От доклада на Драги през септември 2024 г. до днес — десет омнибусни пакета и една закономерност. Опростяване, което не струва на никого, минава за месеци. Опростяване, което изисква избор между свои фермери и свои търговски партньори, спира.
На 20 юни 2026 г. посланиците на държавите членки в Съвета на ЕС не намериха мнозинство за компромисния текст на Кипърското председателство по Food and Feed Safety Omnibus — пакета за пестицидите. Над дузина държави го отхвърлиха, по различни причини. Германия, Италия и Испания го намериха за прекалено протекционистичен. Дания — за прекалено либерален. Четири дни по-късно, на 24 юни 2026 г., същият Съвет блокира и Environmental Omnibus — пакета за околната среда. Двата файла отиват в Ирландия от 1 юли, когато председателството се смени.
В същия период — между декември 2025 г. и юни 2026 г. — други четири омнибусни пакета преминаха през Съвета и Парламента за под година. Sustainability Omnibus, който засяга най-голямата група европейски корпорации, беше приет на 24 февруари 2026 г. — година след представянето си. Опростяването на Общата селскостопанска политика беше прието на 18 декември 2025 г. — седем месеца след внасянето. Инвестиционният омнибус — на 11 декември 2025 г. Биоцидният регламент — на 11 май 2026 г.
Двете събития от юни — пестицидното и екологичното блокиране — на пръв поглед изглеждат като технически провал на едно конкретно председателство. Но погледнато заедно с приетите пакети, картината е друга. Десет пакета са представени за година и половина. Шест работят или вече се прилагат. Четири са в преговори. Два са блокирани. И закономерността между първите и вторите не е процедурна.
Откъде идва инструментът
Омнибусен пакет е законодателно предложение, което изменя няколко регламента или директиви наведнъж — обикновено в една и съща област. Името идва от латинското omnibus — „за всички“. В европейския законодателен процес това е сравнително нова техника. До 2024 г. Комисията предпочиташе да внася отделни предложения за всяко изменение. Промяната дойде с три различни натиска, които действат едновременно.
Първият — докладът на Марио Драги от септември 2024 г. Бившият председател на Европейската централна банка и бивш италиански премиер изготви по поръчка на Комисията анализ на конкурентоспособността на ЕС. Заключението — Съюзът изостава от САЩ и Китай в почти всички ключови технологични области. Производителността на труда расте по-бавно от тази в Съединените щати от две десетилетия. Препоръчаните инвестиции — между 750 и 800 милиарда евро годишно, тоест над пет на сто от БВП на ЕС. Така думата „конкурентоспособност“ стана централна в политическия речник на Брюксел, заместила постепенно „сближаването“ и „зелената трансформация“.
Вторият натиск дойде от полето. Фермерските протести през 2023 и 2024 г. — тракторите по магистралите от Брюксел до Берлин, от Париж до Прага — принудиха фон дер Лайен да отстъпи по ключови елементи на Зеления пакт. Целта за намаление на пестицидите с 50 на сто беше изоставена. Ограниченията върху торовете — омекотени. Условностите по ОСП — преразгледани. След тези отстъпки беше нужен инструмент, който да обещае на фермера, че няма да се връща старата тежест. Така се появи третият омнибус — пакетът за опростяване на ОСП от 14 май 2025 г., представен лично от еврокомисаря по земеделие Кристоф Хансен.
Третият натиск е институционален. ЕС се готви за следваща многогодишна финансова рамка — 2028–2034 г. — в среда, в която Германия и Нидерландия натискат за фискална дисциплина, а нови приоритети (отбрана, миграция, енергийна автономия, конкурентоспособност) изискват пари. Комисията избра да реагира с „опростяване“ на съществуващото законодателство, представено като начин за освобождаване на ресурс за нови приоритети. Това даде на омнибусите политическа защита — никой не може лесно да гласува против опростяване.
Към тези три натиска се добавя четвърти, по-малко обсъждан. Омнибусните пакети не подлежат на обичайната оценка на въздействието преди представянето си. Това дава на Комисията възможност да придвижва промени бързо, без задължителния процес на анализ, който нормално отнема между девет и осемнадесет месеца. Учени, неправителствени организации и юристи критикуват тази практика — особено по отношение на пестицидния пакет, където директорът по безопасност на храните в Главна дирекция SANTE Клаус Беренд призна пред нидерландския парламент на 26 март 2026 г., че няма как да гарантира, че реформата няма да отслаби защитата на здравето и околната среда. „Как мога да докажа нещо, което не съществува?“, беше отговорът му на въпрос на депутата Инес Костич.
