Три биоорганизации искат от Народното събрание, от Министерския съвет и от министъра на земеделието изтегляне на проекта за изменение на Наредба 9 и таван от пет хектара при подпомагането на биологичното семепроизводство. Позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите, внесена в Министерството на земеделието и храните преди дни, формулира на три отделни места същия принцип — контролируемостта да бъде проектантски критерий за всяка интервенция, а не да се решава впоследствие.
Писмото и схемата, която биофермерите описват
Национална био асоциация, Българска асоциация за биологично животновъдство и Сдружение на еленските животновъди и земеделци — трите организации подписват писмо, адресирано до Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, с което искат изтегляне на проекта за изменение на Наредба 9 за условията и реда за прилагане на интервенциите Биологично растениевъдство и Биологично пчеларство, включени в Стратегическия план 2023–2027 г. Именно поименни адресати — премиерът Румен Радев, председателите на парламентарните комисии по европейските въпроси и контрола на еврофондовете и на земеделието и храните Галин Дурев и Явор Гечев, министърът Пламен Абровски и заместник-министърът Красимир Чакъров.
Схемата, която описват. Всеки зърнопроизводител може да закупи базови семена от пшеница или ечемик за собствено размножение — до тук нищо необичайно, това е стандартна агрономическа практика за обновяване на посевния фонд. От площ 10 декара с 250 килограма базови семена се получават приблизително 6 тона първо размножение C1. Тези 6 тона впоследствие се използват за засяване през следващата година, при норма 25 килограма на декар, което покрива 240 декара. Продукцията от тези 240 декара — второто размножение C2 — обикновено се реализира на пазара като стокова пшеница за търговия, за консумация или за фураж.
Разликата между добросъвестната практика и изкуственото усвояване, по формулировката в писмото, е в момента на регистрацията. Мнимите семепроизводители се регистрират в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол като производители на посевен материал и декларират, че цялото стопанство започва да отглежда семена пшеница и ечемик, размножение C2. Впоследствие заявяват подпомагане пред Държавен фонд Земеделие по интервенцията Биологично растениевъдство — направление Биологично семепроизводство.
Тук се появява числената разлика, която прави схемата икономически привлекателна. Ставката за биологично производство на зърнено-житни култури е 371 евро на хектар в период на преход и 185 евро на хектар при сертифициран биологичен статут. Ставката за биологично семепроизводство — 1 298 евро на хектар в преход и 1 077 евро на хектар при сертифициран статут. Разликата е 3,5 до 5,8 пъти при идентична производствена операция на терен. Съгласно чл. 50 от Наредба 9 подпомагането е модулирано — до 50 хектара ставката е 100 на сто от годишното плащане, за площите между 50 и 100 хектара пада на 50 на сто, за площите над 100 хектара — на 10 на сто. Оттам икономическият стимул за раздробяване на стопанствата на юридически лица под 50 хектара всяко.
Публичният регистър по чл. 26 от Регламент (ЕС) 2018/848, който е европейският регламент за биологично производство и етикетиране на биологични продукти, показва по думите на трите организации, че са произведени стотици хиляди тонове семена, които по същество не са посевен материал, а стокова продукция. Именно това е основанието на исканията в писмото. Първо — изтегляне на проекта за изменение на Наредба 9. Второ — таван на подпомагането за производство на семена до 5 хектара, или 5 хиляди декара, за стопанство. Трето — разделяне на ставката според културата, тъй като разходите за производство при плодове, зеленчуци и зърнено-житни култури драстично се разминават, а е ненормално ставката за подпомагане на семепроизводството да е една и съща. Четвърто — създаване на Наредба за санкциониране и регистриране на създадените изкуствени условия в земеделието с цел източване финансиране по европейски и национални програми. Пето — уведомяване на прокуратурата и на Европейската служба за борба с измамите.
От Кампания 2015 до Кампания 2026 — една матрица, различни култури
Този списък от искания не се повдига за първи път. От Кампания 2015 г. до сегашната Кампания 2026 г. българското земеделие произвежда серия от случаи с идентичен механизъм и различни култури, инструменти и мащаб.
