Министерството на икономиката публикува формулата, по която ще се преценява колко е редно да струват основните храни. Прочетохме петте документа от обсъждането и повторихме всяка сметка: основната формула е изписана без деление на две, коефициентът за ДДС — както е записан — почти утроява европейската цена, а двата примера за едно и също сирене очертават допустими диапазони, които не се пресичат. Срокът за становища е 7 септември.
На 7 август, петък вечер, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията публикува за обществено обсъждане проекта на Методика за определяне на справедлива стойност на стоки — документа, който трябва да превърне в работеща сметка понятието, въведено през юни в Закона за защита на потребителите. Внася го вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев, приема се с постановление на Министерския съвет, а самият закон влиза в сила на 9 август. Прочетохме и петте документа от пакета — методиката с приложенията, доклада на министъра, оценката на въздействието, становището на администрацията на Министерския съвет и проекта на постановление — и проверихме всяка сметка в тях с калкулатор. По-долу описваме какво предвижда документът и какво се получава, когато формулите му се приложат така, както са записани.
Какво предвижда документът
Първо, терминологично уточнение, което не е педантизъм: законът и методиката говорят за справедлива стойност, не за справедлива цена. Стойността е изчислена величина — резултат от формула с избрани входни данни; цената е факт от пазара. Самата методика подчертава разликата: по чл. 1, ал. 2 справедливата стойност е „референтен икономически показател“, чието превишаване „само по себе си не представлява нарушение, а основание за извършване на анализ и проверка“. Праговете обаче са разписани: по чл. 1, ал. 4 нормалният диапазон на отклонение е ±10%, а над него „се предвижда наблюдение“. Ориентир, отвъд който започва наблюдение от контролен орган, има регулаторни последици — и точно затова аритметиката в него има значение.
Обхватът: търговци на дребно с оборот над 25 млн. евро за предходната година (чл. 2). Конкретните стоки се определят със заповед на министъра на икономиката; примерният списък в Приложение 2 съдържа 17 позиции — от хляба и брашното през свинското, пилешкото и кренвиршите до доматите, ябълките и лимоните. За всяка категория търговецът сам декларира по един „котвен продукт“ с конкретен баркод — артикул от най-ниския ценови сегмент, с който единствено се сравнява изчислената стойност (чл. 4). На практика: най-евтиното сирене и най-евтиният хляб на веригата, посочени от самата верига. Методиката не предвижда друг критерий за проверка на този избор освен изискването артикулът да е от най-евтиния сегмент.
Как се смята, по замисъл
Конструкцията е средно от две числа. Първото — „локална себестойност“ — тръгва от цената на едро по ежедневните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Понеже големите вериги купуват директно от производители и вносители, а не от тържищата, борсовата цена се намалява с „научно обоснован динамичен коригиращ фактор“ — месечно преизчисляван дисконт, извличан от съпоставка между данните на ДКСБТ и статистиката на Евростат за външната търговия. Казано просто: това е отстъпката, която голямата верига получава, защото не пазарува от тържището, а направо от завода или от вносителя, и методиката обещава да я преизчислява всеки месец. Върху така получената база се начислява „справедлив брутен марж“ от три части: оперативни разходи по френския модел на държавната обсерватория за цените и маржовете OFPM (25% за пресни продукти, 17,5% за млечни, 15,5% за бакалия), фири и брак по действащата наредба за пределните размери на естествените фири (до 5%, 1,5% и 1% по същите категории) и целева оперативна печалба — печалбата, която търговецът има право да заложи в сметката, преди лихви и данъци. Тя е равна на средния европейски EBIT по годишния доклад на McKinsey и EuroCommerce (в момента 2,8%) плюс един процентен пункт буфер, тоест 3,8%. Накрая се добавя ДДС.
