Третата статия от серията ни за Европейската инвестиционна банка поглежда един конкретен инструмент в декларативна фаза от две години — общоевропейският застрахователен фонд за управление на климатичните рискове в земеделието. Концепцията е логична: пулиране на рисковете между държави членки, стъпване върху национални схеми, споделено управление. Но точно тук е въпросът — каква национална схема ще завари този инструмент в България. Защото докато Брюксел обмисля общоевропейския пласт, България едва изгражда своя.
Pan-European agricultural insurance facility е инструмент, който беше обявен в пътната карта на Европейската инвестиционна банка от юни 2024 г. в статус „проучваема“ възможност. В междинния доклад от май 2026 г. — две години по-късно — инструментът остава в същия статус „проучваема“. Това не е добра новина за фермер, който очаква предсказуем общоевропейски пласт срещу климатичните рискове.
Но в тези две години се случи нещо съществено в България. На национално ниво беше формирана трипластова застрахователна архитектура — стара държавна помощ, нова интервенция от Стратегическия план и накрая, през декември 2025 г., започна да работи Взаимоспомагателен фонд. На теория тази архитектура е тъкмо това, върху което общоевропейският инструмент трябва да стъпи. На практика покритието ѝ е тревожно ниско.
Тази статия проследява двете успоредни линии — общоевропейската и националната — и поставя въпроса какво ще се случи в момента, в който те трябва да се срещнат.
Какво представлява общоевропейският инструмент
Описанието на Pan-European agricultural insurance facility в документите на ЕИБ е лаконично — и в двата документа практически идентично. Целта е инструментът да разпредели рисковете между държави членки, да стъпва върху национални схеми, да осигурява стабилност и да подкрепя ефективното управление на нарастващите климатични рискове в различните държави членки.
Идеята е смислена. Климатичните рискове в земеделието не са разпределени равномерно. Сушата в Испания, наводненията в Германия, градушката в България — събитията са различни по география и време. Ако всяка държава носи риска сама, националните застрахователни системи трябва да поддържат значителни резерви срещу пик на щетите. Ако рисковете се пулират на европейско ниво, общите резерви могат да са по-малки, защото вероятността всички държави да понесат загуби едновременно е ниска. Това е същата логика, по която работи презастраховането, само че на междудържавно ниво.
Има и втори аргумент. Климатичните рискове в земеделието стават все по-чести и по-тежки. Според данни на ЕИБ, цитирани в собствения му архив, годишните щети от климатичните събития в Европа вече надхвърлят 28 милиарда евро. Растящата честота на тези събития прави единичните национални схеми все по-нестабилни — особено в страни с по-малки бюджети и по-малки застрахователни пазари. Общоевропейският инструмент трябва да компенсира тази нестабилност.
Това е концепцията. Защо тогава инструментът две години стои в декларативна фаза?
Защо инструментът стои в декларативна фаза от две години
Отговорите са поне три.
Първо — националните схеми се различават драматично. Френската схема разчита на дългогодишна традиция на взаимно застраховане, силно държавно участие и интегрирана презастрахователна система. Испанската има специализирана държавна организация (Agroseguro) с десетки години опит. Италианската комбинира държавни и регионални инструменти, с водеща роля на консорциума ISMEA. Германската е до голяма степен частна, със скромно държавно участие. Полската е сравнително нова, но с бързо растящо покритие. Българската — за която ще говорим в следващия раздел — едва се формира.
Пулирането на риска между такива различни схеми не е техническа задача. То е политическа задача — кой какъв принос внася, кой при какво събитие получава, как се разпределя в управлението. Между Брюксел и Париж, Брюксел и Мадрид, Брюксел и Берлин има различни преговорни линии, всяка от които изисква време.
Второ — Общата селскостопанска политика се преразглежда. Текущият Стратегически план обхваща периода 2023–2027 г. Следващата ОСП ще покрива 2028–2034 г. Преговорите по новата рамка са в начален стадий, и в тях ще се вмества и въпросът за общоевропейския застрахователен инструмент. Логично е ЕИБ да не финализира схемата преди да е ясно какво се прави на ниво обща политика — иначе рискува да я препроектира няколко пъти.
Трето — самата концепция за пулиране на риска изисква правна архитектура, която все още не съществува. Сегашните инструменти на ЕИБ са предимно кредитни и гаранционни. Застраховането е принципно различен механизъм — той изисква актюерска работа, презастрахователен капацитет, схема за изплащане на щети, система за оценка на загубите. ЕИБ има известен опит с гаранции в селскостопанския сектор, но не с пълноценно застраховане. Изграждането на такъв инструмент е сериозен институционален процес.