Тикви, 2015–2017. Схемата за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци стартира в България с Кампания 2015 г. при ставка 2 328 лева на хектар за полски зеленчуци, в която група влизат и тиквите. За две години България се превръща в първенец на Европейския съюз по производство на тикви — не защото пазарът е поискал повече тикви, а защото матрицата на подпомагането дава по-висок марж от всяка друга допустима култура при най-нисък разход. От Кампания 2017 г. тиквите, орехите и зеленият фасул отпадат от схемата. В обяснителната записка на Министерството мотивът е записан ясно: „поради много високия дял на подпомагането в разходите за производство и значителното увеличение на площите“. С Кампания 2017 г. се въвеждат две нови условия — минимален добив, равен на 50 на сто от средните добиви по технологични карти, доказвани само с официални счетоводни документи, и забрана за изкуствено разделяне на стопанствата.
Къщи за гости, ПРСР 2007–2013. По мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ на Програмата за развитие на селските райони, инвестиционно проектно подпомагане до 200 000 евро на проект. По официални данни на Държавен фонд Земеделие, поискани и получени по Закона за достъп до обществена информация, разплатените проекти са 752 за обща стойност 202 милиона лева. Европейската служба за борба с измамите извършва проверка на място на 377 обекта и установява 88 на сто нередности при оценка на риска от Държавен фонд Земеделие преди проверката — 15 на сто. Възстановяване на 28 милиона евро, около 56 милиона лева, само по този тип проекти. Преди публичния скандал ДФЗ е отхвърлил 8 проекта — 1,1 на сто от подадените.
Зеленчуци, Кампания 2018. При действащата вече от година нова схема с минимални добиви и забрана за изкуствено разделяне, ставки от 1 277 лева на хектар за зеленчуци основна група и 17 021 лева на хектар за оранжерийни, изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие съобщава публично резултата от проверките на място: 11 000 декара с „нито един зеленчук“, 541 стопани с фалшиви декларации. По области — Хасково 2 744 декара краставици без нито една краставица, Благоевград 1 520 декара лук, 1 037 декара пъпеши, 850 декара картофи, 542 декара домати без нищо на терен. Нормативната реформа от 2017 г. не е спряла модела — само го е преместила от една култура към друга.
Скрити къщи в занаяти, 2020 г. Три години след публичния скандал с ПРСР 2007–2013, при изричното решение на ДФЗ, че финансирането на къщи за гости е недопустимо през програмния период 2014–2020, се появяват заявления по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“. Изпълнителният директор на фонда съобщава: 27 от 29 подадени проекта — 93 на сто — са отхвърлени с констатация, че под етикета „занаяти“ се крие същият модел. Инструментът е нов, обхватът е нов, консултантите — същите.
Овце-майки и кози-майки, Кампания 2026 г. С обнародваната в Държавен вестник от 15 май 2026 г. Наредба № 3 отпадат количествените изисквания за реализирано мляко при обвързаното подпомагане за дребен рогат добитък — преди наредбата — 100 килограма на овца-майка и 250 килограма на коза-майка. По официално прессъобщение на Министерството на земеделието и храните за приключилата на 19 юни Кампания 2026 г., заявленията по интервенциите за дребен рогат добитък са 6 976 за 805 774 животни срещу 3 181 стопанства за 385 269 животни за Кампания 2025 г. Ръст 119 на сто в брой стопанства и 109 на сто в брой заявени животни за една кампания. Между двете кампании животновъдството не се е възродило, което да причини масова допълнителна регистрация — променена е единствено проверката на резултата.
Еко-БЖ, Кампания 2025. Планирана първоначална ставка 357,85 евро на хектар, минимална планирана 286,28 евро на хектар. Заявени площи 69 624 хектара срещу 40 217 хектара за 2024 г. — ръст 73 на сто. Изплатена ставка, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, 119,54 евро на хектар. Разреждане около три пъти. Механизмът е математически предсказуем — индикативният бюджет е фиксиран, едногодишният ангажимент прави влизането лесно, съотношението 0,15–1 животинска единица на хектар означава, че с една крава могат да се заявяват до 6 хектара постоянно затревена площ. При такава архитектура интересът произвежда собствения си бум, а бумът разрежда ставката. Реалните биоживотновъди — тези, които правят основната работа — получават по-малко, защото в схемата влизат нови стопанства с по-малка производствена активност на повече хектари.
