България е вторият нетен получател от европейския земеделски бюджет след Латвия — 0,86 на сто от брутния национален доход, близо две трети от всичко, което страната печели нетно от ЕС, докато Германия плаща 13,1 милиарда и половината от тях отиват за земеделие

През 2024 г. България е получила от европейския бюджет с 1,36 милиарда евро повече, отколкото е внесла — по 212 евро на всеки жител. Близо две трети от тази разлика са плащанията за земеделие. Преди три години разликата беше двойно по-голяма като дял от националния доход: старите програми за пътища, води и общини приключиха, новите тръгват бавно, а траншовете по Плана за възстановяване, чакани за 2024 г., дойдоха с една-две години закъснение — третият през декември, четвъртият през юли. Земеделските плащания през това време идваха всяка година. Комисията вече не смята кой колко плаща и кой колко получава — сметката водят германски икономисти, а две от най-силните опозиционни партии в Европа искат да я променят: АзГ — Германия да спре да плаща за чужди стопани, „Национален сбор“ — Франция да внася наполовина.

Петдесет и седем на сто от българите смятат, че страната е спечелила от членството си в Европейския съюз; 32 на сто смятат обратното. Това са данните на „Евробарометър“ от април и май тази година — сред най-ниските в Съюза, където средно 74 на сто виждат полза. Зад разликата от седемнадесет пункта стои едно изречение, което се чува на всяка селска среща и под всяка новина от Брюксел: Съюзът иска, а не дава. Числата, с които това може да бъде проверено, съществуват. Не ги публикува Брюксел, а икономически институт в Кьолн, и в тях има повече, отколкото казват и двете страни в спора.

Сметката се нарича нетно салдо и е проста по замисъл: колко една държава внася в общия бюджет за една година и колко от него се харчи на нейна територия — за стопани, пътища, университети, общини. Вноската идва от четири източника. От 141-те милиарда евро приходи през 2024 г. 64 на сто са вноски, изчислени по брутния национален доход на всяка държава, 17 на сто идват от дял в данъка върху добавената стойност, 14 на сто са митата, събирани по външните граници на Съюза, и 5 на сто е налогът върху нерециклираните пластмасови опаковки. От разходната страна Съюзът е похарчил 247 милиарда, от които 194,7 могат да бъдат отнесени към конкретна държава — 123 по редовния бюджет и 71,7 по възстановителния фонд NextGenerationEU. Разликата между двете за всяка държава е нейното салдо. Митата, административните разходи на институциите и парите, похарчени извън Съюза, се изваждат, защото не могат да бъдат отнесени към нито една държава.

Навикът всяка държава да си смята парите има дата и автор. През ноември 1979 г. в Дъблин Маргарет Тачър поиска британските пари обратно и пет години по-късно, във Фонтенбло през юни 1984 г., ги получи под формата на отстъпка от вноската. Оттогава всяка делегация носи на срещите за седемгодишния бюджет таблица с нетното си салдо, а французите имат дума за принципа — juste retour, справедливо връщане. Комисията изчисляваше и публикуваше тези салда от 1998 до 2020 г.; оттогава не го прави, и Бундесбанк в октомврийския си доклад поиска Комисията отново да ги показва навреме и прозрачно. Празнината запълва Институтът на германската икономика в Кьолн — Бертолд Буш, Бьорн Каудер и Самина Султан публикуват сметката всяка есен по данните на самата Комисия за разходите и приходите по държави. Последната им версия е от 26 ноември 2025 г. и се отнася за 2024 г. В увода ѝ авторите слагат уговорка, която ще ни трябва накрая: нетното салдо не казва нищо за ползата от членството.

Кой плаща и кой получава през 2024 г.

Германия е най-големият нетен платец с 13,1 милиарда евро — 157 евро на жител, 0,29 на сто от брутния национален доход. Сумата намалява втора поредна година: 19,7 милиарда през 2022 г., 17,4 през 2023 г., и причината е в самата германска икономика, чийто брутен вътрешен продукт през 2024 г. се сви с 0,2 на сто, а с него и вноската. Следват Франция с 4,8 милиарда и Италия с 1,6. От другата страна най-големият получател в абсолютна сума вече е Гърция с 3,5 милиарда. Полша, която през 2023 г. беше първа с 8,1 милиарда, е слязла на 2,9, а Унгария от 4,6 на 2,0, защото част от парите ѝ остават замразени заради спора за върховенството на закона.