Второто число — „европейски ценови паритет“ — е средната цена на дребно на същия продукт в четири държави от ЕС: „една държава с високи доходи; една държава със средни доходи; една съседна държава; една държава с близък профил“. Цената се взема за трите най-големи вериги по пазарен дял във всяка от четирите държави, по данни на „специализирани бази данни на международна агенция за ритейл мониторинг“ (в примерите: „NielsenIQ или други подходящи източници“), коригира се за разликата в ДДС и се умножава по съотношението на ценовите равнища между България и референтната група (индексът PLI на Евростат — в примерите 0,8235). Умножението по 0,8235 означава, че европейската цена се намалява с около 18 на сто — толкова по-ниско е общото ценово равнище в България според Евростат, и методиката пренася тази разлика върху рафта. С други думи, половината от българската справедлива стойност е европейска цена, преизчислена към българското ценово равнище; в локалната половина оперативните разходи са френски, а целевата печалба — средноевропейска по консултантски доклад. Български в конструкцията са цената на едро от тържищата и наредбата за фирите.
Кои са четирите държави? Методиката не казва. Не казва и кой ги избира, с какъв акт, за какъв срок, дали са едни и същи за всички продукти, или се определят за всеки поотделно. А от този избор зависи половината от крайното число: „държава с близък профил“ може да бъде и Румъния, и Гърция, и Хърватия — и цените на сиренето в тях не са еднакви. Собствените примери на документа неволно показват колко тежи изборът: при единия вход средната европейска цена е 18 евро, при другия — 9,20, и справедливата стойност се мести с тях. От всички параметри на методиката този носи най-голяма тежест и има най-малко правила.
Сметката, каквато е записана
Дотук — замисълът. Проверката започва, когато формулите се приложат буквално. Чл. 6 обявява справедливата стойност за „просто средноаритметично“ от двата компонента, но формулата под това изречение е изписана като сбор: Справедлива стойност = (Локална себестойност + Европейски паритет), без деление на две. Средно от две числа означава сборът им, разделен на две — както среден успех от две оценки; тук делението липсва. Приложена дословно към първия пример в приложението, формулата дава не 15,07, а 30,13 евро за килограм сирене. Примерите делят на две — тоест смятат по формулата, която авторите вероятно са имали предвид, а не по тази, която са записали.
Същото раздвоение се повтаря при ДДС. Чл. 8 предвижда корекцията да става „чрез съотношението между ставката на ДДС в България и ставката на ДДС в съответната референтна държава“. Така, както е записано, се сравняват самите ставки — 20 делено на 7 — и резултатът е коефициент 2,86, който би превърнал европейска цена от 18 евро в компонент от над 42 евро. Правилното данъчно преобразуване сравнява не ставките, а брутните множители върху цената — колко струва стоката с данъка в едната и в другата държава: (1 + 20%) ÷ (1 + 7%) = 1,1215. Примерите смятат именно така — по преобразуване, което текстът на члена не описва. А коригиращият фактор, централното нововъведение на чл. 7, не участва в нито една от трите демонстрации: всички смятат направо с цената на едро. Пълният списък на разминаванията между нормативния текст и собствените му примери изглежда така:
| Елемент | Какво казва нормативният текст | Какво правят примерите в приложението |
| Основната формула (чл. 6) | „Просто средноаритметично“ от двата компонента; формулата обаче е изписана като сбор, без деление на две | Делят сбора на две |
| Корекцията за ДДС (чл. 8) | „Чрез съотношението между ставката на ДДС в България и ставката на ДДС в съответната референтна държава“ — при 20% и 7% това дава коефициент 2,86 | Смятат с (1 + 20%) ÷ (1 + 7%) = 1,1215 — данъчно коректното преобразуване |
| Коригиращият фактор (чл. 7, ал. 1 и 3) | Цената на едро се намалява с месечно преизчисляван дисконт, преди да се начисли маржът | Факторът не участва в нито един от трите примера |
| ДДС в локалния компонент (чл. 7, ал. 1) | Формулата завършва с умножение по (1 + ДДС) | ДДС не е начислен в нито един пример: 11,00 × 1,228 = 13,51 и толкова |
| Локалната себестойност | Чл. 7: цена на едро с фактор, марж и ДДС | Формулният лист на Приложение 1 я дефинира без фири и без ДДС; работните примери — с фири, но без ДДС и без фактор. Три версии в един документ |
| Формулата за OPEX (Приложение 1) | OPEX% = Продажби ÷ Оперативни разходи × 100 | Обичайното съотношение е обратното: разходи към продажби |
| Мерните единици (чл. 3) | Всички сравнения се извършват „изключително“ на база 1 килограм или 1 литър | Примерът с киселото мляко смята в евро за опаковка от 400 грама |
Към това се прибавя равенството на стр. 8 от приложението, изписано дословно като „Цена на дребно = Себестойност = OPEX + фири + EBIT“ — уравнение, в дясната страна на което самата стока отсъства.