Плащане на площ — тикви, зеленчуци. Проектно инвестиционно подпомагане — къщи за гости и скритите къщи в занаяти. Обвързано подпомагане на глава животно — овце-майки и кози-майки. Еко-схема с ангажимент — Еко-БЖ. Биологична интервенция от Стратегическия план — сегашният случай със семепроизводството. Четири различни типа инструмент, идентичен резултат при всеки от тях. Значи проблемът не е в типа инструмент, а в общото между тях — контрол, основан на декларация, съчетан с фиксиран или индикативен бюджет и с ниска доказателствена тежест за резултата. Инструмент, който проверява декларация, произвежда декларации.
Нормативната рамка срещу изкуствените условия — какво съществува, защо не задейства навреме и къде въпросът се появява в текущия браншови дебат
Правната инфраструктура за противодействие на изкуственото усвояване е разписана в закона от 2015 г. Понятието „изкуствено създадени условия“ е въведено с изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, обнародвано в Държавен вестник, брой 12 от 2015 г. — първоначално в чл. 43а, ал. 4, впоследствие преместено и разписано в чл. 11а, ал. 1, т. 11 и чл. 43, ал. 3, т. 9 от същия закон след изменение с ДВ, бр. 2 от 2018 г. На европейско ниво стои Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета за защита на финансовите интереси на Европейските общности, чиито чл. 4, параграф 3 кодифицира доказателствения стандарт за установяване на изкуствено създадени условия.
Обща наредба за прилагане на закона обаче не е приета единадесет години след въвеждането на понятието. През февруари–март 2018 г. Министерството на земеделието публикува за обществено обсъждане проект на наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане, но той получи остра критика от Института за агростратегии и иновации и от други браншови организации — за неточност на дефиницията, за липса на утвърдени индикатори и за пренасяне на съществени правни въпроси в подзаконов акт — и в тази форма не беше приет. От тогава действат само секторни разпоредби: Наредба № 6 от 26 октомври 2018 г. за лозаро-винарския сектор, промените в Наредба № 3 от 2015 г. за директните плащания, обнародвани в ДВ, бр. 18 от 28 февруари 2020 г., и подобни. С изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от 3 януари 2026 г. отново се задължава издаване на обща наредба; към юли 2026 г. проектът е в обществено обсъждане, представен от директора на дирекция „Развитие на селските райони“ Цветомира Стайкова пред Шестата национална среща на АЗПБ в Златни пясъци през март 2026 г., но не е приет.
Дори и приета в бъдеще, наредбата ще носи същия структурен дефект, който я прави реактивна. Тя работи по сигнал — от Държавен фонд Земеделие, от друга институция или от трето лице. Изисква установяване на двоен доказателствен елемент, формулиран за пръв път от Съда на Европейския съюз в решението по делото C-110/99 Emsland-Stärke от 14 декември 2000 г. — комбинация от обективни обстоятелства, при които въпреки формалното спазване на условията целта на общностните правила не е постигната, и субективен елемент, изразяващ се в намерение на бенефициента да получи предимство от общностните правила чрез изкуствено създаване на условията за неговото получаване. Този стандарт впоследствие е кодифициран в чл. 4, параграф 3 от Регламент 2988/95 и остава основно тълкуване на понятието „злоупотреба с право“ в контекста на европейските фондове. Субективното намерение обаче е трудно доказуемо при производствени схеми, в които бенефициентът може добросъвестно да твърди, че е следвал разписана нормативна процедура и е декларирал факти по надлежен ред.