По IW-Report 62/2025, таблица A-1, данни на Европейската комисия за 2024 г. Отрицателните числа са нетни вноски. Митата, административните разходи и разходите извън ЕС не са включени.

България е с 1 363 милиона евро нетно — 212 евро на жител и 1,38 на сто от брутния национален доход, пето място в Съюза по последния показател след Латвия (2,60), Литва (1,65), Естония (1,59) и Гърция (1,50). Че сметката е чисто счетоводна, личи от Люксембург: най-богатата държава в Съюза е през 2024 г. най-големият нетен получател на жител — 560 евро, — защото на нейна територия се плащат космическата програма и Европейският фонд за отбрана.

Картата, която обикаля социалните мрежи под заглавие „Кой дава и кой взима“, е направена по данните на същия институт, но за 2022 г., и събира в едно число редовния бюджет и NextGenerationEU. Затова Италия и Испания са в червено: по редовния бюджет те са платци, но по възстановителния фонд получават много. Хърватските 4,01 на сто са 2,17 по бюджета плюс 1,84 по фонда; българските 3,45 — 1,87 плюс 1,57. Две години по-късно първото число за България е 1,38, а второто — 1,40.

Земеделската сметка: второ място в Съюза

Институтът разлага салдото на всяка държава по двете най-големи пера — земеделието и кохезията, които през 2024 г. заедно са 73 на сто от разходите на Съюза — и пита какво би било салдото, ако бюджетът се състоеше само от едното перо. Отговорът е в таблицата.

Фиктивни земеделски и кохезионни баланси за 2024 г. по IW-Report 62/2025: салдото на всяка държава, ако бюджетът на ЕС се състоеше само от перото „Природни ресурси и околна среда“ (земеделие) или само от перото „Сближаване, устойчивост и ценности“ (кохезия).

България е втори нетен получател от европейския земеделски бюджет след Латвия — 0,86 на сто от брутния национален доход, пред Гърция, Литва и Унгария. При кохезията е пета с 0,51. Събрани, двете дават 1,37 — почти цялото салдо от 1,38: всичко, което страната печели нетно от Съюза, идва от тези две политики, и земеделието е близо две трети от него. При Германия сметката е обратна: от 0,29 на сто нетна вноска 0,15 са в земеделието — половината от германските нетни пари за Европа отиват за стопани в други държави. При Франция три четвърти от нетната вноска са в кохезията, а от земеделските фондове страната получава най-много в Съюза — 9,5 милиарда евро през 2023 г. Тези дроби обясняват защо Берлин иска да реже, а Париж защитава ОСП.

Второто място не значи, че българският стопанин получава повече на хектар от гръцкия или германския. Базовата ставка по основното подпомагане на доходите у нас за Кампания 2024 е 101,90 евро на хектар при средно за Съюза около 264 евро по проекцията на проф. Алън Матюс за 2027 г. Делът е висок, защото знаменателят е малък: българският национален доход на жител е най-ниският в Съюза. Мярката показва тежестта на ОСП в българската икономика; колко получава отделното стопанство, е друга сметка.

В евро сметката изглежда така. Вноската на България в европейския бюджет, платена от централния бюджет, е 1 849,9 млн. лв. през 2023 г. и 1 592,1 млн. лв. през 2024 г. — 946 и 814 милиона евро; за 2024 г. законът предвиждаше 2 271,1 млн. лв. Само по двата земеделски фонда през 2023 г. в България са постъпили, по финансовите отчети на Комисията, 838,3 милиона евро от фонда за гарантиране (директни плащания и пазарни мерки) и 291,5 милиона от фонда за селските райони — 1 130 милиона евро за същата година, в която страната е внесла 946. По фонда за гарантиране България е дванадесета в Съюза — пред Дания, Австрия, Швеция, Нидерландия, Белгия и Финландия. Бюджетът за 2026 г. предвижда 841,5 милиона директни плащания, финансирани изцяло от Съюза, и 282,2 милиона европейска част от парите за селските райони, а за целия период 2021–2027 г. правителството разчита на 4,98 милиарда евро за директни плащания и 2 милиарда плюс 376 милиона по Европейския фонд за развитие на селските райони. Директните плащания стигат до 62 098 кандидати — толкова са бенефициентите по всички схеми за Кампания 2025 по справката на ДФ „Земеделие“, с 996 милиона евро заедно с националното финансиране. Стопанинът, който казва, че Съюзът само иска, плаща своя дял от 946-те милиона и получава своя дял от 1 130-те евро.