Тези три фактора заедно обясняват защо инструментът две години стои в статус „проучваема“ възможност. Това не означава, че няма да се случи. Означава, че няма да се случи бързо.
Българската схема — три пласта в процес на изграждане
Точно в тези две години — между юни 2024 г. и май 2026 г. — в България се сглобява нещо подобно на национална рамка за управление на земеделските рискове. Изграждана е на пластове, не наведнъж.
Първи пласт: държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии. Това е по-старият инструмент, действащ от около десетилетие. Държавата заплаща част от премията, която фермерът внася към търговски застраховател. Лимитите към 2024 г.: до 420 лв. на хектар за овощни, зеленчукови, етерично-маслени и медицински култури и тютюн; до 1260 лв. на хектар за оранжерийни култури; до 54 лв. на хектар за зърнени и маслодайни. Държавният принос: 50 на сто от премията. Управлява се от Държавен фонд „Земеделие“.
Втори пласт: нова интервенция от Стратегическия план 2023–2027 г.. Стартира от Кампания 2025 г. под названието „Инструменти за управление на риска — финансов принос за премиите по застрахователните схеми“. Държавният принос е увеличен от 50 на 70 на сто от премията. Различното от стария инструмент е, че източникът на средствата е Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) — тоест ОСП, а не националния бюджет. Това е инструмент, който се разпределя през ДФЗ, с одобрение на проекта от Министерството.
Трети пласт: Взаимоспомагателен фонд (ВСФ). Това е новостта. Той стартира на 17 декември 2025 г. след промяна в Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“. Първоначалното финансиране е близо 25 милиона евро от държавата. Бюджетът ще се попълва и през 2026 г. чрез удържане на 1,5 на сто от окончателните плащания към земеделските стопани по подадените от тях през 2025 г. заявления за директни плащания. Управлението е възложено на ДФЗ. Подпомагането се предоставя при загуби, които надвишават праг от 20 на сто от средногодишната продукция, в резултат от неблагоприятни климатични явления, катастрофични събития или природни бедствия. Първият прием за компенсации беше от 2 до 13 февруари 2026 г.
Архитектурата на тези три пласта е смислена. Държавна помощ за стимулиране на чисто застраховане. Нова интервенция за по-висок процент покритие на премията. Взаимоспомагателен фонд за катастрофични събития, които ще остават отвъд капацитета на търговските застрахователи. На теория това е точно архитектурата, в която може да се впише общоевропейският инструмент.
Колко фермери са покрити в действителност
Архитектурата е едно. Реалното покритие — друго. Числата са показателни.
През 2023 г. държавна помощ за съфинансиране на премиите получиха 246 земеделски стопани. Общата изплатена сума беше 884 хиляди лева.
През 2024 г. — 675 стопани получиха общо 2 милиона и 993 хиляди лева. Тригодишно увеличение, но в абсолютни числа все още много малка група.
За Кампания 2025 г., с новата интервенция и завишената подкрепа от 70 на сто, заявените за застраховане площи са над 400 хиляди декара. За контекст — обработваемата земя в България е около 50 милиона декара. Тоест дори при пълно изпълнение на заявените за Кампания 2025 г. площи, покритието ще е под един процент от обработваемата земя.
Това число изисква спокойно осмисляне. Под един процент. Не защото фермерите не разбират смисъла от застраховането. Защото имат алтернативи — държавни помощи ad hoc след бедствия, фискална компресия на загубите чрез данъчни механизми, и в крайна сметка, поглъщане на риска върху собствения си капитал. И защото класическите застрахователни продукти за земеделски култури имат своите ограничения — изключени рискове, тежки процедури за установяване на щетите, спорове за оценката.
Друг сигнал: според Държавен фонд „Земеделие“, стопаните без застраховка получават едва 50 на сто от помощта при компенсация на щетите по новите правила. Това е стимул към застраховане — но и потвърждение, че мнозинството от фермерите все още не са застраховани.
За сравнение: във Франция, Италия и Испания делът на застрахованите площи варира между 30 и 60 на сто в зависимост от културата и региона. В Германия — около 50 на сто. В Полша — над 40 на сто. България е на ред на величина по-ниско ниво на покритие.