Резултатът е бавно преследване. По случая с къщите за гости административно ДФЗ определя, че бенефициентите по 253 проекта дължат възстановяване на 46 милиона лева, а ОЛАФ настоява за възстановяване в европейския бюджет на около 28 милиона евро, около 56 милиона лева, конкретно от къщите за гости. Наказателно емблематичното дело срещу тъщата на бивш заместник-министър, получила финансиране на къща за гости в село Лиляново до Сандански в размер на близо 391 хиляди лева, завършва с оправдателна присъда, която прокуратурата протестира с години. По случая със зеленчуците от Кампания 2018 г. 541 стопани не получават заявеното плащане и получават административни санкции — прехвърляне на удържаните средства към други схеми на подпомагане до размера на нарушението. Наказателно производство срещу тях, доколкото е публично известно, не е стигало до присъда. Санкцията, която реално се прилага, е връщане на неполученото или полученото предимство със законна лихва — санкция без наказателен елемент, който да направи повторното участие в друга схема невъзможно. Същият субект може да заяви по следваща интервенция.
Ето къде въпросът се появява отделно и в текущия браншови дебат. Освен писмото на трите биоорганизации от 3 юли 2026 г., същият по същество принцип е формулиран и в позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите — работна основа за консолидиране на националната позиция по Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и бъдещата Обща селскостопанска политика, внесена в Министерството на земеделието и храните преди дни. Позицията се появява във времеви прозорец, съвпадащ с изслушването на министъра Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на Народното събрание на 2 юли 2026 г., в което министърът признава, че концепция и анализи за националната рамка още не са подготвени.
В позицията на НАЗ въпросът за проектантската контролируемост на интервенциите се появява на три отделни места. Първо — хоризонтално, в раздел VII, за „управлението на стопанствата“ по новия модел на условност. Дословно от документа: „НАЗ настоява контролируемостта да бъде заложена като критерий още на етапа на проектиране на всяка интервенция, а не да се решава впоследствие. При новия модел на изпълнение по резултати, плащанията от Европейската комисия зависят от доказването на заложените цели и показатели. Затова не следва да се програмират условия, които не могат да бъдат обективно измерени, проверени и доказани с наличен източник на данни. Неконтролируемите или недоказуеми изисквания създават пряк риск от непризнаване на разходи и невъзстановяване на средства от Европейската комисия, което прехвърля финансовата тежест върху националния бюджет, респективно фермерите.
Второ — секторно, в раздел XI за протеиновите култури. НАЗ описват конкретно случая, който познават от собствения си производствен обхват. До Кампания 2023 г. българската дефиниция на допустимите протеинови култури включва освен същинските бобови за зърно — соя, грах, фасул, нахут, леща, бакла, лупина — и многогодишни тревно-бобови видове като люцерна, детелина, еспарзета, фий и звездан, включително смески от тях. Позицията отбелязва, че част от тези видове са естествен компонент на пасищно-ливадната растителност, и по-широкото определение създава риск площи без реална протеинова производствена и фуражна функция да бъдат заявявани като протеинови култури. Практическото искане: доказан добив, договорни отношения за изкупуване или преработка, документирано влагане във фуражния баланс на животновъдството, и ясно разграничение между протеинови култури с производствено предназначение и тревно-бобови насаждения, които изпълняват предимно почвозащитна или пасищна функция и следва да се подпомагат по съответните агроекологични или защитни интервенции.
Трето — процедурно, в раздел XX за инвестиционното подпомагане. НАЗ настоява одобрението на проектите да се случва максимално рано в началото на дадена година, още в януари, за да може периодът за изпълнение да е максимално дълъг и реалистично, и приемите по различните инструменти да се планират още на етап програмиране, като се вземат предвид административните контролни процедури и срокът за изпълнение до разплащане. Този раздел не адресира изкуствените условия пряко, но говори за инженерния дизайн на приема — реалистичното програмиране, при което се съобразява какво може да се изпълни в реални срокове.
Всяко от трите места идва от собствения секторен обхват на организацията. Хоризонталното — от загриженост, че новият модел на условност ще произведе неконтролируеми задължения, за които България ще плаща от националния бюджет, ако не бъдат признати от Европейската комисия. Секторното — от загриженост, че широкото определение на допустимата протеинова култура размива смисъла на интервенцията, която засяга производствения интерес на членовете на НАЗ. Процедурното — от загриженост, че краткото време за изпълнение на инвестиционни проекти по правилото n+1 води до автоматично отчисление на средства, каквото току-що беше отчислено от Стратегическия план 2023–2027 г. По изявление на министъра Пламен Абровски пред парламентарната Комисия по земеделие, храни и гори на 11 юни 2026 г. — 47 милиона евро европейски средства, а с включеното национално съфинансиране общата загуба за 2025 г. възлиза на 118 милиона евро.