Това е институционалната рамка. Сега следва инвентаризацията.
Десетте пакета по реда на представянето
Omnibus I — Устойчивост (CSRD, CSDDD, EU Таксономия, CBAM). Представен на 26 февруари 2025 г. Изменя четири основни регламента и директиви — Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD), Директивата за корпоративно надлежно проследяване (CSDDD), Регламента за Таксономията на устойчивите инвестиции, и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM). Финален текст приет от Съвета на 24 февруари 2026 г. — Директива (ЕС) 2026/470, обнародвана в Официалния вестник на 26 февруари. Прагът за задължително отчитане по CSRD беше вдигнат значително — само компании с над 1 000 души персонал и над 450 милиона евро оборот остават в обхвата. CBAM-сертификатите се отлагат до 2027 г. Оценени икономии: над 6 милиарда евро годишно. От значение за земеделието — повече по-долу.
Omnibus II — Инвестиции. Представен на 26 февруари 2025 г. едновременно с първия. Изменя InvestEU, Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI), Connecting Europe Facility (CEF) и Horizon Europe. Финален текст приет от Съвета на 11 декември 2025 г. Целта — да се освободят 50 милиарда евро допълнителна публична и частна гаранция за приоритетни инвестиции. За земеделието — косвено значение чрез финансирането на големи проекти в напояване, преработка, енергийна инфраструктура.
Omnibus III — Опростяване на ОСП 2023–2027. Представен на 14 май 2025 г. от комисар Хансен в директен отговор на фермерските протести. Финален текст приет от Съвета на 18 декември 2025 г. Седем месеца от внасяне до приемане — рекорден срок за такъв тип реформа. Удвоен лимит за малки стопанства — от 1 250 на 2 500 евро годишно. Облекчени Стандарти за добро земеделско и екологично състояние (GAEC) за биологични стопанства. По-голяма гъвкавост по екосхеми. Малките стопанства получават достъп до плащане и при освобождаване от част от екологичните условности. Оценени икономии: 1,58 милиарда евро годишно за фермерите и 210 милиона евро за националните администрации.
Omnibus IV — Малки мид-кап компании. Представен на 21 май 2025 г. Засяга компании с между 250 и 750 души персонал — групата „средни плюс“, която досега беше извън облекченията за малки и средни предприятия. Включва опростяване на изискванията за продуктово законодателство, опростяване на Регламента за защита на личните данни (GDPR) и за стандартизацията. В момент в трилози. Целта на Кипърското председателство беше да приключи преговорите до края на юни 2026 г. — не успя.
Omnibus V — Отбрана. Представен на 17 юни 2025 г. Засяга трансфери на отбранителни продукти в рамките на ЕС, опростяване на разрешителните за военни проекти, инвестиционни инструменти за отбранителната индустрия. Подразделен на два — основен и „Мини отбранителен омнибус“ (Регламент (ЕС) 2025/2653), който влезе в сила на 23 декември 2025 г. Основният — в трилози. За земеделието — не пряко.
Omnibus VI — Химикали (CLP/REACH). Представен на 8 юли 2025 г. Засяга Регламента за класификация, етикетиране и опаковки на химикали (CLP), Регламента за биоцидите, и Регламента за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH). Частично приет — CLP правилата за класификация бяха отложени до 2028 г. с решение на Съвета от 17 ноември 2025 г.; биоцидите бяха приети на 11 май 2026 г. REACH ревизията — основната — е блокирана от негативно становище на Регулаторния борд от септември 2025 г. за оценката на въздействието. Очаквана втората половина на 2026 г. За земеделието — пряко значение по линията на ветеринарни препарати, добавки в храните за животни, торове и активни вещества, които споделят рамката с пестицидите.
Omnibus VII — Цифров и AI. Представен на 19 ноември 2025 г. Включва две предложения — едно за общата цифрова рамка (GDPR, Регламента за управление на данните, Регламента за свободния поток на нелични данни, Закона за данните) и едно за изкуствения интелект. Целта на Кипърското председателство беше да одобри текста в Съвета на 24 юни 2026 г. — една седмица преди прехвърлянето към Ирландия. За земеделието — рамка за прецизното земеделие, AI-инструментите в стопанствата, IoT-датчиците. Косвено, но важно за следващото десетилетие.