Защо покритието е толкова ниско
Това не е загадка, но заслужава да бъде назована точно.
Първо — структурна бедност на пазара на земеделско застраховане. Българските застрахователни компании предлагат продукти за земеделски култури, но с ограничено покритие на рисковете. Класическият български продукт покрива градушка, буря, проливен дъжд, понякога пожар. Той не покрива систематично сушата, продължителните студове или други климатични явления, които стават все по-чести с измененията на климата. Покрит риск под един процент е безсмислен за фермер, чийто реален риск е сухото лято.
Второ — слаба статистическа база. Застрахователите изчисляват премиите на базата на статистика — историческа честота и тежест на събитията. Българската статистика на земеделските щети е разпокъсана, събирана от различни институции, недостатъчно дълга в надеждна форма. Това принуждава застрахователите да налагат високи рискови надбавки — премии, които изглеждат неразумно високи на фермера, защото отразяват несигурността на самия застраховател.
Трето — култура на ad hoc помощта. Десетилетия наред държавата компенсира щетите след бедствие — с публични средства, без застрахователен механизъм. Това е създало навик у фермера да очаква, че държавата ще покрие. Защо да плаща премия предварително, когато може да получи помощ след събитието? Новата схема, в която незастрахованите получават половин помощ, е опит да се промени този стимул. Но навикът е дълбок.
Четвърто — административна сложност. Заявленията за помощ по новата интервенция изискват прецизна документация. Малките стопанства, които представляват мнозинството по брой бенефициенти, обикновено нямат административен капацитет за такива процедури. Те получават или директни плащания (където процедурата вече е автоматизирана), или нищо. Сложните интервенции, дори с по-висока компенсация, остават за по-големите фермери.
Тези четири фактора заедно обясняват защо при добра държавна подкрепа и нова европейска рамка, покритието остава под един процент. Архитектурата работи отгоре надолу. На терен — почти не достига.
Срещата на двете линии — възможните сценарии
Сега да представим ситуацията откъм пресечната точка. Pan-European agricultural insurance facility, ако и когато бъде финализиран, ще предлага общоевропейски пласт срещу климатичните рискове. Българската национална схема в момента покрива по-малко от един процент от обработваемата земя. Какво се случва, когато двете трябва да си стиснат ръцете?
Има три възможни сценария.
Сценарий едно — реален интегрален пласт. Общоевропейският инструмент стартира, изисква от държавите членки национални схеми с определено минимално покритие като предусловие за участие. България получава мощен стимул да разшири националното си покритие — иначе няма да получи общоевропейския пласт. В рамките на няколко години националното покритие нараства от под 1 на 10–15 на сто. Това е положителният сценарий — общоевропейският инструмент работи като дисциплиниращ механизъм.
Сценарий две — двускоростна Европа. Общоевропейският инструмент стартира с държавите, които вече имат развити национални схеми — Франция, Италия, Испания, евентуално Германия и Полша. България остава извън пулираната схема, защото националното ѝ покритие е недостатъчно. Българският фермер вижда, че неговите колеги в други страни имат двойна защита (национална плюс европейска), а той — само скромен национален пласт. Натискът за разширяване на националното покритие в България ще се натрупа, но от позиция на закъснение, не на синхрон.
Сценарий три — продължаваща декларативна фаза. Общоевропейският инструмент остава в „проучваема“ фаза още няколко години. Българската национална схема продължава да се развива в собствен ритъм. През 2030 г. ситуацията изглежда подобно на днешната — с малки подобрения, без качествен скок. Това е сценарият на инерцията, и той за съжаление е напълно възможен.
Кой от трите сценария ще се реализира, зависи от три фактора: дали ЕИБ ще задвижи реално инструмента в следващите две години; дали българската власт ще използва времето за разширяване на националното покритие; и дали бранша ще оказва натиск в тази посока.
Какво остава от тази статия
Общоевропейският застрахователен инструмент за земеделие е логична концепция в декларативна фаза от две години. Той ще се случи — но не скоро. Когато се случи, той ще стъпи върху национални схеми.
Българската национална схема в момента има архитектура от три пласта: стара държавна помощ, нова интервенция от Стратегическия план със 70 на сто подкрепа за премиите, и Взаимоспомагателен фонд, който стартира на 17 декември 2025 г. с първоначално финансиране 25 милиона евро и текущо удържане 1,5 на сто от директните плащания. Това е сериозна институционална рамка.