Три различни секторни перспективи, един и същ принцип на дизайн. Никоя от двете организации — нито биоорганизациите, нито НАЗ — не поставя въпроса като хоризонтално искане за приемане на общата наредба, чийто проект е в обществено обсъждане към момента, и за въвеждане в нея на задължителен предварителен анализ на контролируемостта при всяка нова интервенция. Такова хоризонтално искане в българския браншови дебат не съществува. Съществуват отделни, секторно ограничени искания, всяко от които защитава своя собствен производствен интерес срещу конкретен вариант на схемата.
Инженерният избор — четири европейски модела, в които контролът работи чрез независими източници
Възможността да се проектират интервенции с контрол на резултата чрез независими източници съществува в самия правен режим на европейската аграрна политика. Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета определя формата на плащане — на хектар или на глава животно — но оставя условията за допустимост над минимума на идентификацията на държавата членка. Четири държави са избрали този контрол — Италия, Испания, Франция и Норвегия. Тези избори са различни по вътрешна логика, но имат обща архитектурна характеристика.
Италия — плащане за качество. Италианската интервенция за обвързано подпомагане на дойни крави е разписана в Циркуляр AGEA № 76310 от 16 октомври 2023 г. и в Декрет MASAF № 660087 от 23 декември 2022 г. Има две нива на ставка. Ниво 1 — 67,15 евро на крава за равнинни стопанства. Ниво 2 — 122,93 евро на крава за планински стопанства с минимум шест месеца отглеждане в планински район. Условия за допустимост — кравата над 20 месеца, родила теле през годината, телето индивидуално идентифицирано в Banca Dati Nazionale, стопанството регистрирано в Classyfarm. И — млякото трябва да отговаря на качествени параметри: поне две от три условия — соматични клетки под 300 000 на милилитър, бактериална натовареност при 30°C под 40 000 на милилитър, протеин над 3,35 грама на 100 милилитра.
Контролът се осъществява през три паралелни системи. Лабораторни анализи на млякото от акредитирана лаборатория, които фермерът подава пряко към италианската платежна агенция AGEA. Задължителни месечни декларации в SIAN — Sistema Informativo Agricolo Nazionale — от всеки първи изкупвач на мляко, до 20-то число на всеки месец. И кръстосана проверка през Banca Dati Nazionale — ако в базата има 200 регистрирани дойни крави, а в SIAN от това стопанство влизат 50 литра мляко на месец общо, плащане за тези крави не се извършва.
Испания — плащане за устойчивост. Испанският модел е разписан в Real Decreto 1048/2022 от 27 декември 2022 г. Той не преминава през качествени параметри на млякото, а през начин на отглеждане и продуктивност. За дойни овце и кози — ставка от 12,49 до 15,47 евро на животно за континента, 23,21 евро на животно за островите. Условие — минимална продукция от 60 литра мляко на овца-майка годишно, 100 литра на коза-майка годишно, доказвана през Letra Q, испанския еквивалент на SIAN. За месодайни овце и кози — 14,46 евро на животно на континента, минимум 30 животни-майки на стопанство, и продуктивност 0,4 — на пет овце-майки трябва да има поне две родени агнета през годината, доказвана през REGA — Registro de Explotaciones Ganaderas.
Франция — плащане за конкурентоспособност. За месодайните крави френската интервенция „aide UGB bovine“ плаща за единица едър рогат добитък. Базово ниво 57 евро на UGB, ниво супериор около 104 евро на UGB за Кампания 2023 г. Възраст на животните — минимум 16 месеца. И — критерият, заради който се прави цялата схема. По правилата на френската платежна агенция ASP, броят на месодайните крави, които могат да получат подпомагане на ниво супериор, е ограничен до два пъти броя на отбитите телета от месодайна порода през годината. Тоест за всеки 100 крави трябва да има поне 50 отбити телета — продуктивност 0,5 телета на крава-майка. Над този праг плащането пада на базово ниво. Доказването е автоматично, през BDNI — френската национална база — без фактура от фермера.