Omnibus VIII — Околна среда (Environmental Omnibus). Представен на 10 декември 2025 г. Шест законодателни предложения, които изменят дванадесет действащи закона. Областите — индустриални емисии (Industrial Emissions Directive, IED, която обхваща и интензивните животновъдни ферми над определен размер), оценка на въздействието върху околната среда (EIA), стратегическа екологична оценка (SEA), Рамкова директива за водите, Директивите за местообитанията и за птиците, Регламент за батериите, схеми за разширена отговорност на производителя (EPR), База данни за веществата от значение в продукти (SCIP), Директива INSPIRE за пространствените данни. Оценени икономии: около 1 милиард евро годишно. На 24 юни 2026 г. COREPER не успя да договори пълен компромис. От значение за земеделието — повече по-долу.
Omnibus IX — Безопасност на храните и фуражите (Food and Feed Safety Omnibus, пестицидният). Представен на 16 декември 2025 г. Шест дни след екологичния — поредността не е случайна. Изменя десет регламента, между които Регламент 1107/2009 за пускането на пазара на продукти за растителна защита, и Регламент 396/2005 за остатъците от пестициди в храните. Трите централни промени са обсъдени в отделна статия на zemedeleca.bg от 23 юни. На 20 юни 2026 г. Кипърското председателство не намери мнозинство за компромисния текст. Файлът отива на Ирландия от 1 юли.
Omnibus X — Здравеопазване. Представен в декември 2025 г. Опростяване на регулирането на медицинските устройства, in vitro диагностиката, фармацевтичните регламенти. Оценени икономии: близо 1 милиард евро годишно. В преговори. За земеделието — косвено, по линията на регулациите за ветеринарните препарати, които споделят някои общи елементи с медицинските регламенти.
Към тези десет пакета — представени между февруари 2025 г. и декември 2025 г. — се очакват още поне три през 2026 г. Енергиен омнибус (втора четвърт на 2026 г.) — рамка за разрешителни за слънчеви и вятърни паркове, енергия за стопанства, биогорива. Данъчен омнибус (втора четвърт). Закон за кръговата икономика (трета четвърт) — опаковане, хранителни отпадъци, материали в контакт с храна.
Четирите, които засягат земеделието пряко
От десетте представени пакета четири засягат земеделието пряко — два от тях вече са в сила, два са блокирани. Останалите имат косвено значение, което ще се прояви постепенно през следващите години. Тук разглеждам всеки от четирите по същество.
Sustainability Omnibus — приет
Първият пакет от 26 февруари 2025 г. промени най-голямата корпоративна регулаторна рамка на ЕС. CSRD задължава големи дружества да докладват за въглероден отпечатък, използване на вода, биоразнообразие, социални показатели и управление. CSDDD ги задължава да следят веригата си на доставки и да предприемат мерки срещу нарушения на човешките права и околната среда. EU Таксономията определя кои икономически дейности са устойчиви. CBAM налага въглероден данък на границата за вносна продукция в енергоемки сектори.
Преди реформата CSRD обхващаше всички дружества с над 250 души персонал и над 50 милиона евро оборот. След реформата прагът се вдига до над 1 000 души персонал и над 450 милиона евро оборот. Това означава, че от обхвата излизат над 80 на сто от компаниите, които досега бяха в него. В българския аграрен сектор остават да докладват не повече от десет до петнадесет големи играчи — основно зърнотърговските компании от ABCD-веригата (Bunge, Cargill, Glencore, ADM) с местни клонове, големи преработвателни дружества и веригите за супермаркети.
За средно голяма българска зърнопроизводствена компания — например над петдесет хиляди декара, оборот около 30 милиона евро — реформата значи освобождаване от задължение, което иначе изисква годишен външен одит на устойчивостта (между 30 и 80 хиляди евро разходи за консултанти), въвеждане на специализиран софтуер и поддръжка на отделен персонал. Бившата задължителност отпада, но компанията остава задължена по другите елементи на отчитането (данъци, финансово отчитане, екологични разрешителни).
CBAM е по-сложна тема. Той налага корекция на въглеродните емисии при вноса на стомана, цимент, торове (амоняк, нитрати, карбамид), електричество, водород и алуминий. За българския аграрен сектор торовете са в центъра — над седемдесет на сто от азотните торове, използвани в страната, са с произход или включват компоненти от Русия, Беларус, Турция, Северна Африка. CBAM-сертификатите трябваше да започнат да се изискват от 1 януари 2026 г. — реформата ги отложи до 2027 г. Това означава още една година по-нисък марж между местните производители на торове и вносителите от трети страни. Българският производител на торове плаща за европейски въглеродни квоти. Вносителят от Турция или Алжир — все още не. Отлагането удължава тази асиметрия.