Реалното покритие на тази рамка обаче е под един процент от обработваемата земя. Това е огромна разлика спрямо държавите, които ще доминират в общоевропейския инструмент — Франция, Испания, Италия с покритие между 30 и 60 на сто.
Когато общоевропейският инструмент стартира — и независимо в какъв сценарий — българският фермер ще е в позиция на закъснение, не на синхрон. Това има конкретни последствия. По-малки компенсации при бедствие. По-малък глас в дизайна на общоевропейския инструмент. По-голяма зависимост от ad hoc помощта от държавата, която обаче е ограничена от фискалните възможности.
За читателя на тази статия — професионалния български фермер — въпросът е практически. През 2026 г. има три инструмента, които могат да бъдат ползвани: новата интервенция със 70 на сто покритие на премията, Взаимоспомагателен фонд за катастрофични щети над 20 на сто от средногодишната продукция, и старата държавна помощ за пропуснатите ползи. Кой от тях за коя ситуация е смислен — е въпрос, на който ще се върнем в отделен материал.
В четвъртата и финална статия от серията обръщаме гледната точка. Защо България отсъства поименно от инвестиционната карта на ЕИБ за земеделие? Какво показва това — за капацитета ни, за приоритетите, за политическата репрезентация? И какво трябва да се промени, за да не сме отново в позиция на закъснение, когато новата ОСП за 2028–2034 г. започне да тече.
Източници
European Investment Bank — „EIB Group 2024–2027 Strategic Roadmap“, юни 2024 г. (документ 2024-0198). European Investment Bank — „Mid-term report: EIB Group Strategic Roadmap 2024/2027″, май 2026 г. (документ 2026-0163). Министерство на земеделието и храните — съобщение от 17 декември 2025 г. „За първи път в сектор „Земеделие“ стартира Взаимоспомагателният фонд“. Sinor.bg, 17 декември 2025 г. — данни за стартирането на ВСФ. Banker.bg, 21 февруари 2024 г. — лимити на държавната помощ за съфинансиране на застрахователни премии. Sinor.bg, юни 2026 г. — данни за броя на бенефициентите и сумите по години (246 стопани/884 хил. лв. за 2023 г., 675 стопани/2,99 млн. лв. за 2024 г., над 400 хил. дка заявени за Кампания 2025 г.). Държавен фонд „Земеделие“ — Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., интервенция „Инструменти за управление на риска — финансов принос за премиите по застрахователните схеми“. zemedeleca.bg — собствени публикации за прилагане на интервенцията за застраховане и държавната помощ.
Понятия
Взаимоспомагателен фонд (mutual fund) — финансов инструмент, в който участниците (земеделски стопани) внасят определени вноски и при настъпване на застрахователно събитие имат право на компенсация от общия фонд. За разлика от частния застраховател, фондът не цели печалба, а покритие на разходите. Подобни механизми работят във Франция, Испания, Италия. В българската нормативна уредба основанието е чл. 51, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители; функциите се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“.
Праг 20 на сто — Взаимоспомагателен фонд подпомага при загуби, надвишаващи 20 на сто от средногодишната продукция на стопанството. Това е стандартен праг в подобни схеми в ЕС — той изключва малките щети (под 20 на сто) и фокусира финансирането върху катастрофичните събития. Изчислението на средногодишната продукция следва правилата на ОСП.
Пулиране на риска (risk pooling) — застрахователен принцип, при който множество субекти (фермери, държави, региони) обединяват вноските си и поделят отговорността за щетите. Чрез пулиране на голям брой независими рискове, общите резерви могат да бъдат по-малки от сбора на отделните резерви — защото вероятността всички да понесат щети едновременно е ниска.
Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. — национален документ за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС в България за периода 2023–2027 г. Заменя старата структура на два стълба (директни плащания и Програма за развитие на селските райони) с интегрирана рамка.
Интервенция „Инструменти за управление на риска“ — една от интервенциите в Стратегическия план. Предоставя финансов принос за премиите по застрахователните схеми. В българския вариант държавният принос е 70 на сто от премията, ограничен до определени лимити по тип култура.
Презастраховане (reinsurance) — застраховане на застрахователите. Когато застрахователна компания не може да поеме сама целия риск от голяма група клиенти, тя прехвърля част от риска към по-голяма международна презастрахователна компания. На макро ниво Pan-European agricultural insurance facility работи на същия принцип — пулира националните схеми, действайки като презастраховател за тях.