Норвегия — плащане за килограм качествено месо. Норвегия не е държава членка на Европейския съюз, но е член на Световната търговска организация и нотифицира обвързаната си подкрепа в „синята кутия“ на Споразумението за земеделието, член 6.5. Плащане за килограм заклано качествено месо от овце и говеда, доказвано през ветеринарна инспекция при клане. Канадското правителство е поставяло въпрос пред Комитета по земеделие на СТО за тази норвежка нотификация. Норвегия е защитила класификацията. Програмата продължава да работи.
Общото между четирите модела не е строгостта на условията за допустимост. Условията за допустимост при българската Наредба № 3 от 10 март 2023 г. и при последващите изменения не са по-леки от италианските или френските — на редица места те са по-подробни. Разликата е в броя и независимостта на верифициращите източници. При Италия три отделни бази с различни собственици — платежна агенция, национална ветеринарна база, млекопреработвателна индустрия. За да се произведе фалшиво плащане, трябва да се фалшифицират и трите едновременно, което е технически по-скъпо от размера на плащането. При България всички ключови контроли за подпомагането на животните минават през една и съща информационна инфраструктура — Системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните. При растителните интервенции — през СЕПП и подадено заявление в общинската служба по земеделие. Един източник, една администрация, един момент на проверка, обичайно документална, на извадка. Това не е нормативен избор — Регламент (ЕС) 2021/2115 позволява и двата модела. Това е политически избор колко ресурс държавата да отдели за кръстосан контрол.
Гърция е тестът на алтернативата, доведена до края. Страна с профил, най-близък до българския сред държавите членки на Европейския съюз — голяма овцевъдна и козевъдна индустрия, около 13 милиона овце и кози, фрагментирани стопанства, висока зависимост от обвързано подпомагане. Финансовата корекция от Европейската комисия — 415 милиона евро. Разследването на Европейската прокуратура на гръцката платежна агенция OPEKEPE продължава, с обвинения за организирана схема за измама. През април 2026 г. — искания за сваляне на имунитета на 11 действащи и 5 бивши гръцки депутати. Оставки на министър и заместник-министър. Закриване на самата OPEKEPE и прехвърляне на функциите ѝ към данъчната администрация AADE. 415 милиона евро е числото, което Европейският съюз в крайна сметка налага, за да принуди структурна реформа в държава с почти идентичен профил на сектора спрямо българския.
Разговорът, който се води в първите дни след публикуването на нова интервенция
Инструментът, който проверява декларация, произвежда декларации. Инструментът, който проверява резултат през независими източници, произвежда резултат. Между тези два подхода стоят единадесет години от въвеждането на понятието „изкуствено създадени условия“ в българското законодателство и осем итерации на един и същ модел — тикви, къщи за гости, зеленчуци 2018, скрити къщи в занаяти, овце и кози 2026, разреждането на Еко-БЖ, сегашното мнимо С2 семепроизводство, и по всяка вероятност следващият случай. Не защото схемата има име, което познаваме, а защото има математическа архитектура, която го произвежда.
Разговорът, който бенефициентът води в първите дни след публикуването на бюджета на нова интервенция, не е агрономически, а правен. Не какви семена да засее и каква ротация да въведе, а как да регистрира юридическото лице, как да оформи имотите, как да декларира, за да прекрачи прага. Този разговор се води от професионална консултантска инфраструктура, изградена за поне десетилетие, чийто прагматичен интерес е обратен на този на реалния производител. Двата разговора се водят паралелно — в различни офиси, между различни агенти, около една и съща интервенция, публикувана в един и същ Държавен вестник.
Обща наредба за прилагане на закона в тази област, чийто проект е в обществено обсъждане към юли 2026 г., няма как да промени този разговор. Не защото ще е слаб текстът — правната дефиниция следва Съда на Европейския съюз по делото Emsland-Stärke. А защото задейства реактивно, след като предимството вече е взето, и с двоен доказателствен елемент, който бавно се доказва пред национален съд.
