотношението се увеличи. Първата българска вноска в ЕС-бюджета през 2007 г. беше 304 милиона евро. През 2025 г. вноската за пръв път надхвърли един милиард евро — 1,209 милиарда. За 2026 г. се очертава около 1,2 милиарда евро. Според вицепремиера Атанас Пеканов и заместник-министъра на финансите Методи Методиев (3 юни 2026 г.), в проекта за следващата дългосрочна финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. се предвижда българската вноска да се увеличи „двойно или повече“.
В капиталовата програма на проектобюджет 2026 г., внесен от правителството на Румен Радев на 26 юни 2026 г., от общо 9,360 милиарда евро капиталови разходи, 5,331 милиарда евро идват с европейско финансиране, а 4,028 милиарда евро — с национално финансиране. Над половината от капиталовата програма зависи от европейските трансфери. По актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. се отбелязва изрично, че ръстът на приходите по консолидираната фискална програма за 2026 г. „се дължи на различни фактори … както и на очакваните по-високи приходи от ЕС“.
В двата случая — до 1989 г. и след 2007 г. — основата на „националното“ земеделие е външна. Това не носи срам, защото е реалност, споделяна от всички страни в новата вълна разширявания на ЕС. Но носи яснота. Когато се говори, че селскостопанският сектор може да бъде „основа на икономиката“, всъщност се говори за основа, която сама е финансирана от източник вън. Това не е основа, а посредничество — между европейския бюджет и националното производство.
Какво показва проектобюджет 2026
Проектът, представен от правителството Радев на 26 юни 2026 г., съдържа няколко числа, които заслужават да стоят редом. Прогноза за брутен вътрешен продукт за 2026 г.: 125,5 милиарда евро при ръст 1,8 на сто. Заложен дефицит по консолидираната фискална програма: 5,7 на сто от БВП, или 7,19 милиарда евро. Това е свръхдефицит, надхвърлящ Маастрихтския критерий от 3 на сто, и Фискалният съвет на България в становище от 12 декември 2025 г. изрично констатира това като „трайно надхвърляне на Маастрихтския критерий“. Държавният дълг се очаква да достигне 37,7 милиарда евро (30,1 на сто от БВП) през 2026 г., 44,7 милиарда евро (33,2 на сто) през 2027 г. и 50,5 милиарда евро (35,2 на сто) през 2028 г. Минималният фискален резерв към края на 2026 г. — 2,6 милиарда евро.
Към това стоят оценките на самия Фискален съвет — рискът от неизпълнение на данъчните приходи за 2026 г. се изчислява на над 3,5 милиарда евро спрямо публикуваните разчети. Капиталовата програма от 7,76 милиарда евро при служебния проект и 9,36 милиарда евро при сегашния — както пише в становището на КНСБ от ноември 2025 г. — е „трудно достижима за поредна година, което е перото, през което може да се компенсира евентуално неизпълнение на заложените постъпления от грантове от ЕС“.
Това е числовата основа, върху която министърът на земеделието обяви на 26 и 27 юни 2026 г. цифрата 170 милиона евро за националната „иранска помощ“. В бюджета, в който петдесет на сто от капиталовата програма зависи от европейски трансфер, в който самата средносрочна прогноза признава, че ръстът на приходите идва от очаквани по-високи приходи от ЕС, в който данъчните приходи могат да недоберат 3,5 милиарда евро спрямо разчета — националното подпомагане на земеделието по METSAF минава през администрация, чийто капацитет е ограничен, и през бюджет, чийто свободен ресурс е сметнат при оптимистични допускания.
Какво всъщност означава „силна икономика“
В швейцарския случай зад 48 на сто PSE стои брутен вътрешен продукт на човек около 90 000 щатски долара, индустриален износ за над 380 милиарда франка годишно (фармация, прецизни машини, химия), банкова и осигурителна индустрия, която управлява глобални активи в трилиони. В германския случай — 4,5 трилиона долара БВП, от които половината се произвежда в селските региони, индустриална тъкан от близо четири милиона предприятия от категория Mittelstand, индустриален износ за повече от 1,5 трилиона долара годишно. В българския случай — БВП от 125 милиарда евро, индустриален износ доминиран от подизпълнителски операции в стойностни вериги, изпратени от Германия, Австрия, Чехия. Делът на земеделието в българския брутен вътрешен продукт е около четири на сто — над три пъти над този в Швейцария или Германия. Но абсолютните числа са несравними.
Селските райони в България обезлюдяват със скорост, която Евростат и Световната банка определят като една от най-високите в Европейския съюз — по прогноза до края на века страната ще загуби още около 1,8 милиона души от селските си общини. Това не може да бъде компенсирано само със земеделска подкрепа. То изисква индустрия, услуги, инфраструктура, образование, работни места извън стопанството — точно това, което в Германия е изградено в продължение на сто и петдесет години.
Заблудата и реалността
Заблудата, че селскостопанският сектор може да бъде „основа на икономиката“, се появява в общественото пространство в няколко форми. В една — че при излизане от Европейския съюз България ще забогатее от земеделие. В друга — че националната подкрепа е въпрос на политическа воля, не на бюджетен ресурс. В трета — че самозадоволяването може да се постигне с административни мерки. Числата на бюджет 2026 г. показват точно обратното. Без европейския трансфер няма с какво да се финансира капиталовата програма. Без капиталовата програма няма с какво да се финансира националното подпомагане в смисъл на иранската помощ. А без силна индустриална и услугова основа — каквато имат Швейцария и Германия — националното подпомагане винаги ще зависи от това колко европейски пари ще се преразпределят.