Вноските — по бюлетините на Министерството на финансите (1 849,9 и 1 592,1 млн. лв., преизчислени по 1,95583 лв. за евро); получените земеделски средства за 2023 г. — по финансовите отчети на Комисията за ЕФГЗ и ЕЗФРСР; нетното салдо — по института в Кьолн; редовете за 2026 г. — по проекта на държавния бюджет.

Защо салдото падна наполовина

През 2021 г. същият институт поставяше България на четвърто място в Съюза с 2,84 на сто от националния доход. Три години по-късно числото е 1,38, а спадът между 2020 и 2024 г. е 1,27 пункта — седмото най-голямо влошаване в Съюза след Литва, Унгария, Хърватия, Гърция, Полша и Румъния. Причината е в календара на европейските програми и в българския План за възстановяване. Старите програми за периода 2014–2020 можеха да плащат до края на 2023 г. и през онази година изчерпаха парите си; новите за 2021–2027 тръгват бавно, както при всеки нов период, защото първо се одобряват програми и схеми, а после се плаща. В целия Съюз кохезионните плащания са паднали от 65,6 милиарда евро през 2021 г. на 52,6 през 2023 г. и на 31,2 през 2024 г. — повече от наполовина. Институтът вижда и второ обяснение: държавите насочиха усилията си към възстановителния фонд, чиито пари отиват за подобни цели, и изместиха кохезията.

У нас се прибави и собствена причина. По бюлетина на Министерството на финансите за декември 2024 г. помощите от европейските фондове са 3 631,6 млн. лв. при планирани 7 080,7 млн. — недостиг от 3,4 милиарда лева, защото вторият и третият транш по Плана за възстановяване не са постъпили през годината. Третият, 1,47 милиарда евро, беше преведен през декември 2025 г. със задържани 153 милиона заради реформата на антикорупционния орган; четвъртият — 896 милиона от поискани 1,1 милиарда — на 31 юли тази година, с три незавършени ангажимента във ВиК, обществения транспорт и подкрепата за културата. С него страната е получила 68 на сто от 6,17-те милиарда по плана; петото и последно искане е за 1,677 милиарда, а плащанията по целия инструмент приключват до 31 декември 2026 г. Тоест числото 1,38 за 2024 г. е дъното, и сметката за 2025 г., която институтът обикновено публикува през ноември, ще е по-добра за България точно заради декемврийския транш.

Германия: 13,1 милиарда и партията, която иска да ги спре

Всеки германец плаща нетно по 157 евро на година за общия бюджет; половината от тях, както видяхме, отиват за земеделие. Има партия, която е направила от това число програма. „Алтернатива за Германия“, най-голямата опозиционна сила в Бундестага, спечели в неделя изборите в Мекленбург-Предна Померания и ще остане в опозиция само заради силното второ място на социалдемократите. У нас също има хора, които ѝ ръкопляскат. Програмата ѝ по земеделие е кратка и си струва да бъде прочетена докрай. В програмата за изборите за Бундестаг от февруари 2025 г. партията отхвърля Общата селскостопанска политика, иска земеделската политика да се върне при националните държави и мотивира искането с ролята на Германия като нетен платец: „земеделци от други държави не бива да бъдат субсидирани с парите на германските данъкоплатци“. Десетте точки на земеделските ѝ политици от октомври 2024 г., обявени от говорителя по земеделие на групата ѝ в Бундестага Щефан Прочка, започват с ренационализация и регионализация на земеделската политика. Партията иска и излизане на Германия от Съюза.

Програмата пропуска едно число. Германия е нетен платец по земеделието, но в абсолютна сума е трети получател в Съюза: 4 674 милиона евро по фонда за гарантиране и 1 766 по фонда за селските райони през 2023 г., общо 6,4 милиарда, след Франция с 9,5 и Испания със 7,1. Ренационализацията би засегнала първо германските стопани — техните 6,4 милиарда би трябвало да дойдат от германския бюджет. В български числа това означава следното: без обща политика 841-те милиона евро директни плащания, които днес идват изцяло от Съюза, би трябвало да ги плати българският бюджет — този, който внася 814 милиона за целия Съюз и получава от него нетно 1 363.