Сегашният сигнал на биоорганизациите е значим по един по-тесен и практически повод. Не защото сам по себе си би довел до създаване на нова хоризонтална нормативна рамка срещу изкуственото усвояване — вероятно ще завърши с работна група, проектонаредба, обществено обсъждане, влизане в Държавен вестник, ново изменение на Наредба 9 и следваща култура. А защото стои редом с искането на Националната асоциация на зърнопроизводителите за проектантска контролируемост на всяка интервенция, с публичния разговор на министъра Пламен Абровски пред парламентарната Комисия по земеделие и храни на 2 юли 2026 г. за нуждата от концепция за националната рамка по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г., и с работата, която министерството започва да оформя за септември–октомври 2026 г. като консолидирана национална позиция за тристранните преговори с Европейската комисия и с Европейския парламент.
Времевият прозорец е плътен, но реален. Ако някой поиска да консолидира отделните секторни искания в хоризонтален принцип за проектантската контролируемост на цялата архитектура на подпомагането, той има доказано инженерно решение с четири работещи европейски прототипа. Има и цената на алтернативата — 415 милиона евро в държава със сходен на българския профил.
Източници
Писмо на Националната био асоциация, Българската асоциация за биологично животновъдство и Сдружението на еленските животновъди и земеделци до Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, 3 юли 2026 г.
Работна основа за становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите относно Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. и бъдещата Обща селскостопанска политика, внесена в Министерството на земеделието и храните, юли 2026 г. — раздели VII, XI и XX.
Наредба № 4 за прилагане на интервенции „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Наредба № 9 за същите интервенции — проект за изменение, юни 2026 г.
Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти — чл. 26 за публичния регистър на организмите, произвеждащи посевен материал.
Закон за подпомагане на земеделските производители — чл. 43а, ал. 4 в първоначалната редакция, обнародван в ДВ бр. 12 от 2015 г.; преместени и разширени разпоредби в чл. 11а, ал. 1, т. 11 и чл. 43, ал. 3, т. 9 след изменение с ДВ бр. 2 от 2018 г.
Проект на наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане, публикуван за обществено обсъждане февруари–март 2018 г. и април 2018 г.; критика на Института за агростратегии и иновации, юни 2018 г.; наредбата не е приета в обща форма. Наредба № 6 от 26 октомври 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019–2023 г. Изменение на Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, ДВ бр. 18 от 28 февруари 2020 г. Изменение на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ на 3 януари 2026 г. Проект на нова обща наредба за изкуствено създадените условия, обявен през март 2026 г. от Цветомира Стайкова, директор на дирекция „Развитие на селските райони“ на МЗХ, пред Шестата национална среща на АЗПБ в Златни пясъци.
Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности — чл. 4, параграф 3 за доказателствения стандарт при установяване на изкуствено създадени условия. Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за създаване на Европейската прокуратура. Регламент (ЕС, Евратом) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета за разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2223 от 23 декември 2020 г. за сътрудничество с Европейската прокуратура.
Съд на Европейския съюз, Решение от 14 декември 2000 г. по дело C-110/99 Emsland-Stärke GmbH срещу Hauptzollamt Hamburg-Jonas — двоен доказателствен елемент за злоупотреба с права в контекста на европейските земеделски фондове.
Държавен фонд Земеделие. Съобщения на изпълнителните директори за резултатите от проверките при обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци, Кампания 2018 г. Списък на разплатените проекти за къщи за гости по ПРСР 2007–2013 г. Заповед на министъра на земеделието и храните за определяне на ставката по Еко-БЖ, Кампания 2025 г. — 119,54 евро на хектар.
Министерство на земеделието и храните. Прессъобщение „Кампания 2026 приключи с подадени 61 326 заявления за подпомагане“, 20 юни 2026 г. Данни за 6 976 заявления с 805 774 животни от дребен рогат добитък. Наръчник Директни плащания Кампания 2026, регистрационен номер 93-З-257/23.03.2026 г. Обяснителна записка към промените в схемата за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, Кампания 2017 г.
Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план — изменение в ДВ бр. 28 от 15 май 2026 г. за отпадане на количествените изисквания за реализирано мляко при обвързаното подпомагане за дребен рогат добитък.
Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове по Общата селскостопанска политика. Циркуляр AGEA № 76310 от 16 октомври 2023 г. и Декрет MASAF № 660087 от 23 декември 2022 г. — италиански модел. Real Decreto 1048/2022 от 27 декември 2022 г. — испански модел. Френска платежна агенция ASP — регламент на интервенция „aide UGB bovine“. Нотификация на Норвегия по член 6.5 от Споразумението за земеделието на Световната търговска организация.
Европейска служба за борба с измамите — доклад за разследване на 377 къщи за гости по ПРСР 2007–2013 г. и препоръка за възстановяване на 28 милиона евро. Европейска комисия — финансова корекция за Гърция от 415 милиона евро за нарушения при обвързаното подпомагане за животновъдство. Европейска прокуратура — искания за сваляне на имунитета на 11 действащи и 5 бивши гръцки депутати, април 2026 г.
Изслушвания на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски пред парламентарната Комисия по земеделие, храни и гори на Народното събрание — 11 юни 2026 г. (за загубените средства от Стратегическия план 2023–2027 г. — 47 милиона евро европейски средства, общо 118 милиона евро с национално съфинансиране) и 2 юли 2026 г. (за концепцията за националната рамка по Общата селскостопанска политика 2028–2034 г.).
Архив на zemedeleca.bg — материали за обвързаната подкрепа по чл. 32 на Регламент 2021/2115; серия анализи за пакета „Прогресивна България“; статия за случая с двойката Болярово–Велинград; статия за българската позиция по ОСП 2028–2034 г.; статия за flexibility frontloading; статия за изслушването на министъра Пламен Абровски пред Комисията по земеделие и храни на Народното събрание.
Понятия
Изкуствено създадени условия — Правно понятие, въведено в българското законодателство с изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители, ДВ бр. 12 от 2015 г. — условия, създадени в резултат на действия или бездействия на юридически или физически лица, извършени за получаване на предимство с цел набавяне на облага в противоречие с европейското законодателство. Разписано впоследствие в чл. 11а, ал. 1, т. 11 и чл. 43, ал. 3, т. 9 от същия закон, но без обща приета наредба за прилагане към юли 2026 г.
Обвързано подпомагане — Плащане на хектар или на глава животно по член 32 на Регламент (ЕС) 2021/2115, насочено към определени сектори с цел подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта или качеството.
Модулация на ставката — Механизъм, при който ставката на подпомагане пада стъпаловидно над определени прагове по размер на стопанството. По чл. 50 от Наредба № 9 — 100 на сто до 50 хектара, 50 на сто за 50–100 хектара, 10 на сто над 100 хектара.
Проектантска контролируемост — Формулировка от позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите — принцип, при който възможността за обективна проверка на резултата от една интервенция е заложена като критерий още на етапа на нейното проектиране, а не се решава впоследствие.
Правило n+1 и n+2 — Правило за автоматично отчисление на средства от Европейската комисия, ако одобрените суми не са усвоени в рамките на определен срок след поемане на бюджетните ангажименти — една или две години след годината на ангажимента.
SIAN, Banca Dati Nazionale, Classyfarm — Три италиански информационни системи — съответно за декларирано мляко от първи изкупвач, за идентификация на животните и за мониторинг на животновъдни обекти. Основа на италианския модел на кръстосан контрол при обвързаното подпомагане.
Letra Q, REGA — Испански информационни системи — съответно за декларирано мляко и за регистрация на животновъдни обекти.
BDNI — Френска национална база данни за идентификация и регистрация на едрия рогат добитък.
Синя кутия — Категория на Споразумението за земеделието на Световната търговска организация — член 6.5 — за подпомагане, обвързано с производствени ограничения. Позволява плащане за килограм при определени условия.
ЕППО — Европейска прокуратура, създадена с Регламент (ЕС) 2017/1939. Разследва престъпления срещу финансовите интереси на Съюза.
OPEKEPE — Гръцка платежна агенция за подпомагане на земеделието и рибарството, разследвана от Европейската прокуратура; закрива се, а функциите ѝ се прехвърлят към данъчната администрация AADE.