Двете сирена
Приложение 1 съдържа две пълни изчисления за един и същ продукт — краве сирене, категория „млечни продукти“, при еднакви проценти за марж, еднакво ДДС съотношение и еднакъв PLI. Разликата е само във входните данни, за които документът не посочва източник, период или основание:
| Краве сирене, 1 кг | Пример 1 („Алгоритъм“) | Пример 4 („Сценарий“) |
| Цена на едро (ДКСБТ) | 11,00 евро | 5,62 евро |
| Средна цена в референтните държави | 18,00 евро | 9,20 евро |
| Марж, ДДС съотношение, PLI | 22,8% / 1,1215 / 0,8235 | 22,8% / 1,1215 / 0,8235 |
| Справедлива стойност | 15,07 евро/кг | 7,71 евро/кг |
| Допустим диапазон (±10%) | 13,56 – 16,58 евро | 6,94 – 8,48 евро |
Двата примера за един и същ продукт дават 15,07 и 7,71 евро — и допустими диапазони, които не се докосват.
Последният ред на таблицата заслужава втори прочит. Диапазонът „нормално отклонение“ по първия пример започва от 13,56 евро; по втория свършва на 8,48. Между тях няма общо сечение. Цена от 14 евро за килограм сирене е „в диапазона“ по единия пример и с над 80 на сто над справедливата стойност по другия. Документът не казва кой от двата входа е близък до пазарната действителност — а изборът на входните данни е точно частта, която методиката оставя най-неопределена: референтните държави са описани с характеристики вместо с имена, източникът на европейските цени е „международна агенция или други подходящи източници“, а стоките и котвените продукти се определят съответно със заповед и с декларация на търговеца. Формулата е публична; всичко, което влиза в нея, подлежи на избор.
Проверките на самата държава
Част от несъответствията са документирани от самата администрация, преди документът да стигне до обществеността. Становището на администрацията на Министерския съвет от 7 август — „съгласува с препоръки“ — отбелязва, че оценката на въздействието на места нарича акта „концепция“, и иска синхронизиране на две взаимно изключващи се твърдения за административната тежест. Те наистина стоят едно до друго: в раздел 6.1 на оценката е отметнато „няма ефект“ върху административната тежест, а текстът на същия раздел изчислява по Модела на стандартните разходи очаквана тежест до 1 339 764 евро за засегнатите големи търговци. Раздел 6.5 на същия документ гласи: „Не са идентифицирани възможни рискове от приемането на проекта на нормативен акт.“
Хронологията на пакета: оценката на въздействието е подписана на 5 август, съгласуването на администрацията на МС и публикуването носят дата 7 август, законът влиза в сила на 9 август. Два дни след публикуването, на 9 август вечерта, на портала за обществени консултации е внесено първото становище — математически разбор от Димитър Барбуков, който документира по членове и страници повечето от изброените по-горе разминавания, включително двете противоречащи си дефиниции на локалната себестойност и обърнатата формула за OPEX.