Втората партия е френската. „Национален сбор“ предлага Франция да намали наполовина вноската си в европейския бюджет. Вноската — това, което френският бюджет превежда по ДДС, национален доход и пластмаса — е 22,3 милиарда евро за 2024 г. по отчета на Сената и се очаква да надхвърли 29 милиарда до 2028 г. Половината от нея са около 11 милиарда; при нетна вноска от 4,8 милиарда това превръща втория най-голям платец в Съюза в нетен получател с около 6 милиарда — сметка на редакцията върху числата на института и на Сената. Никола Прокачини, съпредседател на групата на Европейските консерватори и реформисти и човекът на Джорджа Мелони в Европейския парламент, каза пред POLITICO, че това предложение не го тревожи, защото групата му и без това не вярва в свръхголям бюджет. Институциите и Европейската народна партия, добави той, трябва да са готови да работят с Марин льо Пен, ако тя спечели президентските избори, както се научиха да работят с Мелони. Днес комисарят по земеделие Кристоф Хансен се среща в Брюксел с френския министър по европейските въпроси Бенжамен Адад.

Седмицата в Брюксел: кой ще бъде орязан, за да не бъде орязано земеделието

Днес министрите по европейските въпроси имат последна възможност да поискат промени в седемгодишния бюджет, преди ирландското председателство да внесе новия преговорен документ в началото на октомври. Ирландия им е задала три въпроса: кои са трите най-важни за тях програми, готови ли са за по-висока национална вноска и какви нови собствени приходи на Съюза биха приели. Дебатът се предава на живо, което по думите на дипломати изключва откровеността, а ирландският министър Томас Бърн вече предупреди, че предложение, което е далеч от единодушие, може изобщо да не бъде внесено. На същото заседание Австрия внася текста на единайсетте държави за година без нови европейски закони, за който писахме вчера.

Седмица по-рано, пред посланиците, Генерална дирекция „Бюджет“ показа какво става с останалите програми, ако общият бюджет бъде намален, без да се пипат земеделието, кохезията и сигурността. Комисията е симулирала вътрешно и съкращение с 40 на сто на парите за развитие и външна помощ — сценарий, при който, по думите на служител, механично трябва да отпаднат 40 на сто от длъжностите в дирекциите за Близкия изток, международните партньорства и източното съседство, най-вече чрез незаемане на овакантени места. Трима дипломати нарекоха упражнението „плашило“, предназначено да размърда столиците, чиито преговори са заседнали; пестеливите държави настояват за хоризонтални съкращения по всички служби; говорител на Комисията отговори, че при всяка рамка се обсъждат всички сценарии и последиците им, защото държавите сами искат това. Столиците, по думите на двама дипломати, тихо обсъждат „Глобална Европа“ като мястото за рязане, защото земеделските субсидии и кохезията са защитени от твърде много държави. Париж и Берлин междувременно проучват реформа на дипломатическата служба, чиито делегации се плащат отчасти от същия фонд, а „Оксфам“ предупреди, че Съюзът не може да претендира за глобално лидерство, ако реже близо половината от парите си за международно сътрудничество. (Уточнение към числата на POLITICO: 80-те милиарда, които бюлетинът цитира, са сегашният инструмент за 2021–2027 г.; в предложението за 2028–2034 г. външната помощ е 200 милиарда, както цитирахме Антонио Коща в понеделник.)

Това е същото, което Коща каза пред POLITICO в понеделник — че никой лидер не иска да реже земеделието, — видяно откъм счетоводството. В сегашната рамка земеделието и кохезията са 62 на сто от поетите задължения; в предложението на Комисията от 16 юли 2025 г. те стават под 38, а гарантираната част за подкрепа на доходите на стопаните е 295,7 милиарда евро. За държава, чиято нетна печалба от Съюза е две трети земеделие, тази защитена сума е най-важният ред в целия бюджет. Ако тя остане защитена, съкращението ще падне върху останалите пера, и спорът ще бъде там.

Има и една среща, на която България не е. Днес в Ню Йорк, в кулоарите на Общото събрание на ООН, върховният представител Кая Калас води среща на високо равнище за световната продоволствена сигурност и Черно море заедно с Украйна, Франция и Румъния. От двете черноморски държави в Съюза домакин е едната. Миналата седмица петима лидери начело с Фридрих Мерц поискаха в POLITICO съкращения от няколкостотин милиарда в следващия бюджет — без България; днес единайсет държави внасят искане за година без нови закони — без България. Сметката, по която страната ще бъде мерена при следващия бюджет, се пише на тези маси.