Това е първият омнибус и първият показателен случай. Той е преминал бързо — година от внасяне до приемане. Защо? Защото облекченията се правят основно за европейския бизнес, и засегнатите групи (екологични организации, профсъюзи) не успяха да мобилизират политическа коалиция, която да блокира. Икономиите от 6 милиарда евро годишно са разпределени по индустрии, не по граждани — тоест печалбата е концентрирана, загубата е разпределена. Това е класическа конфигурация за бързо приемане в законодателен процес.
ОСП-омнибус — приет
Третият пакет, внесен на 14 май 2025 г. в директен отговор на фермерските протести, беше приет от Съвета на 18 декември 2025 г. — седем месеца. Това е най-бързо приетата реформа на ОСП в историята на политиката. Сравнение: реформата Фишлер от 2003 г. отне три години преговори. Реформата Чолош от 2013 г. — четири години. Сегашната ОСП 2023–2027, приета през 2021 г. — две години и половина.
Какво носи. Първо — удвояване на годишния лимит за малките стопанства. Преди реформата малко стопанство, регистрирано по схема за опростено плащане, можеше да получи до 1 250 евро годишно. Сега — до 2 500 евро. В България това засяга над сто хиляди стопанства, които оперират по тази схема. Парите не са огромни, но процедурата е значително облекчена — без задължителни декларации за GAEC, без задължителни екосхеми, без задължителни условности по околна среда. Просто плащане срещу регистрация на парцелите.
Второ — облекчения по Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (GAEC). Биологичните стопанства получават автоматично освобождаване от GAEC 5 (управление на ерозията), GAEC 6 (поддържане на почвена покривка), GAEC 7 (сеитбооборот). Конвенционалните стопанства — облекчени условности и по-меки проверки.
Трето — гъвкавост по екосхеми. Държавите членки получават правото да преразпределят бюджети между екосхемите в рамките на стратегическия си план, без да минават през формална процедура на изменение. Това дава на администрациите свобода да реагират на ниско усвояване.
Четвърто — улеснени правила за проследяване на животни. Изискванията за идентификация на едър рогат добитък, овце и кози остават, но контролните проверки на терен се намаляват с до тридесет на сто.
Пакетът премина бързо по същата причина като Sustainability — печелещите са множество и видими (фермерите), а губещите са дифузни (организации за околна среда, общественото мнение по биоразнообразие). Към това се добавя политическият контекст — никое правителство в ЕС не искаше да се опълчи срещу фермерите година преди европейските избори. Решението беше политически предзададено.
Но има едно нещо в този пакет, което заслужава отделно внимание. Облекченията са в полза на малките стопанства — но плащанията остават обвързани с площта, а площта в България е концентрирана. Около 60 на сто от обработваемата земя в страната се обработва от стопанства над 1 000 декара. Тоест икономиите от опростяването отиват към малките; парите остават в големите. Това е една от причините за повтарящото се недоволство на средните стопани в България — те не получават нито мащабната подкрепа на големите, нито административното облекчение на малките.
Пестицидният омнибус — блокиран на 20 юни
Този пакет беше предмет на отделна статия на zemedeleca.bg от 23 юни 2026 г. Тук — кратко резюме и нова рамка.
Пакетът променя десет регламента наведнъж — между които Регламент 1107/2009 за продуктите за растителна защита и Регламент 396/2005 за остатъците от пестициди в храните. Трите централни промени: остатъци от забранени в ЕС вещества във внесена храна (около 88 опасни вещества — канцерогени, нарушители на хормоналната система, PFAS — които ЕС забранява, но позволява във вносна продукция); безсрочни одобрения за активни вещества (от сегашните 10–15-годишни срокове до неограничено време за нискорискови вещества, и до 25 години за конвенционалните); удължени срокове за изтегляне на забранените от пазара (от 18 месеца до три години).
На 20 юни 2026 г. посланиците не намериха мнозинство. Над дузина държави го отхвърлиха. Германия, Италия и Испания го намериха за прекалено агресивен в посока на защита от внос. Дания и Нидерландия — за прекалено либерален по отношение на одобренията. Това е състоянието на пакета седем месеца след представянето.
Тук вече се вижда разликата с предишните два. Sustainability и ОСП-омнибусът решаваха вътрешни въпроси — кой колко документи трябва да попълни. Засегнатите бяха европейски компании и европейски фермери. Засегнатите от тяхното опростяване — европейски граждани и европейска природа. Това е политически решим проблем.
