Към 2 юли комбайните са минали едва 9 на сто от площите с пшеница за реколтиране — 636,6 хиляди тона при среден добив 609 кг/дка от първите ожънати блокове, сочи оперативният бюлетин на Министерството на земеделието и храните. Царевицата за зърно влиза в сезона с 24 на сто по-малко площи, а на прага на жътвата ценовата ножица се разтваря: пшеницата поевтинява, ечемикът и слънчогледът поскъпват.
Прибраната пшеница в страната към 2 юли 2026 г. е 636 581 тона — с 52 на сто по-малко, отколкото на същата дата миналата година, показва Оперативният анализ за основни земеделски култури на МЗХ (Бюлетин № 13/2026 от 8 юли). Причината, посочена от самото министерство, е по-късният старт на жътвената кампания: реколтирани са 104 473 хектара от 1 145 078 хектара за реколтиране, тоест малко над 9 на сто от площите — срещу 18 на сто по същото време на 2025 г. Средният добив от тези първи блокове е 609 кг/дка, с 5 на сто над миналогодишния към същата дата. Данните са оперативни, по информация на областните дирекции „Земеделие” и общинските служби, и както отбелязва самият бюлетин, нямат статистически характер, а служат като ориентир; десет дни по-късно картината на терен е вече различна — в част от районите жътвата на пшеницата е към своя край.
Ечемикът избяга напред, рапицата и тритикалето изостават
Единствената есенна култура, изпреварила миналогодишния си график, е ечемикът: 784 538 тона прибрана продукция към 2 юли, с 9,6 на сто над отчетеното година по-рано, при среден добив 604 кг/дка (+3,4%) и близо две трети ожънати площи. При маслодайната рапица прибраното количество — 20 379 тона — е с 66,8 на сто под миналогодишното при добив 261 кг/дка, но тук изоставането е изцяло в графика: реколтирани са едва 7 822 от 169 490 хектара за реколтиране — площи с 65 на сто повече от миналогодишните, когато културата излезе от тежка година. Тритикалето също изостава с две трети по прибрано количество, а през изминалата седмица са прибрани и първите количества ръж от новата реколта.
Царевицата влиза в сезона с четвърт по-малко площи
Структурното число на бюлетина е при пролетниците, чиято сеитба вече е приключила. Площите за реколтиране с царевица за зърно са 318 025 хектара — с 24 на сто по-малко на годишна база, а със слънчоглед — 874 942 хектара, спад от 7,8 на сто. Министерството уточнява, че размерът на площите ще бъде актуализиран след обработката на заявленията за директни плащания в ИСАК за Кампания 2026, но посоката е зададена: есенната реколта от царевица ще се формира върху значително по-малка база.
Цените: пшеницата надолу, ечемикът и слънчогледът нагоре
Изкупните цени към 1 юли очертават разнопосочна картина на прага на активната търговия с новата реколта.
| Култура | Цена, €/тон без ДДС (1 юли 2026) | Изменение на годишна база | Изменение на седмична база |
| Хлебна пшеница | 178 | −4,1% | −1,1% |
| Фуражна пшеница | 171 | −3,9% | −1,2% |
| Ечемик | 173 | +13,5% | без промяна |
| Царевица | 187 | −1,4% | −0,5% |
| Слънчоглед | 511 | +9,6% | −0,2% |
Хлебната пшеница се изкупува средно по 178 евро за тон — с 4,1 на сто под нивото от същия период на 2025 г. и с още 1,1 на сто надолу само за седмица. Фуражната следва същата посока. Срещу тях ечемикът държи 173 евро за тон, с 13,5 на сто над миналогодишното ниво, а слънчогледът, чиято стара реколта се дотъргува при свито предлагане, е на 511 евро за тон — с 9,6 на сто по-скъп на годишна база. Данните са на САПИ по средноседмични цени, обработени от МЗХ.
Черешите: пет пъти и половина повече плод на половин цена
При трайните насаждения бюлетинът регистрира отскока от компрометираната 2025 г.: прибраните череши към 2 юли са 36 096 тона — 5,6 пъти повече от миналогодишните 5 431 тона, при двойно по-висок среден добив от 466 кг/дка. Кайсиите са 2 834 тона срещу едва 210 тона година по-рано, вишните — 1 471 тона (+227%), а прасковите тепърва набират скорост. Обратната страна на изобилието е на тържищата: средната цена на едро на черешите за седмицата 29 юни – 3 юли е 2,17 евро/кг — с 55,3 на сто под миналогодишната, единствената поевтиняла позиция сред основните плодове и зеленчуци. Малините, тазгодишната тема на министерството, растат по-умерено: 387 тона (+12,8%) при среден добив, по-висок с 85,5 на сто, но закъсняла беритба.
При зеленчуците продължава свиването на откритите площи — от 3,6 на сто при краставиците до 53,5 на сто при зелето, а доматите на открито губят 40 на сто от площите си. На тържищата това има цена: доматите се търгуват на едро по 1,57 евро/кг, с 37,7 на сто над миналогодишното ниво, краставиците — с 36,4 на сто по-скъпо. Розовият цвят завършва кампанията с 13 736 тона, 8,1 на сто над 2025 г., при по-висока продуктивност от декар. Разделът за външната търговия в бюлетина е отложен — министерството чака официалните данни на НСИ за вноса и износа през април.
Източници
Министерство на земеделието и храните — Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 13/2026, рег. № 93-3-579/08.07.2026 г., с данни към 2 юли 2026 г. по оперативна информация на областните дирекции „Земеделие“, общинските служби по земеделие и ИСАК (за 2025 г.).
Изкупни цени — САПИ ЕООД, средноседмични стойности към 1 юли 2026 г.; цени на едро — Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, 29 юни – 3 юли 2026 г.; изчисления на МЗХ.
Понятия
Площи за реколтиране: засетите площи минус пропадналите и минус прибраните като цяло растение за фураж — базата, върху която се изчислява средният добив за зърно.
Оперативни данни: седмична информация от областните дирекции и общинските служби, която няма статистически характер и служи за ориентир; окончателните площи се уточняват след обработката на заявленията в ИСАК, а окончателното производство — със статистиката на аграрната отчетност.