Технически бележки
При проверката отбелязахме и следното, без коментар. В чл. 8 европейските цени „се корогират спрямо локалните икономически реалности“. В Приложение 3 оперативните разходи са заимствани от „официалните доклади на ската държавна обсерватория“ — от контекста и от чл. 7 следва, че става дума за френската. В номенклатурния списък на чл. 7 фигурират „кренвиршии“. В пример 4 умножението 5,62 × 1,228 дава 6,90, а документът записва 6,91. В пример 1 съотношението на ДДС ставките 1,20 ÷ 1,07 е обозначено в самата формула като съотношение на PLI индекси. Чл. 5 изброява като публична стойност „средна цена“ на останалите продукти в категорията, а алинея втора на същия член пояснява, че се използва медианната.
Какво следва
Докладът на министъра определя методиката като „единен, прозрачен и възпроизводим механизъм“. Възпроизводимостта е проверимо свойство: формулите и примерите са публични, и всеки може да повтори сметките от този текст с калкулатор за десет минути. Общественото обсъждане тече до 7 септември. Становища се внасят през портала за обществени консултации (strategy.bg, консултация 12597-К, изисква се регистрация с електронна поща), по електронна поща до министерството или през Системата за сигурно електронно връчване. Търговец, преработвател или производител, който иска да провери какво дава формулата за собствения му продукт, разполага с всичко необходимо в Приложение 1 — и с един месец да каже какво е получил.
Ася Василева
Източници
— Проект на Методика за определяне на справедлива стойност на стоки съгласно чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите, с Приложения 1–3 — Портал за обществени консултации, консултация № 12597-К, публикуван на 7 август 2026 г.: https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12597
— Доклад на Александър Пулев, заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията, до Министерския съвет — 7 август 2026 г.
— Частична предварителна оценка на въздействието, подписана от Желяз Енев, директор на дирекция „Икономическа политика“ в МИИИ — 5 август 2026 г. (лица за контакт: Емил Алексиев и Желяз Енев).
— Становище на администрацията на Министерския съвет № 04.02-115 от 7 август 2026 г., подписано от Алеко Джилджов, и.ф. директор на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ — „съгласува с препоръки“.
— Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на методиката.
— Закон за защита на потребителите, чл. 68п — изменения и допълнения, приети юни 2026 г., в сила от 9 август 2026 г.
— Становище на Димитър Барбуков, публикувано в общественото обсъждане на Портала за обществени консултации на 9 август 2026 г.
— БТА — съобщение за публикуването на проекта, 8 август 2026 г.
Понятия
Справедлива стойност — по чл. 1, ал. 2 от проекта: референтен икономически показател за оценка на пазарното поведение. Изчислена величина, не пазарна цена; превишаването ѝ не е нарушение, а основание за анализ и проверка.
OPEX (оперативни разходи) — разходите за функциониране на търговския обект: персонал, наем, енергия, логистика, администрация, маркетинг, амортизация. В методиката — процент върху цената, диференциран по три стокови категории по френския модел на OFPM.
EBIT (оперативна печалба) — печалбата преди лихви и данъци. В методиката — целеви марж, равен на средния европейски за търговията с храни (по доклада на McKinsey и EuroCommerce) плюс един процентен пункт.
Фири — естествените загуби на стоката при съхранение и продажба (изсъхване, разлив, развала), признавани до нормативно определен предел.
PLI (индекс на ценовите равнища) — показател на Евростат, измерващ колко струва една и съща кошница стоки в отделните държави спрямо средното за ЕС. Използва се, за да се преведе чужда цена към българското ценово равнище.
ДКСБТ — Държавната комисия по стоковите борси и тържищата; публикува ежедневни цени на едро от стоковите тържища в страната.
Котвен продукт (Anchor SKU) — единственият артикул, деклариран от търговеца за всяка категория, с който се сравнява изчислената справедлива стойност. Трябва да е от най-ниския ценови сегмент.
Медиана — стойността точно в средата на подреден списък: половината цени са под нея, половината — над нея. За разлика от средната, не се влияе от единични крайно високи или ниски стойности.