Пестицидният омнибус решава външен въпрос — кой може да внася храна в ЕС и при какви условия. От едната страна стои европейският фермер, който плаща за по-висок регулаторен стандарт. От другата страна стои европейският вносител — често същите големи компании, които купуват глобална продукция и я продават на европейския пазар. От третата страна стоят страните производители — Аржентина, Бразилия, Украйна, Турция, Мароко — и техните търговски представителства в Брюксел. Това е политически нерешим проблем — поне в рамките на един омнибусен пакет.
Екологичният омнибус — блокиран на 24 юни
Този пакет е представен на 10 декември 2025 г. — шест дни преди пестицидния. Поредността не е случайна. Двата заедно покриват най-болезнените въпроси на сегашния регулаторен дебат: пестицидни остатъци (на масата на гражданина) и индустриално замърсяване (във въздуха над фермата).
Шест законодателни предложения изменят дванадесет действащи закона. От значение за земеделието — четири от тях.
Първо — Директивата за индустриалните емисии (IED). От 2010 г. насам IED обхваща не само големите фабрики, но и интензивните животновъдни стопанства — свинекомплекси над 750 свине-майки или 2 000 угоявани прасета, птицекомплекси над 40 000 птици. Тези стопанства са длъжни да въведат система за управление на околната среда (EMS), да докладват годишно за емисии на азот, амоняк, фосфор, методан, и да преминават през редовни инспекции. Опростяването на IED в омнибуса дава на тези стопанства повече гъвкавост в имплементацията на EMS — по-малко предписани процедури, по-малко проверки. В България под IED попадат малък брой големи свинекомплекси и птицеферми, основно собственост на български групи и една-две международни компании.
Второ — Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (EIA). Пакетът въвежда ускорени процедури за инвестиционни проекти от „приоритетен“ характер — възобновяема енергия, електрически мрежи, центрове за данни, индустриална декарбонизация. За земеделието това има значение по линията на големи инвестиции — соларни паркове върху земеделска земя, биогазови централи, мащабни напоителни проекти. Опростяването намалява времето за разрешителни от 18–24 месеца до 9–12 месеца.
Трето — Директивите за местообитанията и за птиците. Тук пакетът не променя самите директиви — но променя начина, по който се прилагат при инвестиционни проекти. Въвежда се „общ интерес“ като основание за дерогация — тоест проект, който се класифицира като стратегически (отбрана, енергия, цифрова инфраструктура), може да получи разрешение за работа в зона Natura 2000 при облекчени условия. Това е промяна, която екологичните организации квалифицират като ерозия на основни природозащитни принципи.
Четвърто — Рамковата директива за водите. Не се изменя пряко с този пакет, но Комисията обяви, че ще проведе ревизия през втората четвърт на 2026 г. — паралелно с екологичния омнибус. Едновременно с това върви разширяването на дерогацията за Ирландия по Нитратната директива — решение на Нитратния комитет от май 2026 г., което Европейският омбудсман разглежда като част от случай на лошо администриране (от 28 май 2026 г.). Това е политически чувствителен фронт. България има свои собствени проблеми с нитратното замърсяване в Северна и Източна България, и нитратната директива е в основата на спецификата на земеделието в тези региони.
На 24 юни 2026 г. COREPER не успя да договори пълен компромис. Файлът се връща на работно ниво и преминава към Ирландия. Това е същият модел като пестицидния — седем месеца от внасяне до блокаж, без видим напредък.
Закономерността
Шест пакета приети или в напреднали преговори. Два блокирани. Какво обединява приетите и какво — блокираните?
Приетите — Sustainability, Investment, ОСП-омнибусът, Биоцидите, Малките мид-капове (в напреднали трилози), Мини отбранителният — имат една обща черта. Те решават въпроси, които са вътре в европейския пазар. Колко документи трябва да попълни европейско дружество за европейските си задължения. Колко гъвкавост има европейско стопанство по своите европейски плащания. Колко бързо може европейска военна компания да получи европейско разрешение. Във всички тези случаи има европейски печеливши (бизнесът или фермерът) и европейски засегнати (граждани, природа, профсъюзи). Политическото уравнение е разрешимо в Брюксел.
Блокираните — пестицидният и екологичният — имат различна структура. Те решават въпроси, които са на границата между европейския и неевропейския пазар. Пестицидният — кой може да внася храна с остатъци от забранени в ЕС вещества. Екологичният, в частта си за IED — кой европейски производител на свинско или птиче месо плаща повече за съответствие, и съответно конкурира с американски, бразилски или украински внос, който не плаща.