Най-силното възражение: салдото не е ползата

Институтът в Кьолн сам поставя уговорката, и тя е основателна. Нетното салдо предполага, че европейският бюджет е игра с нулев сбор — това, което Германия дава, България взима, — а бюджетът е малка част от това, което членството носи. Центърът за европейски икономически изследвания в Манхайм (ZEW) обясни през 2020 г. на бюджетната комисия на Европейския парламент защо салдото е изкривен показател: част от разходите не могат да бъдат отнесени към никоя държава, парите на европейско равнище имат ефект на мащаба, който националните нямат, а Европейската инвестиционна банка и общият заем не влизат в сметката изобщо. Не влиза и единният пазар: над 60 на сто от българския износ отива в Съюза без мито и без граница, и нито едно евро от това не е в таблицата на института. Вярно е и обратното: за стопанина 0,86 на сто от националния доход са пари, преведени по сметката му до 30 юни.

Числата, с които си струва да се влезе в следващия разговор за Съюза, са три. 946 милиона евро е платила България през 2023 г. за целия европейски бюджет и 1 130 милиона е получила през същата година само по двата земеделски фонда; 1 363 милиона евро е нетната ѝ печалба от Съюза за 2024 г., от която близо две трети са земеделие. Германия плаща 13,1 милиарда евро нетно, половината от тях за земеделие, а партията, която иска това да спре, печели избори. За стопанина, който иска тези плащания да останат, важни са две дати: Европейският съвет на 15–16 октомври, където ще бъде обсъден новият преговорен документ, и краят на годината, до който рамката трябва да е договорена. Дотогава защитените 295,7 милиарда са предложение; закон стават, когато всичките 27 държави го подпишат, и всяка от тях ще подпише с таблицата на нетното си салдо в ръка.

Ася Василева

Понятия

Нетно салдо (оперативен бюджетен баланс) — разликата между вноската на една държава в бюджета на ЕС и разходите на Съюза на нейна територия за същата година; митата, административните разходи и разходите извън Съюза се изключват. Комисията го публикуваше от 1998 до 2020 г.; оттогава го изчисляват Институтът на германската икономика и Бундесбанк.

Брутен национален доход (БНД) — брутният вътрешен продукт плюс доходите, които местни лица получават от чужбина, минус изплатените в чужбина; основа за най-голямата част от вноските в бюджета на ЕС.

Собствени ресурси — приходите на бюджета на ЕС: мита, дял от ДДС, налог върху нерециклираните пластмасови опаковки и вноски по БНД, които през 2024 г. са 64 на сто от всички приходи.

NextGenerationEU и Механизмът за възстановяване и устойчивост — временният възстановителен фонд след пандемията, финансиран с общ заем; плащанията към държавите са срещу изпълнени реформи и инвестиции и приключват до 31 декември 2026 г. Българският план е за 6,17 милиарда евро безвъзмездно.

Фиктивен земеделски (кохезионен) баланс — изчисление на института в Кьолн: какво би било салдото на всяка държава, ако бюджетът на ЕС се състоеше само от перото за земеделие (или само от перото за кохезия).

Juste retour — „справедливо връщане“ — принципът, по който всяка държава мери ползата си от бюджета на ЕС по нетното си салдо; води началото си от британската отстъпка, договорена във Фонтенбло през 1984 г.

Кохезия — политиката на ЕС за изравняване на регионите — парите за пътища, води, общини и предприятия по Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд.

Гарантирана част за подкрепа на доходите — сумата от 295,7 милиарда евро в предложението на Комисията за 2028–2034 г., която държавите не могат да пренасочат към други цели; директни плащания и обвързана подкрепа.

Преговорен документ (negotiating box) — компромисният текст с конкретни числа, който председателството на Съвета внася за политическо решение на Европейския съвет; ирландската версия се очаква в началото на октомври 2026 г.

Многогодишна финансова рамка (МФР) — седемгодишният бюджет на ЕС; следващата обхваща 2028–2034 г. и трябва да бъде договорена до края на 2026 г.

Източници

— Busch, B., B. Kauder, S. Sultan, „EU-Haushalt und Mitgliedstaaten: Wer ist Nettozahler, wer Nettoempfänger?“, IW-Report 62/2025, Институт на германската икономика, Кьолн, 26 ноември 2025 г. — нетни салда за 2024 г., таблица A-1, фиктивни земеделски и кохезионни баланси, промени 2020–2024 г.

