Аренда за 2,3 милиарда лева срещу предприемачески доход от 977 милиона: какво показва таблицата в края на Аграрен доклад ’2025, която никой не цитира

Приложение 4 на годишния доклад на Министерството на земеделието и храните, отчитащ 2024 година, проследява пътя на всеки лев в българското земеделие — от продукцията на полето до предприемаческия доход — и показва, че при срив на дохода със 70 на сто за две години платената аренда отстъпва само със 7 на сто, разходите за труд растат с 31 на сто, а без реда „други субсидии върху производството“ отрасълът приключва 2024 година на минус 1,5 милиарда лева

Годишният доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад ’2025) — документът на Министерството на земеделието и храните с регистрационен номер от 8 декември 2025 г., който отчита резултатите на отрасъла за 2024 г. и включва прогнозни данни за 2025 г. — съдържа 269 страници, от които публичният разговор досега използва предимно първите — макроикономическата рамка, ръста на брутната добавена стойност, прогнозите за реколтата. Най-съдържателната част на документа обаче стои в самия му край: Приложение 4 (стр. 263–265), в което Националният статистически институт публикува пълните икономически сметки за селското стопанство — таблица, съставяна по единна европейска методология, в която всяко перо се извежда аритметически от предходното и в която затова не може да се добави или скрие нищо. Ако трябва да посоча една страница, която обяснява устройството на българското земеделие повече от всичките останали, това е тази таблица — и този текст я чете ред по ред.

Веригата на разпределението: от 9,7 милиарда до 977 милиона

Логиката на икономическите сметки е проста и затова полезна: започва се от стойността на всичко, което отрасълът е произвел през годината, и последователно се изважда това, което той дължи на други — за суровини, за машини, за труд, за земя, за кредит — докато накрая остане сумата, която принадлежи на самите стопанства. През 2024 г. тази верига изглежда така: крайната продукция на отрасъл „Селско стопанство“ по базисни цени (цени, включващи субсидиите по продукти) възлиза на 9 707,5 млн. лв. (4 963,4 млн. евро); от нея се изважда междинното потребление — семена, торове, горива, фуражи, препарати, услуги — за 5 700,8 млн. лв., което оставя брутна добавена стойност от 4 006,7 млн. лв.; след приспадане на потреблението на основен капитал (амортизацията на машини, сгради и насаждения) от 1 232,2 млн. лв. нетната добавена стойност е 2 774,5 млн. лв.

Оттук започва разпределението между участниците. Наетият труд получава 1 822,9 млн. лв. под формата на компенсации на наетите; други данъци върху производството отнемат 28,0 млн. лв.; в обратната посока влизат 2 466,0 млн. лв. по реда „други субсидии върху производството“ (плащанията, които не са обвързани с конкретен продукт — включително директните плащания на площ). Полученият нетен опериращ излишък от 3 389,6 млн. лв. след това се разпределя навън: 2 312,8 млн. лв. отиват за аренда към собствениците на земя, 187,2 млн. лв. — за платени лихви към кредиторите, а 87,4 млн. лв. се връщат като получени лихви. Това, което остава на самите стопанства — предприемаческият доход на цялото българско земеделие за 2024 г. — е 977,0 млн. лв. (499,5 млн. евро), или 10,1 на сто от стойността на продукцията, която отрасълът е създал.

Бележка на редакцията, 5 юли 2026 г.

Редът „Аренда“ в икономическите сметки за селското стопанство на НСИ, съставяни по Регламент (ЕО) № 138/2004, обхваща цялото плащане за ползване на чужда земеделска земя и стопански сгради — независимо от правната форма на договора (аренда по Закона за арендата в земеделието, едногодишен наем по ЗЗД или споразумение за ползване), независимо от формата на плащането (пари или натура, остойностена по текущи цени) и независимо кой е собственикът (физическо лице, фирма, община или държава). Броят се реално платените суми по данни от отчетите на самите ползватели на земята. Условна рента за собствена земя, която стопанинът обработва сам, не се приписва — редът отразява само действителни плащания. Правим това уточнение, защото юридическото и статистическото значение на думата „аренда“ се разминават и това породи въпроси сред читателите. Текстът на статията не е променян.

Източник: НСИ, Икономически сметки за селското стопанство, данни за 2022–2024 г. — Приложение 4 към Аграрен доклад ’2025 (МЗХ), стр. 263–265. Превалутирането е по фиксирания курс 1,95583 лв./евро.