Когато един омнибус засегне външна граница, политическото уравнение се удвоява. Една страна на спора са европейските фермери и индустрии, които искат защита от внос с по-нисък регулаторен стандарт. Друга страна са европейските вносители, които искат свободна търговия. Трета страна са партньорите на ЕС — САЩ, Меркосур-страните, Турция, Украйна, Канада — които имат собствени позиции в Световната търговска организация и в двустранните си преговори. И четвърта страна — европейските граждани, които искат и евтина храна, и здравословна храна, и природа.
Тези четири страни никога не са в едно и също пространство. Германия и Италия са „внасящи“ страни (зависят от пристанищна логистика, имат силни хранителни вериги, които купуват глобално). Дания и Нидерландия са „екологични“ страни (силни природозащитни лобита, високи национални стандарти). Франция и Полша са „протекционистки“ страни (силен селскостопански сектор, чувствителен към внос). България е „мълчалива“ страна (без публично обявена позиция, без активна дипломация). Кипърският компромис се опита да удовлетвори всичките четири, и не успя да удовлетвори никого.
Това е дълбоката закономерност. Опростяването в Брюксел работи дотогава, докъдето не засяга външните граници на единния пазар. Когато опростяването излезе извън тези граници — когато трябва да реши кой европейски производител и кой неевропейски конкурент при какви условия — Съветът блокира. Защото държавите членки имат фундаментално различни позиции в глобалната търговия, и един омнибус не може да ги помири.
Има и втори слой. Двата „безболезнени“ омнибуса за земеделието — ОСП и CSRD-облекчението — преминаха в края на 2025 г. Двата „болезнени“ — пестицидният и екологичният — бяха представени в същия период (декември 2025 г.), но са оставени да блокират през 2026 г. Това вече прилича на политическо подреждане, не на съвпадение. Комисията знаеше, че пестицидният и екологичният ще срещнат съпротива, и пусна първо тези, които ще успокоят фермерите и индустрията, преди да представи тези, които ще предизвикат конфликт.
Темпото е важно. Между представянето на ОСП-омнибуса (май 2025) и пестицидния (декември 2025) минават седем месеца. Това са седемте месеца, в които фермерите получиха своя пакет, преди да им бъде поднесен на масата по-сложният файл — този, който всъщност щеше да ги защити от внос с остатъци. Когато пестицидният пакет дойде, ОСП-облекченията вече бяха в сила. Политическата сметка беше изплатена предварително.
Какво вижда българският фермер
Прякото — две групи български стопани вече усещат резултата от приетите пакети.
Малките стопанства — над сто хиляди в страната, които оперират по опростената схема — получават двойно по-висок лимит за плащане (от 1 250 на 2 500 евро годишно) и опростена процедура. Те обикновено покриват семейни ферми с няколко декара, специализирани в плодове, зеленчуци, пчеларство, овце или кози. Облекчението е реално и видимо. Но размерът — 2 500 евро годишно — не променя структурата на доходите им. Те остават доходи на стопанства, които с такива пари не могат да си позволят нито модернизация, нито разширяване.
Големите дружества — между десет и петнадесет в зърнотърговията и преработката — излизат от обхвата на CSRD. Това означава между 30 и 80 хиляди евро годишно по-малко разходи за консултанти на устойчивостта, и значително намаление на административната тежест. За дружества с оборот над 30 милиона евро годишно, това е забележимо облекчение. За дружества, с оборот над 100 милиона евро, икономиите достигат над 200 хиляди евро годишно.
Между двете групи — малките получават малко, големите получават повече — стоят средните стопанства. Тези с между 500 и 5 000 декара. Точно те са основното работно тяло на българското зърнопроизводство. Те получават от ОСП-омнибуса малко гъвкавост, но не и удвоен лимит (защото оперират по основната схема, не по опростената). Те не получават нищо от CSRD-облекчението (защото не са в обхвата нито преди, нито след). Те остават най-уязвимата група в моделите на двата приети омнибуса.
Косвеното — двата блокирани пакета определят външната среда, в която българското земеделие работи. Пестицидният — защото блокажът означава, че продукция от Аржентина, Турция, Украйна, Мароко, Меркосур продължава да влиза свободно в българския пазар с остатъци от вещества, които българският фермер не може да използва. Аржентинският слънчоглед в порт Варна — десет кораба, около 400 000 тона, документирани превишения на остатъци по второто пристигане според Българската агенция по безопасност на храните, тридесет и две декларации с проблем по митническия код според Решение № P-492/05.06.2026 г. на Агенция „Митници“ — е резултат именно от тази архитектура. Тя продължава да работи в полза на вносителя, не на местния производител.