— Busch, B., B. Kauder, S. Sultan, „Wer finanziert die EU?“, IW-Report 55/2022 — нетни салда за 2021 г.; „Wohin fließt das Geld aus dem EU-Haushalt?“, IW-Report 48/2023 — нетни салда за 2022 г. с NextGenerationEU.

— Deutsche Bundesbank, Monatsbericht, октомври 2025 г. — финансовите отношения на държавите членки с бюджета на ЕС през 2024 г. и МФР 2028–2034.

— Европейска комисия, „EU spending and revenue 2021–2027“ — разходи и приходи по държави членки, базата на изчисленията на института.

— Asatryan, Z., A. Havlik, F. Heinemann, J. Nover, „Why net operating balances are a distorted indicator“, ZEW за Комисията по бюджети на Европейския парламент, февруари 2020 г.

— Евробарометър, проучване за Европейския парламент, април–май 2026 г. — 57 на сто от българите виждат полза от членството, 32 на сто — не; средно за ЕС 74 на сто.

— Министерство на финансите, Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет, декември 2024 г. — вноска в бюджета на ЕС 1 592,1 млн. лв.; помощи от ЕС 3 631,6 млн. лв. при планирани 7 080,7 млн. лв.; непостъпили втори и трети транш по ПВУ.

— Министерски съвет и Европейска комисия — трето плащане по ПВУ (1,47 млрд. евро, декември 2025 г., задържани 153 млн.); четвърто плащане (896 млн. евро, 31 юли 2026 г., от искане за 1,1 млрд., подадено на 2 април и одобрено на 18 юни 2026 г.); пето искане 1,677 млрд. евро.

— Европейска комисия, финансови отчети за ЕФГЗ и ЕЗФРСР за 2023 г., по инфографика на Европейския парламент — плащания по държави: България 838,3 и 291,5 млн. евро; Франция 7 457,3 и 2 091,4; Испания 5 676,6 и 1 438,4; Германия 4 674,0 и 1 766,3; Италия 4 333,6 и 1 813,2.

— Проект на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и прогноза 2026–2028 г. — директни плащания, финансирани от ЕС: 841,53 млн. евро (2026 г.), 850,49 млн. евро (2027 г.); развитие на селските райони 705,4 млн. евро, от които 282,2 млн. от ЕС.

— Министерски съвет, презентация „Многогодишна финансова рамка 2021–2027“ — 4,98 млрд. евро директни плащания и 2 млрд. плюс 376 млн. евро по ЕЗФРСР за България.

— Министерство на земеделието и храните, писмо изх. № ВОП02-141/15.07.2026 г. със справка на ДФ „Земеделие“ — 62 098 кандидати и 996 млн. евро по всички схеми за директно подпомагане, Кампания 2025; окончателна ставка по ОПДУ за Кампания 2024 — 101,90 евро/ха.

— Sénat, Commission des finances — доклад за изпълнението на бюджета за 2024 г.: вноска на Франция в бюджета на ЕС (prélèvement sur recettes) 22,3 млрд. евро; прогноза над 29 млрд. евро до 2028 г.

— Alternative für Deutschland — програма за изборите за Бундестаг, февруари 2025 г. (земеделие: отхвърляне на ОСП, ренационализация); „Десет точки за бъдещето на германското земеделие“, 7 октомври 2024 г.; отразяване в top agrar (10 декември 2025 г.) и agrarheute (22 декември 2024 г.).

— POLITICO Brussels Playbook, 21 и 22 септември 2026 г. — интервю с Антонио Коща; интервю с Никола Прокачини; симулации на ГД „Бюджет“; въпросите на ирландското председателство към Съвета по общи въпроси; изявление на Томас Бърн; среща на Кая Калас за продоволствената сигурност и Черно море; среща Хансен–Адад; изявление на Хана Саринен („Оксфам“); проучване на реформа на дипломатическата служба от Париж и Берлин; резултат от изборите в Мекленбург-Предна Померания.

— Европейска комисия, предложение за МФР 2028–2034 от 16 юли 2025 г. — гарантирана част за подкрепа на доходите 295,7 млрд. евро.

— Матюс, А., CAP Reform — проекция за средно директно плащане на хектар в ЕС за 2027 г. (около 264 евро).

— Национален статистически институт — дял на държавите от ЕС в българския износ.

— Архив на zemedeleca.bg: „Единайсет правителства искат една година без нови европейски закони…“ (22 септември 2026 г.); „Четирите прага: сметката по ОПДУ“; „Субсидиите в България — истината“; „Бюджетът на ЕС за 2027 г.“; „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“.