Три съотношения

Първото съотношение: платената аренда (2 312,8 млн. лв.) е 2,4 пъти по-голяма от предприемаческия доход (977,0 млн. лв.). За всеки лев, който остава в стопанството като доход, два лева и трийсет и седем стотинки напускат отрасъла като плащане за ползването на земя. В страна, в която около две трети от обработваемата земя се стопанисва под аренда, това съотношение описва не отклонение, а основното правило на разпределението.

Второто: редът „други субсидии върху производството“ е 2 466,0 млн. лв., а предприемаческият доход — 977,0 млн. лв. Простото изваждане показва, че без този ред резултатът на отрасъла за 2024 г. би бил минус 1 489,0 млн. лв. (минус 761,3 млн. евро). Това е аритметика, не интерпретация: по действащата структура на цените, разходите, арендата и лихвите пазарната дейност на българското земеделие сама по себе си не покрива задълженията на отрасъла към труда, земята и капитала, и положителният доход се формира от публичния трансфер.

Третото: компенсациите на наетите растат с 11,5 на сто през 2024 г. — до 1 822,9 млн. лв. — в година, в която броят на заетите в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ намалява с 14,7 на сто, до 141,9 хиляди души (двата показателя идват от различни статистически системи — икономическите сметки броят наетите в тесния отрасъл „Селско стопанство“, а наблюдението на работната сила обхваща и горското и рибното стопанство и включва самонаетите — затова не бива да се делят механично един на друг, но посоките им са ясни). По-малко хора получават по-голяма обща сума: трудът в земеделието поскъпва, докато напуска сектора. Средната годишна заплата на наетите в сектора през 2024 г. е 19 628 лв. при 27 881 лв. средно за страната — 70 на сто от националното равнище.

Кое перо поема удара

Сравнението между 2022 и 2024 г. — от върха на цените на зърното до дъното след него — показва как отделните пера реагират на един и същи шок. Крайната продукция намалява с 24,8 на сто, брутната добавена стойност — с 32,2 на сто, предприемаческият доход — с 69,8 на сто (от 3 239,2 млн. лв. на 977,0 млн. лв.). Платената аренда за същия период намалява само със 7,1 на сто — при това с уточнението, че през 2023 г., в самата година на срива на дохода, тя дори нараства с 1,7 на сто до 2 532,2 млн. лв. и едва през 2024 г. отстъпва. Компенсациите на наетите се движат в противоположна посока на продукцията и нарастват с 30,8 на сто за двете години, а платените лихви — с 81,7 на сто (от 103,0 на 187,2 млн. лв.), което отразява както по-скъпия кредит след цикъла на повишение на лихвените проценти, така и нарасналата нужда от оборотно финансиране при свити приходи.

Подредени така, числата от доклада за 2024 г. дефинират кои задължения на отрасъла са променливи и кои — фиксирани. Променлив е единствено собственият доход на стопанствата: той поема почти цялото свиване. Арендата, трудът и лихвите се държат като фиксирани или растящи задължения, които производството обслужва независимо от резултата на годината. Договорите за аренда се сключват предварително и в лева на декар, заплатите следват националния пазар на труда, а не земеделския цикъл, лихвите — паричната политика; единственият остатъчен ред, който няма договорна защита, е последният в таблицата.

Източник: изчисления на „Гласът на земеделеца“ по НСИ, Икономически сметки за селското стопанство за 2022–2024 г., Приложение 4 към Аграрен доклад ’2025 (МЗХ).

Търговията като контекст, не като теза

Разделът за външната търговия в същия доклад — с годишни данни за 2024 г. и предварителни данни за първото полугодие на 2025 г. — регистрира, че положителното салдо в аграрната търговия на България — 1 740 млн. евро през 2023 г. — се свива до 2,2 млн. евро през 2024 г. (износ 6 739,5 млн. евро при спад от 15,1 на сто; внос 6 737,3 млн. евро при ръст от 8,6 на сто), а за първото полугодие на 2025 г. отчита отрицателно салдо от 8,8 млн. евро. Тези числа изискват изрична уговорка: сривът на износа през 2024 г. е свързан от самия доклад със слабата реколта и по-ниските цени, а данните за 2025 г. — включително ръстът на износа на пшеница с 93,5 на сто и на слънчоглед със 76,5 на сто през първите шест месеца — показват възстановяване. Салдото, с други думи, е циклично чувствителен показател и от една лоша година не следва траен извод. Устойчивото в търговската картина е друго и то се вижда в продуктовата структура: в износа доминират суровините (житни и маслодайни), а сред водещите позиции във вноса стоят преработените продукти — свинско месо за 354,9 млн. евро, шоколадови изделия за 304,5 млн. евро, сирена и извара за 187,7 млн. евро годишно.