Екологичният — защото блокажът означава, че големите български свинекомплекси и птицеферми (а броят им се движи между 30 и 50 в страната, в зависимост от прага за класификация) продължават да работят по сегашната тежка процедура за управление на околната среда, докато техните американски и бразилски конкуренти, които ще продават все повече месо в ЕС по линията на сделката с САЩ от Турнбери (август 2025 г.) и евентуално разширения Меркосур (под ратификация), не са длъжни да спазват същия стандарт. Това е същата структурна асиметрия като при пестицидите — българското производство плаща за съответствие, конкурентното производство не плаща.
Има и трети слой. Българската позиция по пестицидния и екологичния файл не е публично обявена. Не е публикувана от Министерството на земеделието и храните. Не е публикувана от Постоянното представителство в Брюксел. Не е публикувана и от министър Абровски, който познава материята отблизо — бивш дипломат в Постоянното представителство в периода 2010–2015 г. с ресор директни плащания и развитие на селските райони.
Това мълчание е значимо. Полша — която е географски, аграрно и икономически най-близка до България в ЕС — е сред най-силните гласове за защита от внос с по-нисък регулаторен стандарт. Полша вече е въвела национална забрана за внос на плодове и зеленчуци с остатъци от определени забранени в ЕС пестициди. Франция е направила същото за оранжерийни зеленчуци. Тоест има публична коалиция на държави, която движи позицията за защита от внос. България в момента не е в нея — не защото е против, а защото няма публично обявена позиция.
Това няма да остане незабелязано в Брюксел. Преговорите за следваща ОСП 2028–2034 г. започват сериозно от септември 2026 г. под ирландско председателство. България ще се появи в тях с натрупана история — пакет молба за „мотивирано искане“ по обвързаното подпомагане (което регламентът вече разрешава), премахната национална условност за количествена доказателствена тежест, мълчание по пестицидите, мълчание по околната среда. На фона на това министърът ще иска по-високи прагове на таваните на плащанията, външна конвергенция, и защита на сегашния национален пакет.
Тези искания са защитими, но в преговорна среда, в която политическата тежест на държавата се определя от последователността на позициите на най-високо ниво по ключовите файлове. Мълчанието по два от текущо най-горещите пакета — пестицидния и екологичния — е политическа сметка, която ще се поднесе нататък.
Един последен ред
Опростяването в Брюксел не е технически акт. То винаги решава кой печели и кой губи. Когато печелещите и губещите са вътре в Съюза, омнибусите минават за месеци. Когато въпросът е кой европейски производител и кой неевропейски конкурент при какви условия — те блокират. Това е положението на ЕС в момента: добре се справя със своята вътрешна сметка, не успява с външната. И докато тази външна сметка не е поставена пред гражданите и фермерите ясно, единствените сигнали ще идват от това, което не успява да мине — две блокирания за четири дни на последното Кипърско заседание са достатъчни.
Източници
— Европейска комисия, Communication COM(2025) 980 final, „Simplifying for sustainable competitiveness“, 10 декември 2025 г.
— Европейска комисия, доклад на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС, септември 2024 г.
— Council of the EU, Simplification of EU rules — официална страница за омнибусните пакети, актуализирана юни 2026 г.
— Council of the EU, прессъобщение от 18 декември 2025 г. за окончателно приемане на пакета за опростяване на ОСП.
— Council of the EU, прессъобщение от 24 февруари 2026 г. — Директива (ЕС) 2026/470 относно опростяване на CSRD и CSDDD.
— Council of the EU, документи от заседанието на COREPER на 20 юни 2026 г. — Food and Feed Safety Omnibus.
— Council of the EU, документи от заседанието на COREPER на 24 юни 2026 г. — Environmental Omnibus.
— Регламент (ЕС) 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита.
— Регламент (ЕС) 396/2005 относно максимално допустимите граници на остатъци от пестициди в храните и фуражите.
— Директива (ЕС) 2010/75 относно индустриалните емисии (IED).
— PAN Europe, „EU Commission admits the pesticide Omnibus proposal could weaken health and environmental protections“, 8 април 2026 г.
— PAN Europe, „New science warning raises alarms over EU pesticide Omnibus“, 22 юни 2026 г.
— Wintermantel D. и др., „EU Omnibus proposal increases pesticide risks“, Science, юни 2026 г. (DOI: 10.1126/science.aeg8744).