Това не означава, че българското земеделие не заслужава подкрепа. То означава, че честният разговор за тази подкрепа започва от точното признаване на условията. Швейцарският земеделец е защитен, защото швейцарската икономика може да си го позволи и швейцарското общество е подписало това с конституционен текст. Германският земеделец е защитен, защото около него работи Mittelstand, който плаща данъци и наема работна ръка. Българският земеделец е защитен от европейски фондове, които идват от страни с такива икономики. Когато тези фондове намаляват — а в МФР 2028–2034 г. много вероятно ще намалеят, защото и Германия, и Франция, и Нидерландия предпочитат да насочат средства към отбрана и към украинско възстановяване — българското земеделие ще се озове с по-малък ресурс, от който вече е свикнало.
Кратко казано: силно земеделие предполага силна икономика. Без силна икономика има подкрепено земеделие, доколкото някой друг го подкрепя. И тук свършва избора на националното правителство — не започва. Истинският разговор не е дали националното подпомагане може да бъде по-голямо. Той е дали българската икономика като цяло може да стане по-силна — през индустриална стратегия, през образование, през регионално развитие, през спиране на обезлюдяването. Без този разговор всеки следващ министър на земеделието ще обявява числа, които не зависят от него, и ще се чуди как да ги раздаде.
Ася Василева
Източници
— Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. — представен от правителството на Румен Радев на 26 юни 2026 г.; актуализирана средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г.; Министерство на финансите.
— Становище на Фискалния съвет на България относно проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г., 12 декември 2025 г.
— Становище на КНСБ по проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., 13 ноември 2025 г.
— Изявления на вицепремиера Атанас Пеканов и заместник-министъра на финансите Методи Методиев на форум GTF 6.0 (3 юни 2026 г.) за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС 2028–2034.
— Министерство на финансите — данни за вноската на България в бюджета на Европейския съюз 2007–2025; страница „Вноска на България в бюджета на ЕС“.
— Institut for Market Economics (ИПИ) — анализи на нетната позиция на България спрямо бюджета на ЕС.
— Представителство на Европейската комисия в София — „Бюджет на ЕС за България“; План за възстановяване и устойчивост на Република България (5,69 милиарда евро в безвъзмездни средства до 31 август 2026 г.).
— ОИСР — Producer Support Estimate (PSE) database, 2022–2024; Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2024.
— Член 104 и член 104а от Швейцарската федерална конституция (1996 г. и 2017 г.).
— Hermann Simon — Hidden Champions of the 21st Century, Springer, 2009; Simon-Kucher & Partners — Hidden Champions Index; Vonnahme & Lang — Hidden Champions and Rural Regional Innovation Systems, 2021; DZ Bank, Handelsblatt, Wirtschaftswoche — секторни анализи.
— Даниел Вачков и Мартин Иванов — „Външният дълг на България през комунизма“, изд. БНБ; Българска народна банка — исторически данни за външнотърговския стокообмен на НРБ.
— Евростат — демографски прогнози за селските общини в България до края на века; Световна банка — анализи за обезлюдяването в Източна Европа.
Понятия
PSE (Producer Support Estimate) — показател на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който измерва общата подкрепа за земеделските производители (директни плащания, ценова подкрепа, данъчни преференции, помощи за капитал) като дял от брутните им приходи. Средно за ОИСР за 2022–2024 г. — под 15 на сто; за Швейцария — 48 на сто; за Япония — 41 на сто; за ЕС-27 — 18 на сто; за Австралия — 2,3 на сто.
Mittelstand — германският термин за малки и средни семейни предприятия с дългосрочен хоризонт, обикновено в собственост на едно или няколко семейства през поколения. Около 99 на сто от германските компании влизат в категорията; те представляват над 60 на сто от заетостта в страната. Често специализирани в нишови продукти за индустриални клиенти. Голяма част са в малки селища, а не в големите градове.
Hidden Champions — термин на германския икономист Херман Симон (1996, 2009) за нишови световни лидери — компании, които доминират пазара на определен продукт или подсегмент в световен мащаб, без да са широко познати на потребителя. Концепцията обхваща над 1 300 компании в Германия. Голяма част от тях работят в селски региони и са важен елемент на местните икономики.
СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) — икономическа организация на социалистическите държави, съществувала от 1949 до 1991 г. Гарантираше двустранни и многостранни сделки в неконвертируеми соцвалути при фиксирани цени. Българската социалистическа икономика беше дълбоко зависима от този пазар — около 75 на сто от външнотърговския стокообмен, в т.ч. 55 на сто със Съветския съюз. След 1991 г. структурата изчезна.
Многогодишна финансова рамка на ЕС (МФР) — дългосрочен бюджет на Европейския съюз, обикновено за период от седем години. Текущата рамка обхваща 2021–2027 г. Преговорите за рамката 2028–2034 г. се водят в момента. Българската вноска по нея се очертава да се удвои спрямо текущата според оценки на българското правителство (юни 2026 г.).