Какво числата не казват

Три уточнения предпазват от прекомерни изводи. Първо, предприемаческият доход в икономическите сметки е агрегат за целия отрасъл: той не показва разпределението между стопанствата и не означава, че всяко от тях е на печалба от 10 стотинки на лев продукция — зад средната стойност стоят и стопанства със загуби, и такива с многократно по-добър резултат. Второ, арендата в таблицата е плащане между стопанисващия и собственика на земята, а част от собствениците са самите земеделски стопани или свързани с тях лица, при което плащането не напуска стопанската единица в икономически смисъл, макар да напуска отчета на отрасъла. Трето, редът „други субсидии върху производството“ не изчерпва цялата публична подкрепа — извън него остават субсидиите по продукти (включени в базисните цени на продукцията), инвестиционните плащания по Втория стълб и националните държавни помощи, така че сметката „доход минус субсидии“ по-скоро подценява, отколкото надценява ролята на трансфера.

Числото на масата в Брюксел

Тези редове имат пряко отношение към преговорите за ОСП 2028–2034. Аграрен доклад ’2025 описва (стр. 70) действащия в България модел на тавана по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за Кампания 2024: сумата над 100 000 евро на стопанство се отнема изцяло, но преди редукцията от плащането се приспадат разходите за заплати и осигуровки — до 2,5 пъти средната брутна месечна заплата в сектора за всяко заето лице. Предложението на Европейската комисия за периода след 2027 г. запазва прага от 100 000 евро, но премахва приспадането на разходите за труд. Разликата между двата модела е конкретна: при действащите правила стопанство с много наета работна ръка може да остане под тавана именно заради разходите си за труд, докато при предложения модел същото стопанство губи цялата сума над прага независимо колко души осигурява.

Колко български стопанства засяга тази разлика и каква сума преразпределя тя, МЗХ не е оповестило — това са числата, които редакцията поиска от министерството по Закона за достъп до обществена информация със заявление от 21 юни 2026 г. Дотогава единствената публична количествена рамка е тази от Приложение 4: редът „други субсидии върху производството“ — 2 466,0 млн. лв. (1 260,8 млн. евро) за 2024 г. — е равен на предприемаческия доход на целия отрасъл за две години и половина. Правилата за неговото разпределение, включително третирането на разходите за труд при тавана, са предметът, който се договаря — и Приложение 4 дава мярката за тежестта му.

Ася Василева

Източници

Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад ’2025), Министерство на земеделието и храните, рег. № 93-З-939/08.12.2025 г. — Приложение 4 „Икономически сметки за селското стопанство“ (стр. 263–265), раздел I (стр. 10–13), раздел III (стр. 58–67), раздел IV (стр. 68–70). Данните са проверени по оригиналния документ на 4 юли 2026 г.

НСИ — Икономически сметки за селското стопанство 2022–2024 г. (по цитираното приложение); НСИ — Наблюдение на работната сила, заетост по икономически сектори за 2024 г. (по доклада, стр. 12–13); НСИ — предварителни данни за средната работна заплата за 2024 г. (по доклада, стр. 13); НСИ — данни за външната търговия със селскостопански стоки за 2024 г. и първото полугодие на 2025 г. (по доклада, стр. 58 и 67).

Понятия

Икономически сметки за селското стопанство — сателитна система на националните сметки, съставяна от НСИ по единна методология на Евростат (Регламент (ЕО) № 138/2004), която описва производството, разходите и разпределението на дохода в отрасъл „Селско стопанство“.

Крайна продукция по базисни цени — стойността на продукцията след приспадане на вътрешните обороти, по цени, които включват субсидиите по продукти; различава се от брутната продукция по цени на производител, в която субсидии по продукти не са включени.

Междинно потребление — стойността на стоките и услугите, вложени в производството през годината: семена, торове, препарати, горива, фуражи, ветеринарни и селскостопански услуги, поддръжка.

Брутна и нетна добавена стойност — разликата между продукцията и междинното потребление (брутна), съответно след приспадане и на потреблението на основен капитал — амортизацията (нетна).

Компенсации на наетите — общата сума на заплатите и осигуровките, платени на наетите лица в отрасъла; не включва труда на самонаетите стопани, чието възнаграждение остава в предприемаческия доход.

Други субсидии върху производството — публични плащания, които не са обвързани с конкретен продукт (за разлика от субсидиите по продукти) — тук попадат директните плащания на площ и сходните им схеми.

Предприемачески доход — остатъчният доход на стопанствата след разплащане с труда, земята (аренда) и капитала (лихви); най-близкият агрегатен аналог на „печалбата“ на отрасъла, с уговорката, че включва и възнаграждението за труда на самонаетите.