— European Environmental Bureau (EEB), позиции и анализи за Environmental Omnibus, януари–юни 2026 г.
— Veblen Institute, foodwatch, PAN Europe — съвместно правно становище за съответствието на пестицидния омнибус с правото на ЕС, май 2026 г.
— capreform.eu (проф. Алан Матюс) — серия от анализи за реформата на ОСП и за бюджетните преговори 2028–2034 г., публикувани между юли 2025 г. и юни 2026 г.
— Решение № P-492/05.06.2026 г. на Агенция „Митници“ относно тридесет и две декларации с код 40 в противоречие с декларираното предназначение — аржентински слънчоглед в порт Варна.
— Архив на zemedeleca.bg — „ЕС не постигна съгласие за нови правила за пестицидите“, 23 юни 2026 г.; „ОСП 2028–2034: реформа без философия“; „Седем дни ОСП 2028“; „Европа сменя посока“.
Понятия
Омнибусен пакет — законодателно предложение на Европейската комисия, което изменя няколко регламента или директиви наведнъж, обикновено в една и съща област. От февруари 2025 г. насам Комисията използва омнибуси като основен инструмент за опростяване на действащото законодателство в рамките на политиката за конкурентоспособност.
COREPER — Комитет на постоянните представители (от френски Comité des représentants permanents). Подготвителен орган на Съвета на ЕС, в който се обсъждат предложенията на Комисията преди формалното гласуване от министрите. Разделен на COREPER I (за технически въпроси) и COREPER II (за политически и финансови въпроси).
CSRD (Corporate Sustainability Reporting Directive) — Директива за корпоративно отчитане на устойчивостта. Задължава големи дружества да докладват годишно за въглероден отпечатък, използване на вода, биоразнообразие, социални показатели, управленски практики. След омнибусното изменение от февруари 2026 г. прагът е над 1 000 души персонал и над 450 милиона евро оборот.
CSDDD (Corporate Sustainability Due Diligence Directive) — Директива за корпоративно надлежно проследяване. Задължава големи дружества да следят верига си на доставки за нарушения на човешките права и околната среда, и да предприемат мерки.
CBAM (Carbon Border Adjustment Mechanism) — Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата. Налага въглероден данък върху вноса в енергоемки сектори (стомана, цимент, торове, електричество, водород, алуминий), за да изравни условията между европейските производители (които плащат за емисиите си) и вносителите от трети страни (които досега не плащаха).
IED (Industrial Emissions Directive) — Директива за индустриалните емисии. От 2010 г. насам обхваща не само големи фабрики, но и интензивни животновъдни стопанства над определен размер (свинекомплекси, птицекомплекси). Задължава тези стопанства да въведат система за управление на околната среда и да докладват за емисии на азот, амоняк, фосфор, методан.
EIA (Environmental Impact Assessment) — Оценка на въздействието върху околната среда. Процедура, която се изисква преди одобряване на големи инвестиционни проекти — индустриални съоръжения, енергийни обекти, инфраструктура, селскостопански инвестиции над определен размер.
GAEC (Good Agricultural and Environmental Conditions) — Стандарти за добро земеделско и екологично състояние. Девет задължителни изисквания към получателите на плащания по ОСП — за управление на ерозията, защита на почвена покривка, сеитбооборот, поддържане на ландшафтни елементи.
EPR (Extended Producer Responsibility) — Разширена отговорност на производителя. Принцип, по който производителите носят отговорност за управлението на отпадъците от своите продукти след употреба. Прилага се по линията на батерии, опаковки, електроника, пластмаси.
Antici Group — работна група в Съвета на ЕС, която обработва омнибусните пакети по бързата процедура. Съставена от дипломати на държавите членки, не от технически експерти. Установена в началото на 2025 г. след представянето на първите омнибусни пакети.
Регламент (ЕС) 1107/2009 — основният регламент на ЕС за пускането на пазара на продукти за растителна защита. Определя процедурата за одобряване на активни вещества, режима за разрешаване на продукти на национално ниво, и принципите за оценка на риска за здравето и околната среда.
Доклад на Драги — анализ на конкурентоспособността на ЕС, изготвен от бившия председател на ЕЦБ и бивш италиански премиер Марио Драги, по поръчка на Европейската комисия. Публикуван през септември 2024 г. Препоръчва инвестиции от 750–800 милиарда евро годишно за догонване на технологичното изоставане спрямо САЩ и Китай. Промени политическия речник на Брюксел в посока на „конкурентоспособност“ вместо „сближаване“.
